Решение по адм. дело №154/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка със чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) и е образувано по жалбата на К. Д. К., с адрес в гр. Велинград, чрез адв. Т. И. – АК-Пловдив, срещу Експертно решение на НЕЛК № 0023 от заседание 011 от 30.01.2025 г. за отмяна на болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено оспореното решение на НЕЛК. По същество излага съображения, че преди издаването на болничен лист № 20242714760 от 03.10.2024 г., по време на и след него е с диагноза Атипична лицева болка с придружаващи проблеми. Твърди, че при изпълнение на трудовите му задължения в работата му от 13.08.2024 г. е със здравословни проблеми, доказани с изследвания, амбулаторни листове, кръвни изследвания. Твърди, че процесното решение на НЕЛК е в противоречие с предходно решение на НЕЛК, с което е потвърден болничен лист за периода от 13.09.2024 г.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. И., който поддържа жалбата. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания административен акт на НЕЛК. Претендира разноски.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София – редовно уведомени за съдебно заседание, не се представляват. Изразяват становище за неоснователност на подадена жалба, чрез упълномощен процесуален представител с Молба вх. № 3735/22.04.2025 г. Излагат становище за неоснователност на жалбата и с Молба с вх. № 8908/24.09.2025 г. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна – ТЕЛК Първи състав към „МБАЛ Пазарджик“ АД – редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Заинтересована страна – Агенция за хората с увреждания – София – редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Заинтересована страна – Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик – редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Заинтересована страна – МЦ „Вели Медикус“ Обща ЛКК – редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Заинтересована страна – „Виваком България“ ЕАД – София – редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Заинтересована страна – ТП на НОИ – София-град – редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

ТП на НОИ – София-град е конституирано като заинтересована страна, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и с оглед чл. 153, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 34 от АПК, като се има предвид, че това е страната участвала в административното производство, като компетентен териториален орган на НОИ с оглед седалището на осигурителя.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е от административната преписка, че К. К. заема длъжност „управител“ на магазин на „Виваком България“ ЕАД от 2014 г. до 21.01.2025 г., поради което и дружеството се явява негов осигурител. В подкрепа на това твърдение от жалбоподателя е представена и молба вх. № 3840/24.04.2025 г., а и се установява от представения процесен болничен лист (БЛ) № Е20242714760 от 03.10.2024 г. и административната преписка, че работодател, респ. осигурител на лицето е „Виваком България“ ЕАД.

На жалбоподателя били издадени осем поред болнични листа в периода от 13.08.2024 г. до 20.01.2025 г. (подробно описани и в приетото по делото заключение на вещото лице).

Първият болничен лист № Е20241441841, бил издаден от личния му лекар за ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност за 11 дни, за общо заболяване, с диагноза Н81.9 Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено, за периода 13.08.2024 г. – 23.08.2024 г.

Вторият и третият болнични листове с номера Е20242124560 и Е20242714522, били издадени от Обща ЛКК МЦ Вели Медикус, за общо заболяване, с диагноза G50.1 Атипична лицева болка, за по 20 дни за периодите от 24.08.2024 г. до 12.09.2024 г. и от 13.09.2024 г. до 02.10.2024 г.

Последвало издаването на четвърти по ред – процесния болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г., издаден също от Обща ЛКК МЦ Вели Медикус, също за общо заболяване, също с диагноза G50.1 Атипична лицева болка, също за 20 дни, за периода от 03.10.2024 г. до 22.10.2024 г.

След процесния болничен лист били издадени още два болнични листа с № Е20242715111 и № Е20242715407 от Обща ЛКК МЦ Вели Медикус, също за общо заболяване, също с диагноза G50.1 Атипична лицева болка, също за по 20 дни, за периодите от 23.10.2024 г. до 11.11.2024 г. и от 12.11.2024 г. до 01.12.2024 г.

От 02.12.2024 г. до 31.12.2024 г. бил издаден седми по ред болничен лист – с № Е20243549196 от Обща ЛКК МЦ Вели Медикус, но за злополука нетрудова. След него бил издаден и осми по ред БЛ Е20243549516 от Обща ЛКК МЦ Вели Медикус, за злополука нетрудова, с диагноза мозъчно сътресение, за периода 01.01.2025 г. – 20.01.2025 г.

В процесния болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г. е отразено като диагноза „Атипична лицева болка“, диагноза по МКБ G50.1 с причина за неработоспособността „Общо заболяване“.

Осигурителят, „Виваком България“ ЕАД, е оспорил издадения болничен лист, относно преценката на здравословното състояние на К.. С Експертно решение № 903 от 189 от 12.11.2024 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД, болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г. от обща ЛКК на МЦ Вели Медикус е отменен, като ТЕЛК приема болничния лист за неоснователно издаден. Видно от жалба с вх. 37-00-138/03.12.2024 г. (л. 126) подадена от жалбоподателя К., цитираното експертно решение е обжалвано пред НЕЛК чрез Директора на РЗИ - Пазарджик.

По жалбата на К., Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания, съобразно водещата диагноза и състоящ се от трима лекари, вкл. председател, се е произнесла с оспорваното в настоящото производство решение, в което е посочено, че е взето по документи, приложени в Медицинско експертно досие. НЕЛК е приел процесния период на временна нетрудоспособност за необоснован, респ. с това е потвърдил ЕР на ТЕЛК.

В мотивите на ЕР на НЕЛК е посочено, че е приложен амбулаторен лист № 24277D04E22F/03.10.24 г. от невролог с описани данни за тензионно главоболие и нормална КТ находка. Приложен е Медицински протокол на ЛКК № 002219/03.10.23 г. с описани оплаквания от „главоболие предимно тензионно и нестабилна походка от няколко месеца, бърза умора, скованост на движенията. Обективно е описано наличие на парестезии на десния лицев нерв. Тензионно главоболие, проприорецептивна хипорефлексия, дискоординационен синдром неуточнен по вид.

Според мотивите на НЕЛК всички тези анамнестични и клинични данни са описвани при лицето еднотипно и без данни за проведени допълнителни изследвания по повод персистиращи оплаквания още от медицинска документация по б.л. № Е20242714522 от „13.09.2024 г. до 02.10.2024 г.“, въпреки провежданото лечение.

На това основание НЕЛК приема, че този период на временна неработоспособност е необоснован, защото без уточняване на състоянието, не се очаква подобрение, видно, че провежданата терапия се оказва неефективна, а е продължила без отчетен ефект и без допълнителни изследвания, които да я обосноват.

В МЕД са приложени Амбулаторен лист 24277D04E22F/03.10.2024 г., издаден от д-р К. Й. Н., с диагноза Атипична лицева болка G50.1, Рецидивиращо депресивно разстройство-сегашен епизод F33.1, Амбулаторен лист 24277006А622/03.10.2024 г., издаден от д-р Л. К. В. болести, с диагноза Атипична лицева болка G50.1, Рецидивиращо депресивно разстройство- сегашен епизод F33.1, Медицински протокол на ЛКК № 002219/03.10.2024 г. МЦ Вели Медикус ЕООД, Болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20242714760/03.10.2024 г.

За изясняване релевантните за делото обстоятелства е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, заключението по която, като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обосновано и обективно изготвено. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е дало заключение, че към момента на издаване на процесния болничен лист за временна нетрудоспособност Е20242714760 от 03.10.2024 г. К. К. е ползвал 11 дни отпуск поради временна нетрудоспособност (болнични), издадени еднолично и 2x20 дни, издадени от ЛКК. Вещото лице посочва, че според приложената по делото медицинска документация, към този момент И. К. е имал регистрирани следните заболявания: „Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено МКБ-10 Н81.9“, „Атипична лицева болка МКБ-10 G50.1“, „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък МКБ-10 F33.1“.

