№ 905
гр. Шумен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20253630100645 по описа за 2025 година
Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “Теленор България” ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, срещу В. Ц. Б., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените искове от
966,24 лева, от които, 309,36 лева неустойка, 114,76 лева цена на мобилни
услуги, 401,05 лева и 105,11 лева лизингови вноски и 35,96 лева
застрахователни такси.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 966,24
лева, от които, 309,36 лева неустойка, 114,76 лева цена на мобилни услуги,
401,05 лева и 105,11 лева лизингови вноски, и 35,96 лева застрахователни
такси. За посочените вземания му била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 3265/2024г., по описа на ШРС, връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира, да се признае за установено
съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да заплати
разноските в производствата.
Представя и иска допускане на писмени доказателства.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че договорите не били
сключени от ответника и не били прекратени, поради което неустойка не се
дължала. Устройства, аксесоари и услуги на ответника не били предоставяни.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители /ищцовият с писмена молба/, поддържат заявеното в исковата
молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Представените договори за мобилни услуги, лизинг и застраховка на
устройство /по ЧГД № 3265/2024г./ от 25.04.2022г./неоспорени като
документи/ установяват ползваните от ответника услуги и устройства на
ищеца. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги,
лизингови вноски и неустойка, кредиторът – ищец в производството е издавал
фактури /л. 30-35 от с.д./. Същите, макар и оспорени, съдържат дължимата
сума, за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане, а
представените с молба от 31.10.2025г. /л. 81-87 от настоящото/ съдържат и
подробна справка за потребление на мобилни данни. Размерите на
задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се потвърждават и от
приложените договори, като претендираната неустойка, съответства на
уговорките, в тях, съобразно месечните такси и цената на устройствата. Няма
данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна
доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Заявлението по ЧГД
№ 3265/2024г., е постъпило в ШРС на 17.12.2024г..
Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието
на валидно правоотношение между страните (валидни договори, съдържащ
действителни уговорки за неустойка); ответно неизпълнение; размера на
обезщетението. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, и
поради неоснователност на ответното възражение, за прекратяване договора,
не по предвидения в общите условия ред. Действително в уговорките на т. 75,
2
във вр. с т. 19б-19е от ОУ се предвижда едностранното прекратяване на
договора, да става с месечно писмено предизвестие, включително и при
неплащане, в срок на дължими суми /най-малко поради писмената форма на
първоначалния договор/. Няма данни по делото, че ищецът, е изпращал
въобще подобно предизвестие, кратки текстови съобщения, или обаждания
към номера на ответника, с подобно съдържание, като покана от 26.08.2022г.,
не е ясно получавана ли е, съответно не влияе на извода. От друга страна
обаче, срока на всички договори е бил 24 месеца и е изтекъл, преди
предявяване на заявлението. За дължимоста на претендираната неустойка е
достатъчно наличието на ответно неизпълнение – неплащане на предоставени
мобилни услуги, след 19.09.2022г., довело до изключване от мрежата, в
съответствие с т. 75 от ОУ. Иначе казано обезщетението за вредите от
неизпълнението, предвидено в договора, като неустойка, се дължи, при
наличие на неизпълнение, в срока на договора и след прекратяването му,
поради сбъдване бъдещо сигурно събитие посочено в него, независимо от
това, той прекратен ли е по предвиден, в общи условия ред, преди това.
Уговорената неустойка, не е нищожна, нито представлява неравноправна
клауза, което да я направи недействителна. Договорите са сключен за
определен срок, в случая от 24 месеца, като за всеки от месеците, независимо
дали се ползват и в какво количество мобилни услуги потребителят дължи
такса, цифрово посочена на стр. 1 от договорите – 34,99 лева. Според
уговорките в раздел II от договора за мобилни услуги е получил и устройства,
без заплащане цената им. Нищо неравноправно няма в уговорката за
неустойка /раздел IV от договорите за мобилни услуги, която предвижда, че
при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина на
потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане на
задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между
стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или
внесените лизингови вноски, посочени в договор за лизинг ако има такъв.
Така уговорените неустойки, не са необосновано високи, а при яснота на
месечната такса и размера на цената и отстъпката от нея, на предоставено
устройство и оборудване, както е по процесните договори, не би затруднила
потребител и с възможности под средните, да прецени икономическите
последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение.
Уговорките, не нарушават и основните обезпечителна и обезщетителна
3
функция на неустойката.
С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1760 лева разноски, в
настоящото производство и по ЧГД № 3265/2024г., представляващи 200 лева
държавна такса, 960 лева адвокатско възнаграждение, за двете производства, и
600 лева възнаграждение за особен представител.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Ц. Б., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу него, съществува вземане за сумата от
966,24 лева, от които, 309,36 лева неустойка, 114,76 лева цена на мобилни
услуги, 401,05 лева и 105,11 лева лизингови вноски, и 35,96 лева
застрахователни такси, в едно със законната лихва, върху главницата от 966,24
лева, считано от 17.12.2024г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. Ц. Б., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“Йеттел България” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата от 1760 лева, представляваща разноски в настоящото производство и
по ЧГД № 3265/2024г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4