№ 264
гр. Пазарджик , 25.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20205220103652 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За молителя Дирекция „Социално Подпомагане” град Пазарджик, се
явява пълномощникът юрк. П.К..
Явява се майката на детето – А.М., лично и с пълномощника си адв. Н.
В..
Явяват се свидетелите К. И. Н., С. П. Ч. и Н. П. П.,
ЮРК. К.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: - Няма пречка, да се даде ход на делото.
Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА три броя молби от юрк. П.К. за допускане до разпит на
свидетелите С.Ч., Н.С. и Н.П., от които първата и третата вече са допуснати и
са включени в списъка за призоваване, призовани са и се явяват.
ЮРК. К.: - Господин съдия, поддържам само молбата за свидетеля Н.С.,
тъй като останалите двама свидетели вече са допуснати от Вас с определение
в предишното съдебно заседание. Моля да ни допуснете до разпит св. Н.С. –
социален работник в Отдел „Закрила на детето“ – Пазарджик, тъй като тя е
пряко заинтересована и тя работи по случая с това дете. Този свидетел няма
да го разпитваме за нещо различно от другите двама, които сте ни допуснали,
просто тя е най-запозната с положението на детето, тъй като работи по случая
с него, държим на нейния разпит.
АДВ. В.: - Господин съдия, получих препис от писмените
доказателства представени от ищеца. По отношение на третия свидетел, който
е поискан от ищцовата страна, считам, че дори и с твърдението на защитата
на ищеца, че Н.С. работи по случая, аз мисля, че имаме много доказателства в
писмен вид които доказват какво работи, какви проверки са направени и ако е
само да се яви и да потвърди това, е безпредметно да бъде допускана. По
отношение на другите свидетели не знам какви обстоятелства ще установяват,
но не възразявам да бъдат разпитани, още повече, че делото миналия път го
отложихме за съвместен разпит. Да се приемат писмените доказателства
представени от ищеца.
Съдът счита, че ще следва да се приемат писмените доказателства
представени в предходното съдебно заседание от пълномощника на молителя
юрк. К., препис от които е връчен на ответника с допълнителна писмена
молба от 24.02.2021 г. Следва да се допусне до разпит и третия поискан от
молителя свидетел, като указва на юрк. К., че ако в хода на разпита на част от
свидетелите се установят обстоятелствата, за които са поискани те, може да
2
се откаже от част от свидетелите. По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства документите приложени към
писмена молба на молителя Дирекция „Социално Подпомагане“ гр.
Пазарджик с вх. № 2997/19.02.2021 г.
ДОПУСКА до разпит свидетеля Н.Д.С. – социален работник в Отдел
„Закрила на детето“ гр. Пазарджик, която да се призове на адреса по
месторабота гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 48, Отдел „Закрила на
детето“.
На юрк. К. се върнаха писмените доказателства представени с молба вх.
№ 2638/15.02.2021 г., тъй като същите са приложени и към втората подадена
от юрк. К. молба с вх. № 2997/19.02.2021 г.
ЮРК. К.: - Колежката ги е представила повторно писмените
доказателства.
АДВ. В.: - Представям Решение № 43 постановено по административно
дело № 1 от 2021 г. С нашата жалба беше атакувана заповедта, с която детето
е настанено в дома и жалбата ни е уважена.
ЮРК. К.: - Да се приеме.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото Решение №
43/27.01.2021 г. по Административно дело № 1/2021 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик за 2021 г.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА МОЛИТЕЛЯ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ,
КАКТО СЛЕДВА:
Н. П. П.: - на 31 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, с ДСП гр. Пазарджик нямам служебни отношения, работя в
КСУДС Пазарджик, без родство с останалите страни по делото.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. Н.П.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Запозната съм със случая, за който се води делото. Ще започна от там, само да
кажа, че аз съм Ръководител сектор на услугата, за която беше настанена А. –
„Звено майка и бебе“ и Център „Спешен прием“. Това е вид услуга по Закона
за социално подпомагане. А. беше настанена при нас в периода – миналата
година месец май я докараха. Аз съм Ръководител сектор от септември месец
миналата година, а в периода в който беше настанена Т. бях и социален
работник. Нашата услуга е 24-часова и съм давала дежурства – нощни и
дневни, имала контакт с нея и с бебето С.. А. беше настанена при нас със
заявка от колегите в Дирекцията. Получихме сигнал за дете в риск -
новородено бебе в риск. От Дирекция „Социално Подпомагане“ Пазарджик го
получихме сигнала. Бебето беше докарано, съответно, при нас се случват така
нещата: обаждат ни се, подготвяме настаняване, бебето беше настанено с
майката в Център „Спешен прием“ за срок от един месец, краткосрочна
услуга. Това беше в периода месец май, като дати може би около осми май, не
съм сигурна – 8-12 май, приблизително. За пръв път настаняването на майката
с детето беше май месец за един месец. Тогава критичната ситуация се
4
изразяваше в това: Настаниха детето, като съответно още в същата вечер,
бебето, което беше настанено колежката беше установила, че теглото на
детето много ниско, за възрастта му за новородено бебе и цялото тяло на
детето беше нахапано от бълхи, което не беше толкова притеснително –
свикнали сме да гледаме такива неща. Притеснителното беше, че детето –
колежката беше поела изцяло грижата за бебето, но детето беше отказало да
се храни. През нощта беше започнало хранене на два часа и до сутринта
детето беше отказало да се храни. Съответно следващата колежка, която беше
поела дежурство след нощната смяна, придружи А. и бебето С. до първо
детско отделение, и там след прегледа беше установено, че бебето е с тегло 2
кг, било е изписано десетина дни преди това с тегло 2,500 кг, теглото е
прекалено ниско и беше хоспитализирано в болница. Това беше по време на
услугата, говорим още в същия ден, в който беше настанена майката, на
следващия ден беше хоспитализирана в първо детско отделение и на 20 май
тя беше изписана със С. в добро здравословно състояние. Това беше първия
път. Изписана е, и десетина дни след това услугата й в Център „Спешен
прием“ приключи. Като за тези десет дни ние установихме, че тя няма
уменията да отглежда бебето, понеже ние изцяло поехме грижата като
хранене, къпане. Т. беше така, самите й движения бяха забавени, тя се
оплакваше постоянно, че има главозамайване. И понеже услугата е
краткосрочна и ние не можем в рамките на 10 дни да свършим всичките неща,
както нашата работа е да я научим и колежката от Закрила на детето реши да
я премести в Звено „Майка и бебе“ – дългосрочна услуга. Това става веднага
след приключването на първата услуга, те са на един етаж услугите, просто са
различни услугите, насочиха я в „Звено майка и бебе“. Шест месеца стоя,
беше до края на услугата – декември месец приключи дългосрочната услуга в
Звено „Майка и бебе“. През това време не получи уменията, които са
необходими. През това време ние започнахме, тя си имаше ключов
специалист, с който работеше. През това време ние започнахме да изграждаме
умения, започнахме да се учим как да храни, как да приготвя млякото,
понеже тя нямаше кърма и не кърмеше. Учели сме се, съответно нали и
бебето растеше, като сме я придружавали съответно и за ваксини, лични
лекари, и тя беше също придружена за прегледи, защото тя в Звено „Майка и
бебе“ също продължи да казва, че не се чувства добре и ние наблюдаваме
същото. Тя не държеше стабилно бебето на ръце. При придружаване при
5
лекарите, в случаите колежките са държали детето, защото тя просто
споделяше, че ръцете – казваше, че от системите, които са й включили в
болницата. Бяха минали три месеца. И ние я насочихме към прегледи,
направихме преглед с психиатър, д-р Панчева я прегледа, тя насочи към
ендокринолог, от там установиха, че на нея й няма нищо, има едно социално
занемаряване – това беше констатирано. Тя имаше трудности, ние сме го
наблюдавали това нещо. Желание имаше от нейна страна, но просто
физически не можеше, без чужда помощ просто не можеше. И ние решихме,
понеже на нея не й бяха изписани никакви медикаменти, продължихме работа
в подкрепа на майката, като изцяло трите месеца къпане и обгрижване на
детето бяха поети от колегите, включително, ето аз съм била на дежурство на
първата ваксина на С. бяха ни предупредили, че като всяко едно дете най-
вероятно ще вдигне температура, но до 38,5С да не даваме Панадол, и аз
съответно на всеки един час цялата нощ съм била покрай бебето, тя спеше.
Нейното поведение в услугата – подлагала е детето на риск, констатирали
сме ги тези неща. Съответно не откликваше на нуждите на детето. Детето е
със забавяне в развитието, пет месеца водихме го на детски невролог.
