Р Е Ш Е Н И Е №
ГР. НОВА ЗАГОРА, 18. 05. 2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия
в публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря Мария Димитрова в присъствието на
прокурора …………………… като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 852 по описа за 2015
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.
422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.И.С., с ЕГН **********, с
адрес *** в исковата си молба твърди, че на 12.11.2009год. между него и
ответника Н.Р.К., с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес *** бил сключен договор
за заем, с нотариална заверка на подписите , който договор съгласно клаузата по
т.2 от него е бил обезпечен с ипотечен договор обективиран в нот. Акт №127, том
ХIV, рег. № 8360, дело
1208/12.11.2009год. по описа на нотариус Я. В. П. с рег. № 183 на Нотариалната
камера и район на действие Районен съд Нова Загора. Договора за заем бил
сключен за сумата от 13 000лв. Твърди се, че в уговорения срок заемателя
не е върнал на кредитора дадената сума поради което заемодателя – ищец в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. В РС-Нова Загора е било образувано ч.гр.д.№ 558/15г. и на
14.09.2015г. е била издадена заповед № 352 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника,
което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело.
Ищеца моли съда да постанови решение с
което да признае за установено по отношение на ответника – длъжник Н.Р.К., с
ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, че съществува парично вземане в полза
на кредитора-ищец И.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***, за което на основание
чл. 417, т.3 от ГПК е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 352/14.09.2015г. по образувано ч.гр.д. №
558/2015г. на РС-Нова Загора, за плащане по основание и размер на следните
парични суми: 13000.00лв. – главница по формален договор за заем от
12.11.2009г.; 3 964.73лв. - представляваща натрупана мораторна лихва за
забавено плащане на главницата за три години назад от 10.09.2015г. – деня
предхождащ постъпването на Заявлението за и до 12.09.2012г., ведно с
обезщетение в размер на законната/текуща/ лихва върху дължимата главница,
считано от постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда на 11.09.2015г.
до окончателното и плащане, на задължението, заедно с направените съдебни
разноски съгласно представените доказателства и списък на разноските по чл.80
от ГПК. Моли съда на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да присъди в полза на ищеца и
в тежест на ответника, заплатените от първия съдебни такси и разноски по
настоящото производство и изплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за процесуално представителство, защита и съдействие от
14.12.2015г., както и моли съда да се произнесе по отговорността за разноските
в заповедното производство.
Ответникът в законоустановения срок е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен по
основание и размер. Оспорва изцяло твърдението на ищеца че се намира в непогасено
облигационно отношение с ответника. Твърди, че ищеца няма спрямо ответника
качеството на кредитор поради което не дължал претендираната от ищеца сума
В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника си
адв. Т. оспорва предявения иск и моли
съда да го отхвърли. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
На 12.11.2009год. между него и
ответника Н.Р.К., с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес *** бил сключен
договор за заем, с нотариална заверка на подписите , който договор съгласно
клаузата по т.2 от него е бил обезпечен с ипотечен договор обективиран в нот.
акт №127, том ХIV, рег. №
8360, дело 1208/12.11.2009год. по описа на нотариус Я. В. П. с рег. № 183 на
Нотариалната камера и район на действие Районен съд Нова Загора. Договора за
заем бил сключен за сумата от 13 000лв. В уговорения срок заемателя не е
върнал на кредитора дадената сума поради което заемодателя – ищец в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В РС-Нова Загора е било образувано ч.гр.д.№ 558/15г. и на 14.09.2015г. е била
издадена заповед № 352 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК. В
законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника, което
обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело.
Ответника в законоустановения срок е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен по основание и размер. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че се намира в
непогасено облигационно отношение с ответника. Твърди че ищеца няма спрямо
ответника качеството на кредитор поради което недължал претендираната от ищеца
сума.
От
така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С оглед на изложеното, следва да се направят следните
правни изводи:
Договорът за заем е реален договор, и се счита за
сключен от момента, в който заемодателят предаде, а заемодателят получи заетата
сума, т.е. за да породи договора за заем
своите правни последици, сумата следва
да бъде предадена на заемателя. Следва
да се отбележи, че в настоящия процес, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на договора за заем, тъй като той търси изпълнение по него.
