Решение по гр. дело №35711/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 септември 2025 г.
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20241110135711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16856
гр. ..., 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110135711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ... срещу Н. А. С., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН
**********, С. С. М., ЕГН **********, Б. Б. Б., ЕГН **********, Г. Г. Г., ЕГН
**********, Г. Б. П., ЕГН **********, М. С. Ц., ЕГН **********, и М. М. Ц., ЕГН
**********, за заплащане на сумите както следва: сумата 794,00 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., сумата
31,98 лв. за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.06.2024 г., до погасяването им, мораторно обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 20.09.2023 г. в размер на 94,85 лв., начислено върху главницата за
доставена топлинна енергия, и мораторно обезщетение за забава за периода от
16.10.2020 г. до 20.09.2023 г. в размер на 7,13 лв., начислено върху главницата за цена
на услуга за дялово разпределение. Претендира разпределение на сумите между
ответниците така – Н. А. С. и С. С. М. – всеки от тях, да отговаря за 4/24 части от
сумите, Е. С. П. – да отговаря за 8/24 части от сумите, Б. Б. Б. и Г. Г. Г. – всяка от тях,
да отговаря за 1/24 част от сумите, и Г. Б. П., М. С. Ц. и М. М. Ц. – всяка от тях, да
отговаря за 2/24 части от сумите, като конкретните суми, дължими от всеки от тях,
индивидуализира в уточняваща молба от 14.08.2024 г.
Ищецът твърди да е налице през процесния период облигационно отношение,
възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
1
при Общи условия, чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период до имота топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответниците М. М. Ц., М. С. Ц. и Н. А. С., оспорват да са собственици на
топлоснабдения имот, с довод, че предишният му собственик – С. С. Ц., починала на ...
г., е завещал имота на племенника си Б. Б. Г.. Поддържат, че саморъчното завещание е
произвело действие след смъртта на С. Ц. в полза на заветника Б. Г., а след неговата
смърт на ... г., в полза на неговите наследници – Г. Г. Г. – съпруга, и Б. Б. Б. – дъщеря.
Излагат довод, че страни по материалното правоотношение са именно последните две
лице и те следва да носят отговорност за задълженията за имота. Молят, при
съобразяване на изложеното, исковете срещу тях да бъдат отхвърлени. Ответникът М.
М. Ц. претендира сторените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Ответникът С. С. М. оспорва да е собственик на топлоснабдения имот по
наследство от С. С. Ц., починала на ... г., респективно да отговаря за задълженията,
свързани с доставката на топлинна енергия до него през процесния период, доколкото
е направил отказ от наследството на починалото лице, вписан в специалната книга на
Софийски районен съд под номер ... от ... г. Моли за отхвърляне на исковете, при
съобразяване на изложените съображения.
Ответникът Е. С. П. не е изразил становище по същество на спора.
Ответникът Г. Б. П. оспорва да е собственик на топлоснабдения имот по
наследство от С. С. Ц., починала на ... г., респективно да отговаря за задълженията,
свързани с доставката на топлинна енергия до него през процесния период, доколкото
е направил отказ от наследството на починалото лице, вписан в специалната книга на
Софийски районен съд под номер ... от ... г. Моли за отхвърляне на исковете, при
съобразяване на изложените съображения.
Ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б. са депозирали отговор на исковата молба, в който
не оспорват наличието на описаното в исковата молба облигационно правоотношение,
страна по което е ищецът. Излагат довод, че са единствени титуляри на правото на
собственост върху имота по наследство от техния съпруг, съответно баща – Б. Б. Г.,
починал на ... г. Сочат, че последният е бил собственик на имота по силата на
саморъчно завещание от ... г., оставено от неговата леля – С. С. Ц., починала на ... г.
Оспорват, че до имота е доставено количеството топлинна енергия, съответстващо на
претендираната стойност. Твърдят, че, считано от 22.10.2019 г., в жилището няма
2
консумация на топлинна енергия за отопление, доколкото отоплителните тела /2 броя/
са били демонтирани. Оспорват технологичните разход за функционирането на
абонатната станция да са били приспадани за сметка на ищеца. Оспорват
измервателната годност на общия топломер и количеството на реално предадената
топлинна енергия на сградната инсталация. Оспорват да са потребили топла вода в
претендираното количество. Оспорват, че са били поставени в забава за заплащане на
главните задължения. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, падежирали преди 14.06.2021 г. Молят за отхвърляне на исковете по
наведените съображения. Претендират разноски.
Третото лице помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за осъждане за заплащане на дължимата цена по договор
за продажба на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
От представеното по делото писмено доказателство – Договор за продажба от ...
г., се установява, че на С. С. В. е продаден държавен жилищен имот, намиращ се на ул.
„...“ ... в гр. ..., а именно .... След закупуването на името, С. С. В. е сключила брак, на ...
г., като съгласно представения по делото Акт за граждански брак № ..., е приела след
брака да носи фамилията на съпруга си, а именно Ц.. Видно от удостоверение за
наследници от 23.10.2009 г., С. С. Ц. е починала на ... г., за което е съставен Акт за
смърт от ... г., като е била наследена от съпруг – Г. С. Ц., брат – С. С. В., и сестра – Л.
С. Й.. По делото е представено саморъчно завещание на починалото лице от ... г. и
обявено на ... г., съгласно протокол за обявяване на саморъчно завещание от същата
датата, видно от което С. С. Ц. е завещала на племенника си Б. Б. Г., ЕГН **********,
правото на собственост върху ..., находящ се в .... Не се твърди и не се установява по
делото завещанието да е било оспорено, поради което то е породило валидни
вещноправни последици, като жилището е било придобито от заветника Б. Г..
Видно от удостоверение за наследници на Б. Б. Г. от 23.07.2024 г., лицето е
починало на ... г., като след смъртта си е оставило следните наследници по закона –
3
ответниците Г. Г. Г. – преживяла съпруга, и Б. Б. Б. – дъщеря. По силата на нормите на
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, посочените наследници наследяват
поравно правата и задълженията на своя наследодател.
Следователно, по делото се установява, че по силата на наследствено
правоприемство от Б. Б. Г. Г. Г. Г. и Б. Б. Б., всяка от тях, се легитимира като
собственик на 1/2 идеална част от имота.
По делото не са представени доказателства за промяна в собствеността след
този момент.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че имотът се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.
От изложеното, съдът формира извод, че ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б. , в
качеството им на титуляри на правото на собственост, се явяват потребители за битови
нужди на топлинна енергия, които получават топлинна енергия и я използват за
собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....
Ответниците, Г. Г. Г. и Б. Б. Б., като страни по договора за доставка на топлинна
енергия, дължат цената й на топлопреносното предприятие, съразмерно с частта си в
общата вещ, т.е. поравно /арг. от нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС/.
Исковете спрямо останалите ответниците подлежат на отхвърляне, доколкото по
делото не се установява същите да са страни по договора за доставка на топлинна
енергия до имота, като поради липсата на елемент от фактическия състав на
вземанията, се явява ненеобходимо да се изследват останалите предпоставки по
отношение на тези ответници.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена за периода от м.08.2020 г. до 30.04.2022 г., е
прието заключение на съдебно-техническата експертиза от 15.04.2025 г., съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е
измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са
отчитани ежемесечно, като няма данни топломерът да е измервал неправилно
енергията, постъпващата в сградата (топломерът е преминал метрологична проверка
след процесния период, която е установила, че мери правилно). От отчетената
топлинна енергия от топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция и така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в
сградата. След приключване на всеки отоплителен сезон са извършвани отчитания на
индивидуалните уреди за дялово разпределение и водомерите за топла вода в имотите
на потребителите от . .... За имота, през първия отоплителен сезон от процесния
период, фирмата за дялово разпределение е отчела уредите, като по време на отчета е
попълнен документ за главен отчет и е подписан от потребителя. През втория
отоплителен сезон от процесния период на фирмата за дялово разпределение не е
4
осигурен достъп за отчет, за удостоверяването на което обстоятелство е съставен
протокол за неосигурен достъп на УДР. Установява се, че в имота не е имало
отоплителни тела, свързани към ВОИ. В банята е имало щранг лира без УДР. За имота
е начислена топлинна енергия за отопление, отдадена от едно отоплително тяло /щранг
лира/, отдадена от сградна инсталация, и за подгряване на вода за БГВ по 1 броя
водомер, узаконен на 08.10.2019 г., по който за първия отчетен период е отчетен нулев
разход, а за втория – е изчислена и начислена топлинна енергия за подгряване на вода
за БГВ на база брой ползватели. Установява се, че . ... е извършило дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата
нормативна уредба, като сумите за топлинна енергия са начислявани съобразно
изискванията на последната.
От допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза от
19.06.2025 г. се установява, че вещото лице е извършило оглед на водомерите в
процесния топлоснабден имот, при който е установило, че двата водомера в имота – за
топла и студена вода, пломбирани на 08.10.2019 г., съгласно талон за пломбиране № ...,
изготвен от ..., т.е. преди процесния период, са с 0-леви показания.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците Г. Г.
Г. и Б. Б. Б. е доставяна топлинна енергия, съобразно уговореното, като количеството
на доставената енергия е измервано коректно (при реалните отчети). Предвид
установеното от вещото лице след огледа, съдът формира категоричен извод, че в
имота през процесния период не е потребявана топла вода, т.е. не следва да се дължи
цена за подгряване на вода за БГВ.
При тези данни следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират крайно изражение в издадените от ищеца за
всеки отчетен годишен период общи фактури.
Видно от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза от
19.06.2025 г. и обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание на
26.06.2025 г., които съдът възприема, при 0-лев разход за топла вода за процесния
период, размерът на реално потребената топлинна енергия в имота за периода
м.08.2020 г. – 30.04.2022 г. е 417,81 лв.
Възражението за погасяване на част от дълга по давност, направено от
ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б., е основателно. Задълженията за плащане на цената на
доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради
което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в
5
който вземането е станало изискуемо.
Подаването на исковата молба спира течението на давността. Исковата молба е
подадена на 14.06.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 14.06.2021 г. включително /чл. 114, ал. 1
ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода
м.04.2021 г. - 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец
април 2021 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от
Общите условия на .../, на 15.06.2021 г.
Съгласно неоспореното допълнително заключение на съдебно – техническата
експертиза от 19.06.2025 г., стойността на реално доставената топлинна енергия за
периода 01.04.2021 г. - 30.04.2022 г., при отчитане на изравнителните сметки, е 265,21
лева.
Ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б. отговарят поравно за установеното задължение.
Претенцията срещу всяка от тях, предвид липсата на предприети от ищеца действия по
изменение на исковете чрез увеличаване на размерите им, е до 1/24 част от
установеното задължение, или в размер на 11,05 лева, до която сума искът за
потребена и незаплатена стойност на топлинна енергия срещу всяка от ответниците
следва да бъде уважен, като основателен, и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 33,08 лева и за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.2021 г.
Към горепосочените задължения следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на по 0,70 лева за
периода 01.06.2021 г. - 30.04.2022 г. /определени при отчитане на частите, до които
ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б. отговарят, но в рамките на направеното искане от
ищеца за 1/24 част, както и при съобразяване на релевираното от същите
възражение за изтекла погасителна давност/, които съобразно разпоредбите на чл.
36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от договора между ... и търговеца за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.
В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на
чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към
момента на възникване на задължението, в случая към датата на издаване на
съответната фактура, когато за пръв път задължението е определено за заплащане.
Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 15,20 лева,
начислено по фактури, издадени до 31.05.2021 г. включително и отнасящо се за
6
периода 01.08.2020 г. – 31.05.2021 г., е възникнало преди 14.06.2021 г., така че
възражението на ответниците, че е погасено по давност, се явява основателно.
Поради изложеното, исковете срещу ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б. се явяват
основателни за посочените по-горе суми и период, като следва да бъдат отхвърлени за
разликата до пълния предявен размер от 1,33 лева за периода 01.08.2020 г. – 31.05.2021
г.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително,
обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да
заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането
му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
последното число на месец април на съответната година, в случая на 2021 г., съответно
на 2022 г./ в случая е изтекъл на 14.06.2021 г., съответно на 14.06.2022 г., т.е. преди
изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически
да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно
изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл,
затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици
за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава
в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава
преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е
регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху
прогнозните фактури. Следователно, за да бъдат поставени в забава в плащането на
общото задължение, потребителите следва да бъдат поканени, за което обстоятелство
не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното, исковете срещу ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б., всеки от
които предявен за сумата от 3,95 лева, като неоснователен, следва да бъде
7
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени покани от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорните претенции за лихва срещу ответниците Г. Г.
Г. и Б. Б. Б., всяка в размер на 0,30 лева, се явяват неоснователни.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимите
главници от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските в производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за ищеца от
юрисконсулт в производството в размер на 100,00 лева /при спазване на чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗПП/. Ищецът е представил доказателства за
заплатени държавна такса в размер на 100,00 лева, такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5,00 лева (касае установяването на наследниците на М. Ц.)
