РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3407
по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „К.Б.“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** срещу Р.Е.К., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на
380,00 лева представляваща главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното плащане на същата.
В обстоятелствената част
на исковата молба се твърди, че между „4финанс“ ЕООД , опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника по делото е
сключен договор за кредит № *** по реда
на чл.6 от ЗПФУР, според който текст договор за предоставяне на финансови
услуги е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно
или повече. Излага се, че договорът между страните е оформен съгласно
разпоредбите на чл.3 във вр. с чл 2 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че процедурата по
сключване на договора е подробно описана в Общите условия на „4финанс“
ЕООД и е в съответствие със ДПФУР и
приложимото законодателство. Навеждат се доводи, че кредитополучателят подава
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя – www.vivus.bg. Сочи се, че на
посочената страница „Вивус“ предоставят ОУ, които кредитополучателят следва да
приеме, както и стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която следва да бъде запознат, съгласно чл.8 от ЗПФУР. Сочи се,
че след подаване на заявка проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Излага се, че ако
кредитополучателят е съгласен с договора следва да го приеме, което се извършва
с бутона „подпиши“. Твърди се, че с натискането на този бутон от
крудитополучателят се приема, че същият подписва всяка страница от договора и
ОУ. Излага се, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
стандартния Европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
опесаната във формуляра за заявка банкова сметка ***. Сочи, че в процесния случай на 20.03.2017г. страните са сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ***. Твърди се, че кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 19.04.2017г. Излага се, че в
заявката си ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер
380,00 лева, като е заявил и използването на допълнителната услуга за експресно
разглеждане на заявката, за която, съгласно общите условия към договора, е
начислена пропорционална такса. Сочи се, че съгласно т.2.2 от ОУ кредитодателят
дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга
за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантира получаването на отговор до 15 минути от изпращането й, като за
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката е начислена
такса, определяща се спрямо сумата и периода на договора за кредит. Твърди се,
че процесната сума от 380 лева е отпусната съгласно посочения в договора от
кредитополучателя предпочитан начин - посредством паричен превод по банковата
сметка на ответника в Банка ДСК ЕАД, извършен още в деня на заявката за кредит
- 20.03.2017г. Излага се, че Р.К. се е
възползвал и от правото си, съгласно договора, да удължи срока за връщане на
кредита до 03.05.2017г. Навеждат се
доводи, че към падежната дата (след удължаването - 03.05.2017г.),
кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 439,60 лева, от
които: 380,00 -главница; 46,80 - такса за експресно разглеждане на заявката за
кредит и 12,80 - договорна лихва за периода на позлване на кредита. Твърди се, че с настъпване на падежа по
договора ответникът не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Сочи се,
че съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от деня, следващ
падежната дата, „4финанс“ ЕООД (Вивус) е започнала да начислява наказателна
лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2. (а),
същата се формира от сбора на договорния лихвен процент, определен в
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора). Излага се,
че след като ответникът изпада в забава, от Вивус изпращат напомнителни писма
до длъжника на адреса му, посочен в договора, като в тях се съдържа детайлна
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Твърди се, че изпратените писма,
съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ***, са за сметка
на изпадналия в просрочие кредитополучател, като размерът на разноските се
определят съгласно Тарифата на кредитора, а начисленото се добавя към Общата
дължима сума. Излага се, че на 23.11.2018г.
- „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент е сключило с ищеца по настоящето
дело, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г. по силата, на който цедентът
прехвърля на цесионера вземанията по процесния договор за кредит. Твърди се, че
посочените вземания са подробно описани
в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. Сочи се, че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Излага се, че съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„К.Б.“ ЕООД е изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмо
посредством „Български пощи“, която е върната като непотърсена. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да
постанови неприсъствено решение и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е упражнил правото си да депозира отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и
не се представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира
по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да
е предупредена за последиците от своето
бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ
обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: Вземанията на ищеца произтичат от сключен между „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент, и „К.Б.“
ЕООД, Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г. по силата, на който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията по процесния договор за кредит изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, между ответника и „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“
е сключен договор за кредит № *** по
реда на чл.6 от ЗПФУР, по силата на
който кредиторът е предоставил на Р. К. заем в размер на 380 лева, а кредитополучателят
се е задължил да го ползва и върне сумата, което не е сторил.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия
състав на основанието на претенцията по чл.79, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето
бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 6922/27.07.2020 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 260558/08.10.2020 г., проекто-доклад по делото,
не е изпратил представител в първото по
делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството в размер на 150,00 лева, включващи д.т. и юрисконсултско
възнаграждение.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира,
че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което
определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Е.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя *** сума в размер на 380,00 лева представляваща главница по договор за кредит за кредит № ***/20.03.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното плащане на същата, на основание чл.79,
ал.1, вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Е.К., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „К.Б.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***,
сумата от 150. 00 лева, представляващи сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: