№ 7426
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110144697 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „П“ ЕООД срещу Ц. Р. К., с която са предявени
чентири обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, съединени с два
обективно кумулативно предявени осъдителни иска по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с
обща цена на исковете 12 231,81 лв.
Ищецът „П“ ЕООД твърди, че между него и ответника Ц. Р. К. бил сключен договор
за потребителски 30043113203/ 10.03.2020 г., по силата на който му предоставил кредит в
размер на 4870.32 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне сумата на равни
месечни вноски в срок до 36 месеца при годишен лихвен процент – 49,01 % и годишен
процент на разходите – 41,00 %. Между страните било сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, чрез което Ц. Р. К. се съгласила да заплати
на ищеца възнаграждение в размер на 4242,01 лева. Съгласно т. 4 от Общите условия към
договора за кредит кредитополучателят следвало да заплати на кредитора договорно
възнаграждение в размер 2511,65 лева, платимо разсрочено в рамките на погасителния план.
В резултата на заявления от ответника за промяна на погасителния план са сключвани
Анекс № 1,2 и 3. Ищецът сочи, че Ц. Р. К. не изпълнил задълженията си, поети с договора за
кредит и споразумението за допълнителни услуги, като не заплатил сумите 4 870,32 лева
(четири хиляди осемстотин и седемдесет лева и 32 стотинки), представляваща главница за
период от 03.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 71,05 лева (седемдесет и един лева и 05 стотинки), представляваща лихва
за период от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., сумата 536,75 лева (петстотин тридесет и шест
лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.03.2020 г. до
03.11.2021 г., 2 511,65 лева (двe хиляди петстотин и единадесет лева и 65 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.10.2020 г. до
03.11.2021 г. Излага, че въз основа на подадено от него заявление по чл. 410 ГПК в негова
полза срещу ответника била издадена заповед за изпълнение за сумите по ч.гр.д. № 67944/
2021 г., по описа на Софийски районен съд, 141 състав, но ответникът депозирал
1
възражения срещу нея. Поради това предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, с които да иска да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи посочените суми, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението. В исковата молба е изложено, че заявлението на „П“
ЕООД по чл. 410 ГПК било отхвърлено в частта за вземанията за сумите 1 446,16лева
(хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и 16 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 03.11.2021 г. , 2
795,94лева (двe хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 94 стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 03.11.2021 г., поради
което дружеството моли по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът да бъдат осъден да му
заплати тези суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ц. Р. К. е подала отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди недействителност на процесния
договор за кредит, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и
поради противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави, тъй като надвишава
четири пъти законната. Оспорва дължимостта на вземанията по допълнителните услуги.
Оспорва задълженията да са обявени за предсрочно изискуеми. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Въз основа на заявление вх. № 26.11.2021 г. е издадена заповед за изпълнение от
07.01.2022 г. по чл.410 ГПК за: сумите 4 870,32 лева (четири хиляди осемстотин и
седемдесет лева и 32 стотинки), представляваща главница за период от 03.11.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 71,05 лева
(седемдесет и един лева и 05 стотинки), представляваща лихва за период от 03.11.2021 г. до
25.11.2021 г., сумата 536,75 лева (петстотин тридесет и шест лева и 75 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 26.03.2020 г. до 03.11.2021 г., 2 511,65 лева
(двe хиляди петстотин и единадесет лева и 65 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 25.10.2020 г. до 03.11.2021 г. С разпореждане от
07.01.2022 г. съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумата 1 446,16лева
(хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и 16 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за период от 03.11.2021 г., 2
795,94лева (двe хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 94 стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси за период от 03.11.2021 г. и за сумата
30,00 лева (тридесет лева), представляваща такса за период от 09.11.2020 г. В срока по
чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. В срока по
чл.415 ГПК съдът е предявил установителни искове за установяване съществуването на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и осъдителни – за вземанията, за които
съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение. Представен е договор за
потребителски кредит „Стандарт“ № 30043113203/10.03.2020 г., сключен между „П“ ЕООД
и Ц. Р. К., при следните параметри: сума на кредита: 5000 лв.; срок на кредита: 36 месеца;
размер на вноската: 238,15 лв.; ГПР – 49,01 %; ГЛП – 41, 00 %; лихвен процент на ден: 0,11
%; общо задължение по кредита: 8570,96 лв.; По поискана и закупена допълнителна услуга:
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1500 лв.; възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 2900 лв.; размер на вноска по закупени допълнителни услуги:
2
122,23 лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо
задължение: 12970,96 лв.; общ размер на вноска: 360,38 лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от
месеца.
Видно от представения погасителен план към последния сключен по договора анекс
№ 3, падежът на последната погасителна вноска е 25.08.2023 г. Ищецът е изпълнил
задължението си за предоставяне на уговорената сума в размер на 1339,85 лв., видно от
представените 1 бр. извлечения от сметка на заемодателя от 11.03.2020 г. за сумата от
1339,85 лв., а със сумата 3660,15 бил рефинансиро друго задължение на ответницата към
ищеца.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него,
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т. 15. 1 от ОУ/ и пакет от
допълнителни услуги - Флекси - право на промяна на погасителния план при специфични
условия/т. 15. 2 от ОУ/. От страна на ответницата не се твърди и установява плащане на
задълженията по договора.
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните по делото е
сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият
изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и
кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1
ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК
ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор.
Видно от представения договор за потребителски кредит „П“ №
30043113203/10.03.2020 г., в същия е предвидено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“
в размер на 1500 лв. и „Флекси“ в размер на 2900 лв. при главница по кредита – 5000 лв. От
съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „П“
ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените
допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна
услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. След
одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на
изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за
потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и
закупил услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение
на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно
допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на
договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото
изпълнение. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
3
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по[1]слабата страна – потребителя е възложена такса,
срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на
сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за кредит, с което
неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението,
едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратни
срокове. За пълнота следва да се посочи и че в договора за потребителски кредит не се
съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на
„услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на
документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. –
какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на
таксата. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия
към договора за кредит предвиждат в чл.15.2.1.2 и чл.15.2.2.3 необходимост от сключване
анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага
заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното
намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по
съгласие на страните по реда на чл.20а, ал.2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната
забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Поради това при сключването на договора за длъжника не съществува възможност да
избегне плащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите са
неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството.
След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще
възникне в сферата на кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да
било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй
като представляват сигурна печалба за кредитора. В случая това не е сторено, което води до
нарушаване императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК за посочване в договора на
лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 41% не съответства на реалния
такъв. Наред с посоченото, е налице и нарушаване на императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,12 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
4
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При това положение се налага
извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната
норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
договора. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора
за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя
да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран
избор. След като в договора не е посочен ГПР, при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер,
не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В останалата им част
съдът намира доводите на ответницата за нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1 ЗПК за
неоснователни. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Нищожните клаузи не могат да бъдат
заменени по смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД от императивни правила досежно максимално
допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че частично недействителна
е единствено клаузата за уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния
случай в размер на сумата 4870,32 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Изводите на съда за недействителност на договора изключват необходимостта да се обсъжда
въпросът относно настъпването на предсрочната изискуемост. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се
установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото
ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
5
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /
Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
Ето защо, следва да бъде уважен единствено искът за главницата в претендирания
размер, а в останалата им част исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 254,77 лв. разноски за заповедното и исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. Ответницата претендира разноски за заповедното и исковото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., от които 800 лв. за
исковото производство и 800 лв. за заповедното производство. Предвид възражението за
прекомерност направено от ищеца с молба вх. № 100513/10.04.2023 г., за заповедното
производство то следва да се намали в размер на сумата 200 лв. съгласно чл.6, т.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията, приложима спрямо момента на сключване на договор за правна защита от
25.11.2022 г. и следователно – след изм. ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. За исковото
производството адвокатското възнаграждение е определено под минимума, поради което не
следва да бъде намалявано. От посочената сума в полза на ответника следва да се присъди
сумата 601,83 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „П“ ЕООД, ЕИК .. срещу Ц. Р.
К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ... искове, че Ц. Р. К. дължи на „П“ ЕООД, ЕИК .., на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9
ЗПК, сумата от 4 870,32 лева (четири хиляди осемстотин и седемдесет лева и 32 стотинки),
представляваща главница по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
30043113203/10.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 07.01.2022 г. по ч.гр.д. № 67944/2021 г. на СРС, ГО, 141
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на установено, че Ц. Р. К. дължи на „П“
ЕООД, ЕИК .., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК
и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 71,05 лева (седемдесет и един лева и 05 стотинки), представляваща
лихва за период от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., сумата 536,75 лева (петстотин тридесет и
шест лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.03.2020 г. до
03.11.2021 г., сумата от 2 511,65лева (двe хиляди петстотин и единадесет лева и 65
стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.10.2020 г.
до 03.11.2021 г. по договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 30043113203/10.03.2020
г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П“ ЕООД, ЕИК .. Ц. Р. К., ЕГН: ********** искове за
сумата 1 446,16 лева възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 2 795,94лева
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит
„Стандарт“ № 30039108849/29.08.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц. Р. К., ЕГН: ********** да заплати на „П“ ЕООД, ЕИК .., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 254,77 лв. разноски за заповедното производство и исковото
производство.
ОСЪЖДА „П“ ЕООД, ЕИК .. да заплати на Ц. Р. К., ЕГН: **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 601,83 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена правна
6
защита в заповедното производство и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7