Р
Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. София, ………………….г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Розалина
Ботева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело №
4471 по описа за 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение под № 20234659 от 26.10.2020г.,
постановено по гр.дело № 74408/ 2019г. по описа на СРС, 156 състав е намалено
по иск с правно основание чл.30 от Закона за наследството , предявен от Е.М.К.
срещу А.М.К. завещателното разпореждане, извършено
със саморъчно завещание от 13.11.2018г. от Т.А.К.с ЕГН **********, починала на
25.03.2019г., с което тя е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на А.М.К.
с ЕГН ********** , като е ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на Е.М.К. с ЕГН **********
от наследството на Т.А.К.с ЕГН **********, починала на 25.03.2019г. върху
следния недвижим имот: 5/24ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор
68134.1981.781.1, находяща се в гр.София, район
Витоша, кв.Драгалевци, ул.“********на три етажа, състояща се: на сутерена - от три мазета, котелно и гараж със застроена площ от 74 кв.м.; на първи етаж
– от три стаи, дневна , кухня, столова, антре, баня, три балкона и тераса със
застроена площ от 94 кв.м.; на втори етаж- от три стаи, дневна , столова,
кухня, антре, баня и четири балкона със застроена площ от 94 кв.м. и на трети
етаж- от дневна, две стаи, кухня, баня, антре и два балкона и тераса, общо със
застроена площ от 97 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1981.781, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : за
друг вид застрояване, съставляващ УПИ
14
– 781 от кв.15 по плана на гр.София , район Витоша , местност „Симеоново-
Драгалевци“ , при съседи: УПИ 18-782, УПИ 12-779, 780, УПИ 783 и при съседи с
посочени идентификатори: 68134.1981.782; 68134.1981.19; 68134.1981.779 и
68134.1981.783. С решението А.М.К. е осъден да заплати на Е.М.К. сумата от
695,00лв.- разноски по делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
С решение под № 20027799 от 29.01.2021г.
постановено по делото е отхвърлено искането на А.М.К. за допускане на основание
чл.247 от ГПК на поправка на очевидна фактическа грешка н.в решение №
20234659/26.11.2020г. постановено по настоящото дело.
Съдът е сезиран с две въззивни жалби, подадени от въззивника- ответник А.М.К.:
1/Въззивна
жалба с вх.№ 25164347 от11.11.2020г. срещу решение под № 20234659 от
26.10.2020г., постановено по гр.дело № 74408/ 2019г. по описа на СРС, 156
състав, с което е уважен предявеният от Е.М.К. срещу въззивника-ответника
иск по чл.30 от ЗН. С жалбата се поддържа довод за неправилност на обжалваното
решение, поради неправилно определяне на размера на запазената част, която се
възстановява на ищеца. Въззивникът-ответник твърди,
че запазената част на ищеца от недвижимия имот, посочен в решението не е
приетата от съда с диспозитива от 5/24 ид.ч., а е в размер на 5/48 ид.ч.,
доколкото общата наследодателка е притежавала само
½ ид.ч. от този недвижим имот. Заявява искане
за отмяна на решението в частта относно размера на възстановената запазена част
на ищеца и постановяване на друго, с което да бъде приета точната и вярна по
размер запазена част от недвижимия имот- 5/48 ид.ч.
2/ Въззивна
жалба с вх.№ 25028909 от 18.02.2021г., с която се иска отмяна на решението,
постановено по реда на чл.247 от ГПК под № 20027799 от 29.01.2021г. , с което
искането на въззивника-ответник за поправка на очевидна фактическа грешка в
първоначалното решение от 26.10.2020г. досежно
възстановения размер на запазената част на ищеца е отхвърлено. С въззивната жалба ответникът поддържа, че е налице
разминаване между приетото от съда в мотивите на решението и волята му,
отразена в диспозитива. Поддържа, че правилно в
мотивите на първоначалното решение от първата инстанция е прието, че общата наследодателка е притежавала само ½ ид.ч. от процесния недвижими
имот, а запазената част на ищеца от наследството й възлиза на 5/24 ид.ч., но в противоречие с така формираната воля в диспозитива съдът е постановил възстановяване на запазена
част на ищеца от недвижими имот в размер на 5/24ид.ч., вместо на верните 5/48 ид.ч.= 5/24ид.ч. от ½ ид.ч. Заявява искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането му по чл.247
от ГПК, като бъде приведен диспозитива на
първоначалното решение в съответствие с волята на съда, отразена в мотивите
относно размера на запазената част на ищеца от процесния
недвижим имот, от който общата наследодателка е
притежавала 1/ 2 ид.ч. Не претендира разноски за
настоящото въззивно производство. При условията на
евентуалност заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от въззиваемия-ищец.
