Определение по дело №66315/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9078
Дата: 10 април 2022 г. (в сила от 10 април 2022 г.)
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20211110166315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9078
гр. София, 10.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110166315 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Б. К. срещу „Б.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 29.02.2016г. , сключен с ответника,
заемал длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места“, отдел „Транспортно
обслужване“. Заявява, че въз основа предизвестие № БТГ-ЧР-изх. 80/11.10.2021г., връчено
на ищеца на 11.10.2021г., и акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. 106/14.10.2021г., трудовото
му правоотношение било прекратено, считано от 01.11.2021г. Счита, че уволнителната
заповед не била мотивирана, тъй като не бил цитиран прекратявания трудов договор и не
било ясно посочено уволнителното основание. Отрича да е взето валидно решение за
съкращаване на щата, както и че не била спазена процедурата за съкращаване на щата.
Изтъква, че не били съобразени и конкретните изисквания, предвидени в колективния
трудов договор (КТД), както следва: относно съдържанието на заповедта по чл. I, т. 1.2. от
приложение № 5 към КТД; не била назначена комисия по чл. I, т. 1.3. от приложение № 5
към КТД; не били съобразени критериите за подбор по чл. I, т. 3-7 от приложение № 5 към
КТД; не била изпратена покана до ищеца по чл. II, т. 1 от приложение № 5 към КТД относно
наличието на основания за закрила по чл. 333 КТ; не била взета предвид тежестта на
нарушенията съгласно таблицата по приложение № 5.1. към КТД. Въвежда възражение за
недобросъвестност на ответника при прекратяване на трудовото правоотношение. Моли
уволнението да бъде признато за незаконно, като бъде отменен акта за прекратяване на
трудовото правоотношение, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност - „шофьор на лек автомобил до 9 места“, отдел „Транспортно обслужване“, както
и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 10962 лв., представляваща обезщетение
за оставането на ищеца без работа за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 22.11.2021г. до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Счита, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено законосъобразно, а основанието за извършването му
1
(съкращаване на щата) за осъществено. Поддържа, че била спазена процедурата по
приложение № 5 към КТД, в т.ч. относно вземането на решение за съкращаване на щата,
сформирането на комисия по КТД и спазването на критериите за подбор. Позовава се на
изводите на комисията и извършеното от нея класиране на участниците в подбора, което
намира, че съответства на обективните качества на кандидатите. Намира заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение за мотивирана. Счита, че процедурата по
уволнение не страда от пороци, поради което настоява, че оспорената заповед е
законосъобразна. Моли за отхвърляне на предявените искове. Предявява насрещни искове за
връщане на платената от ответника сума в размер на 11993,87 лв., представляваща
обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ и и чл. 220, ал. 1 КТ, които счита, че подлежат на връщане
от ищеца.
Предявените от ищеца искове са допустими, поради което същите следва да бъдат
разгледани по същество. Същите са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, респ. чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, а осъдителният иск за обезщетение е по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ. В
тежест на ищеца по тези искове е да докаже наличието на трудово правоотношение с
ответника; че същото е прекратено със заповед на работодателя, считано от 01.11.2021г.; че
са били налице основания за ползване от закрила по чл. 333 КТ; обстоятелствата, въз основа
на които твърди да е оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя; че в
резултат на незаконното уволнение е останал без работа през процесния период, че
оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на последното
брутното трудово възнаграждение на база пълен отработен месец. В тежест на ответника
е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице
съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищеца длъжност; че е извършен подбор
съобразно изискванията на чл. 329 КТ или че е съкратена единствената длъжност от щата на
ответника; че са спазени допълнителните изисквания относно процедурата и конкретните
критерии за извършване на подбор, предвидена в КТД и чл. 329 КТ.
Недопустимо е обаче съвместното разглеждане на предявения от ответника насрещен
иск за сумата от 11993,87 лв. (представляваща подлежащи на връщане обезщетения по чл.
222, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ), предвид изричната забрана на чл. 314, ал. 2 ГПК. Според
цитираната разпоредба насрещни искове не могат да се предявяват в случаите, когато
производството се разглежда по реда на гл. XXV ГПК. При това положение искането на
ответника за съвместно разглеждане на посочената по-горе претенция следва да се остави
без уважение. Доколкото настоящото определение не прегражда възможността на ответника
да заяви вземането си в отделен процес, същото не подлежи на обжалване (така
Определение № 793 от 06.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7170/2013 г., III г. о., ГК и др.).
На основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК, с настоящото определение съдът следва да се
произнесе и по направените от страните доказателствени искания.
Ето защо, съдът

2
О П Р Е Д Е Л И:

I. ИЗГОТВЯ доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото
определение.

II. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б.“ ЕАД за съвместно разглеждане на
предявения срещу Л. Б. К. насрещен иск за сумата от 11993,87 лв., представляваща
подлежащи на връщане обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ.

III. 1. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора доказателства.
2. ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК, в 1-седмичен срок от
съобщението да представи по делото (с препис за другата страна) заверен препис от цялото
трудово досие и всички документи, касаещи извършения подбор (с случай, че документите
не са представени в цялост към отговора на исковата молба).
3. ДОПУСКА разпит на свидетелите ЕЛ. ИВ. и ЕВГ. ИЛ., поискани от ищеца, при
режим на призоваване, които да се призоват за първото съдебно заседание по месторабота
КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в частта относно разпита като свидетел на А.М
(поради забраната, предвидена в чл. 166, ал. 3 ГПК).
4. ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните, най-късно в първото по делото съдебно
заседание, да изразят становище относно размера на полученото от ищеца последно брутно
трудово възнаграждение на база пълен отработен месец.
5. УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че е останал без работа през периода от
01.11.2021г. до 30.04.2022г.

IV. 1. УКАЗВА на страните, че:
- в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване
на представените с отговора. При неизпълнение на указанията в посочения срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
3
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

V. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.04.2022г. от 11:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и от писмения
отговор на ответника.

4
Определението не подлежи на обжалване.


Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5