№. 1339 / 16.10.2019 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
16.10.2019 година, град Монтана
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV – ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на 16.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2600 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Ищцата, Р.С.Г., ЕГН xЗ1117З292, от с.Г. Д. обл.М. у. №. 6. чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx, е предявила иск срещу Ц.Г.Д., ЕГН xxxxxxЗ292, от с.Г. Д. обл.М. у. №. 6. като майка и законен представител на Д. Ц. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с правно основание чл. 131 ал.1, вр.чл.132 ал.1 т.2 , вр.чл.137 СК.
В исковата си молба твърди, че ответницата Ц.Г.Д. е нейна дъщеря, която има родено дете -Д. Ц. Г., родена на xxx г., ЕГН xxxxxxЗ235 от баща неизвестен. От раждането на детето до настоящия момент грижите по отглеждането и възпитанието на детето поела изцяло тя. Поради незаинтересоваността на ответницата като майка когато детето започнало да посещава У. се преместили при другата и дъщеря в г., там Д. учи и по настоящем, вече е ученичка в ШЕСТИ клас в О. У. „. Л. г., живеят при дъщеря и, където има всички най-добри условия за отглеждането и възпитанието на детето. Поради заболяване на съпругът и Г. Д. се налага периодично да идва и се грижи за него.
Ответницата Ц.Г. получава ежемесечно детски за детето в размер на 40.00лв., които ползва за свои лични нужди, определена е и като личен асистент на баща си, но по същия начин получава определеното възнаграждение без да полага грижи и да не се интересува. Поискала от нея да изпраща детските на детето, но до настоящия момент тя отказва.
Считам че са налице условията на чл.132 СК, с поведението си ответницата не полага никакви грижи и заинтересованост към детето си, а О. тежестта остава за нея и по тази причина има желание да поеме заместващата грижа за детето, то да продължи да учи в г., където съвместно с лелята и нейното семейство осигуряват всичко необходимо. През почивните дни, ваканции се връщат с детето в с. Г. Д., за да са в помощ на съпругът и.
Моли съда да ги призове на съд с ответницата Ц.Г. и като се увери в основателността на искането и и в това,че ответницата не полага грижи за детето си, не осигурява издръжката и всичко необходимо за правилното развитие на детето, неговото обучение, да се постанови решение, с което се уважи искането и като основателно, да и се присъдят направените разноски и такси по водене на делото със всички произтичащи от това законни последици.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, заявени са доказателствени искания.
Съдът, при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл.133 ал.1 от СК "производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане"пред районния съд по настоящия адрес на детето”. Цитираната правна норма е очертала ясно кръга от лицата, които могат да предявяват искове за ограничаване, респективно лишаване от родителски права. Ищецът по делото е баба на детето и майка на ответницата. Същата не е от лицата посочени в чл. 133, ал.1 от СК, следователно не е активно легитимирана да предявява искове за ограничаване, респективно лишаване от родителски права. Тъй като искът не е предявен от надлежна страна, той не поражда правомощие и задължение за съда да реши спора по същество.
Не без значение е и обстоятелството, че самата ищца твърди, че настоящия адрес на детето е в град Ловеч, където са се преместили, живеят съвместно с другата и дъщеря, а детето там учи и вече е ученичка в шести клас. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.133 ал.1 от СК производството по делото, освен че може да бъде инициирано от посочените лица, следва да се проведе и по настоящия адрес на детето, което не е на територията на съдебен район на Районен съд М. което е и втората предпоставка за извода на недопустимост на производството.
Освен това, в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба не стара ясно дали се иска ограничаване на родителските права или лишаване от родителски права, които са два различни института и с различни правни последици.
В цитираната разпоредба на закона изрично и дефинитивно са изредени субектите, които имат право да предявя иск по чл. 131 от СК, какъвто е настоящия. В този кръг на лица не фигурират бабата на детето, ограничаването или лишаването на родителските права, по отношение на които се иска. В случай като настоящия активно легитимирани да сезират съда са само субектите посочени в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от СК, между които както вече е отбелязано не попадат бабата – ищец по настоящето дело.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ищецът по делото не е активно легитимиран, респективно не е надлежна страна в настоящото исково производство, поради което и същото следва да бъде прекратено, като недопустимо.
По горните съображения и на основание чл. 130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА, вх.№. 12735 от 15.10.2019 година, депозирана от Р.С.Г., ЕГН xЗ1117З292, от с.Г. Д. обл.М. у. №. 6. чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx, срещу Ц.Г.Д., ЕГН xxxxxxЗ292, от с.Г. Д. обл.М. у. №. 6. като майка и законен представител на Д. Ц. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, като ПРОЦЕСАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№. 2600/2019 година по описа на Районен съд – М. като НЕДОПУСИМО.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: