Решение по КНАХД №249/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Л. И. К., чрез адв.С., против решение № 176/25.06.2025 г., постановено по АНД № 447/2025 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № *********/25.02.2025 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, за нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

В жалбата се развиват подробни съображения за това, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се да бъде отменено оспореното решение, както и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка:

Кайцанов е лице, упражняващо лесовъдска практика и е получил позволително за сеч № 0801848/10.01.2025г. за извеждане на постепенно котловинна сеч, в подотдел 418“к“. Той не е упражнил контрол, в следствие на което са отсечени 138 броя дървета от дървесен вид зимен дъб и три броя дървета от дървесен вид габър. Те са немаркирани в основата на пъна с контролна горска марка. За това е съставен констативен протокол № 200429/29.01.2025г. серия ИАГ, където са описани подробно с общ обем 58,04 куб.м. дървесина. Нарушението е извършено на територията на РДГ- Берковица, СЗДП ТП ДГС-Видин, отдел 418, подотдел „к“, общинска горска територия, стопанисвана от общ.Макреш, обл.Видин, землището на с.Подгоре, и е извършено в периода от време от 10.01.2025г. до 29.01.2025г.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като в хода на административнонаказателното производство са събрани безспорни писмени и гласни доказателства за осъществяването на процесното деяние от обективна и субективна страна, както и за авторството му. Приел още, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения, а наложеното наказание е справедливо, като определено в минималния нормативно установен размер и в съответствие с изискванията по чл.27 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд Видин намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка, според съда касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. От обективна страна той в качеството си на длъжностно лице – лесовъд, не е изпълнил задължението си и контролните си правомощия, възложени му със закона и подзаконовите актове по прилагането му, като поради бездействие от негова страна е извършена сеч на немаркирани дървета. Като не е изпълнил задълженията си и не упражнил контрол, той е извършил нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. От субективна страна нарушението е извършено умишлено.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Според разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ сечта на немаркирани дървета е забранена. Съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2012 г. лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

С деянието си касаторът е нарушил задълженията си за упражняване на контрол по извършването на добива на дървесина.

За административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се предвижда наказание глоба в размер от 300 до 5000 лева.

Фактите по делото се доказват от събраните писмени и гласни доказателства, които кореспондират помежду си.

Предвид посочените по – горе съображения, неоснователно се явява твърдението на касатора, че нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ не е безспорно доказано, тъй като в обратната насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган, както и твърденията, че неправилно е квалифицирано деянието.

ВРС е приел, че административнонаказаващият орган правилно е определил наказанието за извършеното нарушение, което е наложено в минималния предвиден в закона размер. Размерът на наложената глоба е съобразен с предвидения в посочения текст и то в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, според която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд, с които е приел за законосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176/25.06.2025 г., постановено по АНД № 447/2025 г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.