и депозит за вещо лице в размер на 380,00 лева. Първоначалното заключение на
съдебно – техническата експертиза е изслушано изцяло във връзка с възраженията на
ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б., поради което единствено те следва да възстановят на
ищеца разхода за възнаграждението на вещото лице, съразмерно с уважената част от
исковете срещу тях. Другите разходи и юрисконсултско възнаграждение следва да се
включат в пропорцията за определяне на следващите се разноски на ищеца при
съобразяване на частите от по 1/24, за които ответниците Г. Г. Г. и Б. Б. Б. отговарят,
съгласно исковите претенции и установеното по делото. Съразмерно с уважената
част от исковете срещу ответника Г. Г. Г., на ищеца се следват разноски в общ
размер на 118,03 лева. Съразмерно с уважената част от исковете срещу ответника
Б. Б. Б., на ищеца се следват разноски в общ размер на 118,03 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника Г. Г. Г. се следват
разноски в общ размер на 313,23 лева – за заплатени депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника Б. Б. Б. се следват
разноски в размер на 208,82 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника М. М. Ц. се следват разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ...,
гр. ..., ул. „...“ № ..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата
11,05 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ...,
отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.04.2021 г. до м.04.2022 г. , и
сумата 0,70 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от м.06.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024 г. до
погасяването на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане за стойност на
доставена топлинна енергия в размер на 22,03 лева за периода м.08.2020 г. – 31.03.2021
г., представляващо разликата над 11,05 лева до пълния размер на претенцията от 33,08
лева, и вземане за стойност на цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,63
лева за периода м.08.2020 г. – 31.05.2021 г., представляващо разликата над 0,70 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 1,33 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 3,95 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 0,30 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. –
20.09.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Б. Б. Б. , ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ...,
гр. ..., ул. „...“ № ..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата
11,05 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ...,
отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.04.2021 г. до м.04.2022 г. , и
сумата 0,70 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от м.06.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024 г. до
погасяването на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане за стойност на
доставена топлинна енергия в размер на 22,03 лева за периода м.08.2020 г. – 31.03.2021
г., представляващо разликата над 11,05 лева до пълния размер на претенцията от 33,08
лева, и вземане за стойност на цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,63
лева за периода м.08.2020 г. – 31.05.2021 г., представляващо разликата над 0,70 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 1,33 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 3,95 лева, претендирана като
9
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 0,30 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. –
20.09.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ №
..., срещу Н. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...“ ..., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 132,33 лева, претендирана като цена за доставена топлинна енергия
до ..., находящ се в ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.08.2020 г.
до м.04.2022 г., и сумата 5,33 лева, претендирана като цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15,80 лева, претендирана
като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 1,19 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. –
20.09.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ №
..., срещу С. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ж.к. „...“, бл. ..., ... искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 132,33 лева, претендирана като цена за доставена топлинна енергия
до ..., находящ се в ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.08.2020 г.
до м.04.2022 г., и сумата 5,33 лева, претендирана като цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15,80 лева, претендирана
като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 1,19 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. –
20.09.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ №
..., срещу М. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...“ ..., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 66,17 лева, претендирана като цена за доставена топлинна енергия до
..., находящ се в ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.08.2020 г. до
м.04.2022 г., и сумата 2,67 лева, претендирана като цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл.
10
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7,91 лева, претендирана
като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 0,59 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. –
20.09.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ №
..., срещу М. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...“ ..., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 66,17 лева, претендирана като цена за доставена топлинна енергия до
..., находящ се в ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.08.2020 г. до
м.04.2022 г., и сумата 2,67 лева, претендирана като цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7,91 лева, претендирана
като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 0,59 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. –
20.09.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ №
..., срещу Г. Б. П., ЕГН **********, с адрес: с. ..., искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 66,17
лева, претендирана като цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ...,
отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., и
сумата 2,66 лева, претендирана като цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
14.06.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7,91 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 0,59 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. –
20.09.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ №
..., срещу Е. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
264,67 лева, претендирана като цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в
..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., и
сумата 10,66 лева, претендирана като цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
11
14.06.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 31,62 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 2,38 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. –
20.09.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ...,
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ № ..., сумата 118,03 лева, представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ...,
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ № ..., сумата 118,03 лева, представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 313,23 лева,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 208,82 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., гр. ..., ул. „...“ № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на М. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ул. „...“ ..., сумата 400,00
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред
първата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12