С оглед установените диагнози в приложената медицинска документация, вещото лице е посочило, че болестното увреждане на вестибуларната функция се изразява със следните симптоми: нарушения на равновесието - залитане, усещане за нестабилност и загуба на равновесие, отклонение или падане към страната на здравото ухо; координационни нарушения - симетрични отклонения на ръцете към страната на здравото ухо; вегетативни прояви - гадене, повръщане и сърцебиене; световъртеж - предметите започват да се „въртят“ около пациента и той има усещането че „потъва“ или се „издига“. Посочва в тази връзка, че за да се определи степента на вертижните синдроми трябва да се направят следните изследвания: изследва се нистагъма - важно е да се определят неговите количествени белези - продължителност, честота, амплитуда, степен и качествените особености - посока и форма; изследване на равновесието чрез статични и кинетични проби координационни тестове. За точно определяне на причините за дисфункция на баланса се предписва общо и биохимично изследване на кръвта, за да се изключи наличието на инфекциозна лезия. В същото време, в зависимост от симптомите, се прави рентгенография на черепа, електроенцефалография, ядрено-магнитен резонанс на главата, електромиография на крайниците и транкраниален доплер.

По отношение на второто описано заболяване – атипична лицева болка, вещото лице е посочило, че атипична лицева болка, известна още като атипична лицева невралгия е вид хронична болка на лицето. В тази връзка вещото лице е уточнило, че атипичната лицева болка е медицински необясним симптом, най-вероятно с психогенна природа, който може да продължи много години. Депресията и безпокойството често са свързани с атипичната лицева болка. Смята се, че те или са причина за появата на болката, или се дължат на нея. Поради това вещото лице е пояснило, че първата стъпка в поставянето на диагнозата атипична лицева болка е неврологичното изследване. Необходимо е да се изключат подобни състояния, като тригеминална невралгия, синдром на темпоромандибуларната става, мигрена. Образните изследвания могат да допринесат за установяването на причината. Използват се КТ и ядрено-магнитен резонанс. Тъй като съществуват множество възможни причини за атипична лицева болка, намирането на подходящо лечение може да бъде труден процес, като медикаментозното лечение е предпочитан и като цяло най-ефективен метод. Съществуващите хирургически опции рядко осигуряват облекчение. Медикаментозното лечение включва: Амитриптилин (антидепресант), Габапентин (антиконвулсант), Карбамазепин (антиконвулсант), Баклофен (мускулен релаксант), Клоназепам (мускулен релаксант), Valproic (антиконвулсант). Все още няма стратегии за превенция за атипична лицева болка

По отношение на Рецидивиращо депресивно разстройство е посочено, че спада към групата на ефективните разстройства на настроението, вещото лице е посочило, че Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък, се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди, като сегашният епизод е умерено тежък и няма анамнеза за предишни манийни епизоди. При умерена депресия обикновено се забелязва намаляване на самоувереността и самочувствието. Според заключението на вещото лице депресията се счита за лечимо състояние, като лечението често включва комбинация от лекарства и психотерапия. Предлагат се няколко различни вида антидепресанти, описани в заключението на вещото лице по видове.

Що се касае до поставения към вещото лице въпрос дали са правилно поставени диагнозите на жалбоподателя, вещото лице е посочило, че по отношение на диагностично уточнение е било уместно насочване и извършване на допълнителни консултативни прегледи със специалисти по УНГ болести и Психиатрия.

По отношение на диагностичните процедури е било извършено КТ на главен мозък и ЕМГ. Било е уместно назначаване и извършване допълнително на кръвни изследвания за изключване на възпалителен процес, изследване на равновесието чрез статични и кинетични проби и координационни тестове и магнитно-резонансна томография на глава (главен мозък). Възприето и описано е от вещото лице и проведеното лечение на жалбоподателя с конкретно посочени медикаменти от личния лекар към 13.08.2024 г. д-р М. и лечението, проведено от 24.08-25.11.2024 г., до постъпване в лечебно заведение от невролог д-р К. Й. и д-р И. А..

С оглед на това вещото лице е установило, че приложеното лечение включва медикаменти от групата на антидепресантите (деанксит), антиконвулсанти (депакин хроно, ламиктал), инхибитори на серотонина (мисол), антивертижни (арлеверт, флунаризин) и обезболяващи (паракофдал, мипрофен). Не е провеждана психотерапия.

В заключение вещото лице е посочило, че в приложените по съдебното производство медицински документи записаното в анамнезата и обективното състояние е еднотипно, поради което не може да се направи обосновано заключение за резултатите от провежданото лечение.

Отделно, по отношение на травмата на главата на жалбоподателя, която е извън процесния период на оспорения болничен лист и е последващо заболяване, от вещото лице е възприето, че във връзка с последващ посттравматичен церебрастенен синдром амбулаторно (АЛ 24316500В531/02.12.2024) е назначено лечение със Сомазина, Депакин хроно, Тебокан и Флунаризин.

Що се касае до периода на възстановяване на жалбоподателя, вещото лице е посочило, че описаните заболявания (Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“, „Атипична лицева болка“ и „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък“) са с хроничен ход на протичане и развитие, което предполага по-продължително лечение, което се базира на проведени диагностични процедури и консултации с различни специалисти. Възстановителният период е строго индивидуален и зависи от правилно назначеното лечение и спазването от пациента на назначеното лечение.

В заключение вещото лице е приело, че според установените болнични листи, един е издаден за диагноза Н81.9 Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено; пет броя са издадени за диагноза G50.1 Атипична лицева болка и два броя (след процесния период) за диагноза S06.0 Мозъчно сътресение. Атипичната лицева болка е медицински необясним симптом, най-вероятно с психогенна природа, който може да продължи много години. Депресията и безпокойството често са свързани с атипичната лицева болка. Предвид на това е била уместна консултация с психиатър, който да назначи съответното лечение и да поеме проследяването на пациента. Според вещото лице реално е бил налице здравословен проблем от психогенно естество.

В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че направеният преглед с оглед изготвяне на заключението е с цел отговор на поставения въпрос, който е за моментното състояние на жалбоподателя. Съответно уточнява и относимостта на Амбулаторният лист от 02.12.2024 г., който е с друга диагноза – „Мозъчно сътресение, Постконтузионен синдром“, като изтъква, че този амбулаторен лист не е относим към процесния болничния лист, а с него се продължава временната нетрудоспособност, но на друго основание.

Не на последно място следва да се отбележи, че в заключението е посочено, че в амбулаторен лист № 24277D04E22F/03.10.24 г. от невролог са описани данни за тензионно главоболие и нормална КТ находка. В Медицински протокол на ЛКК № 002219/03.10.23 г. са описани оплаквания от главоболие, предимно тензионно и нестабилна походка от няколко месеца, бърза умора, скованост на движенията. Всички тези анамнестични и клинични данни са описвани при лицето еднотипно и без данни за проведени допълнителни изследвания по повод персистиращи още от медицинска документация по б.л. № Е20242714522 от 13.09.2024 г. до 02.10.2024 г., въпреки провежданото лечение.

За изясняване на фактическата обстановка по делото и по искане на жалбоподателя е разпитан и свидетеля Т. Г. К., чиито показания съдът кредитира изцяло като ясни и точни, и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, въпреки че са дадени от съпругата на жалбоподателя. С показанията не се твърди наличието на обстоятелства различни от установените с писмените доказателства събрани по делото.

Свидетелят К. твърди, че 7-8 месеца преди заседанието от 25.09.2025 г. нейният съпруг не се чувствал добре и бил в болнични. Преди това работел във „Виваком“ гр. Велинград. Там работата била много тежка и имал много отговорности. Било средата на август 2024 г., той не се почувствал добре и се наложило малко да си почине, но имал проблеми с ръководството, понеже той бил управител на магазина и всички отговорности били свързани с неговата работа. Ръководството не било доволно от това, че ще е в болничен и свидетелят твърди, че общо взето му забранили едва ли не да излиза в болнични и да е болен. Оттам нататък нещата се влошили, съответно здравословното му състояние станало още по-зле. Наложило се да взема много лекарства, а през месец ноември лежал в болница. През времето, през което бил в болничен, той много се променил. Не искал да излиза, не комуникирал почти с никой, постоянно си лежал.

Процесното решение на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 11.02.2025 г. (л. 54 от делото), жалба е подадена на 18.02.2025 г. до Административен съд – Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Установява се, че жалбата е подадена в срок, от страна легитимирана да спори решението на НЕЛК- освидетелстван, съгл. чл. 112, ал. 1 от Закон за здравето (ЗЗ) и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна на решението на НЕЛК, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, провери служебно действителността и законосъобразността му на всички, посочени в този текст, основания.

Оспореният акт има двояка природа - от една страна той е медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на освидетелстваните лица, а от друга - има характеристиките на административен акт с индивидуален характер, тъй като с него пряко се засягат правата и интересите на тези лица, създават се задължения за други държавни институции и/или други частни лица (застрахователи, осигурители, частни пенсионни фондове и т. н.), поради което същите подлежат на оспорване по съдебен ред след изчерпване на задължителния административен такъв и по отношение на тях важат правилата за законност на административните актове: компетентност на органа, който следва да ги издаде, спазване на установената в правния ред форма, съблюдаване на предвидената процедура, съответствие с материално-правните разпоредби и съответствие с целта на закона.

Нормативната рамка, през която следва да се разгледа правният спор, се изразява основно чрез общия Административнопроцесуален кодекс и специалния Закон за здравето, предвиждащ възможността за оспорване на актове на медицинската експертиза, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и Наредба за медицинската експертиза.

Обжалваното в настоящото производство Експертно решение № 00023 от заседание 011 от 30.01.2025 г. на НЕЛК е постановено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) - Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ (сърдечно-съдови заболявания).

В случая спорният въпрос касае установяване временна неработоспособност на служител във „Виваком България“ ЕАД, за периода от 03.10.2024 г. до 22.10.2024 г. за общо 20 календарни дни, домашно амбулаторно лечение. За установяване на временна неработоспособност се извършва медицинска експертиза по реда на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове, издадени за приложението му. Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност, като тук спорът е относно първия вид.

Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето предвижда, че за установяване на временна неработоспособност се извършва медицинска експертиза, а съгласно чл. 103, ал. 2 тази експертиза се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК).

В настоящия случай процесното решение е взето от специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е изискването по чл. 18, ал. 3 от Правилника в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Предвид това съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставената му компетентност.

Решението е постановено по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, за което страните са уведомени при образуване на административно производство по чл. 112 от ЗЗ (на л. 61 от делото).

Експертното решение е постановено в установената в чл. 4 от НМЕ форма - по образеца, утвърден от министъра на здравеопазването, мотивирано е в съответствие с чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

От посочените в решението фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът на медицинската експертиза черпи упражненото от него публично субективно право. Съдът намира, че при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до отмяната му само на това основание.

НЕЛК се е произнесла по допустима жалба срещу Експертно решение № 00903 от 189 от 12.11.2024 г. на ТЕЛК - подадена в срок и от заинтересовано лице, като съобразно правомощията си по чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, е потвърдил ЕР на ТЕЛК и е отменил болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г. от обща ЛКК на МЦ Вели Медикус за временна неработоспособност на жалбоподателя в периода от 03.10.2024 г. до 22.10.2024 г.

В производството пред административния орган последният е задължен в изпълнение на служебното начало, регламентирано в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36 АПК, да събере всички доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, което и административният орган е сторил. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, което в случая се установява, че е изпълнено включително като се има предвид съдържанието на представеното по делото МЕД на жалбоподателя и описаните в процесното решение на НЕЛК амбулаторни листове, епикризи и решение на ЛКК.

Оспореното ЕР на НЕЛК не противоречи и на приложимите материалноправни норми, тъй като Законът за здравето (чл. 101 - чл. 113) очертава основните елементи на правната уредба на медицинската експертиза на работоспособността, докато принципите и критериите, както и редът за нейното извършване са определени в НМЕ. Медицинската експертиза включва експертиза на временна неработоспособност, експертиза на трайна неработоспособност и степен на увреждане, като тук спорът е относно първия вид. Самата експертиза е пряко свързана с извършването на редица диагностични процедури, имащи за цел да обективизират здравословното състояние, с което да се определи съществува ли временна или трайна неработоспособност, респективно вид и степен на увреждане.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният болничен е четвърти по ред за жалбоподателя, като се явява продължение на болничен лист № Е20242714522. Процесният БЛ № Е20242714760 от 03.10.2024 г. е издаден за общо заболяване и с оглед диагноза „Атипична лицева болка“, с код по МКБ G50.1., като предходните два такива, издадени от същия орган на медицинска експертиза – ЛКК при МЦ Вели Медикус и за същия период от време – 20 календарни дни временна нетрудоспособност.

Болничният лист притежава удостоверителна функция по отношение на състоянието на временна нетрудоспособност, неговите причини и продължителност. По правната си природа болничния лист е констативен (удостоверителен) административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Като официален документ той има доказателствена сила за установените в него обстоятелства по см. на чл. 179 от ГПК във вр.чл.144 АПК. Правилността на материалноправните изводи на контролния орган НЕЛК по отношение на валидността на болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г., предмет на настоящия спор, произтича от правното значение на съответствието на болничния лист с дължимите реквизити при издаването му.

Издаването на болничен лист е единство между причините от медицински характер, породили неработоспособността и тяхното обективиране в медицинската документация. Спазването на реда за издаване на болничен лист е гаранция за съответствието между съдържащото се в него удостоверителното изявление на лекаря/ ЛКК и действителността. Затова и евентуалното му нарушаване прави това изявление недействително и го лишава от доказателствената сила на документа, в който е закрепено, тъй като не може за изпълни функцията си да удостовери правомерно настъпването на фактите, свързани с медицинското състояние на пациента. В този смисъл, за да бъде призната временна нетрудоспособност, не е достатъчно да е налице обективно състояние за това, а следва то да бъде констатирано по установения в НМЕ ред. В оспорения по административен ред болничен лист е описана диагноза на пациента „Атипична лицева болка”. Представени са два амбулаторни листа – Амбулаторен лист 24277006А622/03.10.2024 г. д-р Л. К. В. болести и Амбулаторен лист 24277D04E22F/03.10.2024 г., издаден от д-р К. Й. Н.. Същите са представени в МЕД на жалбоподателя пред НЕЛК и в съдебното производство. В двата амбулаторни листа е посочена идентична диагноза – Атипична лицева болка и допълнение Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод, умерено тежък.

Съгласно приетите по делото доказателства и приетото заключение на вещото лице тези заболявания и оплаквания на жалбоподателя са станали основание за издаване и на предходните два болнични листа за периодите от 24.08.2024 г. до 02.10.2024 г. Липсва медицинска документация, а именно: актуални параклинични/диагностични изследвания и/или хоспитализация, които да проследяват и обективират състоянието на временна нетрудоспособност с диагноза „Атипична лицева болка“, код по МКБ: G50.1. или Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод, умерено тежък, код по МКБ 10 F33.1. Болничният лист е издаден в нарушение на изискванията на НМЕ, като в МЕД няма приложена първична медицинска документация, която да установява състоянието на лицето в периода на оформяне на временната нетрудоспособност. Няма извършени образни изследвания или консултация с психотерапевт, обуславящи състояние на временна нетрудоспособност към дата 03.10.2024 г.

Видно от приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, в случая е било уместно назначаване и извършване допълнително на кръвни изследвания за изключване на възпалителен процес, изследване на равновесието чрез статични и кинетични проби и координационни тестове и магнитно-резонансна томография на глава (главен мозък). Вещото лице е установило, че приложеното лечение включва медикаменти от групата на антидепресантите (деанксит), антиконвулсанти (депакин хроно, ламиктал), инхибитори на серотонина (мисол), антивертижни (арлеверт, флунаризин) и обезболяващи (паракофдал, мипрофен), но не е провеждана психотерапия.

За непосредствено предходния период 13.08.2024 г. – 02.10.2024 г. са били издадени три болнични листове - № Е20241441841 от личен лекар с диагноза Нарушение на вестибуларната функция неуточнено, БЛ № Е20242124560 и № Е20242714522 от Обща ЛКК МЦ Вели Медикус със същата диагноза „Атипична лицева болка“, като на процесния болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г., издаден също от Обща ЛКК МЦ Вели Медикус. В този контекст вещото лице е заключило, че в приложените по съдебното производство медицински документи записаното в анамнезата и обективното състояние е еднотипно, поради което не може да се направи обосновано заключение за резултатите от провежданото лечение.

При отсъствието на обективни данни за вида и тежестта на увреждането на здравето, вещото лице е дало заключение, че по отношение на диагностично уточнение е било уместно насочване и извършване на допълнителни консултативни прегледи, включително със специалисти по УНГ болести и Психиатрия. Според приетото по делото заключение, реално е бил налице здравословен проблем от психогенно естество и е била уместна консултация с психиатър.

Тези заключения по приетата по делото експертиза кореспондират с възприетото от състава на НЕЛК, че този период на временна неработоспособност от 03.10.2024 г. до 22.10.2024 г. е необоснован, защото без уточняване на състоянието, не се очаква подобрение, видно, че провежданата терапия се оказва неефективна, а е продължила без отчетен ефект и без допълнителни изследвания, които да я обосноват.

На следващо място се констатира, че в процесния болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г. е посочено, че същият се издава съгласно решение на ЛКК № 2210 от 03.10.2024 г. По делото обаче е не е представен протокол на ЛКК с номер 2210. Представен е Протокол от решение на ЛКК № 2219 от 03.10.2024 г. Липсва и книга на решенията на ЛКК към 03.10.2024 г. (чл. 8, ал. 2 НМЕ). Установява се от друга страна, че в протокола на ЛКК № 2219 от 03.10.2024 г. е записан номер на болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г. Предвид тези констатирани несъответствия и при липсата на Книга на решенията на ЛКК, не се установява болничният лист да е издаден с надлежно решение на комисията по експертизата на временната неработоспособност - № 2210, каквото е посочено в самия болничен лист.

Не е изяснено и защо са изготвени два амбулаторни листа - Амбулаторен лист 24277006А622/03.10.2024 г. и Амбулаторен лист 24277D04E22F/03.10.2024 г., двата издадени от медицински специалисти в МЦ Вели Медикус (чиято обща ЛКК е издала процесния БЛ) и въз основа на кой от тях е сформирана комисия на ЛКК и е приет протокола на ЛКК, въз основа на който е издаден процесния болничния лист. Следва изрично да се отбележи и, че и в двата амбулаторни листа е посочена идентична диагноза „Атипична лицева болка“, с проведени изследвания: „КТ на гл. мозък – б.о.“. Това е посочено и в Протокол от решение на ЛКК № 2219 от 03.10.2024 г. Данни за изследването на главен мозък обаче не са приобщени към МЕД на жалбоподателя. Това се установява и от заключението на вещото лице, съобразно което са описани подходящите изследвания, вкл. образни които е следвало да се назначат.

В заключение, посочената диагноза в болничния лист „Атипична лицева болка” не обуславя състояние на временна нетрудоспособност на освидетелстваното лице за период от 20 дни, считано от 03.10.2024 г. до 22.10.2024 г., с оглед приетото по делото заключение на вещото лице и установените несъответствия в представените амбулаторни листове, болничен лист и протокол от решение на ЛКК. Не се установява здравословното състояние на жалбоподателя към дата 03.10.2024 г. да е налагало домашно-амбулаторен режим на лечение, включително и с оглед дадените от свидетеля показания в съдебното производство за неразположение на жалбоподателя и нуждата му от почивка, доколкото и не всяко физическо или психическо неразположение или главоболие налагат домашно лечение, което в случая е било за трето поред продължение от 20 календарни дни. Липсват данни за уточняване на състоянието, въз основа на което да се очаква подобрение с оглед провеждана терапия. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, в случая проблемът е бил с психогенно естество, като е било уместно провеждане на консултация и терапия от психиатър, които не са провеждани. Също така болничният лист е издаден без решение на комисията по експертизата на временната неработоспособност (ЛКК), доколкото и посоченото в БЛ решение на ЛКК № 2210/03.10.2024 г. не е вписано в медицински протокол.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентния по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето орган, в кръга на неговите правомощия, надлежно е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 от Правилник за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, постановен е въз основа проверка и анализ на събраната съотносима медицинска документация и в съответствие с целите на приложимите материалноправни разпореди на ЗЗ, Наредба за медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ, поради което се явява законосъобразен и следва де се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. В този смисъл и Решение № 13153 от 04.12.2024 г. по адм. д. № 7395/2024 г. на Върховен административен съд.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална експертна лекарска комисия се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се определят в размер на 130 (сто и тридесет) лева, съгласно чл. 27в от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. К. срещу Експертно решение на НЕЛК № 0023 от заседание 011 от 30.01.2025 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 903 от 189 от 12.11.2024 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД за отмяна на болничен лист № Е20242714760 от 03.10.2024 г.

ОСЪЖДА К. Д. К. да заплати на Национална експертна лекарска комисия разноски по делото в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.