Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 10237 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 103601 от 25.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 41008/2018 г. на СРС, ГО, 65 състав, е отхвърлен предявеният от М.Е.И.
срещу „Ю.И.“ ООД иск с правно основание чл.128 KT за сумата от 9 983 лв., представляваща дължимо
брутно трудово възнаграждение за периода 01.08.2016 г. – 20.06.2018 г.
Ответникът „Ю.И.“ ООД е осъден да заплати на ищеца М.Е.И. сумата от 188, 58
лв., представляваща законна лихва за забава за периода 22.06.2018 г. –
28.08.2018 г. върху вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение, дължимо за
периода 01.08.2016 г. – 20.06.2018 г. в общ брутен размер на 9 983 лв. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 888, 72
лв. разноски по делото. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 131,
30 лв. разноски по делото.
С определение № 149354 от 24.06.2019 г. е оставено без
уважение искането на ответника по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта
за присъдените в негова полза разноски.
Срещу решението в частта, с която ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 188, 58 лв., представляваща законна лихва за
забава, е депозирана въззивна жалба от ответника „Ю.И.“ ООД. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния закон и е необосновано. На първо място, излага съображения, че
неправилно първоинстанционния съд е приел, че между страните не е бил уговорен
срок за изплащане на дължимото трудово възнаграждение, поради което същото било
дължимо на два пъти – авансово и окончателно в края на месеца, за който се
отнася, по арг. от чл.270, ал.2 КТ. В тази връзка твърди, че видно от представения
трудов договор, между страните е уговорено, че трудовото възнаграждение е
платимо от 25-то до 30-то число на текущия месец за предходния. При
съобразяване на уговореното между страните, трудовото възнаграждение за
м.04.2017 г., м.07-м.11.2017 г. и м.06.2018 г. е заплатено в уговорения срок и
длъжникът не е изпаднал в забава за заплащането му. На следващо място, счита,
че неправилно законната лихва от исковата молба до датата на плащането е била
изчислена на база претендираното брутно трудово възнаграждение, тъй като
лихвата следва да се изчислява на база нетното такова. По изложените
съображения счита, че дължимата законна лихва възлиза на сумата от 101, 72 лв.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с
което да намали размера на присъдената законна лихва съобразно посоченото в
жалбата. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца М.Е.И.. Счита въззивната жалба за неоснователна, като
излага съображения, че дължимата законна лихва в била изчислена правилно от
първоинстанционния съд. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърди решението в обжалваната част. Претендира направените по делото
разноски.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.128 КТ за сумата от 9 983 лв., представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение за периода 01.08.2016 г. – 20.06.2018 г., е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
По делото е представен трудов договор №
1927/01.02.2016 г., сключен между „Ю.И.“ ООД и М.Е.И., по силата на който
последният е заемал длъжността „шофьор на автобус“. Договорът е сключен на основание
чл.67, ал.1, т.1 КТ – за неопределено време. Съгласно чл.8, ал.1 от договора
страните са постигнали съгласие, че работодателят ще изплаща не служителя
основно брутно трудово възнаграждение в
размер на 420 лв. месечно, а за прослужено време и осигурителен стаж, по силата
на чл.2 на чл.8 – по 0,6% върху основното възнаграждение за всяка прослужена
година. Съгласно чл.8, ал.3 от договора трудовото възнаграждение е платимо от
25-то до 30-то число от текущия месец за предходния.
Следователно, основателно се явява оплакването на
жалбоподателя, че между страните е уговорен срок за изплащане на трудовото
възнаграждение, който следва да бъде взет предвид при извършване на преценката
налице ли е забава в изплащането му за съответните месеци.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице Радка Василева, което следва да бъде кредитирано като
обективно и компетентно дадено, се установява моментът на извършване на
плащанията на трудовото възнаграждение за всеки от месеците през исковия
период. Видно от таблица № 1 от констативно-съобразителната част на
експертизата, трудовото възнаграждение за м.08.2016., м.09.2016 г., м.10.2016
г.. м.11.2016 г., м.12.2016 г., м.01.2017 г., м.02.2017 г., м.03.2017 г.,
м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.02.2018 г., м.03.2018
г. и м.04.2018 г. е изплатено на 28.08.2018 г. и следователно – след уговорения
между страните срок за всеки от съответните месеци и след превяване на иска – 21.06.2018
г.
Трудовото възнаграждение за месеците, по отношение на
които жалбоподателят релевира оплаквания, е изплатено, както следва: за м.04.2017
г. – на два пъти по банков път на 05.06.2017 г. и 07.06.2017 г.; за м.07.2017
г. – на 18.10.2017 г. в брой; за м.08.2017 г. – на 18.10.2017 г. в брой; за
м.09.2017 г. – на 18.10.2017 г. в брой; за м.10.2017 г. – на 14.11.2017 г. в
брой; за м.11.2017 г. – на 08.12.2017 г. в брой и за м.06.2018 г. – на
16.07.2018 г. по банков път.
От изложеното следва, че трудовото възнаграждение за
м.04.2017 г., м.07.2017 г. и м.08.2017 г. е изплатено след уговорения между
страните срок и следователно със забава, но преди предявяване на иска –
21.06.2018 г., от който момент ищецът претендира законна лихва върху
неизплатено трудово възнаграждение до окончателното му изплащане.
Трудовото възнаграждение за останалите месеци –
м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г. и м.06.2018 г. е изплатено в рамките
на уговорения между страните срок, поради което по отношение на него не може да
се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава, а дори такава да беше налице, то
плащанията биха се явили извършени след срока, но отново - преди предявяване на иска – 21.06.2018 г., от
който момент ищецът претендира законна лихва върху неизплатено трудово
възнаграждение до окончателното му изплащане.
С оглед изложеното, в полза на ищеца е възникнало
вземане за законна лихва върху платеното със забава трудово възнаграждение за
м.08.2016., м.09.2016 г., м.10.2016 г.. м.11.2016 г., м.12.2016 г., м.01.2017
г., м.02.2017 г., м.03.2017 г., м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.12.2017 г.,
м.01.2018 г., м.02.2018 г., м.03.2018 г. и м.04.2018 г. от датата на исковата
молба до датата на плащането – 28.08.2018 г.
Установява се от заключението на експертизата, че
общият размер на дължимото нетно трудово възнаграждение за тези месеци възлиза
на сумата от 5 385, 18 лв., а общият размер на дължимото брутното такова –
на сумата от 6 937, 22 лв.
Настоящата инстанция споделя доводите на
жалбоподателя, че размерът на законната лихва за периода от предявяване на иска
до датата на плащането следва да се определи на база нетното трудово
възнаграждение в размер на 5 385, 18 лв. и възлиза на сумата от 101, 72
лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, решението следва да се отмени в частта, с която в полза на ищеца е
присъдена законна лихва за сумата над 101, 72 лв. до 188, 58 лв., като
претенцията за законна лихва се отхвърли в посочената част.
По
разноските:
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата над 880, 99 лв. до 888, 72 лв. разноски пред първата инстанция.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
103601 от 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 41008/2018 г. на СРС, ГО, 65
състав, в ЧАСТТА, с която „Ю.И.“ ООД,
ЕИК ******** е осъдено да заплати на М.Е.И., ЕГН ********** сумата над 101, 72 лв. до 188, 58 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
22.06.2018 г. – 28.08.2018 г. върху вземанията на ищеца за трудовото
възнаграждение, дължимо за периода 01.08.2016 г. – 20.06.2018 г., както и в ЧАСТТА, с която „Ю.И.“ ООД, ЕИК *******е
осъдено да заплати на М.Е.И., ЕГН ********** сумата над 880, 99 лв. до 888, 72
лв. разноски пред първата инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на М.Е.И., ЕГН ********** срещу „Ю.И.“ ООД, ЕИК ****** за законна лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата – за сумата над 101, 72 лв. до 188, 58 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
22.06.2018 г. – 28.08.2018 г. върху вземанията на ищеца за трудовото
възнаграждение, дължимо за периода 01.08.2016 г. – 20.06.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
103601 от 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 41008/2018 г. на СРС, ГО, 65
състав, в ЧАСТТА, с която „Ю.И.“ ООД,
ЕИК ****** е осъдено да заплати на М.Е.И., ЕГН ********** сумата до размера на 101, 72 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 22.06.2018 г. – 28.08.2018 г. върху вземанията на
ищеца за трудовото възнаграждение, дължимо за периода 01.08.2016 г. –
20.06.2018 г.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.128 КТ за сумата от 9 983 лв., представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение за периода 01.08.2016 г. – 20.06.2018 г., е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.