Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….24.08.2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-
ХХХІІІ състав , в открито съдебно
заседание на дванадесети август две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Галина Георгиева
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1624 по описа
за 2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 85 във
вр. с чл. 77 от Закона за убежището и
бежанците /ЗУБ/.
Релевира се незаконосъобразност
на атакуваното решение, тъй като със същото се прекратява образувано
административно производство, но вписаното основание за вземане на това решение – предоставена временна закрила на
заявителя, не фигурира сред изброените в
разпоредбата на чл. 15 от ЗУБ . Прекратяване на образуваното производство за
предоставяне на международна закрила е
неблагоприятен за заявителя акт , понеже при последващо подаване на идентична молба ще е необходимо посочване и доказване на нови
обстоятелства предвид регламентацията
на чл. 13, ал.2, чл. 76б, ал.1 и § 1 т.
6 от ДР на ЗУБ/ . Твърди се, че произнасянето на адм. орган противоречи на чл. 17 и 19 , чл.3, пар.1 и пар. 10 от
преамбюла на Директива 2001/55 / ЕО.
На изложените основания се прави
искане за отмяна на издаденото решение .
В съдебно заседание
жалбоподателите, редовно призовани , не се явяват , не се представляват , но
техен представител по пълномощие депозира писмено становище с обективирана теза за основателност на
оспорването и с подробна аргументацията на заявените оплаквания в жалбата.
Ответната страна по жалбата-
заместник- председателят на ДАБ , редовно призован, не се явява, но се
представлява в съд. заседание от юриск. Й.П., която изразява позиция за
законосъобразност на атакуваното решение на административния орган, която
позиция подробно обосновава в представени по делото писмени бележки.
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № УП-8330 от
22.03.2020г. , адресирана до ДАБ, С.М.,
гражданин на република Украйна, е
поискал предоставяне на международна закрила
за себе си и малолетните си деца М. и В. и по-специално предоставяне на хуманитарен статут / л. 27 от
преписката/. Тази молба е била регистрирана и
по този начин е стартирало административното производство по раздел ІІ
на глава VІ на ЗУБ.
С писмо адм. орган е отправил
искане до ДАНС за писмено становище по
чл. 58, ал.10 от ЗУБ и на 07.04.2020г. е получено такова с позиция на цитираното държавно учреждение, че не
възразява да бъде предоставена закрила в
страната на С.М..
На 16.05.2020г. интервюиращият
орган е изготвил предложение до
ответника за прекратяване на образуваното адм. производство с позоваване
на чл. 68, ал.1 т.2 от ЗУБ и поради факта ,че на С.М. и на двете му деца е
предоставен статут на временна закрила в република България , която закрила не
е отнета или прекратена .
На 18.05.2020г.
заместник-председателят на ДАБ е издал решение , с което е прекратил
производството по предоставяне на
международна закрила на С.М. и на
двете му деца , възприемайки и възпроизвеждайки в своето решение предложението
на интервюиращия орган.
Със заповед от 03.05.2022г.
председателят на ДАБ е делегирал на своя заместник правомощията по чл. 48, ал.1
т. 1-4 от ЗУБ / л. 4 от преписката/.
С решение № 144/10.03.2022г. на
МС на РБ е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна за срок
от една година считано от
24.02.2022г. / л. 67 от делото/.
Със заповед № РД-
05-263/08.04.2020г. председателят на ДАБ
е разпоредил прекратяване на производствата по предоставяне на международна закрила по молба на разселени
лица от Украйна , образувани след 14.03.2022г. / / л. 59-6- от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Оспореното решение
на заместник-председателя на ДАБ не е връчено лично срещу подпис на неговия
адресат, поради което не е налице надлежно съобщаване на акта . В тази връзка с
подаване на жалбата на 18.07.2022г. правото на
оспорване пред съд следва да се счита за срочно упражнено . Жалбата
изхожда от лице с активна процесуална легитимация, при наличие на правен
интерес от оспорване. В обобщение жалбата е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна поради следните съображения:
Автор на
обжалваното решение по прекратяване на производство по предоставяне на международна закрила е заместник-председателя
на ДАБ , който с оглед цитираната по-горе заповед № 03-15803.05.2022г. на
председателя на същата агенция е овластен
с правомощия по чл. 48, ал. 1, т. 1-4.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 т.2 от посочения нормативен акт председателят на
Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на
международна закрила.
Новелата на чл. 52
от същия закон гласи , че председателят на Държавната агенция за бежанците може
да делегира правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 .
Цитираната
нормативна уредба и постановената
заповед по делегиране на правомощия навеждат на извод, че оспореното решение е
постановено от компетентен административен орган.
Атакуваният адм.
акт е обективиран в изискуемата писмена
форма. Има изложени както фактически основания, така и позоваване на
правна регламентация .Подобно съдържание позволява ефективна съдебна проверка
за неговата материална законосъобразност.
Подателят на
жалбата не релевира допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и съдебна
проверка не констатира подобен порок .
При изследването
за спазване на материалния закон съдът
прецени като лишено от законова опора
оплакване на С.М. , че след като
с обжалваното решение се прекрати производство по молбата му за международна закрила, то при подаване на следваща такава молба той трябва
за посочва и доказва съществуване на
нови обстоятелства .
Първо, с
оспореното решение само се прекратява адм. производство на основание чл. 68,
ал.1 т.2 от ЗУБ, а не се разглежда основателността на молбата т.е. тя не се
отхвърля, нито не се отнема или прекратява международна закрила.
Второ, жалбоподателят се позовава на регламентацията
на чл. 13, ал.2 и чл. 76б , ал.1 от ЗУБ, но в тези правни норми е ползвано понятието „
последваща молба за международна закрила“. Според неговото легално определение,
дадено в §1 т. 6 от ЗУБ това е молба за
предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът
подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или
производството за предоставяне на международна закрила в Република България е
приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата.
С подаване на нова
молба за международна закрила случаят на С.М. не попада в хипотезата на §1 , т.
6 от ЗУБ, защото с обжалваното в
настоящото производство решение не се отхвърля молба за закрила, не се отнема
или прекратява международна закрила.
По повод оплакването , че
правното основание за издаване на
постановеното решение- чл. 68, ал.1 т.2 от ЗУБ противоречи на чл. 17 и 19 , чл. 3, пар.1 от Директива 2001/55/ЕО съдът съобрази , че ЗУБ въвежда
разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за
предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица
и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на
усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием/ арг.
пар. 1а от ЗУБ/.
Според чл. 17 от Директивата
лицата, които се ползват с временна закрила, трябва да имат възможност да
подадат молба за предоставяне на убежище по всяко време. Това нормативно правило
, както и останалите разпоредби на които се
позовава С.М. , дават правна
регулация по упражняване на правото на убежище, но той не е подал молба
за предоставяне на убежище, а за представяне на
хуманитарен статут / подвид на международна закрила/ и поради тази
причина изброените по-горе правни норми от Директивата не намират приложение в
конкретния случай.
Подателят на жалбата твърди
противоречие на ЗУБ с чл. 19 от Директивата, но според тази разпоредба държавите-членки могат да предвидят, че статутът на
ползващия се с временна закрила не би могъл да се съчетава едновременно с този
на кандидатстващия за статут на бежанец, докато трае разглеждането на молбата.
Тази правна норма е транспонирана в българското законодателство предвид правилото на чл. 39, ал. 5 от ЗУБ, която
гласи, че чужденец, ползващ се от временна закрила, който подаде молба за
предоставяне на международна закрила, не може да се ползва от правата на
чужденец в производство за предоставяне на международна закрила.. При съпоставка
на двете разпоредби не се открива противоречие в тяхното съдържание.
По повод оплакването на М. , че фактическото основание
за прекратяване на адм. производство- предоставена временна закрила на заявителя, която не е прекратена или отнета ,
не фигурира сред изброените основания по чл. 15 , ал.1 от ЗУБ за прекратяване на производство за
предоставяне на международна закрила, въпрос на законодателна техника е
дали в една или няколко правни
норми ще се въвеждат нормативните основания за прекратяване на
административния процес .
На следващо място,
систематичната подредба на ЗУБ не
променя обективния факт на съществуваща и съответно произвеждаща правно действие разпоредба на чл. 68, ал.1 т.2 от
ЗУБ, според която производство за предоставяне на международна закрила се
образува за чужденец, подал молба за международна закрила при действието на
временната закрила – с регистрирането на чужденеца след прекратяването или
отнемането на временната закрила.
Това нормативно
правило въвежда като процесуална пречка
за образуване на производство по молба за международна закрила съществуването
на предоставена временна такава . Едва
след прекратяване на тази закрила, чийто срок е едногодишен, или нейното
отнемане е допустимо подаването на молба за международна закрила.
Събраните по делото
доказателствени източници сочат, че на С.М. и двете му деца е предоставена
временна закрила за срок от една година,
който срок изтича на 24.02.20223 г. и в този срок той е подал молба за предоставяне на
хуманитарен статут / на 22.03.2022г. /. При тези фактически данни , съответстващи на хипотезата от правната
норма на чл. 68, ал.1 т.2 от ЗУБ , административният орган не е следвало да
образува производство по молбата за предоставяне на международна закрила.
Погрешното процесуално действие правилно е санирано посредством способът на
прекратяване на висящо адм. производство, защото производството
по предоставяне на международна закрила
е било образувано по недопустима молба .
Молбата за международна закрила е недопустима, тъй като е подадена при
съществуване на нормативно въведена процесуална пречка по упражняване на това
право по чл. 68, ал.1 т.2 от ЗУБ- преди да е изтекъл срокът или да е отнета
предоставената временна закрила на молителя. Недопустимата молба предопределя недопустимост и на образуваното
адм. производство . При подобен негов порок то следва да се прекрати, без да се
разглежда основателност на молбата.
На изложените съображения съдът
счита за законосъобразно решението на административния орган да прекрати образуваното производство по молбата
на С.М. за предоставяне на международна закрила на него и двете му деца.
При този изход на правния спор
съдът не следва да присъжда разноски на ответника, тъй като такива не са
претендирани.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. , гражданин на република Украйна , подадена лично и като родител и законен
представител на малолетните деца В.М., родена на ***г. , гражданка на Украйна и
М.М. , роден на ***г., гражданин на Украйна , всички със съдебен адрес ***, офис 9 , срещу решение
№ 4038/18.05.2020г. на
заместник- председателя на Държавна агенция за бежанците .
Съдебното решение е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 85, ал.3 от ЗУБ.
Административен съдия: