№ 194
гр. Варна , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20203100901189 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „УП България 9“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано №2, ет.5, чрез адв.
Р.М., срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, №258, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 28 468.72 лв.,
представляваща цена на произведена и доставена ел. енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. октомври 2017г. по фактура №110/31.10.2017г., както и
сумата от 8 390.42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
24.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; сумата от 86 435.46
лв., представляваща цена на произведена и доставена електрическа енергия
от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. ноември 2017 г., за която е издадена
фактура № 111 от 30.11.2017 г., както и сумата от 24 634.26 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 29.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба, сумата от 67 258.96 лв., представляваща цена на
произведена и доставена ел. енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.
декември 2017 г., за която е издадена фактура № 113/31.12.2017г. и сумата от
19 168.72 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.01.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба. Претендира се и законната лихва
1
върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на
електроенергия от възобновяем източник – вятър, която продава по
регулирани от КЕВР преференциални цени и която в процесния период се е
изкупувала от ответника съгласно договор за изкупуване на ел. енергия № 133
от 20.04.2009г. Вятърната електрическа централа е присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД на основание
договор за присъединяване № ДУА-979/16.06.2008-3057-ВГ-22.07.2008-4023-
ВГ -27.05.2009г. Сочи, че за процесните месеци е произвел и доставил
остойностената с гореописаните фактури ел. енергия, която не е заплатена в
цялост от ответника. Излага, че към момента на сключване на договора се е
прилагала определена от КЕВР преференциална цена с решение Ц-
010/31.03.2010г., като съгласно договора, ако с решение на КЕВР бъде
променена цената, тя се прилага без да е необходимо допълнително
споразумение. Сочи се, че с решение Ц-010/30.03.2011г. е въведена нова
преференциална цена, като КЕВР е въвел специален критерий за прилагане на
две различни преференциални цени – до достигане на 2250 ефективни
годишни часове работа и след достигането им. Поддържа се, че след
влизането в сила на ЗЕВИ, ищецът следва да продава цялата произведена от
него ел. енергия по преференциална цена, която не може да бъде изменяна, а с
последващите изменения на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е въведена промяна в
количествата ел. енергия без да се променя преференциалната цена. Въз
основа на тези изменения, КЕВР постановила Решение №СП -1/31.07.2015г., с
което установила нетното специфично производство. Т.1.7 от това решение
била отменена с решение на ВАС, след което прието от КЕВР Решение №СП
– 5/28.03.2019г. със същата стойност, което от своя страна било обявено за
нищожно с решение на АССГ. Поддържа се, че тази нищожност има
ретроактивно действие и съдът не следва да прилага това решение към
настоящия правен спор, в евентуалност – да се произнесе по неговата
законосъобразност. Ищецът намира отказа на ответника да изпълни
задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй
като поддържа, че за ответника не съществуват договорни, или законодателни
причини да прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в
2
отношенията между страните. Моли се за уважаване на предявените искове
по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби”
АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на ел.енергия, както и твърдяните произведени и доставени
количества ел. енергия. Счита, че не дължи заплащане на процесните суми,
тъй като те не са съобразени с императивни правни норми, Решение СП-
1/31.07.2015г., Решение №СП – 5/28.03.2019г. и индивидуалните
договорености между страните. Поддържа, че със ЗИД на ЗЕВИ в сила от
24.07.2015г. е въведена промяна в чл.31, ал.5 ЗЕВИ, според която крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена до размера на нетното
специфично производство, а за надхвърлящите го количества – по цена за
излишък на балансиращия пазар. Излага, че след окончателната отмяна на
т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г., КЕВР е приела Решение №СП –
5/28.03.2019г., считано от 31.07.2015г. НСП е в размер на 2000 КВтч, въз
основа на което е определена преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до
2250 часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. Излага, че решение СП – 5 е
предварително изпълняем акт, като се поддържа и че същото е валидно и
законосъобразно. Счита, че прагът, след който не се дължи преференциална
цена за произведената енергия, е съответстващото за категорията нетно
специфично производство, а не ефективните часове за ценовата категория.
Поради това намира, че претенцията на ищеца за заплащане на електрическа
енергия, надвишаваща НСП, по преференциална цена няма нормативно или
договорно основание, поради което и не се дължи и обезщетение за забава
върху процесните суми. Прави искане за привличане на трето лице – помагач,
а именно „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба,
с която оспорва възраженията в отговора, като твърди, че Решение СП-5 е
предмет на административно обжалване. В евентуалност прави искане за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол на това решение, считайки го
за нищожно и незаконосъобразно, тъй като претендира, че КЕВР няма
компетентност да постанови акт с обратно действие.
3
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор
на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и
поддържа/развива своите за неоснователност на иска. По искането за
провеждане на инцидентен съдебен контрол за валидност и
законосъобразност на Решение № СП-5/28.03.2019 г. по реда на чл.17, ал.2
ГПК възразява, че същото не е от преюдициално значение за изхода на
търговския спор, поради което искането е недопустимо. В допълнение сочи,
че решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г.
по описа на Административен съд София град, с което е обявено за нищожно
решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, е отменено с влязло в сила
Решение №1873/12.02.21 г. по адм. дело №2016/2020 г. на ВАС и делото е
върнато за разглеждане от друг състав на АССГ като ВАС е приел, че срокът
въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева
компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране
на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ отношения.
В открито съдебно заседание главните страни поддържат твърденията
и възраженията си. Претендират и сторените по делото разноски.
По делото е конституирано „Национална електрическа компания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Триадица“ № 8, в качеството на трето лице- помагач на
страната на ответника „Енерго-ПроПродажби” АД, ЕИК *********. В
открито съдебно заседание подпомагащата страна депозира писмено
становище, с което оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не са спорни следните обстоятелства: че ищецът е
производител на ел. енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е
краен снабдител на ел. енергия; наличието на договорно правоотношение
между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик,
изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; произведеното
през месец октомври 2017г. от ищеца количество ел.енергия е в размер на
688,458 мWh, през м. ноември в размер на 423,310 мWh и през м. декември в
4
размер на 336,386 мWh; за количествата ел. енергия, предмет на спора,
ответникът е заплатил на ищеца цената за излишък.
Спорният въпрос по делото е как следва да се определи размерът на
дължимата цена за произведената ел. енергия с оглед сключения между
страните договор, нормативната уредба и постановените въз основа на нея
решения от регулаторния орган КЕВР. По така очертания предмет на спора,
настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.18 от сключения между страните договор за изкупуване на
ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник
№133/20.04.2010г., ответното дружество се е задължило да изкупува
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от
ДКЕВР с Решение № Ц-04/30.03.2009г. Не е спорно, че за процесните
периоди относими се явяват преференциалните цени, определени от КЕВР с
Решение № Ц-010/30.03.2011г. Не е спорно, че с това решение на КЕВР е взет
предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен
източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори – до 2250 часа включително – 188.29 лв./MWh (т. 8) и над 2 250
часа – 172.95 лв./MWh (т.9). С влизане в сила на ЗЕВИ, по тази цена е
изкупувано цялото количество ел.енергия до влизане в сила на изменението
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 г., съгласно което крайният снабдител
има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена
за количествата до размера на определената средногодишна продължителност
на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а
за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните
снабдители. С изменение от 24.07.2015 г. на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, е
предвидено, че крайният снабдител има задължение да изкупува
произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера
на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за
излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно
специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1,
т.29 от ДР ЗЕВИ, като средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
5
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Съгласно §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, КЕВР е длъжна да приеме решение, с
което да установи НСП на ел.енергия. Разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е
императивна и се прилага към заварените правоотношения, които преурежда
за вбъдеще при отсъствие на норма, изключваща действието към определена
категория договори. Изводът съответства и на клаузата на чл.18, ал.2 от
Договора за изкупуване на енергия между страните, съгласно която
промяната в преференциалната цена от ДКЕВР, се прилага от датата на
влизането му в сила, без нужда от допълнително споразумение между
страните.
След влизане в сила на измененията на закона, регулаторният орган е
приел Решение №СП-1/31.07.15г., и Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с
които е определено нетното специфично производство на ел. енергия.
Решението от 2015 г. е отменено с влязло в сила съдебно решение. Второто
решение е предмет на съдебно производство, което няма данни да е
приключило. Съобразно чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването на решенията не спира
изпълнението им, те подлежат на предварително изпълнение. Респективно,
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР към момента на настоящото
произнасяне надлежно регулира спорните отношения между страните.
По доводите на ищеца в допълнителната искова молба относно липсата
на темпорална компетентност на административния орган, следва да се
посочи, че обратното действие на административния акт е придадено със
закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР
към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон.
Решението установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на
което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи,
работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във
връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г. В т. 8 и т.9 от Решение № Ц-
010/30.03.2011 г. на КЕВР производителите на ел.енергия от ВяЕц са
6
разграничени в две отделни групи – работещи до 2250 часа и работещи над
2250 часа. Предвидените две тарифни групи цени за изкупуване на
произведена енергия от вятърните централи налагат извода, че не е
допустимо преминаване на една и съща централа последователно от една към
друга преференциална категория.
Като се вземе предвид безспорното между страните обстоятелство, че
през процесните месеци ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си специфично
производство от 2000 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена от
188.29 лева /MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална
цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за
излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от
централата на ищцовото дружество ел.енергия за процесния период е
надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от
закона преференция на енергийния пазар. Поради това, съдът намира, че е
лишен от основание доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената
електрическа енергия за м. октомври, ноември и декември 2017г. по
преференциалната цена, определена в т.8 от Решение Ц-010 до достигане на
2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и
след достигането на 2250 ефективни годишни часове – по преференциална
цена, определена в т.9 от Решение Ц-010 за единица инсталирана мощност.
Така мотивиран, съдът намира, че предявените искове за заплащане на
цена на ел. енергия за м. октомври, ноември и декември 2017г., са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. На отхвърляне подлежат и
акцесорните претенции за обезщетение за забава, както и за присъждане на
законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им заплащане.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията е
за сума в размер на 10236лв. с ДДС, за която са представени договор за
правна защита и съдействие, фактура и доказателство за заплащане на
възнаграждението по банков път. От ищеца е отправено възражение за
7
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което предвид липсата на правна и
фактическа сложност на спора и размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен на база материалния интерес по делото /234 356.54лв./, е
7460.56лв. с ДДС, до който размер настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъдат сведени присъдените в полза на ответника разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УП България 9“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано №2,
ет.5, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, №258, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 28
468.72 лв. /двадесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща цена на произведена и доставена
ел. енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. октомври 2017г. по
фактура №110/31.10.2017г., както и сумата от 8 390.42 лв. /осем хиляди
триста и деветдесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 24.11.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба; сумата от 86 435.46 лв. /осемдесет и шест хиляди
четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща цена на произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м. ноември 2017г., за която е издадена
фактура №111 от 30.11.2017г., както и сумата от 24 634.26 лв. /двадесет и
четири хиляди шестстотин тридесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 29.12.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба, сумата от 67 258.96 лв. /шестдесет и
седем хиляди двеста петдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща цена на произведена и доставена ел. енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. декември 2017г., за която е издадена фактура №
8
113/31.12.2017 г. и сумата от 19 168.72 лв. /деветнадесет хиляди сто
шестдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 25.01.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задълженията.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица № 8,
конституирано на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА „УП България 9“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. Позитано №2, ет.5, да заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г,
№258, сумата от 7460.56лв. /седем хиляди четиристотин и шестдесет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и 5 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9