Р Е Ш Е Н И Е

Номер 436                                                10.10.2019 г.                                           гр.Разград

                                                           

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На     първи октомври                                                          две хиляди и седемнадесета година          

в публично заседание в състав:

                                                                                                  Председател:  Светлана Чолакова

секретар    Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1483 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.200 ал.1 от КТ, 200 ал.3 от КТ.

Депозирана е искова молба от С.М.М. срещу “Тракция” АД със седалище с.Самуил, с която са предявени обективно съединени искове, да заплаща ежемесечно на ищеца сума в размер на 682,96лв. представляващи разлика между брутния доход получаван преди настъпване на злополуката и получавания доход към настоящия момент, за периода от 01.06.2019г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва считано от първо число на съответния месец, до окончателното и изплащане. Както сумата 15071,34лв. представляваща разлика между брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността заварчик 2 степен, която е заемал преди настъпване на трудовата злополука за периода от 01.08.2016г.  до 01.06.2019г. и дохода за същия период, включително и присъдените суми по гр.д. №1416/2016г. по описа на РРС, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от първо число на съответния месец до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че имал сключен трудов договор с ответника, работел на длъжност заварчик в първи цех-ремонт рама и кош цистерни  EAOS находящ се в с.Самуил, обл.Разград. На 16.07.2013 г. около 8,40ч., при рязане с оксижен от колегата му – Р. М. на защитния капак на волана на вагон цистерна, когато ищецът бил на стълба до цистерна на 1м., възникнала експлозия, паднал от стълбата върху работната маса, а след това на пода. По проведена процедура по разследване на злополуката е установено, че същата съдържа признаците на трудова такава квалифицирана по чл.55 ал.1 от КСО с разпореждане от 29.08.2013г. Образувано по повод на гореописаното телесно увреждане нохд №52/14г. на РС Исперих, е сключено споразумение с подсъдимите Р. М. и С. А. на 11.06.2014г. По повод търпени неимуществени вреди и имуществени вреди образувано гр.д. №1416/16г. на РРС, като ответникът осъден да заплати сумата от 93014лв., неимуществени вреди и сума в размер на 98944,56лв. представляващи разлика между нетния доход получаван към момента на подаване на исковата молба, в условията на евентуалност  211,42лв. до навършване на 65 годишна възраст, като с решение от 02.03.2017г. ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и да заплаща ежемесечно сумата 215,25лв. за периода от 15.07.2016г. до 01.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от първо число на съответния месец. Към настоящия момент продължавал да търпи имуществени вреди като с ЕР ТЕЛК №0785/25.03.2019г. на ТЕЛК е продължен срокът на нетрудоспособността до 01.03.2022г. Преди злополуката работел като заварчик с брутна заплата от 678,40лв. към настоящия момент, заплатата за длъжността, която заемал  е значително увеличена. След настъпване на злополуката и 100% инвалидизация с ЕР ТЕЛК №1559/18.06.2014г. на ТЕЛК с Разпореждане на ТП на НОИ Разград, му е определена пенсия за инвалидност поради трудова злополука и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 227,03лв., като с Разпореждане №**********/20.01.15г. на ТП на НОИ Разград е изменен размерът на определената пенсия  като същата е в размер на 320,84лв. пенсията за инвалидност и личната социална пенсия  са в размер на 341,09лв. със срок  до 01.06.2019г. Твърди, че с оглед на това е налице отрицателна разлика в размера на получавания доход от 337,31лв.  месечно, доколкото брутния размер на месечната заплата към момента е в значително по-висок размер. Освен тази разлика му се дължи и обезщетение за предходен период от 01.08.16г. до 01.06.19г. в размер на 142,28лв.  месечно, ведно със законната лихва от първо число на текущия месец, за който се дължи, която е разлика между присъдено обезщетение по гр.д. №1416/16г. на РРС.

            Ответникът депозира отговор, твърди, че първият от исковете  е погасен по давност, тъй като трудовата злополука е възникнала на 16.07.13г. Сочи, че вторият иск е недопустим, поради произнасяне с решение по гр.д.№1416/16г. на РРС съответно решение по в.гр.д.№151/17г. на РОС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  Ищецът работил в ответното дружество по трудово правоотношение и изпълнявал длъжността “Заварчик-втора степен”. На 16.07.2013 г. около 8,40ч. бил на работа, при което е претърпял  злополука, приета за трудова, съгласно разпореждане №26 от 29.08.2013г. на ТП НОИ Разград.

 С решение по гр.д. №1416/2016г. по описа на РРС ответникът е осъден да заплаща на ищеца поради претърпяна трудова злополука обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди – ежемесечно по 215,28лв. за периода 15.07.2016г. до 01.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от първо число на съответния месец.

От заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца преди настъпване на трудовата злополука е 704,40лв. Размерът на брутното трудово възнаграждение за длъжността „заварчик втора степен“ за месец юли 2019г. е 1224лв. Размерът на получените пенсии за инвалидност е 23509,74лв., брой на получените пенсии до 31.07.19г. – 61бр. Размерът на получените пенсии и социални помощи за периода м. юли 2014г. до м. юли 2019г. е 25708,49лв. Разликата между брутното възнаграждение и сегашния доход е 163,36лв. Размер на брутното трудово възнаграждение на длъжността за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г. е в размер на 40242лв. Разликата между брутно възнаграждение на длъжността м.07.2019г. и дохода на ищеца за м.07.19г. е 682,96лв. Разликата между брутно възнаграждение на длъжността и получавания за периода:м. август 2016г. - м. юли 2019г. е в размер на 22821,42лв. съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

С ЕР ТЕЛК №1559/18.08.14г., ищецът е признат за неработоспособен със степен на увреждане 100% без чужда помощ. С ЕР ТЕЛК №1300 от 9.06.2016г. е променена окончателната оценка, а именно 100% ТНР. С оглед невъзможността за самообслужване и социална адаптация се определя необходимостта от чужда помощ, а срокът е определен до 01.06.2019г.

С решение на ТЕЛК №0785/25.03.2019г. е продължен срокът на нетрудоспособността до 01.03.2022г. със степен на увреждане 100% с чужда помощ.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: За да е изпълнен фактическия състав на чл.200 ал.1 от КТ е необходимо да се установи, че ищецът е бил в трудово правни отношения с ответното дружество към момента на злополуката, наличие на претърпяна трудова злополука, причинена при или по повод на възложена работа, наличие на причинна връзка между трудовата злополука претърпени вреди за периода от време, за който ищецът претендира. В случая тези предпоставки се установяват с оглед изложените фактически обстоятелства, както и предвид влязлото в сила решение по гр.д. №1416/2016г. на РРС. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на първия иск по давност. Предвиденият в чл.358 ал.1 т.3 КТ тригодишен срок не е изтекъл, тъй като обезщетението за тези вреди е изискуемо от влизане в сила на ЕР ТЕЛК, в този смисъл и  практика на ВКС р-е №365/19.12.13г. гр.д.№1063/12г. IV г.о., р-е №263/7.10.13г. гр.д.№2790/13г. IV г.о. В случая първото ЕР ТЕЛК е от 09.06.2016г. със срок на нетрудоспособност до 10.06.2019г., като срокът е продължен до 01.03.2022г. с ЕР ТЕЛК  25.03.2019г., а исковата молба е подадена 31.07.2019г.  

По предявеният първи иск за причинени имуществени вреди в размер на 682,96лв.  месечно, представляващи разликата между брутния размер на трудовото възнаграждение получавано преди злополуката и получаваната към настоящия момент пенсия за инвалидност намира следното: Тъй като на ищеца са причинени имуществени вреди като пропуснати ползи в резултат на трудовата злополука, задължението за обезщетяване на същите възниква за ответника. Размера на обезщетението се определя по правилата посочени в чл.200 ал.3 от КТ – разликата между причинените вреди /вкл. и пропуснатите ползи/ и /или пенсията по общественото осигуряване. Обезщетение за бъдещи вреди от заболяване причинено от трудова злополука, може да бъде определено в случаите, когато с решението на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидността. В тази хипотеза вземането за вреди става изискуемо, тъй като вредите са предвидими. Това обезщетение както бе посочено може да се претендира от момента на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. Същото може да бъде присъдено в срока на инвалидността определен в ЕР на ТЕЛК, като обезщетението се определя периодично, важи и за периода след подаване на исковата молба. Периодично обезщетение за бъдещ период и следващ влизането в сила на ЕР на ТЕЛК, се дължат до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му, със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменяване размера на обезщетението. Поради изложените съображения се явява основателна претенцията за имуществени вреди - заплащане на сумата, чийто размер е посочен от вещото лице - 682,96лв. месечно, за период от датата на подаване на молбата – 01.06.2019г. до 01.03.2022г. - срока определен в ЕР на ТЕЛК №0785, тъй като тази сума се явява разлика между брутното трудово възнаграждение за длъжността „заварчик втора степен“ и дохода на ищеца към момента, ведно със законната лихва, считано от първо число на съответния месец. Вторият иск за заплащане на претендираната сума от 15071,34лв., представляваща разлика между брутния трудов доход получаван от ищеца преди настъпване на злополуката за периода 01.08.2016г. - 01.06.2019г. и дохода на ищеца за същия период е допустим, тъй като в случая се твърдят нови обстоятелства, настъпили след постановяване на рещение по гр.д. №1416/2016г. по описа на РРС, а именно увеличение на заплатата за тази длъжност. Поради което не е налице твърдяното от ответната страна възражение и не налице произнасяне на съда, допустимо е искане за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за процесния период, при изменение на фактическите обстоятелства. Установена е в случая от вещото лице разлика в размера на трудовото възнаграждение за длъжността, която е заемал ищецът преди настъпване на трудовата злополука и дохода за същия за този период 01.08.2016г. – 01.06.2019г., а именно 22821,41лв. От същата сума следва да се приспадне присъдената по 215,28лв. на месец за същия период, която е  в общ размер на 7319,52лв., при което се получава разлика в размер на 15501,79лв. По изложените съображения претендираната сума за този период в размер на 15071,34лв. е доказана. Следва се и законната лихва от предявяване на исковата молба – 31.07.2019г.

Предвид изхода на спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна се следват от ответника разноски, съразмерно уважената част от иска. Същият е освободен от такси и  разноски, представляван е безплатно на основание чл.38 ал.2 от ЗА от процесуален представител, възнаграждението на който следва да бъде в размера посочен в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1657лв.

Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 във вр. с чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК по двата иска, в общ размер на 1504,37лв., както и заплатено възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице в размер на 218,40лв., или общо в размер на 1722,77лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А  ДА ЗАПЛАЩА на С.М.М., ЕГН**********, адрес *** ежемесечно по 682,96лв. /шестотин осемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ представляващи разлика между получавания доход към настоящия момент и брутния размер на трудовото възнаграждение към настоящия момент за длъжността „заварчик втора степен“, която е заемал преди настъпване на трудовата злополука, за периода от 01.06.2019г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от първо число на съответния месец, до окончателното изплащане на сумата. КАКТО и сумата 15071,34лв./петнадесет хиляди седемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ представляваща разлика между брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността „заварчик втора степен“, която е заемал преди настъпване на трудовата злополука за периода от 01.08.2016г. до 01.06.2019г. и дохода за същия период, включително и присъдените суми по гр.д. №1416/2016г. по описа на РРС, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на молбата- 31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А  ДА ЗАПЛАТИ на адвокат от САК Й.Г.Д., ЕГН********** сумата 1657лв./хиляда шестотин петдесет и седем лева/

            ОСЪЖДА Тракция” АД, ЕИК116052117 със седалище с.Самуил, ул.Димитър Благоев №1А  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 1722,77лв. /хиляда седемстотин двадесет и два лева и седемдесет и седем стотинки//.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: