Определение по дело №853/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 352
Дата: 30 януари 2024 г. (в сила от 30 януари 2024 г.)
Съдия: Михаил Михайлов
Дело: 20233100100853
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352
гр. Варна, 30.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100100853 по описа за 2023 година
С определение № 29/10.01.2023г. постановено по гр. дело № 747/2022г. на СОС,
делото е изпратено по подсъдност на ВОС.
Производството по делото се развива след постановяване на определение №
712/19.12.2023г. по в.ч. гр. дело № 536/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново във
връзка с определение № 3745/27.11.2023г., постановено по гр. дело № 4421/2023г. на
ВКС, с което е отменено определение №2412/21.06.2023г. постановено по настоящото
дело и същото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия във връзка с предявения иск с правно осн. чл. 2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в глобален размер от 200 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез прокурор при Окръжна прокуратура - София.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ на доклад по делото, съгласно който:
Предявен е иск от К. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, СО „*****“, местност
„*****“ №528 срещу Прокуратурата на Република България, административен адрес
гр. София, бул. „******* за осъждане на ответника да заплати обезщетение в глобален
размер на 200 000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и
страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 НК
вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, по което обвинение ищецът е
оправдан с присъда №141/30.06.2022г., постановена по НОХД №2024/2021г. на ВРС,
1
потвърдена с решение от 25.10.2022г. постановено по ВНХД №1065/2022г. на ВОС,
както и за вредите в резултат на разглеждане на досъдебно производство №19/2018г. по
описа на Пето – РУ – гр. Варна при ОД на МВР Варна, по което ищецът е бил
привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. чл. 198, ал.1 НК вр. чл.
20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, извън разумния срок, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -
07.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 14.08.2018г. с постановление по
ДП №19/2018г. по описа на Пето – РУ – гр. Варна, ищецът е привлечен в качеството
му на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал.1 НК вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 НК. Поддържа се, че процесуалните действия по цитираното досъдебно
производство са продължили за периода 17.01.2018г.-26.05.2021г., с която им
продължителност е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на делата в
разумен срок, съгласно чл. 252 от Инструкция №1/22.03.2004г. и по смисъла на чл. 6 §1
от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Излагат се твърдения,
че ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за посоченото престъпление с
присъда №141/30.06.2022г., постановена по НОХД №2024/2021г. на ВРС, потвърдена с
решение от 25.10.2022г. постановено по ВНХД №1065/2022г. на ВОС.
Твърди, че за периода, през който е продължило производството по ДП №
19/2018г. на ищеца е наложена МНО „Задържане под стража“ по друго наказателно
производство, което също е приключило с оправдателна присъда на първа инстанция,
но висящо на втора съдебна инстанция към момента на сезиране на съда с настоящата
искова молба.
Обвинение за извършено престъпление от общ характер ВРП е повдигнала с
обвинителен акт внесен на 27.11.2019г., за което обстоятелство е образувано НОХД
№5437/2019г. на ВРС, като със съдебен акт от 20.03.2020г. съдът е прекратил
производството по делото и е върнал същото на ВРП. Следващ обвинителен акт е
внесен от ВРП на 26.05.2020г., за което обстоятелство е образувано НОХД
№1930/2020г. на ВРС, което също с акт на съда е прекратено, а материалите върнати на
ВРП за отстраняване на допуснати нарушения. Трети обвинителен акт срещу ищеца е
внесен от ВРП на 26.05.2021г., въз основа, на който е образувано НОХД № 2024/2021г.
на ВРС.
На разпоредително съдебно заседание проведено на 15.07.2021г. образуваното
наказателно дело не е прекратено, като същото е насрочено за разглеждане на
14.10.2021г. Проведено е съдебно заседание на 27.01.2022г., на което се явява ищеца
поддържайки, че не е извършил престъплението, за което е обвинен. Проведено е
съдебно заседание на 13.04.2022г., като на 30.06.2022г. с присъда по №141 по последно
2
образуваното НОХД ищецът е оправдан по така повдигнатото му обвинение. С оглед
депозирания протест от ВРП е образувано ВНОХД № 1065/2022г. на ВОС, по което с
решение на 25.10.2022г. оправдателната присъда е потвърдена.
Поради образуваното ДП №19/2018г., ищецът към този момент на 16 годишна
възраст започнал да изпитва психически проблеми. На 05.12.2018г. ищецът посетил
психиатър, като му била поставена диагноза „Разстройство в адаптацията – смесена
тревожно – депресивна реакция“, при което му било предписано медикаментозно
лечение, предвид това, че изпитвал непрекъснато суицидни мисли. Изпитвал чувство
на страх от предстоящите съдебни заседания, наблюдавали се болки в гърдите,
сърцебиене, нощно изпотяване.
Твърди се, че на 20.06.2021г. ищецът е направил опит да се самоубие, като е
прерязал вените си с нож.
Твърди, че в продължение на пет години ВРП и в нарушение на закона е
отказвала да разгледа делото в разумен срок, съответно е поддържала несъставомерно
обвинение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Окръжна прокуратура –
София, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Излагат се
възражения, като се посочва че здравословното състояние на ищеца не се е влошило с
оглед повдигнатото му обвинение, по което той е оправдан. Ищецът е осъждан пет
пъти, като на същия са били налагани различни по вид наказания, вкл. и ефективно
наказание „лишаване от свобода“. Съдебните производства, по които ищецът е бил
признат за виновен са се водели паралелно с процесното наказателно производство. И
към момента на сезиране на съда ищецът има висящи наказателни производства, като
посочва това по наказателно дело № 618/2022г. на ВКС. По отношение на ищеца е
образувано и наказателно производство ДП №957/2021г. по описа на ВРП.
Намира, че наказателното производство е продължило 4 години, възразява, че
същото е приключило извън разумния срок. По същото спрямо ищеца не е била
взимана мярка за неотклонение, не е било допуснато медийно разгласяване на случая.
Ищецът в това производство не е бил изолиран от семейната и социалната си среда.
В евентуалност оспорва предявения иск по размер, като намира, че исканото
обезщетение е прекомерно високо.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление от общ характер, че за същото му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, образувано е наказателното производство, което е приключило с
оправдателна присъда. В негова тежест е да докаже, че са му причинени
3
неимуществени вреди, като обстоятелствата относно причиняването на същите са в
пряка и непосредствена последица от наказателното производство, по което е
оправдан, като и размера на причинените неимуществени вреди. В негова тежест е да
докаже видът и броя на осъществените с негово участие процесуални действия в
досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, както и
продължителността на последното.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответника, че следва да докаже
изключващи, съответно намаляващи отговорността му факти.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че ищецът на 14.08.2018г. с постановление по ДП №19/2018г. по описа
на Пето – РУ – гр. Варна, е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление
от общ характер, че за същото е внесен обвинителен акт от ВРП, по която обвинение е
оправдан с присъда №141/30.06.2022г., постановена по НОХД №2024/2021г. на ВРС,
потвърдена с решение от 25.10.2022г. постановено по ВНХД №1065/2022г. на ВОС.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 145, ал.2 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение с писмена молба с препис за
ответника, да конкретизира твърденията си, като по хронологичен ред изложи в
поредност действията осъществени с негово участие в досъдебната и съдебна фаза на
наказателно производство.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца
посредством разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване на
неимуществените вреди, които се твърди, че са нанесени на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на служебни справки от
НАП, НОИ и Затвора – Варна, доколкото не се посочва от страната, какви относими
факти и обстоятелства ищецът ще установява със същите.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с исковата молба
писмени доказателства от ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 2024/2021г. на ВРС ведно с
приложените към него дела, съобразно искане на ответника направено в отговора на
исковата молба.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства от ответника.
НАСРОЧВА производството по гр.д. №853/2023г. по описа на ВОС, ХІ състав за
04.04.2024г. от 10.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните - К. Т. Т., чрез
адв. Д. и Варненска окръжна прокуратура, заедно с препис от настоящото
определение.
На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба от ответника и
4
доказателствата към него – служебно изготвено копие.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5