Въззиваемият Е.М. К.не зепозира писмени отговори и по двете въззивни
жалби в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за
неоснователност на жалбите. Заявява искане за присъждане на разноски за
настоящото производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба, приема
за установено следното:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269,изр.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваните две решения – първоначално и постановеното по
реда на чл.247 от ГПК са валидни и допустими, поради което дължи произнасяне по
съществото на спора в рамките на въззивните жалби,
съгласно нормата на чл.269,изр.2 от ГПК и при дължимата служебна проверка за
спазването на императивните правни норми.
Съдът
намира жалбата срещу първоначалното решение за неоснователна и за основателна
жалбата срещу решението, постановено по реда на чл.247 от ГПК по следните
съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява , че общата наследодателка на страните Т.А.К.е починала на 25.03.2019г.
и е оставила за свои наследници по закон: преживял съпруг М.Ц.К. и три деца:
ищецът Е.М.К. , ответникът А.М.К. и А. М.К..
Общата
наследодателка е оставила универсално саморъчно
завещание от 13.11.2018г. в полза на ответника А.М.К., с което е завещала на
последния цялото си движимо и недвижимо имущество.
В
хипотезата на оставено от общият наследодател универсално завещание, при
доказано накърняване на запазена част на наследник по закон, намаляването на завещателното разпореждане и съответно- възстановяването на
запазената част на наследника се извършва със съответното дробно число ,
определено от закона- чл.29 от ЗН. Правилото за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената
част с дробно число намира приложение и в хипотезата, при която е завещано само
едно имущество, в хипотезата, при която
бъде установено, че с това имущество се изчерпва цялото наследство на
завещателя-наследодател. В конкретния случай доколкото от съдържанието на завещателното разпореждане е видно безспорно, че се касае
за универсално завещание по смисъла на чл.16,ал.1 от ЗН е ирелевантен
въпросът дали освен посочения в исковата молба от ищеца недвижим имот, по повод
и във връзка със собствеността , върху който
се претендира намаляване на оставеното от общата наследодателка
завещателно разпореждане, е бил единственото
имущество, което наследодателката е притежавала към
момента на откриване на наследството й. Този въпрос би имал правно значение
само и единствено в горепосочената втора хипотеза- в случай, че завещателното разпореждане касаеше само този имот, съответно-
притежаваната от наследодателката ½ ид.ч. от него. При доказания универсален характер на завещателното разпореждане , попадащо в приложното поле на
чл.16,ал.1 от ЗН, правилно с първоначалното решение от 26.10.2020г. – при
правилно приложение на нормата на чл.29,ал.3, предл.последно
от ЗН, е прието, че разполагаемата част на общата наследодателка
възлиза на 1/6 ид.ч., а запазената част на всеки един
от наследниците й по закон- съпруг и три деца , е в размер на 5/24ид.ч. Т.е.-
накърнената с универсалното завещателно разпореждане
запазена част на ищеца възлиза на 5/24ид.ч. от наследството на общата наследодателка, като до този размер общото /универсално / завещателно разпореждане следва да бъде намалено,
съответно- тази част 5/24ид.ч. от наследството на общата наследодателка
следва да бъде възстановена в полза на ищеца. С оглед изложените мотиви
настоящият съдебен състав приема, че първоначалното решение от 26.10.2020г. се
явява законосъобразно и правилно, при правилно определена запазена част на
ищеца, която подлежи на възстановяване от 5/24 ид.ч.
след намаляване на спорното завещателно разпореждане
с нея.
Настоящият
съдебен състав приема, обаче, че в противоречие с така законосъобразно и
правилно формираната от първата инстанция воля в мотивите на първоначалното
решение от 26.10.2020г. с диспозитива на същото съдът
е постановил възстановяване на запазената част на ищеца от 5/24 ид.ч. не от цялото наследство , останало в патримониума на общата наследодателка
към момента на откриване на наследството й, доколкото се касае за универсално
/общо/ завещателно разпореждане,/ както вече бе посочено по-горе/, а е постановено
възстановяване на запазената част на ищеца върху конкретен недвижим имот , за
който от доказателствата по делото се установява, че наследодателката
притежава не е еднолично. Ето защо, искането на ответника по чл.247 от ГПК,
инкорпорирано като част от съдържанието на
първоначалната въззивна жалба – за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение , се явява основателно и съответно-
незаконосъобразно се явява решението от 29.01.2021г., с което това искане е
отхвърлено. Като незаконосъобразно решението по чл.247 от ГПК от 29.01..2021г.
следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което
в диспозитива на първоначалното решение след израза „ВЪЗСТАНОВЯВА запазената
част на Е.М.К. с ЕГН ********** от наследството , оставено от Т.А.К.с ЕГН **********
, починала на 25.03.2019г. , ВМЕСТО
„върху следния недвижим имот: 5/24ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор
68134.1981.781.1, находяща се в гр.София, район
Витоша, кв.Драгалевци, ул.“********на три етажа, състояща се: на сутерена - от три мазета, котелно и
гараж със застроена площ от 74 кв.м.; на
първи етаж – от три стаи, дневна , кухня, столова, антре, баня, три балкона и
тераса със застроена площ от 94 кв.м.; на втори етаж- от три стаи, дневна ,
столова, кухня, антре, баня и четири балкона със застроена площ от 94 кв.м. и
на трети етаж- от дневна, две стаи, кухня, баня, антре и два балкона и тераса,
общо със застроена площ от 97 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1981.781, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : за
друг вид застрояване, съставляващ УПИ
14
– 781 от кв.15 по плана на гр.София , район Витоша , местност „Симеоново-
Драгалевци“ , при съседи: УПИ 18-782, УПИ 12-779, 780, УПИ 783 и при съседи с
посочени идентификатори: 68134.1981.782; 68134.1981.19; 68134.1981.779 и
68134.1981.783“ , ДА СЕ ЧЕТЕ: 5 /24 ид.ч. от цялото наследство, оставено от наследодателката
Т.А.К.към момента на откриването му.
Съдът
намира , че на основание чл.78,ал.1 от ГПК на въззиваемия – ищец
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50,00лв. - адвокатско
възнаграждение, за явяването на пълномощника му в съдебно заседание, предвид
изхода на спора по настоящото дело – на основателност на едната от двете въззивни жалби и при зачитане на посочения в списъка на
разноски по чл.80 от ГПК размер на възнаграждението на пълномощника на въззиваемия - от
100,00лв. за явяване в съдебно заседание. С явяване в единственото открито
съдебно заседание по делото се изчерпва и
единственото процесуално действия на пълномощника на въззиваемия,
реализирано по настоящото дело , поради което и основателно е заявеното в тази
връзка на възражение на въззивника по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на общо заплатеното адвокатско възнаграждение от 1500,00лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение под № 20234659 от 26.10.2020г., постановено по гр.дело № 74408/ 2019г.
по описа на СРС, 156 състав.
ОТМЕНЯ решение
под № 20027799 от 29.01.2021г. постановено по гр.дело № 74408/ 2019г. по описа
на СРС, 156 състав , ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка в решение под № 20234659 от
26.10.2020г., постановено по гр.дело № 74408/ 2019г. по описа на СРС, 156
състав, като ПОСТАНОВЯВА в ДИСПОЗИТИВА
му след израза: „ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на Е.М.К. с ЕГН ********** от наследството , оставено от Т.А.К.с
ЕГН ********** , починала на 25.03.2019г. , ВМЕСТО „върху следния недвижим имот: 5/24ид.ч. от жилищна сграда с
идентификатор 68134.1981.781.1, находяща се в
гр.София, район Витоша, кв.Драгалевци, ул.“********на три етажа, състояща
се: на сутерена - от три мазета, котелно
и гараж със застроена площ от 74 кв.м.;
на първи етаж – от три стаи, дневна , кухня, столова, антре, баня, три балкона
и тераса със застроена площ от 94 кв.м.; на втори етаж- от три стаи, дневна ,
столова, кухня, антре, баня и четири балкона със застроена площ от 94 кв.м. и
на трети етаж- от дневна, две стаи, кухня, баня, антре и два балкона и тераса,
общо със застроена площ от 97 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1981.781, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : за
друг вид застрояване, съставляващ УПИ
14
– 781 от кв.15 по плана на гр.София , район Витоша , местност „Симеоново-
Драгалевци“ , при съседи: УПИ 18-782, УПИ 12-779, 780, УПИ 783 и при съседи с
посочени идентификатори: 68134.1981.782; 68134.1981.19; 68134.1981.779 и
68134.1981.783“ , ДА СЕ ЧЕТЕ: 5 /24 ид.ч. от
цялото наследство, оставено от наследодателката Т.А.К.към
момента на откриването му.
ОСЪЖДА
А.М. К. да заплати на Е.М.К. сумата
от 50,00лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.