Както се изложи, ищецът основава иска си на представения договор за заем, като твърди
че с израза „заемателят дава” в самият договор следва да се направи извод, че
това действие се извършва при подписване на договора. От това се прави извод,
че самият договор има характер на разписка за предаване на средствата, поради
което и други доказателства не са необходими.
Основното възражение на ответното дружество, срещу
дължимостта на процесната сума е, че сключен договор за заем между страните
няма, а представения по делото, по който е постигнато съгласие, има характер на предварителен договор за
заем.
Спорът между страните е, дали израза в сключения
договор „дава безлихвен заем на
заемателя от 13000лв.”, удостоверява реално предаване на сумата, респективно
има характер на разписка за предаване и получаване на процесната сума.
Както се посочи, договорът за заем е реален, поради
което за валидността му е достатъчно да е налице разписка, изхождаща от
задълженото лице, удостоверяваща получаването на сумата.
Формулировката, „дава” в представения по делото договор за заем, безспорно говори за действие, извършвано в
момента на подписване на договора и удостоверява получаването на сумата. В
подкрепа на горния извод е и Решение № 123 от 02.05.2012год. на ВКС, по гр.д. №
959/2011г. ІІІ г.о., в което искът по чл.240 ЗЗД, е уважен. Видно от
съдържанието на цитираното решение, съдът е уважил иска, като е приел, че
израза „Заемодателят предава на заемателя сумата”, удостоверява реално
предаване на сумата. За да приеме, че цитираното решение е в подкрепа на
изложения по-горе извод, за реално предаване на сумата по настоящия казус, настоящия
съдебен състав приема, че изразите „дава” по процесния договор и „предава” по
цитираното решение на ВКС са синоними.
В подкрепа на извода, за сключването на договор за
заем и предаването на сумата по него между страните, е и сключването в същия
ден на договорна ипотека върху недвижим имот, като обезпечение на вземанията на
кредитодателя до окончателното погасяване от страна на кредитополучателя на
дължимата сума в пълен размер, както и обстоятелството, че до този момент не са
направени постъпки за прекратяване на договорната ипотека от страна на
кредитополучателя или ипотекарните длъжници.
С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че
ищеца в качеството си на заемодател, е установил по пътя на пълно и главно
доказване, наличието на съгласие с насрещната страна за процесната сделка,
както и предаване на обещаната сума по договора за заем. Предвид горното, искът
за заплащане на сумата от 13 000лв., като дадена в заем от ищеца по
договор за заем от 12.11.2009год. на
ответника Н.Р.К., се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен. За да
стигне до посочения извод, съдебния състав се съобрази и с практиката на ВКС ,
ІІІ г.о.
С оглед на основателността на
главния иск, основателен се явява и акцесорния с
правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 964.73лв. –
представляваща натрупана мораторна лихва за забавено плащане на главницата за
три години назад от 10.09.2015г. – деня предхождащ постъпването на Заявлението
за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.3 от ГПК в РС-Нова
Загора до 12.09.2012г., както и законната лихва от 11.09.2015г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на делото следва на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски в размер на 1766.00лв., както и
разноските по ч.гр.д. № 558/2015г. по описа на РС-Нова Загора в размер на
1603.00лв..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Признава за
установено по отношение на И.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** И Н.Р.К.
с ЕГН **********, с постоян адрес ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА И.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***
СРЕЩУ Н.Р.К. с ЕГН **********, с постоян адрес *** за сумата от: 13 000.00/тринадесет
хиляди/ лева – главница; 3964.73/три хиляди деветстотин
шестдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ лева – мораторна лихва от 12.09.2012 г. до
10.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13 000
лева, считано от 11.09.2015 година до изплащане на вземането, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Н.Р.К. да ЗАПЛАТИ на И.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***
разноски по делото в общ размер на 1766.00/хиляда седемстотин шестдесет и
шест/лева, от които, както следва 1427.00/хиляда
четиристотин двадесет и седем/лева – адвокатско
възнаграждение и 339.30/триста тридесет и девет лева и тридесет стотинки/лева
– държавна такса, както и разноски
по ч.гр.д. № 558/2015г. по описа на РС-Нова Загора в размер на 1603.00/хиляда шестстотин и три/ лева,
от които 1170.00/хиляда стои
седемдесет/ лева - адвокатско
възнаграждение и 433.00/четиристотин тридесет и три/лева
- платена държавна такса по Ч.гр.д.
№ 558/2015г. по описа на РС-Нова Загора.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: