№ 390
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000038 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „М.М.-И.“ ЕАД против решение №
260335 от 15.11.2021 г., постановено по т.д. № 257 по описа за 2019 г. на
Старозагорския окръжен съд в частта, с която „М.М.-И.“ ЕАД е осъдено да
заплати на „Р.Т.“ ООД както следва:
- Сумата от 24 495.06 лева, представляваща 10 % от общата стойност
без ДДС на сумите платени по договор № .... г., удържана към фактура №
**********/05.11.2014г.;
- Сумата от 28 348.24 лева, представляваща 10 % от общата стойност без
ДДС на сумите платени по договор № ...., удържана към фактура №
**********/05.11.2014г.,
- Сумата от 65 250 лева, представляваща гаранция за изпълнение на
договор № ....г.;
- Сумата от 66 375 лева, представляваща гаранция за изпълнение на
договор № ....;
- Сумата от 7737.63 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура №
1
**********/05.11.2014 г., издадена по договор № ..., а именно върху 94417.74
лева за периода от 02.08.2016г. – 3 години преди датата на подаване на
исковата молба до 23.05.2017г. – датата на частично погасяване по фактурата;
- Сумата от 5457.39 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по
фактура № **********/05.11.2014 г., издадена по договор № ..., след
извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 24495.06
лева за периода от датата на частичното погасяване – 23.05.2017 г. до датата
на подаване на исковата молба – 02.08.2018 г.;
- Сумата от 1618.55 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане по фактура № 71/02.10.2014 г., издадена по договор № ... върху
остатъка от главницата 43226.40 лева за периода от 02.08.2016 г. до
04.11.2016 г. /датата на частично плащане/ в размер на 1140.79 лева и върху
главницата 8599.04 лева за периода от 05.11.2016 г. до 23.05.2017г. /датата на
окончателното плащане/ в размер на 477.76 лева;
- Сумата от 8424.93 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура №
**********/05.11.2014 г., издадена по договор № ..., а именно върху
102804.48 лева за периода от 02.08.2016г. – 3 години преди датата на
подаване на исковата молба до 23.05.2017г. – датата на частично погасяване
по фактурата;
- Сумата от 6315.86 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по
фактура № **********/05.11.2014 г., издадена по договор № ..., след
извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 28348.24
лева за периода от датата на частичното погасяване – 23.05.2017г. до датата
на подаване на исковата молба – 02.08.2018 г.;
- Сумата от 19 865.02 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № ..., а
именно върху 65250 лева за периода 02.08.2016 г. – 3 години преди датата на
подаване на исковата молба до датата на подаване на исковата молба –
02.08.2019г.;
- Сумата от 20 207.50 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № ..., а
именно върху 66375 лева за периода 02.08.2016г. – 3 години преди датата на
подаване на исковата молба до датата на подаване на исковата молба –
02.08.2019 г.;
Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлено като
неоснователно възражението за прихващане на ответника „М.М.-И.“ ЕАД за
сумата в общ размер на 171 193,90 лева, представляваща погрешно
фактурирани и надплатени от „М.М.-И.“ ЕАД суми поради грешки при
изчисляването на единичните цени по фактури и суми както следва:
2
по Договор № МТ-... - общо надплатена сума в размер на 79 218, 29 лева
- По фактура № **********/02.09.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 40 849,93 лв., без ДДС и 49 019,92 лв. с включен
ДДС;
- По фактура № **********/02.10.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 4 514,01 лв., без ДДС и 5 416,81 лв., с включен
ДДС;
- По фактура № **********/05.11.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 20 651,30 лв., без ДДС и 24 781,56 лв. с включен
ДДС;
По Договор № МТ-... - общо надплатена сума в размер на 91 975, 61
лева.
- По фактура № **********/05.08.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 7841,37 лв., без ДДС и 9 409,64 лв. с включен
ДДС;
- По фактура № **********/02.09.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 31 949,13 лв., без ДДС и 38 338,96 лв., с включен
ДДС;
- По фактура № **********/02.10.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 14 113,44 лв., без ДДС и 16 936,13 лв. с включен
ДДС;
- По фактура № **********/05.11.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 22 742,40 лв., без ДДС и 27 290,88 лв. с включен
ДДС.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че в обжалваната му част
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Искането е да
се отмени решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната му част и
вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от процесуалния
представител на въззиваемия „Р.Т.“ ООД, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият е изложил съображения
в подкрепа на решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната му
част като правилно и обосновано. Искането е да се потвърди решението в
обжалваната му част, както и да се присъдят направените деловодни разноски
за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по
3
предявени от „Р.Т.“ ООД против „М.М.-И.“ ЕАД, след частични откази на
някои от исковете, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
присъждане на следните суми:
- 24 495,06 лв., задържани като 10% от всички фактури по Договор № ...;
- 28 348.24 лева, представляваща 10 % от общата стойност без ДДС на
сумите платени по договор № ...., удържана към фактура №
**********/05.11.2014г.,
- 65250 лева, представляваща гаранция за изпълнение на Договор № ...;
- 66375 лв., представляваща гаранция за изпълнение на Договор № ...;
- 8550.05 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, върху 100% от размера на фактура №
**********/05.11.2014 г., издадена по Договор № ..., а именно върху 94417.74
лв. за периода от 02.07.2016 г. - 3 години преди датата на подаване на
исковата молба до 23.05.2017 г. - датата на частично погасяване по фактурата.
- 12733.58 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, върху остатъка от задължението по фактура №
**********/05.11.2014 г., издадена по Договор № ..., след извършеното
частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 59456.40 лв. за периода
от датата на частичното погасяване – 23.05.2017г. до датата на подаването на
настоящата искова молба - 02.07.2019 г.
- 3914.39 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху остатъка от задължението по фактура №
71/02.10.2014 г., издадена по Договор № ..., след частичното й погасяване на
22.12.2014 г. а именно върху 43226.40 лв., за периода от 02.07.2016 г. - 3
години преди датата на подаване на исковата молба до 23.05.2017 г. - датата
на второто частично погасяване по фактурата.
- 4628.81 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, върху остатъка от задължението по фактура
№71/02.10.2014 г., издадена по Договор № ... след извършените две частични
погасявания, а именно върху 21613.20 лв. за периода от датата на второто
частично погасяване - 23.05.2017 г. до датата на подаването на настоящата
искова молба - 02.07.2019 г.
- 9309.51 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, върху 100% от размера на фактура
**********/19.11.2014 г., издадена по Договор № ..., а именно върху
102804.48 лв. за периода от 02.07.2016 г. - 3 години преди датата на подаване
на исковата молба до 23.05.2017 г. - датата на частично погасяване по
фактурата.
- 14044.26 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, върху остатъка от задължението по фактура
**********/19.11.2014 г., издадена по Договор № ..., след извършеното
4
частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 65576.36 лв. за периода
от датата на частичното погасяване – 23.05.2017г. до датата на подаването на
настоящата искова молба - 02.07.2019 г.
- 19865.02 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху размера на гаранцията за изпълнение на Договор № ..., а именно върху
65250.00 лв. за периода от 02.07.2016 г. - 3 години преди датата на подаване
на исковата молба до датата на подаването на настоящата искова молба -
02.07.2019 г.;
- 20207.50 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху размера на гаранцията за изпълнение на Договор № ..., а именно върху
на 66375.00 лв. за периода от 02.07.2016 - 3 години преди датата на подаване
на исковата молба до датата на подаването на настоящата искова молба -
02.07.2019 г.;
Исковете първоначално са предявени от „В.“ ООД, който в хода на
процеса вследствие на вливането му в „Р.Т.“ ООД, е бил заместен от това
дружество като негов правоприемник.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
По делото е безспорно установено, че след открита и проведена
процедура по обществена поръчка, с решение № МТ-04-1230/26.05.2014 г. на
изпълнителния директор на „М.М.-И.“ ЕАД, за изпълнител на две от четирите
обявени в поръчката позиции - обособена позиция № 1: „Изкопаване,
транспортиране и насипване с автосамосвали 750 000 м3 откривка от I-
участък" и на обособена позиция № 2: „Изкопаване, транспортиране и
насипване с автосамосвали 750 000 м3 откривка от II-участък", е определен
консорциум с наименование „П.п.“ ДЗЗД.
Въз основа на описаното решение, между „М.М.-И.“ ЕАД от една
страна като възложител и „П.п.“ ДЗЗД – от друга като изпълнител са
сключени два договора, за всяка от позициите както следва: Договор № ..... с
предмет: „Изкопаване, транспортиране и насипване с автосамосвали 750 000
м3 откривка от I-участък от I-во насипищно стъпало на вътрешното насипище
на рудник „Т. - I" за нуждите на рудник „Т.-север“ и Договор № .... с предмет:
Изкопаване, транспортиране и насипване с автосамосвали 750 000 м3
откривка от II-участък от I-во насипищно стъпало на вътрешното насипище
на рудник „Т. - I" за нуждите на рудник „Т.-север".
В съответствие с условията на поръчката, възпроизведени в сключените
договори - чл. 3.1, изпълнителят е предоставил банкови гаранции, издадени
от „Т.б.“ АД, за изпълнението на поетите с договорите задължения, както
следва: банкова гаранция с изх. № 3991/18.06.14 г. за изпълнение на Договор
№ .... г. в размер на 65 250 лева и банкова гаранция с изх. № 3993/18.06.2014
г. за изпълнение на Договор № .... в размер на 66 375 лева..
Приемането на обектите, предмет на двата договора е извършено на
08.07.2014 г., за което са съставени и подписани от страните два броя
5
протоколи за предаване на обектите (участъците) /л.96 – л.97/. При така
установената дата на осигуряване на изпълнителя на достъп до обектите,
изпълнението на договора е следвало да започне на 15.07.2014 г. - чл. 5.3 от
договорите.
Между страните няма спор, а и тези обстоятелства се установяват от
събраните доказателства /л.143 – л.162/, че през периода от приемането на
обектите до едностранното прекратяване на договорите от страна на
възложителя, изпълнителят е извършил възложите му работа – изкопаване,
транспортиране и насипване на отривка /плътна земна маса/ както следва по
месеци:
- по договор № МТ .... г. – юли – 0 куб. м; август – 34477 куб.м;
септември – 4258.50 куб.м; октомври 20651.30 куб. м;
- по договор № МТ ... – юли – 7064.30 куб. м; август – 28783 куб.м;
септември – 13068 куб.м; октомври 22 080 куб. м.
Тъй като изработените количества не покривали предвидените в
договорите – чл. 5.4 норми – минимално уговорени количества изкопана,
транспортирана, депонирана и разстлана плътна маса от 60 000 куб.м на
месец, след продължителна кореспонденция между страните, проведена
работна среща в началото на месец септември 2014 г. за предприемане на
допълнителни мерки за точното изпълнение на договорите, с уведомления от
22.12.2014 г. възложителят е уведомил изпълнителя, че прекратява
договорите, както и че ще удържи внесените банкови гаранции. При
прекратяването, възложителят се е позовал на уговорките по чл. 11.2 от всеки
от договорите, „поради неизпълнение на минимум 180 000 куб.м плътна маса
за месеците юли, август и септември, както и за месеците август, септември и
октомври 2014 г. /л.139 - л.140/.
Вследствие на едностранното прекратяване на договорите с „П.п.“ ДЗЗД
на посоченото в уведомленията основание, възложителят „М.М.-И.“ ЕАД е:
1. Удържал банковите гаранции, внесени по двата договора от
изпълнителя, като е наредил на банката да завери сметката му със сумата
65250 лева по договор № МТ – ... и със сумата 66375 лева по договор № МТ –
...
2. Удържал е неустойка в размер на 10 % от общата стойност без ДДС
от дължимите възнаграждения за действително извършените през периода
месец юли – месец октомври работи от изпълнителя по двата договора, като
не е заплатил пълната стойност на тези работи както следва:
- по договор № МТ – ... и фактура № ********** от 05.11.2014 г. –
неплатен остатък 24495.06 лева;
- по договор № МТ – ... фактура № ********** от 05.11.2014 г. –
неплатен остатък 28348.24 лева.
Следва да се отбележи, че към датата на издаването на описаните две
6
фактури, вземанията са били в по-голям размер – 94417.74 лева по фактура №
********** и 102804.48 лева по фактура № **********, като неизплатените
остатъци предмет на предявените искове са формирани след извършени
частични плащания по тях на 23.05.2017 г.
Останалите парични претенции, предмет на исковете представляват
лихви върху описаните по-горе главни вземания.
Установено е, че процесните вземания като част от всички вземания на
изпълнителя по двата договора в общ размер от 372073.62 лева към
15.08.2016 г., са прехвърлени с договор за цесия от същата дата, сключен
между „П.п.“ ДЗЗД като цедент и „В.“ ЕООД като цесионер. Безспорно
установено е също, че ответното дружество е било уведомено за извършената
цесия с уведомление с изх. № 019/16.08.2016 г.
Предвид поддържаните от ответника основни възражения срещу
предявените искове, основните спорни въпроси са свързани с доказването на
такива факти в отношенията между страните, произтичащи от сключените
договори, които да обусловят съдържащото се в уговорката по чл.11.2 от
договорите право на възложителя да прекрати едностранно договора и
произтичащите от това права - да инкасира/усвои в своя полза гаранциите по
договорите и да получи неустойка по чл. 11.5.
Според уговорката на чл.11.2 възложителят има право едностранно да
прекрати договора, ако за всеки три последователни месеца от периода м. май
до м. октомври /напр. май, юни, юли; юни, юли, август и т.н./ изпълнителят не
изпълни минимум 180 000 куб. м плътна маса. В този случай на прекратяване
на договора, възложителят инкасира /усвоява/ в своя полза гаранцията за
изпълнение на договора, представена от изпълнителя.
В конкретния случай, за да прекрати едностранно договорите на това
основание, възложителят се е позовал на два тримесечни периода на
неизпълнение – юли, август и септември и август, септември и октомври.
Установените по делото факти относно началото на изпълнение на
договора и относно началния момент за възникване на задължението на
изпълнителя по чл. 5.4 от договора за изкопаване, транспортиране,
депониране и разстилане на плътна маса в посочените месечни обеми от
60000 куб. м, не обуславят извод за неизпълнение през който и да е от двата
периода.
Предметът на договорите между „М.М.-И.“ ЕАД и консорциума „П.п.“
ДЗЗД освен основната дейност – изкопаване, товарене, транспорт, депониране
и разстилане на земни маси, включва и други подготвителни и подпомагащи
тази дейност работи – направа на временен път по маршрута, оросяване за
обезпрашване и поддържане на временния път, почистване кошовете на
самосвалите, устройства на временна база и охраната й и др.
Въпреки, че в самия договор е уговорен общ срок на действие на
договора и срокове за изработване на определени количества за определено
7
време по основната дейност, започване на изпълнението на тази дейност
технологично, а и хронологично е обусловено от дейността, посочена на
първо място, и в обществената поръчка, и в офертата, и в самите договори –
направа на временен път по маршрута, показан на приложената ситуация,
средно по един километър и половина за всяка обособена позиция. Това е
първата дейност от предмета на договора, която изпълнителят със
сключването на договора се задължава да изпълни, не само заради
поредността й в списъка от дейности, но преди всичко – заради определящото
й спрямо изпълнението на основните дейности значение.
Нещо повече – описаният в обществената поръчка и в договорите
технологичен процес изключва едновременното изпълнение на дейността по
направата на временен път, включваща поредица от други дейности като
изкопаване подравняване, насипване с чакъл, уплътняване и пр., и основната
дейност, тъй като е немислимо изкопаната и натоварена на камионите пръст
да се превозва до депа, до които няма временен път.
Като всяка строителна дейност, направата на временни пътища, по
предварително определените маршрути, изисква технологично време.
Съгласно разпоредбата на чл. 8.1, б.“а“ от Общите условия на
договорите, при изпълнение на възложените дейности, изпълнителят е
длъжен да изпълнява качествено и в срок дейностите – предмет на договора, в
технологична последователност, съгласно срока и/или графика за изпълнение
и съгласувания с възложителя работен проект за организация и изпълнение,
когато такъв е необходим.
Според чл.1.2.1 от същите Общите условия, в случай, че в договора е
определено изпълнение на етапи, разпоредбите в условията на договора
относно дейностите, датата на завършване и планирания срок за завършване
се прилага за всеки от етапите, с изключение на разпоредбите относно датата
на завършване и планирания срок на завършване на дейностите като цяло.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че към
представените от „П.п.“ ДЗЗД оферти, въз основа на които консорциума е
обявен за изпълнител на два участъка от възложения обект, са приложени
графици за изпълнение на дейностите по предмета на поръчката и на договора
/л. 31, л.38 и л.39/. Според тези графици, за направата на временни пътища,
като предмет на договорите, е определен месечен срок за всеки от участъците.
Приемайки представените оферти и определяйки „П.п.“ ДЗЗД за
изпълнител на възложените за изпълнение участъци по силата на сключените
договори, страните по тях са обвързани от предвидените в тези графици
срокове, доколкото за направата на пътища в обществената поръчка, в
договорите и в общите условия, не са предвидени други срокове за
изпълнение на тази дейност, а предвидените в същите графици срокове за
изпълнение на основната дейност съответстват на тези и в обществената
поръчка, и в двата договора.
8
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема за правилни
и обосновани изводите на първоинстанционния съд относно началната дата,
от която е възникнало задължението на изпълнителя по двата договора „П.п.“
ДЗЗД за извършване на основната дейност – 15.08.2014 г.
В такъв случай, в рамките на посочения период май – октомври, за
който се отнася задължението за изпълнение на предвидената основна
дейност обем работа – за изкопаване, транспортиране, депониране и
разстилане на плътна маса в посочените месечни обеми от 60000 куб. м, в
конкретния случай е невъзможно да се формират три пълни последователни
месеца, което води и до практическа невъзможност за изпълнение в общ обем
от 180 000 куб. метра земна маса, съответно – не се установява твърдяното
неизпълнение по смисъла на чл.11.2 от договорите.
Освен това, по делото са събрани достатъчно доказателства за
наличието на продължителни обилни валежи през летния сезон на 2014 г. вкл.
и в региона, в който се намират обектите, което е довело до обявяване на
бедствено положение в някои от тези райони. Изключително
неблагоприятните атмосферни условия не само са затруднили работата на
изпълнителите, но за определени периоди през месец юли и месец септември,
практически са довели до невъзможността да бъде извършвана основната
дейност и съответно – да се спазят определените графици и да се изпълнят
възложените обеми от основната дейност.
В тази връзка съдът не споделя доводите на ответника, на които се
основават възраженията за неизпълнение на дейността по договорите от
страна на изпълнителя, че възложената работа по изкопаване,
транспортиране, депониране и разстилане на плътна маса в посочените
месечни обеми от 60000 куб. м следвало да се изпълнява независимо от
атмосферните условия.
Действително това условие се съдържа в чл. 5.4 от договорите. Според
настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, тълкуването на тази
уговорка, съобразно с правилата на чл. 20 ЗЗД - във връзка с други уговорки и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността - налага
различни от навежданите от ответника изводи.
На първо място - изискването за определени минимални обеми работа
изрично е ограничено за периода от месец май до месец октомври, който
обичайно /както е отбелязано в самия договор – чл. 5.4/ се счита за по-сух и
следователно - за благоприятен от гледна точка на атмосферните условия в
този географски район.
На следващо място – като част от основните технически показатели
свързани с предмета на договора, в договорите са описаните вида и
качествата на материала, с който следва да бъде съобразена технологията,
наличната техника и количеството на възложената работа. В този смисъл в чл.
9
чл.1.2, 1.3 и 1.4 са описани вида на материала – вид глина, обемното му тегло
и естествената влажност, при нормални атмосферни условия /без да бъде
преувлажнен от атмосферни валежи – чл.1.4/.
От тези уговорки може да се изведе, че изискването, съдържащо се в чл.
5.4, за изпълнение на определените обеми работа, се отнася за такива
атмосферните условия, които са обичайни през изрично посочения период и
за посочения географски и климатичен район от страната, при които условия
материалът, предмет на възложената дейност, би запазил предвидените в
договора физически параметри, позволяващи нормалното изпълнение на
технологичния процес.
Освен изложеното, следва да се отбележи, че в чл. 19 от Общите
условия на договорите, при настъпване на непредвидени обстоятелства –
понятието е дефинирано в чл. 1.1.12 от ОУ - са предвидени различни
възможности за промени в договорното правоотношение – от временно
спиране и промени в графика на изпълнение, до безвиновно едностранно
прекратяване на договора, включващо възможността на изпълнителя да
получи обратно предоставената гаранция, неизплатения остатък от цената за
изпълнените дейности, както и стойността на разходите за оттегляне на
оборудването, ако има такова – чл. 19.5 ОУ.
Крайният извод е, че тъй като в случая не е установено виновно
неизпълнение на възложените и приети от праводателя на ищеца работи по
процесните договори с ответното дружество, за последното не са възникнали
правата по чл. 5.4, чл. 11.2 и чл. 11.5 от тези договори, поради което
ответникът дължи връщането/заплащането на сумите от усвоените банкови
гаранции и удържаните неустойки, както и законна лихва за периодите на
забава за изплащането им.
От изложеното следва, че предявените искове са доказани по основание,
а доколкото липсват конкретни възражения относно установените от
приетото заключение на ССчЕ размери на главните вземания и изчислените
служебно от съда размери на мораторни лихви, същите са установени и по
размер.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователно
поддържаното от ответника възражение за прихващане на предявените от
ищеца парични вземания срещу претендираното от ответника насрещно
вземане в общ размер от 171 193.90 лева, представляваща надплатено
възнаграждение за извършената от „П.п.“ ДЗЗД работа по двата договора,
поради грешки при изчисляването на единичните цени по издадените от
изпълнителя фактури.
За да отхвърли направеното възражение за прихващане,
Старозагорският окръжен съд е приел, позовавайки се на заключението на
ССчЕ, както и на писмените доказателства по делото, че формулата, заложена
в т. 2.2. от договорите е ясна и непротиворечива.
10
Приел е също, че тази формула е била заложена в документацията на
обществената поръчка и в проекто-договора - част от документацията; че
офертните стойности в ценовото предложение на възложителя са определени
чрез заложения в тази формула механизъм за формиране на единичните цени;
че всичко документи (протоколите), фактурите са приети и заведени със
съответните стойности в счетоводството на „М.М.-И.“ ЕАД и дори част от
тях са заплатени.
Първоинстанционният съд е приел, също че предлаганата от ответника
нова формула за изчисление на дължимите цени, която на практика намалява
стойността на извършената и приета работа, била предмет на допълнително
споразумение от представителите на възложителя, което не е било прието от
изпълнителя, поради което и липсва основание за прилагането й.
Пловдивският апелативен съд споделя напълно изложените в
обжалваното решение мотиви по това възражение, като във връзка изразените
в настоящото производство становища и възражения от страните, излага
следните допълнителни съображения:
Според уговорката по чл. 2.2 от договорите, единичната цена за
изкопаване, транспортиране и депониране на един куб.м се формира от два
компонента /коефициента според терминологията в договорите/ К1 = 60% от
оферираната единична цена на 1 куб.м плътна маса, която според чл. 2.1 от
договорите е фиксирана на 2.90 лева. Следователно този компонент от цената
е постоянен и се равнява на 1.74 лева.
Другият, променлив компонент К2 се равнява на 40% от оферираната
единична цена на 1 куб.м плътна маса или 1.16 лева, умножена по цената на
литър дизелово гориво на „Л.Б.“, база „Л.Н.“ на дизелово гориво със
съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни в лв./1000 л. без ДДС.
Към датата на сключване на договора тази цена е била 1943 лв./1000 литра без
ДДС. Или стойността на този компонент/коефициент към онзи момент е била
2.25 лева /1.16 х 1.94/. Следователно единичната цена за изкопаване,
транспортиране и депониране на един куб.м плътна маса към датата на
сключване на договора е била 3.99 лева без ДДС. Евентуалната промяна на
цената на литър дизелово гориво в посочената величина, при извършването
на заложените във формулата по договорите аритметични действия, сама по
себе си би довела до промяна и то правопропорционална на К2 и оттам - на
единичната цена на услугата.
Според поддържаното от ответника становище в подкрепа на възражението
за прихващане, за да се отчете изменението на цената на горивото като
основен ценообразуващ фактор, коефициент К2 се образувал като 40 % от
единичната цена на кубичен метър трябвало да се раздели на цената на
горивото, при която е образувана предложената единична цена 1943 лева/1000
литра без ДДС, а така полученият коефициент К2 при фактуриране се
умножавал с цената на горивото в последния календарен ден от месеца,
предхождащ фактурирането.
11
Предложената от ответника формула е неприложима в случая, тъй като и
без специални математически знания може да се прецени, че същата е
напълно различна от приетата с договорите между страните формула за
изчисляване на единичната цена на възложената дейност. Предложената
формула, освен че съдържа една величина в повече от предвидените във
приетата от страните формула /цената на горивото, при която е образувана
предложената единична цена, се съдържа два пъти/, но и включва повече и в
различен от този във възприетата формула ред на аритметични действия
преизчисляване на К2 /деление вместо умножение и след това умножение/.
Изводът е, че общата парична претенция, на която се основава
възражението за прихващане е недоказана, тъй като се основава на
изчисление на изпълнената от изпълнителя по двата процесни договора
работа, по единична цена, различна от приетата от страните.
Следователно постановеното решение на Старозагорския окръжен съд в
обжалваната му част представлява законосъобразен отговор на повдигнатия
от страните правен спор, поради което следва да се потвърди.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените във въззивното
производство деловодни разноски, възлизащи на 8960 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е съдържащото се в писмените бележки от
представителя на ответното дружество възражение за прекомерност на тези
разноски. Уговореното и заплатено от въззиваемия адвокатско
възнаграждение за тази инстанция, не надвишава минималния общ размер на
възнаграждението изчислено съобразно с разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. с
чл.2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260335 от 15.11.2021 г., постановено по
т.д. № 257 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с
която „М.М.-И.“ ЕАД е осъдено да заплати на „Р.Т.“ ООД както следва:
- Сумата от 24 495.06 лева, представляваща 10 % от общата стойност
без ДДС на сумите платени по договор № .... г., удържана към фактура №
**********/05.11.2014г.;
- Сумата от 28 348.24 лева, представляваща 10 % от общата стойност без
ДДС на сумите платени по договор № ...., удържана към фактура №
**********/05.11.2014г.,
- Сумата от 65 250 лева, представляваща гаранция за изпълнение на
договор № ....г.;
12
- Сумата от 66 375 лева, представляваща гаранция за изпълнение на
договор № ....;
- Сумата от 7737.63 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура №
**********/05.11.2014г., издадена по договор № ...., а именно върху 94417.74
лева за периода от 02.08.2016г. – 3 години преди датата на подаване на
исковата молба до 23.05.2017г. – датата на частично погасяване по фактурата;
- Сумата от 5457.39 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по
фактура № **********/05.11.2014г., издадена по договор № ...., след
извършеното частично погасяване на 23.05.2017г., а именно върху 24495.06
лева за периода от датата на частичното погасяване – 23.05.2017г. до датата
на подаване на исковата молба – 02.08.2018 г;
- Сумата от 1618.55 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане по фактура № 71/02.10.2014г., издадена по договор № ... върху
остатъка от главницата 43226.40 лева за периода от 02.08.2016г. до
04.11.2016г. /датата на частично плащане/ в размер на 1140.79 лева и върху
главницата 8599.04 лева за периода от 05.11.2016г. до 23.05.2017г. /датата на
окончателното плащане/ в размер на 477.76 лева;
- Сумата от 8424.93 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура №
**********/05.11.2014г., издадена по договор № ..., а именно върху 102804.48
лева за периода от 02.08.2016г. – 3 години преди датата на подаване на
исковата молба до 23.05.2017г. – датата на частично погасяване по фактурата;
- Сумата от 6315.86 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по
фактура № **********/05.11.2014г., издадена по договор № ..., след
извършеното частично погасяване на 23.05.2017г., а именно върху 28348.24
лева за периода от датата на частичното погасяване – 23.05.2017г. до датата
на подаване на исковата молба – 02.08.2018г.;
- Сумата от 19 865.02 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № ...., а
именно върху 65250 лева за периода 02.08.2016г. – 3 години преди датата на
подаване на исковата молба до датата на подаване на исковата молба –
02.08.2019г.;
- Сумата от 20 207.50 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № ..., а
именно върху 66375 лева за периода 02.08.2016г. – 3 години преди датата на
подаване на исковата молба до датата на подаване на исковата молба –
02.08.2019 г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260335 от 15.11.2021 г., постановено по
т.д. № 257 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с
13
която е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане на
ответника „М.М.-И.“ ЕАД за сумата в общ размер на 171 193,90 лева /сто
седемдесет и една хиляди сто деветдесет и три лева и 0,90 ст./,
представляваща погрешно фактурирани и надплатени от „М.М.-И.“ ЕАД суми
поради грешки при изчисляването на единичните цени по фактури и суми
както следва:
по Договор № МТ-... - общо надплатена сума в размер на 79 218, 29 лева
- По фактура № **********/02.09.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 40 849, 93 лв., без ДДС и 49 019, 92 лв. с
включен ДДС;
- По фактура № **********/02.10.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 4 514, 01 лв., без ДДС и 5 416, 81 лв., с включен
ДДС;
- По фактура № **********/05.11.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 20 651, 30 лв., без ДДС и 24 781, 56 лв. с
включен ДДС;
По Договор № МТ-... - общо надплатена сума в размер на 91 975, 61
лева.
- По фактура № **********/05.08.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 7841, 37 лв., без ДДС и 9 409, 64 лв. с включен
ДДС;
- По фактура № **********/02.09.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 31 949, 13 лв., без ДДС и 38 338, 96 лв., с
включен ДДС;
- По фактура № **********/02.10.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 14 113, 44 лв., без ДДС и 16 936,13 лв. с включен
ДДС;
- По фактура № **********/05.11.2014 г. - погрешно фактурирана и
надплатена сума в размер на 22 742, 40 лв., без ДДС и 27 290, 88 лв. с
включен ДДС.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА „М.М.-И.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Община
„Р.Т.“ ООД, ЕИК ********* сумата 8960 лева - деловодни разноски за
производството по в.т.д. № 38 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен
съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15