Невроложката констатира същото, каза, че просто майката не се занимава.
Нашата услуга е да подкрепим, да покажем, но не и да правим гимнастиката
на бебето. Наблюдавали сме това, че – да, тя правеше гимнастика на детето.
Ние сме специалисти, и при нас услугата е такава, че ние трябва да я
напътстваме и да я подкрепяме, а не да отглеждаме, ние не сме детегледачи,
колегите са специалисти социални дейности. Насочват я към грижата. Когато
не се справя подаваме сигнал. Когато се неглижира едно дете, защото в
случая ето, конкретна ситуация с гимнастиката, д-р Чилингирова каза, че
гимнастиката, която се прави на детето е недостатъчна, понеже тя пет месеца
не успя да си заздрави вратлето и не държеше главата изправена. Тази
гимнастика е изцяло ангажимент на родителя. Ние й възлагахме родителски
задачи, колежката й показва в рамките на 5-10 минути, и след това оставяме
на майката. Ами тя се справяше, когато сме я наблюдавали – 5-10 минути,
след това, колегите имаме рапортна книга, която след като застъпих
Ръководител сектор съм в редовна смяна и имам непрестанен контакт с
колегите, които дежурят, имаме рапортна книга, която водим и съм чела, че
майката гледа анимация, чете списания, чете книжки – да, факт е, аз също съм
го наблюдавала, че Т. – А., майката – е такъв тип човек, тя обича чете повече.
6
Ние й даваме задачи по отглеждане на бебето тя гледа анимация и чете книги.
По принцип в Звено „Майка и бебе“ услугата е такава, че ги караме и да
готвят, но тя хвана един такъв режим, не можахме да стигнем дотам. Иначе
подготовката е такава, трябва да я подготвим след като излезе от услугата тя
да може да полага адекватни грижи за детето – не можахме да го видим.
Другото, което е – с придружаването до личния лекар. Нашата практика е
такава – придружаваме. Съответно до, ето в случая, до месец при нея
изтичаше услугата декември, до октомври, ноември, и след това пускаме
майката сама при джи-пи-то, защото ние сме минали четири или пет пъти. Не
се ориентираше къде е кабинетът на личната лекарка. Сама не може да заведе
детето на личния лекар. Последната консултация получихме обаждане от д-р
Т.а, която е личен лекар на детето, че я бяхме оставили, аз бях казала на
колежката да я придружи до там, но да не съблича, защото не е практика, но
ние сме го правили, когато преглеждат бебето, понеже тя е малко по-бавна,
по-трудно се справяше с тези неща и сме й помагали да съблечем детето, за
да не се разболее. Беше оставила детето на кушетката, и така, на едно
разстояние прилично, беше отишла да си рови в чантата, и докторката каза –
от нея получихме сигнала, че не е сериозно. Половин година е в услуга,
колежката е била – там е била и го е наблюдавала, но нашата работа не е това.
Оставила е детето без надзор и може да падне – това е рискът. Оставяше
понякога детето и в количката – бебе, което е вече на 6-7 месеца е била, а тя
се къпе в банята и има винаги дежурен специалист, който е можела да помоли
или да го доведе в офисите в които сме, на разстояние, което, банята й беше
до личното помещение, което ползва – просто на една врата разстояние, ако
си остави вратата, бебето го остави в креватчето, няма да има никакъв
проблем. Не ги отчиташе такива минимални рискове. Приключи услугата
декември месец. След това детето беше настанено от колегите в приемно
семейство. До декември месец това са нашите наблюдения от майката.
Просто нейните физически възможности – аз много пъти и на нея съм го
казвала, виждала съм, че тя наистина има желание да полага грижи, но
нейните физически възможности са толкова. Не мога да кажа какъв е
проблема – ние затова я насочихме към специалисти. За проблема с
физическите възможности – ами ето, с обгрижването на бебето, че тя не
можеше – С. бебето като порасна, съответно започна да иска повече да стои
на ръце, тя казваше, че я болят ръцете, бебето плаче, просто някой трябва да
7
го вдигне.
ЮРК. К.: - Нямам въпроси.
ВЪПРОС ОТ АДВ. В.: - Казвате, че излага на риск детето. Това ли
имате в предвид?
СВ. Н.П.: – Не, на риск ще Ви кажа конкретни ситуации, в които е
излагала на риск: Три месеца след като беше къпано бебето от дежурните
специалисти я оставихме да започне да го къпе сама. Тя може да се каже, че
така, половината услуга си е къпала детето сама в присъствието на дежурен
специалист. Първия път, след трите месеца в които беше показвана водата,
беше сложила детето в гореща вода, при което бебето беше започнало да
пищи и тя изобщо не отчете риска, че трябва да го извади от горещата вода –
това е риск. Друг риск, на който го е подлагала, е че не можеше да прецени
как да го облече. В прекалено топлото време го обличаше, имаше, така, едни
пъпчици, водили сме я, от прегряване. Имаше нужда просто от човек, който
да й казва „сега моментът е такъв трябва да облечеш детето така“, и съответно
„по-студено е и облечи го повече“. Ето от такъв човек има нужда до нея. Ние,
това нещо, никой не е искал да й взима детето, и сме положили достатъчно
усилия да я научим. Но просто ако имаше някой адекватен човек покрай нея,
да й помага. Търсихме близки и роднини, търсихме такава среда, просто, при
Т. няма. И колегите прецениха, че по-добрият вариант е докато детето стане
по-стабилно – тя е майка, има право, естествено, и аз съм сигурна, че има
желание да полага грижи за нейното дете, но когато тези рискове отшумят,
като зъби, температури, детето проходи и започне да говори, за мен лично ще
е по-лесно тя да полага грижи за него. Защото възрастта е малко по-
деликатна. А бебето расте със, ето сега, доколкото разбрах от колегите, я
водят на рехабилитация. Ние сме говорили много пъти за средствата, с които
разполага. Всичко е свързано със средства. Тя е била малко по-ограничена.
Учим ги да бюджетират. Тя получаваше едно минимално майчинство, не мога
да кажа точно колко е била сумата, тя и в това отношение ходеше да си
8
купува книжки. И ние сме й казвали, понеже подсигуряваме абсолютно
всичко необходимо за едно бебе в услугата, сме й казвали просто да си
събира средствата. Един ден като й изтече услугата да има някаква прилична
сума. Харчеше парите за нея. Купуваше си храна, която, да, ние сме
подсигурявали, но тя, от нашите наблюдения са, тя отиваше да си купи, ако
разполага с едни 200 лева, тя отиваше да си купи днеска само шоколад и
боровинки от 5-6 лева, и те, книжки. Не харчи разумно.
АДВ. В.: - Нямам други въпроси към свидетелката.
Свидетелката Н.П. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА МОЛИТЕЛЯ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
С. П. Ч.: – на 41 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, без служебни отношения с Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Пазарджик, без родство с ответника А.М..
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. С.Ч.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Знам за
какво е делото. За това, че А. иска да си вземе детето, да се върне, да не е
настанено в приемно семейство. Аз съм от самото начало запозната със
случая. Аз съм кмет на с. Ц.. Още от раждането на детето съм запозната със
случая, тъй като те още тогава – А. и на А. баща й дойдоха при мен, и
потърсиха съдействие, тъй като тя имаше болки, трудно се движеше и каза, че
евентуално ще ражда. Обадих се на спешна помощ. След като се роди детето,
прибра се детето, аз отидох да видя какво се случва в къщата й в с. Ц., където
А. живее с баща си , и от там вече останах изумена от условията. Къщата е
9
стара селска къща, типична както за всички. Там живееше А. с баща си Й..
Двамата живееха в една стая, която е допълнителна пристройка към
основната къща. Основната къща не се ползва, защото е пълна с багаж. Почти
не можеше вратата да се отвори , за да се влезне. Живеят в пристройката, там
си имаше чешма, вода, пералня. Баня не видях, тоалетната е стара тоалетна,
външна. Детето се отглеждаше там в пристройката. Аз съответно потърсих
съдействие от две съседки на които платих, за да може да се. Там нямаше
абсолютно никакви условия за отглеждане на дете. Креватче нямаше.
Креватче ние осигурихме от Общината още на следващия ден – креватче,
кошче с дюшече, както си е нужно. Веднага реагираха и съседи там, и други
хора в селото - донесоха още един кош, донесоха дрехи, корито. Значи,
нямаше абсолютно нищо подготвено за това дете, като излезе от болницата и
се прибере и всичко да си започне, да има къде да кърми. Набавихме най-
необходимото, включително и бебешко мляко. Всичко каквото беше нужно,
нали, почистиха жените, измазаха, дезинфекцираха навсякъде, подредиха, и
Т. се настани в тази стая с детенцето, и баща й също беше там – той
продължи, то няма къде. Това й е първото дете на А.. Аз успоредно с това се
чувах и с личния лекар на с. Ц. д-р Д., още в начало уведомих и него. Аз
междувременно сигнализирах Дирекцията. На А., й беше много трудно,
защото втория ден не беше изкъпано детето, не можеше да го къпе. Детенцето
не плачеше, аз колкото пъти да ходех, това дете си стоеше, не плачеше. На
едно от посещенията бях с моята колежка, която й съдейства, да й каже как да
го държи, защото нито придържаше главичка, нито ръчичките – не знаеше,
тези неща й бяха много. После като уведомих и личния лекар, който отиде,
попита я, как го храни, на колко часа. Тя също не знаеше – нито колко вода е
пило, нито колко храна е изяло. И видимо за няколко дни детето беше – още
по-отслабна, видимо се виждаше, за два дни. Вместо да наддава отслабва
детето. Храна – тя казваше, че го кърми и че има кърма, не искаше да ползва
друго. Казваше, нали, че си го кърми. В болницата така – и го кърмеше. Сега
как го кърмеше, то заспиваше, нито го будеше да продължи да суче.
Абсолютно се притесних, аз няколко дни след това събота и неделя, няколко
пъти ходих да видя какво се случва, и вече, в понеделник ли, не мога да си
спомня точно какъв ден беше, дойде и д-р Т., видя и той за какво става
въпрос, и вече се обадих. Докторът дойде у тях, прегледа детето, видя че
имаше следи от нахапано от бълхи. Те в близост имат и кози, минаваш през
10
козите, за да влезнеш. Това беше и другото основно нещо, че детенцето не
наддава, те го измериха. Според епикризата, то беше спаднало изключително
теглото след раждането. Докторът даде препоръки – той я пита какво е
давала, как се дава, че трябва всичко да измери, да се види какво се храни, че
трябва да се измери детенцето, и се обадихме вече тука за съдействие към
„Социално подпомагане“ и те поеха вече ангажимента, и още веднага беше
настанена там. Дори намерих един човек, включително на него платих, да
може да я докара до тук, за да я настанят в комплекса, защото тя нямаше
никаква възможност. Детето сега е в приемно семейство. Аз съм присъствала
и на няколко срещи в комплекса. Аз след това не съм ходила в дома на А., за
да видя след това дали се е подобрило състоянието и дали нещо са подобрили.
Не зная, не съм ходила да видя. Ще трябва много усилия да положат, за да
могат да подобрят тези условия.
ЮРК. К.: - Нямам въпроси.
ВЪПРОС ОТ АДВ. В.: - Вие като сте местен жител там и сте й кмет
мислите ли, че има, на А., някой, който да й помага за отглеждане на това
дете?
СВ. С.Ч.: - Аз много пъти съм мислила за това. Нужна и е 24 часа
помощ, но за съжаление няма кой да се ангажира. Има сестра, но те отдавана
не са в Ц. и доколкото знам дори и не поддържат контакти. Баща й, да, може
да й помага, но той също вече е с влошено здравословно състояние, трудно му
е и на него, не знам, все пак е мъж. А. помага, на много баби ходи да помага.
Те не могат да оказват помощ на А., защото определено повечето са баби,
които те самите им е трудно да се справят с ежедневието си, камо ли да
полагат грижи и то за малко дете, пеленаче. Тя вече С. порасна. Роднински
кръг няма кой да я подкрепя, само баща й, който е с влошено здравословно
състояние. Има, наистина, за половин час може да отиде някой на ден, обаче
половин час за мен не е достатъчно.
11
АДВ. В.: - Нямам други въпроси.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА А.М..
Сне се самоличността на ПЪРВИЯ допуснат свидетел от страна на
заинтересованата страна, както следва:
К. В. Н.: – на 72 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без служебни отношения с Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Пазарджик, без родство с А.М..
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. К.Н.: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам А., ние сме от едно село тя е много по-малка от мен, като ученичка,
като дете съм я виждал. Ходил съм в нейния дом. Тя живее с баща си, защото
има и сестри, ама те са по чужбина, и са женени. С баща си живее. Долу имат
една кухня, голяма е, има мивка, голяма маса, легло, иначе къщата им е до
тази пристройка. За сега те живеят в пристройката, иначе и горе обитават,
когато е нужно. Къщата отдолу има зимник и отгоре стаи. Горе в къщата не
съм влизал, не знам в какво състояние е, само в кухнята съм влизал. Там в
тази кухня А. живее с баща си. Ами баща й някой път пребивава и горе, имат
си там стая, сега не мога да кажа. Имат тоалетна – външна тоалетна имат,
баня нямат. Детето, когато го докараха в Ц. ходих и го видях. Нямаше нищо
подготвено за детето, то беше такава изненада, много, и просто, и така стана,
че нито тя подготвена, нито аз в тоя случая.
АДВ. В.: – Тя афишираше ли нейната бременност в селото? Знаеха ли
хората, че тя е бременна?
СВ. К.Н.: – Сега, тука по тоя въпрос, значи тя, някак си така, срам ли я е
12
било, какво, даже и аз до 5-6 месец, даже и седмия не можех да разбера, че е
бременна, защото взе да пълнее. По едно време вика: „Ела ми вдигни ми
ципа“, ципа, и се чудя, викам: „Абе каква е тая работа?“ понеже, нали по-
възрастен съм и така нататък. Бащата си е там на село. Аз съм фактически
бащата на детето, ама не съм още го припознал. После виждах детето, когато
я закараха в дома тука заедно с нея и тогава идвахме редовно – и баща й, и аз.
То седя много малко в болницата. Не е ме викала през това време за детето,
ама то много малко седя, две седмици ли, и тогава бяха дошли на оглед,
кметицата не знам дали е ходила – майче е ходила, медицинската сестра,
докторът не е ходила, и решават, че условията не са хубави, не са добри и
алармират социалните. Мен не са ме търсили по този въпрос за взимането на
детето в Пазарджик. Аз ходих скоро в пристройката, вземахме мерки, като се
оправи времето там още малко има ремонт, така, имаме балатум трябва да
сложим, мивката ще сложим нова мивка, ако трябва ще отлеем не е много. За
детето има много работи – има си легло – едно, две. Детско легло. Мисля, че
дадоха много хора се отзоваха, даже колички – помощи. Леглото майче е от
Общината, така ми се струва, ама не мога да Ви кажа. Ще правим ремонт на
стаята, той баща й е строител, ще му помагам та да я оправим, да стане по-
бързо. Почнахме, тя е измазана. Нищо не мислим, трябва само това, което сме
го констатирали трябва да се оправи. Сега ще е скоро ще го почваме този
ремонт, как се оправи времето и ще го почнем този ремонти. В селото има
жени и хора, които да помагат. Някои са на възраст, други са по-млади. Има
роднини – сестрите й ги няма тука, майка й е починала – рано е починала.
Леля й е до нея живее, ама е възрастна жена, те са на един зид има, къщите им
са заедно. Трябва да има вече към 90 години, не знам, ама иначе ходи като
такова и приказва, знаеш ли колко е жизнена. Има още една към 80 години
друга жена. Има много млади приятелки А., ще й помагат всеки ден ако иска.
АДВ. В.: – Нямам други въпроси.
ЮРК. К.: – Нямам въпроси.
Свидетелят К.Н. напусна съдебната зала.
13
Сне се самоличността на ВТОРИЯ допуснат свидетел от страна на
заинтересованата страна, както следва:
Д. С. Т.: – на 61 години, българка български гражданин, вдовица,
неосъждана, без родство и без служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Д. Т.: – Разбрах отговорността. Лъжа няма да казвам абсолютно.
Познавам я А. от бебе. Тя е с моя син набор и заедно са учили до осми клас.
Тя живее в Ц.. Жилището им е къща с две стаи и салон, и отделна кухня
голяма, тя живее в кухнята. Всичко в къщата работи - те са горе две стаи.
Баща й живее в тях. Той е майстор баща й. Тя си живее в кухнята като се
надаше с бебенцето да живеят там, почистиха я, нагласиха, даже кметицата й
хваща жени да белосват – ние белосваме селяните. Не аз, други жени
белосваха. Понеже А. е много отзивчива, значи, аз съм я викала да ми помага,
ето, с бастун съм, негодна съм и не мога, и дърва цепи, и копа градини, и на
никой не отказва да помогне - много отзивчива. Тогава, когато си дойде с
бебето тя много малко е стояла. След бебето оправяха жените стаята. След
като се прибра с бебето тогава оправяха стаята. Ами тя няколко дни е стояла
в селото, и ние докато се нагласихме бяхме събрали дрешки одеалца, понеже
ние живеем в такъв квартал, че са все софиянки, и тя е на всички приятелка,
и всичките се интересуваха за нея, понеже тя се обадила по телефона, кога
беше родила. Това не знам тя какво правеше и оправяше ли се с бебето. Тя
много малко е била с бебето и замина в дом. Едва ли има кой да й помага ако
бебето дойде да живее при нея. Може да й помага мъжа й, който е ето тоя
възрастния, дето преди мен го разпитахте. Тоя човек, е много стабилен, има
къща на три етажа. Ами, тя по цял ден е с него и вечер се прибира да си спи
вкъщи. Ето така са, заедно ходят, работят, помагат си, и той има много
хубава къща. Да вземели детето и тогава той ще й помага, той е много засвет
човек. Той беше председател на читалището, беше магазинер в селото, тука в
складовете в търговията беше отговорник. Той е седемдесет и нещо години,
не му остава много време, трябва да се порадва на дете човека. Кухнята, в
която живее А., е голяма хубава, просторна, голям прозорец. Ами, казаха, че
ще сложат бойлерче, а пък бащата обеща бойлер да направят баня. В тяхната
14
къща няма баня. В другите къщи има баня –има и канализация, има всичко,
всички сме културни вече.
ЮРК. К.: - Вие казахте относно бащата – в момента той живее ли с
постоянно с нея?
СВ. Д. Т.: – Да, да, да. Те си имат козички, имат си магаре, живеят си с
баща й. А. живее с баща си.
ЮРК. К.: – Питам за бащата на това дете.
СВ. Д. Т.: – Бащата на детето си е в отделна къща. Той има хубава къща,
бетонна, на три етажа. Те работят, помагат си.
ЮРК. К.: – Нямам повече въпроси към свидетеля.
Свидетелката Д. Т. напусна съдебната зала.
ЮРК. К.: – Държана третия свидетел, принципно според мен може да
докаже още няколко неща. Моето становище е, че все пак тя работи по случая
и тя е ангажирания социален работник.
АДВ. В.: – Нямаме други доказателствени искания. Изяснено е делото
от фактическа и правна страна.
Съдът счита, че не се налага да се извършва разпит на третия свидетел
15
допуснат по молба на ищеца в днешното съдебно заседание, а именно Н.С.,
тъй като разпитаните вече свидетели изясниха обстоятелствата, които са от
значение за правилното решаване на спора, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си, с което е допуснал до разпит като свидетел
Н.Д.С..
ЮРК. К.: - Няма други искания.
АДВ В.: - Нямам искания.
Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ЮРК. К.: - Уважаеми господин председател, мисля, че абсолютно се
доказаха фактите, които са заложени в исковата молба, дори с разпита на
свидетелите. Установи се, че майката няма условия да отглежда това дете,
както и не е адекватна да полага грижи за него, поради което Ви моля с оглед
становището в исковата молба и с оглед на разпитаните свидетели да
постановите решение, като уважите исковата молба изцяло.
АДВ. В.: - Уважаеми господин председател, аз ще Ви моля да
отхвърлите исковата молба, тъй като събраните доказателства са за минал
период от време. Детето в момента е настанено в приемно семейство, майката
16
изявява желание да отглежда детето, има кой да й помага, а това е именно
нейният баща, биологичният баща на детето, който също се интересува от
него, посещава го в приемното семейство, и майката ходи, носи подаръци и се
подготвя специална стая за детето, така, че до приключване на делото и до
постановяване на Решение от Окръжния съд, където е заведено дело за
бащинство ще бъде подготвена специална стая и най-добре за детето е да
бъде близко до майката. Рано или късно, това дете ще бъде отчуждено по този
начин, и контактът създаден след раждането ще бъде прекъснат. Нищо, че е
малко детето, то възприема със сетивата си всички майчини чувства. Мисля,
че е най-добре да остане при майката. Разбрахме, че има доста приятели,
които могат да помагат на А., докато се ориентира за начина на хранене, а то
вече е и по-голямо, начина на обличане, какви нужди има това дете и си
мисля, че е в интерес на детето. Моля да ми дадете срок за писмени бележки.
Моля да отхвърлите молбата и ни присъдите разноски по делото.
Съдът обяви на страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, като дава 7 дневен срок за молителя
и 2 седмици за ответника за представяне на писмени защити.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:10
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17