Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 18 септември, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
административно дело № 497 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 10, във връзка с чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца
(ЗСПД), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.В.В. *** против
Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Русе, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл.4 от
ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на Д.В.В. е отпусната
месечна помощ като родител, отглеждащ дете с трайни увреждания – Н.Г.С., в
размер на 930 лева, считано от 01.05.2019 г. до 30.11.2021 г., в частта относно
началния момент на отпускане на добавката.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на заповедта, в оспорената й част, поради противоречие с материалноправни
разпоредби и несъобразяване с целта на закона.
Претендира се да се отмени акта в оспорената
му част и да се върне преписката на административния орган със задължителни
указания за определяне на началния момент за отпускане на добавка по чл. 8д,
ал. 1 от ЗСПД, а именно в случая от 01.11.2018 г.
Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 22 от делото).
Ответникът по делото – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Русе, в писмено становище (л. л. 5 – 7 от делото) и в съдебно
заседание в хода по същество на делото чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С. Б., оспорва основателността на жалбата. Моли съда да потвърди
издадената заповед и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 23 от делото).
Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от страна на жалбоподателката.
Административният съд, като обсъди доказателствата по
делото и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Въз основа на
заявление-декларация, подадено от Д.В.В. на 21.05.2019 г., майка на Н.Г.С. (л.
л. 11 - 13 от преписката), както и влязло в сила Експертно решение (ЕР) на
НЕЛК, Специализиран състав по неврологични и УНГ болести № 0154/019 от
30.01.2019 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК, Общи заболявания втори състав
УМБАЛ - Русе № 2924 от 23.11.2018 г. по степен на увреждане и срок на
инвалидност и е потвърдено по дата на инвалидността (л. 14 от преписката), със
Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на ДСП – Русе е отпусната
месечна помощ на Д.В.В. за едно дете с трайни увреждания на основание чл.10,
ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД, в
размер на 930 лева, считано от 01.05.2019 г. до 30.11.2021 г. (л. 15 от
преписката).
С Експертно решение
№ 2924 от 23.11.2018 г. на ТЕЛК, Общи заболявания втори състав УМБАЛ Русе,
детето Н.Г.С., със законен представител – Д.В.В., е преосвидетелствано и му е определена
степен на увреждане 75 % с чужда помощ.
С цитираното експертно
решение на ТЕЛК за преосвидетелстване на детето Н.С. е бил намелен определеният
й с предходно ЕР процент на увреждане от 80 % с чужда помощ на 75 %, поради
което и е обжалвано от Д.В.В., като с ЕР № 0154 от заседание № 019 от 30.01.2019г.
НЕЛК, Специализиран състав по неврологични и УНГ болести Експертно решение №
2924 от 23.11.2018 г. на ТЕЛК, Общи заболявания втори състав УМБАЛ Русе е
отменено в частта по оценка степен на увреждане и срок на инвалидност, като е
определена 91 % степен на увреждане с чужда помощ и срок на определения процент
вид и степен на увреждане с чужда помощ за три години – 01.11.2021 г. ЕР на
ТЕЛК е потвърдено в останалата част – дата на инвалидността.
По данни, наведени
от страна на Д.В., които се подкрепят и от съдържащото се в административната
преписка копие на пощенски плик с поставено върху него пощенско клеймо с дата
14.05.2019 г., постановеното решение на НЕЛК от 30.01.2019 г. е било връчено на
Д.В. на 14.05.2019 г. (л. 18 от преписката).
На 21.05.2019 г. Д.В.
подава Заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-Р/4507, за отпускане на месечна
помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за
детето Н.Г.С. (л. л. 11 – 13 от преписката).
Със Заповед №
ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на ДСП – Русе е отпусната месечна
помощ на Д.В.В. за едно дете с трайни увреждания на основание чл. 10, ал. 4 от
ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД, в размер на
930 лева, считано от 01.05.2019 г. до 30.11.2021 г. (л. 15 от преписката).
Заповедта на Директора
на ДСП – Русе в връчена лично на Д.В. на 03.06.2019 г. чрез „Български пощи“
ЕАД, видно от известие за доставяне (л. 16 от преписката).
Недоволна от така
постановената заповед, в частта, касаеща началния момент на отпускане на
помощта, Д.В. я оспорва по административен ред, като на 19.06.2019 г. подава
жалба вх. № 1804-94Д-00-2600 по описа на ДСП – Русе. Жалбата е подадена лично
от нея. В нея се посочва, че в заповедта на Директора на ДСП – Русе неправилно
е определена датата 01.05.2019 г. като първоначална дата на отпускане на
помощта (л. 17 от преписката). Жалбата е била изпратена по компетентност на
Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Русе на 19.07.2019 г.
С Решение № 18-РД 04-0321
от 02.07.2019 г. Директорът на РДСП – Русе е прекратил административното
производство по жалбата на основание чл. 88, ал. 2, предложение второ от АПК.
Решението е получено от майката на 04.07.2019 г. с писмо и известие за
доставяне (л. л. 19 – 22 от преписката).
Д.В. подава жалба срещу
горепосоченото решение на Директора на РДСП – Русе, като същата е заведена с
вх. № 1804-94Д-00-2862 от 15.07.2019 г. на ДСП – Русе (л. л. 1 – 3 от
преписката).
С Решение № 18-РД 04-0356
от 23.07.2019 г. на Директора на РДСП – Русе на основание чл. 91 от АПК и чл.
10, ал. 6 от ЗСПД е отменено Решение № 18-РД 04-0321 от 02.07.2019 г. и е отхвърлена
жалбата на Д.В. срещу Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на
ДСП – Русе.
За да постанови този
акт, по-горестоящият орган е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, тъй като заявлението-декларация за отпускане на
помощта е подадено след изтичане на нормативно установения 3-месечен срок от
датата на издаване на решението на НЕЛК. Затова и Директорът на ДСП – Русе,
определяйки началната дата на отпускане на помощта по чл. 8д от ЗСПД, правилно
бил приложил разпоредбата на чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД. Посочил е, че датата на
получаване на решението на НЕЛК е неотносима към издаването на оспорената
заповед. С оглед направено искане от жалбоподателката за прилагане на чл. 24б,
ал. 6 от ППЗСПД, в решението на по-горестоящия административен орган изрично е
посочено, че не са налице данни преосвидетелстването на детето да е извършено
със закъснение и че забавеното получаване от жалбоподателката на ЕР на НЕЛК не
е от компетенцията на РДСП – Русе (л. л. 9 и 10 от преписката).
Решение № 18-РД 04-0356
от 23.07.2019 г. на Директора на РДСП – Русе е получено от жалбоподателката на
26.07.2019 г., съгласно удостоверението в известие за доставяне от служител на
„Български пощи“ ЕАД (л. 8 от преписката).
Жалбата пред АдмС –
Русе срещу Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Русе, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл.
4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на Д.В.В. е отпусната
месечна помощ като родител, отглеждащ дете с трайни увреждания – Н.Г.С., в
размер на 930 лева, считано от 01.05.2019 г. до 30.11.2021 г., в частта относно
началния момент на отпускане на добавката, е подадена на 31.07.2019 г. чрез ДСП
– Русе, видно от поставения щемпел (л. 2 от делото)
По правото
Жалбата е подадена в
срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от надлежна
страна-родител, имащ право на помощта, съгласно чл. 8д от ЗСПД и при наличие на
правен интерес. Същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Установената по
делото фактическа обстановка не е спорна между страните.
Спорът е правен и се
свежда до обстоятелството за началния момент, от който следва да се отпусне
помощта по чл.
8д от ЗСПД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, месечните помощи за отглеждане на дете с трайно
увреждане до 18 годишна възраст и до завършване на средното образование, но не
повече от 20 годишна възраст се предоставят на родител/осиновител/когато
отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при
условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане
извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на децата.
Съгласно нормата на чл.
8д, ал. 7 от ЗСПД, месечните
помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено
заявлението-декларация, до изтичане срока, определен в експертното решение на
ТЕЛК/НЕЛК.
В случаите на преосвидетелстване,
какъвто е и настоящият, началната дата на отпускане на месечната помощ по чл.
8д, ал. 1 от ЗСПД се определя по реда на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД.
Разпоредбата
предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните
помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието
за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на
подаване на заявлението-декларация, при условие че няма промяна във вида и
степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената
работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението
декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото
експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването
на заявлението-декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД.
По смисъла на закона
дете с трайно увреждане е дете с определени 50 % и над 50 % вид и степен на
увреждане или степен на трайна намалена работоспособност - § 1, т. 6 от ДР на ЗСПД.
Както се посочи
по-горе с ЕР на НЕЛК от 30.01.2019 г. на детето Н. е определено състояние с 91 %
степен на увреждане с чужда помощ.
За да не приложи
разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, органът е приел, че в конкретния
казус не е спазено условието заявлението-декларация за отпускане на помощта да
е подадено в тримесечния срок от датата на издаване на ЕР на НЕЛК.
Съдът счита за
неправилно становището на административния орган относно неприложимостта в
случая на разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД относно началния момент на
отпускане на поисканата помощ, тъй като същото противоречи на целите на закона.
ЗСПД е специален
закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години деца с трайни
увреждания 50 % или над 50 %. Целта на закона е да бъдат подпомогнати и
родителите /осиновителите/, които полагат допълнителни грижи за своите деца с
трайни увреждания.
Не може да се приеме
за съобразено с целите на закона отказването на такава помощ когато са налице
основанията за това. Специалното отношение и грижа на държавата към децата с
трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и прилагане на закона.
