Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 341
Гр. Перник, 21.11.2017 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Емилия Иванова
при
съдебния – секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Емилия Иванова административно
дело № 352 по описа за 2017 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба
на В.Л.В. с ЕГН ********** *** против Решение № 590210 от 05.07.2017 година на директора
на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-13-33 от 07.06.2017 година срещу Разпореждане № 590210 от 13.04.2017 година на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорваното решение. Твърди, че е полагал труд при
условията на втора категория в периода от 06.06.1977 година до 21.09.1977
година, както и в периода от 20.03.1980 година до 09.12.1981 година, поради
което има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли оспореното
решение да бъде отменено и делото да се върне на административния орган за ново
произнасяне.
В проведеното съдебно заседание на 26.10.2017 година
жалбоподателя редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Г.М.
***, който моли съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – директора на Териториално
поделение Перник при НОИ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Й. С. моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи
в обжалван административен акт. Подробни съображения развива в представените
писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
В.Л.В. с ЕГН ********** ***, ул. „***“ № 14 /настоящ жалбоподател/
е подал заявление вх. №
2113-13-146 на 07.03.2017 година до директора на ТП на НОИ Перник с искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил по
опис документи удостоверяващи осигурителен стаж.
По така подаденото заявление длъжностното
лице по пенсионно осигуряване с Разпореждане № 590210 от 13.04.2017 година е
отказало да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.
69б, ал. 2 от КСО, поради неизпълнение на една от предпоставките – наличие на 99
точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст, тьй като не са налице 100
точки.
Това
разпореждане е обжалвано пред по – горестоящия административен орган, който с Решение
№ 590210 от 05.07.2017 година е отхвърлил жалбата против атакуваното разпореждане
като неоснователно и е потвърдил разпореждане № 590210 от 13.04.2017 година, с
което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
С подадената жалба жалбоподателя е
представил Удостоверение №
5109 от 09.12.1981 година, издадено от „Автотранспорт“ Перник, от което се
удостоверява, че е назначен със заповед № 1303 от 27.06.1977 година за шофьор и
е работил на автомобил „ЗИЛ 555“ с рег. № ПК 72-40 от 06.06.1977 година до
14.08.1977 година и на автомобил „МАЗ“ с рег. № ПК 49-89 за периода от
14.08.1977 година до 21.09.1977 година, както и на автомобил „МАЗ“ с рег. № ПК
17-69 за периода от 20.03.1980 година до 19.12.1981 година.
Пред настоящата съдебна инстанция са
разпитани свидетелите В. П. И. и А. Л.А. водени от страна на жалбоподателя. От показанията на
свидетеля В. П. И. се установява, че познава жалбоподателя от
1983 година, като колега на нейния съпруг, а през 1977 година и през 1980
година заявява, че знае от нейния съпруг и син, че настоящия жалбоподател е
работил, като шофьор. От показанията на свидетеля А. Л. А. се установява, че познава жалбоподателя
от 1983 година, като е работил заедно с него на
„МАЗ“ . Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не
ги кредитира, тьй като от тях се установява период след 1983 година, който период
е няколко години след периода твърдян от жалбоподателя /1977 година – 1981
година/, а от друга страна показанията на свидетеля В. П. И. не се базират на лични и непосредствени
възприятия.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО
задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. „а“ с мотивирано решение
в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за
обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното
обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО
на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.
В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен
контрол е решение № 590210 от 05.07.2017 година на ръководителя на Териториално
поделение – Перник към Национален осигурителен институт, което е издадено от
компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО,
в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени
в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Спазени са и административно производствените правила. С оглед на това не се
налага отмяната му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Със
заявление с вх. № 2113-13-146 от 07.03.2017 година пенсионния орган е сезиран от
настоящия жалбоподател с искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Въз основа на доказателствата в пенсионното досие
е приел, че сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е 99 точки,
поради което заявителят няма право на пенсия в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО,
тъй като няма необходимите за мъж –100точки, като сбор от осигурителен стаж и
възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Постановено е Разпореждане № 590210 от 13.04.2017 година, с което е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Постановеното решение,
с което е потвърденото издаденото разпореждане са в съответствие с
материалноправните разпоредби. Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или
когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са:
1.
навършили възраст до 31 декември 2015 година 52 години и 8 месеца за жените и
57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете;
2. от 31
декември 2015 година възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст. С оглед на това нормативно разрешение се
налага извода, че разпореждането и постановеното в последствие решение са
правилни. Не е спорно, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия по чл. 168 от КСО. С оглед
на това остава възможността същият да поиска отпускане на пенсия по реда на чл. 69б от КСО. От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателя към дата на
депозиране на заявлението е на възраст 58 години, 0 месеца и 27 дни. Видно от
приетото Удостоверение № ОАС-02-5652 # 1/07.10.2010
година, издадено от архивохранилище Кюстендил в разплащателните ведомости за
периодите 01.04.1977 година – 31.08.1977 година и 01.01.1981 година –
31.12.1982 година липсват данни за лицето – настоящ жалбоподател. От друга
страна е безспорно, че при различните осигурители жалбоподателя е придобил осигурителен
стаж от първа категория труд – 7 години, 07 месеца и 19 дни, осигурителен стаж
от втора категория труд – 18 години, 10 месеца и 11 дни и осигурителен стаж от
трета категория труд – 05 години, 09 месеца и 14 дни. По правилото на чл. 104 от КСО, когато
лицето е работило в условията на различни категории труд, съгласно ал. 2 от КСО при
пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща,
като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора
категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. При това превръщане
се получава общ осигурителен стаж 40 години, 07 месеца и 14 дни. Същите размери
на осигурителен стаж е установил и административния орган. Въз основа на това
се приема, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят не отговаря
на условията посочени в чл. 69, ал. 2 от КСО,
тъй като няма 100 точки за мъж /има40 години, 07 месеца и 14 дни +58 години, 0 месеца
и 27 дни = 99 точки/. Същият при прилагане на правилото на чл. 69б, ал. 6 от КСО
има изискуемите се 15 години при условията на втора категория труд, но
възрастта и осигурителния му стаж не дават общ сбор от 100 точки. С оглед на
това се приема, че жалбоподателя има 15 години при условията на втора категория
труд, същият отговаря на първото изискване посочено в чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Втората предпоставка за пенсиониране при втора категория труд също е налице,
тъй като жалбоподателя има навършени 58 години и 0 месеца за мъжете. Третата
предпоставка за пенсиониране по императивен начин предвижда заявителят да има
сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. В случая не е изпълнено
третото кумулативно предвидено изискване на чл. 69б, ал. 2 от КСО,
тъй като жалбоподателят има осигурителен стаж - има40 години, 07 месеца и 14
дни +58 години, 0 месеца и 27 дни = 99 точки, при изискуеми се за мъж – 100
точки. С оглед на това настоящия съдебен състав приема, че отказът на
пенсионния орган да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
условията на чл. 69б, ал. 2
от КСО е правилен и е съобразен с материалния закон.
Като е достигнал до същите изводи административния орган и длъжностното лице по
пенсионното производство са постановили материално законосъобразни актове,
които ще бъдат оставени в сила.
След като
жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл. 69б от КСО, за
придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора
категория труд, то той не отговаря и на изискванията на основния текст за
отпускане на пенсия за изслужено време и старост. Предпоставките, към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО са
навършени 63 години и 10 месеца за мъжете, каквато възраст няма жалбоподателя и
осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете, какъвто осигурителен стаж
заявителят към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия няма. С
оглед на това същият не отговаря и на условията за пенсиониране в хипотезите на
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Въз
основа на изложеното и при осъществения цялостен контрол не се констатираха
основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
В тази
връзка не се възприемат доводите на жалбоподателя, че неправилно не му е
зачетен осигурителен стаж за периода от 06.06.1977 година до 21.09.1977 година
и периода от 20.03.1980 година до 09.12.1981 година, тьй като от представеното
удостоверение не са налице данни за положен труд в условията на втора категория
от една страна, а от друга не е оспорено обстоятелството, че в разплащателните
ведомости за периодите 01.04.1977 година – 31.08.1977 година и 01.01.1981
година – 31.12.1982 година липсват данни за лицето – настоящ жалбоподател,
видно от издадено от архивохранилище Кюстендил удостоверение. Така
представеното от жалбоподателя Удостоверение № 5109 от 09.12.1981 година,
издадено от „Автотранспорт“ Перник не съответства на записите в трудовата
книжка за претендирания период, видно от описа на осигурителния стаж на
жалбоподателя положен в България. Ето защо единствено пенсионния орган е този,
който има правомощието да зачете определен стаж като стаж положен в условията
на определена категория труд. Настоящият съдебен състав намира, че правилно административния
орган е определил сбора от точките на жалбоподателя от осигурителния стаж и
възрастта му, поради което не са е налице предпоставките по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО-100точки за мъжете.
По изложените
в настоящето решение мотиви жалбата на В.Л.В. с ЕГН ********** *** против Решение
№ 590210 от 05.07.2017 година на директора на Териториално поделение Перник при
НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-33 от
07.06.2017 година срещу Разпореждане № 590210 от 13.04.2017 година на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО следва
да се отхвърли като неоснователна.
При
извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК не се откриха основания, които да доведат до
отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти и жалбата
като неоснователна ще се отхвърли.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
спора следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.
С оглед изхода на
спора направеното искане от процесуалния представител на ответника – старши
юрисконсулт Йонита Стоянова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да се уважи, като В.Л.В. с ЕГН ********** *** му
заплати направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Л.В.
с ЕГН ********** *** против Решение № 590210 от 05.07.2017 година на
директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба
вх. № 1012-13-33 от 07.06.2017 година срещу Разпореждане № 590210 от 13.04.2017 година на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Л.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Териториално
поделение Перник при НОИ направените съдебни разноски в размер на 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия:/п/