РЕШЕНИЕ
№ 2731
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110114543 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Н. Е. К., гр. *, с която
срещу „**“ ООД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове за
прогласяване нищожността на клауза от сключено между страните допълнително
споразумение към договор за потребителски кредит и за връщане на платена при начална
липса на основание сума, с която ответникът се е обогатил, представляваща такса за
приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит.
В исковата си молба ищецът Н. Е. К. твърди, че на *г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена сумата от 500 лв.
Излага, че т. 1 от допълнително споразумение към Договора е предвидена такса за
приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит. Счита, че тази клауза за такса е
нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди още, че тази клауза е и
неравноправна и същата противоречи и на предвидените в ЗПК изисквания относно ГПР.
Посочва, че кредитът е изцяло погасен на 18.11.2019 г., като в общата погасена сума от 668
лв. се включва и процесната такса. Доколкото счита клаузата за заплащане на такса за
приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит за нищожна, то ответникът
неоснователно се е обогатил с платената сума, поради което дължи връщането й. Моли съда
да прогласи нищожността на клаузата, да осъди ответника да върне платената сума за такса в
размер на 120 лв., както и да присъди сторените по делото разноски.
Ответникът „**“ ООД е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Не оспорва, че страните са сключили договор за потребителски кредит
от разстояние. Твърди, че предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален праг на размера на
ГПР не е надвишен в процесния договор, като същият е изчислен коректно, а ищецът е
получил ясно и недвусмислено цялата информация, която съгласно закона и добрите
търговски парктики трябва да получи като потребител. Излага, че предвидената такса не
попада в хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и неправилно се квалифицира като такса за
усвояване на кредити по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като е свързана с поетото
от ответника задължение да разгледа в приоритетно кратък срок заявлението за кредит във
връзка с искането на ищеца да получи одобрение или отказ в максимално кратък срок и в
1
тази връзка е напълно законосъобразна по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Възразява срещу
претенцията за възстановяване на претендираната сума и поради настъпила погасителна
давност.
С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване
нищожността на клауза от сключено между страните допълнително споразумение към
договор за потребителски кредит и за връщане на платена при начална липса на основание
сума, с която ответникът се е обогатил, представляваща такса за приоритетно разглеждане на
заявка и документи за кредит, които са квалифицирани по чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр.
чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *от *г. (не се
спори); наличието на посочената клауза в него, уреждаща дължимостта на такса за
приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит (не се спори), наличието на
основание за нейната недействителност; че е заплатил претендираната сума в размер на 120
лв. в полза на ответника (не се спори). В тежест на ответника е било да установи, в случай,
че ищецът докаже горните обстоятелства, че процесната клауза за такса е действителна; че е
налице основание за задържане на претендираната сума от 120 лв.; че претенцията за
връщане на даденото е погасена по давност.
Между страните не се спори, че са валидно обвързани по силата на Договор за
потребителски кредит № *от *г. за сумата от 500 лв., че към същия е сключено
допълнително споразумение, в което е уговорена клауза за заплащане на такса за
приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит, както и че сумата по кредита е
била усвоена от длъжника. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че сумата от 120
лв. е била погасена.
В т.1 от Допълнително споразумение към Договора е предвидено, че кредиторът е
предоставил на кредитополучателя по негово искане допълнителна (незадължителна) услуга
(извън предоставянето на кредит) „Приоритетно разглеждане на заявка и документи за
кредит“, която услуга е извършена изцяло и без забавяне чрез разглеждане на заявката на
кандидат кредитополучателя и изпращане на уведомление за решението на дружеството в
срок от 15 мин. В т. 2 е уговорено, че таксата за допълнителната услуга се дължи от
кредитополучателя считано от деня за отпускане на одобрения кредит, която съгласно
приложимата Тарифа е в размер на 120 лв.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Таксата за приоритетно разглеждане представлява такса във връзка с усвояването на
кредита, поради което и клаузата, с която се уговаря такава такса е нищожна поради прякото
й противоречие със закона, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.
Усвояването на кредита включва и скоростта, с който искането на кредитополучателя
е разгледано от кредитора, доколкото е обвързано с това в какъв срок ще бъде предоставена
сумата на потребителя, независимо дали това е стандартна или допълнителна услуга на
съответната кредитна институция, като наличието на тази услуга е във връзка с
конкурентността на пазара и не може тежестта на разходите за нея да бъде възлагана на
потребителя, независимо дали е опционална или не. Възнаграждението на кредитора (цената
на кредита) следва да се изчерпва единствено с размера на възнаградителната лихва по
кредита, която ясно следва да се посочи в ГПР.
2
Отделно от горното таксата би следвало да е включена в ГПР по кредита, което би
довело до нищожността на договора на основание чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, доколкото ГПР
би надвишил предвидения в закона максимум, предвид, че доближава горната граница
(49,65 %) и без самата такса, а се касае за кредит в размер на 500 лв.
Дали процесната клауза е неравноправна по смисъла на ЗЗП няма смисъл да се
коментира, доколкото се явява нищожна поради директно противоречие със ЗПК.
Потребителят винаги има правен интерес да иска прогласяване на нищожни клаузи в
действащ потребителски договор. Възприемането на това становище също би довело и до
превантивния ефект финансовите институции да не включват в договорите си за заем клаузи,
които са нищожни или неравноправни съобразно действащите законови разпоредби.
Отделно от горното с Решение на СЕС по дело C‑714/22 е прието, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по
смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
В настоящата хипотеза процесната такса представлява точно такова вземане, което
цели да прикрие действителните разходи по кредита и умишлено не е включена в размера на
ГПР.
Таксата е била заплатена от потребителя на търговеца (не се спори) без основание,
като последният дължи връщането й, доколкото се е обогатил неоснователно.
Релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност е
неоснователно, доколкото в случая давността е петгодишна и започва да тече от датата, на
която сумата е дадена при начална липса на основание /18.11.2019 г./. Към датата на подаване
на исковата молба /18.11.2024 г./ тя не е изтекла.
Предявените искове за прогласяване нищожността на клаузата за таксата и за връщане
на даденото поради начална липса на основание се явяват изцяло основателни и следва да се
уважат.
По разноските:
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 85 лв. държавна
такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени списък и доказателства
за извършването ми.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на т. 1 от сключено между Н. Е. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, и „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *
Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит № *от *г., уреждащи
дължимостта на такса за приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит
(конкретизирана по размер в т. 2 от Споразумението), на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, на
основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, поради противоречието
й със закона.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата в размер на 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща заплатена без основание сума (такса за приоритетно
разглеждане на заявка и документи за кредит) във връзка със сключено между страните
Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит № *от *г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /18.11.2024 г./ до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 485 лв. /четиристотин
осемдесет и пет лева/, представляваща сторени от ищеца разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка с титуляр адв. С. К. с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4