Очевидно редакцията
на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД поставя родителите на ненавършилите 20 години деца
с трайни увреждания 50 % или над 50 %, в особена зависимост от
„административното пожелание“ на НЕЛК да съобщи на един от адресатите си /в
конкретния случай родителя, който има защитим интерес/, за своето Експертно
решение.
По делото се установи,
че ЕР на НЕЛК № 0154/019 от 30.01.2019 г. е връчено на Д.В. едва на 14.05.2019
г., независимо че решението е с дата на издаване 30.01.2019 г. Жалбоподателката
е подала заявлението си за отпускане на семейната помощ на 21.05.2019 г. Подаването
на заявлението от страна на В. за отпускане на семейна помощ по чл. 8д от ЗСПД
на 21.05.2019 г. не се дължи на нейно недобросъвестно поведение относно
спазването на 3-месечния срок от датата на издаване на решението, а на
несвоевременното й съобщаване от страна на НЕЛК на издаденото от последната ЕР
№ 0154/019. От неизпълнението на задължението на административния орган - НЕЛК,
същият своевременно да съобщи на оспорващата Експертното си решение не следва
да се пораждат негативни правни последици за последната и да й се прегражда
правото й да й бъде отпусната месечна семейна помощ за отглеждане на дете с
трайни увреждания по чл. 8д от ЗСПД
по реда на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, касаещ случаите на преосвидетелстване.
С оглед изложеното
съдът намира, че жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде
отменена в частта относно началната дата на отпускане на помощта, като постановена
в противоречие с целта, която преследва законът с постановяване на
административни актове от категорията на процесния такъв.
Смисълът и целта на
законодателя е да подпомогне родителите на дете, което е с установени трайни
увреждания за неговото адекватно и пълноценно отглеждане, осигуряване на
необходимата грижа с оглед спецификата на увреждането и индивидуалните нужди на
детето.
Реалната помощ е
необходима, полезна и целесъобразна, когато е своевременна, а тя е такава,
когато е предоставена от момента, в който е настъпило трайното увреждане – това
е житейската и правната логика и справедливост. В този смисъл в противоречие
със законовата цел административния орган е отказал отпускането на месечна
добавка за период, за който безспорно са налице предпоставките за нейното отпускане.
Несъмнено в случая,
детето на оспорващата, за претендирания период от 01.11.2018 г. до 30.04.2019
г. също се е нуждаело от съответните специални грижи, средства и подпомагане,
но в противоречие и с принципа за съразмерност, приложим в административното
производство на основание разпоредбата на чл. 6 от АПК, административният орган,
издавайки оспорения акт на практика го е лишило от правото му на социално
подпомагане за горепосочения период.
Изложеното по-горе
обосновава извода на този съд, че за жалбоподателката е налице претендираното
право на месечна добавка по чл.8д, ал. 1 от ЗСПД, считано от 01.11.2018 г. и като е постановил резултат в противната
насока Директорът на ДСП - Русе е издал оспорената заповед в противоречие с
целта, която преследва закона с постановяване на актове от категорията на
процесния такъв, съставляващо отменително основание по чл.146, т. 5 от АПК,
поради което и същата следва да бъде отменена в тази й част от настоящата
инстанция.
Предвид
гореизложеното и доколкото естеството на акта не позволява разрешаване на
административноправния въпрос по същество от съда, то след отмяната на
оспорената заповед на Директора на ДСП – Русе в оспорената част, с оглед правилото
на чл.
173, ал. 2 от АПК, делото следва да се върне на административния орган, като преписка
за постановяване на нов административен акт по подаденото от Д.В.В. Заявление -
декларация с вх. № ЗСПД/Д-Р/4507 от 21.05.2019 г., като законен представител на
малолетното дете Н.Г.С., при съобразяване с дадените с настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на ЗСПД и ППЗСПД.
От
жалбоподателката са поискани направените по делото разноски (л. 22 от делото) -
сумата по внесена държавна такса за завеждане на делото в размер на 10 лева (л.
13 от делото) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (л. 17
от делото) или в общ размер на 410 лева. Предвид изхода на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК и доколкото
отговорността за разноски е от облигационно естество, направените
разноски в посочения размер следва да бъдат присъдени в тежест на Агенция
за социално подпомагане, която е самостоятелно юридическо лице – чл. 5, ал. 2 от ЗСП и чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално
подпомагане.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
- Русе, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във
връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на Д.В.В. е отпусната месечна помощ като
родител, отглеждащ дете с трайни увреждания – Н.Г.С., в размер на 930 лева,
считано от 01.05.2019 г. до 30.11.2021 г., в частта относно началния момент на
отпускане на добавката.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление - декларация вх. №
ЗСПД/Д-Р/4507 от 21.05.2019 г., подадено от Д.В.В., на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Русе за ново разглеждане и решаване на въпроса по
същество, съобразно указанията, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, с адрес на управление гр.София, ул.
“Триадица” № 2,
да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща направените
по делото разноски.
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия: