РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. гр. Хасково, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640101821 по описа за 2024 година
Предявен е иск от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“Симеоновоско шосе“ № 67А, против С. А. А., ЕГН **********, от ***, с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането.
В исковата молба се твърди, че на ***, в ***, пред Общинска полиция,
ответникът С. А. А., управляващ лек автомобил „Пежо", модел 206 с ***,
причинява средна телесна повреда на преминаващата зад автомобила С. Г. Ш.,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния крак, дължащо
се на счупване на костите на подбедрицата. За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол с пострадали лица № 61/14.06.2018 г., в който било
отразено, че виновният водач - С. А. А. напуснал местопроизшествието.
Образувано било АНД № 968/2019г. по описа на РС-Хасково, по което с
Решение № 284 от 19.09.2019г. ответникът бил признат за виновен в това, че
на *** при неспазване правилата на ЗДвП е причинил средна телесна повреда
на С. Г. Ш.. Към момента на застрахователното събитие за лек автомобил
„Пежо", модел 206 с *** имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска Отговорност" към ЗК „Лев Инс" АД, полица №
BG/22/117002059299, със срок на валидност от 26.07.2017г. до 25.07.2018г. За
репариране на претърпените вреди на основание чл.266 от КЗ (отм.) С. Г. Ш.
предявила претенция за обезщетение срещу 3К „Лев Инс" АД, с материален
1
интерес 35000 лв. Образувано било ТД № 233/2019 г. по описа на ОС-Хасково,
което било прекратено поради сключване на извънсъдебно споразумение №
413 от 28.04.2020 г., с което ЗК „Лев Инс“ АД се задължава да заплати на С. Г.
Ш. обезщетение в размер на 24200 лева за причинените й вследствие
процесното ПТП вреди, от които 23000 лв. за неимуществени, както и 1200 лв.
за претърпените от нея имуществени вреди. При определяне размера на
обезщетението ЗЕК към ЗК „Лев Инс“ АД се съобразила с констатираното в
протокола за ПТП съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата А.а, която пресичала на необозначено за целта място. Във връзка
със сключеното споразумение № 413 от 28.04.2020 г., ЗК „Лев Инс“ АД
превело по сметка на С. Г. Ш. на 01.06.2020г. 11200 лв. и на 22.06.2020 г. 13000
лв. На основание чл. 500, ал. 1, т. 3, от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" „Застрахователна компания Лев Инс" АД придобила право на
регрес срещу виновния водач С. А. А. за сумата от 24200 лева. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 24200 лева, представляваща размера на
изплатеното застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от
С. Г. Ш. вреди вследствие настъпилото на *** ПТП. Претендира се законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото,
включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва предявените искове като допустими, но
неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че има вина
за настъпилото пътно произшествие, както и не оспорва, че на С. Ш. е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на подбедрицата.
Във връзка с извършването на тези деяния ответникът бил признат за виновен
с Решение № 1 284/19.09.2019 г. по АНД 968/2019 г. по описа на РС-Хасково.
Оспорва, че е налице регресно основание, визирано по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
а именно, че ответникът напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата. Видно от документите по
воденото по случая наказателно производство, ответникът с гумата на своя
автомобил контактувал с крака на пострадалата. Впоследствие С. Ш. се
отдалечила от местопроизшествието и отишла да автомобила на сина си,
който я чакал от другия край на пътното платно. Ответникът преместил своя
автомобил и паркирал до Ш. и автомобила им. Предложил им помощ и
попитал какво й има. Ш. отговорила, че нищо й няма и отказала помощта му.
Без да повикат полиция или линейка, пострадалата се качила в автомобила на
сина си и потеглила в неизвестна посока. Не оставила лични данни и телефон
за контакт. Ответникът бил поставен пред невъзможност да установи лицето, с
което е настъпил пътния инцидент, не бил наясно има ли Ш. телесни
2
увреждания, при положение, че същата сама се придвижвала до другия край
на пътното платно и отказала предлаганата помощ. Нямало как да възприеме,
че за него възниква задължението да уведоми Пътна полиция за инцидента,
съответно да каже какви участници са участвали в него. При конкретната
ситуация пострадалата се е качила в автомобила на сина си и отказала
съдействие на ответника. В конкретния случай виновната е напуснала
местопроизшествието, без да остави лични данни за завеждане на преписка
пред полицията. Ответникът, след като останал сам на местопроизшествието,
без да знае дали Ш. изобщо има някакви увреждания, нямало какво друго да
направи, освен да си тръгне, след като направил всичко зависещо от него за
установяване на обстоятелствата относно събитието. В случая било налице
изключение от регресното основание, а именно „друга неотложна причина"
визирана в чл. 500, ал. 1, т. 3 от К3, която освобождава ответника от регресно
основание. Това се потвърждавало и от вида на наложеното наказание -
ответникът бил осъден по чл. 343, ал. 1, 6."б", пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
а именно за обикновен случай на причиняване на средна телесна повреда по
време на шофиране. В случай, че същият беше избягал от
местопроизшествието, по отношение на него е щяло да бъде приложен
квалифицирания състав - чл. 343, ал. 3 от НК - ,,деецът е избягал от
местопроизшествието". Настоящият случай не бил такъв и се характеризирал
с избягване от местопроизшествието на пострадалото лице, което ограничава
виновния водач да установи уврежданията и налице ли е предпоставка да се
извика полиция, линейка и т. н. Според ответника, исковете следва да бъдат
отхвърлени изцяло. Налице било и съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата. Счита се, че размерът на платеното обезщетение за
неимуществени вреди бил прекомерно завишен. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете и му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 61 от ***; Решение №
284/19.09.2019г., постановено по АНД № 968/2019г. по описа на РС – Хасково;
Преводно нареждане за кредитен превод от дата 22.06.2020г. с наредител ЗК
„Лев Инс“ АД и получател С. Г. Ш. за сумата от 13 000 лева; Преводно
нареждане за кредитен превод от дата 01.06.2020г. с наредител ЗК „Лев Инс“
АД и получател С. Г. Ш. за сумата от 11 200 лева; Споразумение №
413/28.04.2020г., сключено между ЗК „Лев Инс“ АД и С. Г. Ш., се установява:
1) настъпването на описаното в исковата молба ПТП, причина за което е било
виновно и противоправно поведение на ответника, 2) че от същото ПТП на
пешеходката С. Г. Ш. са били причинени сочените телесни увреждания, 3) че
3
към момента на ПТП-то ищецът е бил застраховател на ответника по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, 4) че във връзка с
това ПТП е била образувана щета № 2601-1000-63-18-7513 при ЗК „Лев Инс“
АД, като по сключено Споразумение № 413/28.04.2020г. между ЗК „Лев Инс“
АД и С. Г. Ш., на последната е било изплатено обезщетение в общ размер от
24 200 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Н.С.Т. и С. Г. Ш. за устоновяване на релевантните факти и
обстоятелства, като показанията им са записани подробно в протоколите за
съдебните заседания, проведени на 29.05.2025. и на 21.07.2025 г. /л.101; л.107
от делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, а при
необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което следва да
се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и обективно, изготвено от
експерт в съответната област на медицината въз основа и на представената по
делото относима медицинска документация /която съдът не следва да обсъжда
самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите специални знания/, се
установява, че в резултат на процесното ПТП С. Г. Ш. е получила следните
увреждания: счупване на дясна подбедрица, в близкия край, закрито;
Причинено е затруднение в движението на десния крак за срок по-голям от 30
дни, което се дължи на счупването на костите на подбедрицата. Вещото лице
изяснява, че е проведено оперативно лечение – Открито наместване с
вътрешна фиксация на счупването на костите на дясната подбедрица, като
възстановителният период за този вид счупване е около 8 месеца, при
правилно протекъл и без усложнения оздравителен процес.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, който е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен по следните
съображения:
Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните
писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че
действително на ***, около 07.30 часа, в ***, до Общинска полиция, е
4
реализирано ПТП с участието на МПС "Пежо 206“, с рег. № Х 6320 ВК,
управлявано от ответника, което предприема маневра да излезе от реда на
паркираните МПС от страна на Общинска полиция, не забелязва неправилно
пресичащата от ляво на дясно пешеходка С. Г. Ш., която е пресичала на
неопределените за тази цел места /пешеходна пътека/, като с предната лява
гума застъпва десния крак на пешеходката и й причинява средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния крак,
което се дължи на счупване на костите на подбедрицата.
С Решение № 284/19.09.2019г., постановено по АНД № 968/2019г. по
описа на Районен съд – Хасково, ответникът С. А. А. е признат за виновен в
това, че на ***, в гр.Хасково, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № Х 63 20 ВК, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно – чл.25, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Г. Ш.,
от гр.Хасково, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния
крак, което се дължи на счупването на костите на подбедрицата –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ предл.2-ро вр. чл.342, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро вр. чл.342, ал.1 от НК вр.
чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Решението е влязло в сила на 04.10.2019г.
Посоченият механизъм на настъпване на ПТП е описан и в цитирания
по-горе Протокол за ПТП. От същото писмено доказателство се установява и
че водачът С. А. А. е установен на 14.06.2018г., около 10.30 часа.
Няма спор между страните, че към датата на ПТП ЗК „Лев Инс“ е имала
качеството застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил “Пежо 206“
с рег. № Х 6320 ВК, т.е. приел е да покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на това моторно превозно средство, включително
неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане - чл.493, ал.1, т.1 от
КЗ. Ответникът не е бил страна по правоотношението, но в случая нито се
твърди, нито има данни да е придобил владението върху лекия автомобил по
престъпен начин, а и несъмнено е разполагал с фактическата власт на
ключовете и на самото МПС, поради което и на основание чл.477, ал.2 от КЗ
следва да се приеме, че той го е ползвал на законно основание и съответно има
качеството на застраховано лице. Безспорно е, а и от приетите платежно
нареждане от 01.06.2020г. и платежно нареждане от 22.06.2020г. се
установява, че на тези дати ищцовото дружество е обезщетило увреденото
лице – пешеходката С. Г. Ш., като й е изплатила сума в размер на 11 200 лева с
5
първото платежно нареждане и сумата от 13 000 лева с второто такова, за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди от реализираното
ПТП.
Първият и основен спорен въпрос по делото е дали ответникът е
напуснал мястото на настъпването на ПТП по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ, на който според настоящия състав следва да се даде отрицателен отговор.
От събраните по делото гласни доказателства се установява поведението на
ответника, който, след като е видял, че пострадалата сама се е придвижила до
автомобила на сина си от другия край на пътното платно, е отишъл при тях.
Попитал е с какво може да помогне и ако трябва, да ги заведе до Спешна
помощ, но те отказали и тръгнали. След като останал сам на мястото на
произшествието, без пострадалата да му е оставила лични данни и така е бил в
невъзможност да установи с кое точно лице е настъпило пътно-транспортното
произшестиве, той също си е тръгнал. Така установените действия и
поведение на ответника не са равни по своето значение на „напускане на
мястото на настъпването на ПТП“ по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. В този
случай ангажирането на отговорността на прекия деликвент по регресен иск
на застрахователя е обвързано от недобросъвестно поведение на водача на
увреждащото МПС с такива дейстивя, които сочат на намерение да бъде
затруднено или осуетено разкриването на обстоятелствата на ПТП,
установяването на управление на МПС в пияно състояние, а дори и
установяването на виновния водач. В настоящия казус действията и
поведението на ответника категорично не са такива, които да обусловят
извода за наличие на предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Съдът счита, че
в разглеждания случай не може да се постави знак на равенство между
поведението на ответника и „напускане на мястото на настъпването ПТП“ в
смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. В случая не ответникът, а пострадалата
първа е напуснала мястото на произшествието, без да му е дала възможност да
узнае нейното име, адрес, телефонен номер и пр., има ли телесни увреждания,
какви, и налагат ли същите лекарска намеса. За това и действията му не могат
да бъдат квалифицирани като проява на недобросъвестно поведение или като
израз на желание да се укрие от органите на реда. Тук е уместно да се посочи
и че ответникът е бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, т. е. не и по ал.3, б. „а“,
предл.5 на чл.343 от НК, а именно – деецът е избягал от
местопроизшествието. Това означава, че в хода на наказателното производство
срещу него не са били събрани достатъчно доказателства за това, че той е
напуснал местопроизшествието, или както е употребеният в НК термин
„избягал“ – в този смисъл вж. Решение № 40 от 11.03.2020г. по т. д. №
122/2019г. по описа на Окръжен съд – Хасково. А други доказателства в тази
насока не са ангажирани по настоящото дело. Ето защо, съобразно правилото
6
за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК, следва
да се приеме, че този факт не е доказан по делото, а оттам и че не се е
осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил,
не могат да възникнат и неговите правни последици. Следователно, в случая
не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.500, ал.1, т.3
от КЗ, при които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“
има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за
платеното обезщетение. При това положение е безпредметно да се обсъждат
останалите правни и фактически доводи на страните, в т.ч. относно
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и относно
размера на платеното й от ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат.
Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адвокатското дружество, представлявало ответника, сумата от 3094 лева /с
включен ДДС/, представляваща възнаграждение за осъществено от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело,
определено по правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“Симеоновоско шосе“ № 67А, против С. А. А., ЕГН **********, от ***,
иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, за
присъждане на сумата от 24200 лева, представляваща стойността на
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/117002059299, за причинени при ПТП на *** в гр.Хасково
имуществени и неимуществени вреди на С. Г. Ш., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2024г., до
окончателното й изплащане, като - неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
7
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Симеоновоско шосе“ №
67А, да заплати на адвокатско дружество „Генев и Марков“, с код по Булстат
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Македония“
№ 10, вх.2, ет.1, ап.12, сумата в размер на 3094 лева, представляваща
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
8