№ 79
гр. Ловеч, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Й.КА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от Й.КА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310201057 по описа за 2024 година
С наказателно постановление №24-0906-000614 от 08.10.2024 г. на Деян Петров Давидов,
Началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от
02.12.2021 г., е наложена на Р. В. М. от с. ********* ЕГН **********, на основание чл.53 от
ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200,00
лева, като е посочено, че ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТЪПИЛО ВЪЗРАЖЕНИЕ № 906000-15007/
16.09.2024 Г. Е ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА И ИЗГОТВЕН ДОКЛАД № 906р-9608/ 01.10.2024
Г. и че ВЪЗРАЖЕНИЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО, за това, че 10.09.2024 г. в 18:45 часа, в ГР.
ЛОВЕЧ на УЛ. ТРЕТИ МАРТ като Водач на лек автомобил, *****, при обстоятелства:
Срещу дом номер 10 с посока на движение към ул. Амбарица, управлява собствения си лек
автомобил ***** с регистрационен номер ********, като на кръстовището образувано от ул.
„Трети март“ и ул. „Подп. Александър Кусев“ не съобразява поведението си с пътен знак Б2,
и не пропуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил ********** с
регистрационен номер ********** в посока към ул. Стара планина, сблъскват се и
реализират ПТП с материални щети по двата автомобила, с което е извършил: 1. НЕ
ПРОПУСКА ППС ДВИЖЕЩИ СЕ ПО ПЪТ С ПРЕДИМСТВО НА КРЪСТОВИЩЕ. ПТП, с
което виновно е нарушил чл.50 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Р. В. М., който
го обжалва в срок чрез адв. Н. от ЛАК и моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Излага, че още при съставяне на АУАН е допуснато
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.40 ал.3 от ЗАНН, тъй като актът е съставен от лице,
което не е очевидец на нарушението - служителя Й. Й., в присъствието на свидетелите К. Т.,
вероятно също служител и Ц. Ц., за който не знаели да е бил очевидец. Излага, че съгласно
чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетели, които са присъствали при
извършването или установяването на нарушението, и че в конкретния случай е имало такива
свидетели возещите се в неговия автомобил - ****** и ********, както и шофьора на другия
автомобил, *******, но никой от тях не бил вписан в АУАН, макар, че присъствали по време
на съставянето. Сочи, че дори да се приеме, че е имало някаква обективна причина да не се
включи очевидец на ПТП, като свидетел в АУАН, то чл.40, ал.3 от ЗАНН изисква това
обстоятелство изрично да се отбележи в акта, което не е направено. Сочи, че нередовно
1
съставеният АУАН води до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП,
като аргумент в подкрепа на последното възражение сочи т. 10 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г. на Пленум на ВС, установяваща, че „При наличие на
очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се
посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина".
Констатираното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на цялото НП. Сочи, и че в
АУАН и в НП е записано, че е извършил нарушението срещу дом номер 10 на ул.Трети март,
което не отговаряло на истината. Сочи, че катастрофата е станала след като преминал
кръстовището в посока автогарата и че мястото на удара и мястото на автомобила му след
удара не било на посоченото ул. Трети март 10, който номер е преди кръстовището, а освен
това сградата с този номер се намирала от другата страна на платното, по което се движел.
Сочи, че точния адрес където е станало ПТП е ул. Трети март 17 и че по този начин, от една
страна не е изпълнено задължителното изискване АУАН и НП да съдържат точното място на
извършване на нарушението, а от друга не ставало ясно какво нарушение се вменява и
страна се ограничавала от възможността за защита. Сочи, че при издаване на обжалваното
НП е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо самостоятелно
основание за неговата отмяна, тъй като имало несъответствие от една страна между
посоченото, че е нарушен чл.50 от ЗДвП, словесното описание на нарушението, че е отнел
предимство и от друга страна от следите от удар по неговия автомобил, които били изцяло
отзад. Сочи, че щетите по него и местоположението му по време на удара, доказвали, че не е
отнел предимството на другия водач, и че той в резултат на високата скорост е загубил
управление и се е блъснал в управляваният от него автомобил. Излага, че не е извършил
описаното в НП нарушение и че не било вярно записаното в обстоятелствената част на
АУАН, че ПТП се е случило на кръстовище. Твърди, че на 10.09. 2024 г. около 18, 45 минути
се е движел с личният си автомобил марка ********* 5: с peг. Номер У 8195ВА , по улица
„Трети март" в гр. Ловеч , по посока на Автогара ЖП - ГАРА) -гр. Ловеч и че е бил задно с
майка си ******* и *********. Твърди, че след като с автомобила си излязъл от рамките на
кръстовището на ул. „ Александър Кусев“ и „Трети март" и вече бил на ул. „Трети Март",
от посоката на автогарата, в задната лява част на неговия автомобил, странично, се блъснал
л. а марка „ *******" с peг. номер ******** управляван от ******* от гр. Ловеч. Твърди, че
в резултат от силата на страничният удар, управляваният от него автомобил, излязъл от
рамките на пътното платно и се блъснал странично в задната, дясна част в намиращото се до
улицата дърво джанка, находяща се пред жилищна кооперация, както и че в резултат на
удара блокирала скоростната кутия на управляваното от него *********. Твърди, че
автомобила управляван от него в резултат на удара не можел да се движи и бил
транспортиран с платформа до сервиз, както и че след удара ******* в нарушение на
разпоредбите на закона, преместил лекият си автомобил на ул. „Александър Кусев" , извън
рамките на кръстовището. Сочи, че в тази връзка подал възражение по АУАН и поискал да
се извърши допълнителна проверка, като бъдат разпитани двамата свидетели майка му
******* и *********, които били заедно с него по време на настъпилото ПТП, по
възможност незабавно, тъй като на 30.09. 2024 г. двамата щели да пътуват за Франция. Сочи,
че поискал и да се изискат записи от камери, в близост до кръстовището, като в НП
единствено било записано, че възражението му е неоснователно, но не били изложени
каквито и да е мотиви за да разбере защо наказващият орган счита така. Сочи, че НП е
издадено при непълнота на доказателствата, тъй като наказващият орган не е направил
пълна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и не е събрал доказателства
относно обстоятелствата - кой от участниците в ПТП-то кога е навлязъл в кръстовището
първи, кой кого е ударил, къде точно са били разположени колите след удара. Излага, че по
този начин наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл.52,
ал.4 от ЗАНН. Сочи, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено,
2
тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. С оглед на
гореизложеното моли съда да отмени обжалваното НП, ведно с всички законни последици,
като му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Н. от ЛАК, който моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното
НП на посочените в жалбата основания, които доразвива в съдебно заседание. Моли съда да
присъди на доверителят му направените по делото разноски в размер на 500.00 лева.
АНО – Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител. Със съпроводителното писмо моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Моли на
основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако съда уважи жалбата, съобразно фактическата и правна
сложност на делото да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела,
съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: Й. С. Й., К. М. Т., Ц. М. Ц., ******, от становището на процесуалният
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.09.2024 год. бил съставен Акт серия GA с бл. №1304397 за установяване на
административно нарушение от св. Й. С. Й., в присъствието на св. К. М. Т. и св. Ц. М. Ц.
против Р. В. М. от с. ********* ЕГН **********, за това, че 10.09.2024г. в 18:45 часа в ГР.
ЛОВЕЧ, УЛ. ТРЕТИ МАРТ при следните обстоятелства: Срещу дом номер 10 с посока на
движение към ул. Амбарица, управлява собствения си лек автомобил ******** с
регистрационен номер *******, като на кръстовището образувано от ул. Трети март и ул.
Подп. Александър Кусев не съобразява поведението си с пътен знак Б2, и не пропуска
движещия се по пътя с предимство лек автомобил ********** с регистрационен номер
********** в посока към ул. Стара планина, сблъскват се и реализират ПТП с материални
щети по двата автомобила, с което виновно е нарушил: 1. чл. 50, ал. 1 - НЕ ПРОПУСКА
ППС ДВИЖЕЩИ СЕ ПО ПЪТ С ПРЕДИМСТВО НА КРЪСТОВИЩЕ. ПТП от ЗДвП.
Посочено е че от нарушението са претърпени имуществени вреди описани в Протокол за
ПТП с материални щети номер 1890536 от 10.09.2024 г. С акта не са иззети доказателства. В
акта е вписано нямам възражения. В законоустановения срок е депозирано писмено
възражение против акта, което е приложено по делото. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Й. С. Й., за когото не се спори, че е
мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно
лице, в случая от Деян Петров Давидов - Началник група в сектор ПП при ОД на МВР -
Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 г., в която насока са ангажирани
писмени доказателства по делото.
От показанията на актосъставителя - свидетеля Й. и свидетеля по акта Т. се
установява, че не са свидетели очевидци на извършването на нарушението, а че са посетили
местопроизшествието след като получили сигнал от ОДЧ при ОДМВР – Ловеч за настъпило
ПТП на кръстовището между ул. „Трети март“ и ул. „Александър Кусев“. Установява се, че
мястото на ПТП неправилно е отразеното в процесния АУАН и пренесено в обжалваното
НП, и че същото не е възникнало срещу дом №10, а на кръстовището на ул. „Трети март“ и
ул. „Александър Кусев“. Установява се, че при пристигането им на място установили двата
автомобила и двамата водачи, както и механизма на самото ПТП. Установили, че ПТП е
възникнало на кръстовище, регулирано с пътни знаци, както и че л.а. водача на л.а.
3
********* движещ се с посока на движение към ул. Амбарица, на кръстовището образувано
от ул. Трети март и ул. Подп. Александър Кусев не съобразил поведението си с пътен знак
Б2, и не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил **********, при което
двата автомобила се сблъскват и реализират ПТП с материални щети по двата автомобила.
Установи се, че механизма на възникване на ПТП установили по сведенията на двамата
водачи участници в ПТП, както по сведението на свидетел очевидец, от когото именно
установили, че автомобила управляван от жалбоподателят не е пропуснал движещия по път
с предимство л.а.“*******“, при което двата автомобила се сблъскали и реализирали ПТП с
материални щети. Според св. Й., когато пристигнал на място л.а. ********* се намирал в
зоната на кръстовището, като предната му част била преминала през ул. „Александър
Кусев“ и се намирала по продължението на ул. „Трети март“, а пък л.а. „*******“ бил в
ляво, след зоната на кръстовището, в посока кв. „Гозница“. Според показанията на св. Т., л.а.
********* бил на пътното платно до едно дърво, но същия не успя да си спомни дали л.а.
********* е бил премина пешеходната пътека, находяща се на ул. „Александър Кусев“.
От показанията на втория вписан в процесния АУАН свидетел – Ц. Ц. се установи, че
е свидетел очевидец на извършването на нарушението; че в процесния ден и час се е движел
по ул. „Александър Кусев“, като пред него се движел л.а. „*******“, управляван от негов
приятел. Установи се, че изведнъж от ул. „Трети март“ водача на процесния л.а. *********
минал без да спре на знак „Стоп“ при което водача на л.а. „*******“ го блъснал в следствие
на което л.а. ********* „се завъртя по – нагоре“. Установи се, че той веднага отбил и слязъл
от автомобила, който управлявал, за да види какво става; че са приятели с водача на л.а.
„*******“, с когото в този момент се движели заедно, автомобил след автомобил; че се
движели с не повече от 40 км/ч.; че се е движел непосредствено след л.а. „*******“, на около
10-15 м. от него; че след ПТП л.а. ********* се намирал малко над кръстовището, както и
че след последвали удар между двата автомобила л.а. ********* се ударил в намиращото се
в близост дърво, но че това неси го спомня със сигурност, както и че л.а. „*******“ слез
ПТП се намирал в зоната на кръстовището, на тротоара, посока гарата в дясно.
По делото по искане на процесуалният представител на жалбоподателя е разпитан и
св. ****** – баща на жалбоподателя, от показанията на когото се установи, че не е свидетел
очевидец на ПТП, и че за същото разбрал по-късно. Установи се, че в последствие синът му
му споделил, че на процесните дата и час в гр. Ловеч на кръстовището на ул. „Александър
Кусев“ и ул. „Трети март“ възникнало ПТП и тъй като последния не му разказал повече
подробности за случилото се той поискал да му покаже съставения АУАН, за да разбере,
какво точно се е случило. След като се запознал със съдържанието на процесния АУАН
отишъл да види, в какво състояние е л.а. *********, който в това време се намирал в сервиз.
В сервиза видял, че задната част на автомобила е „буквално размазана“, което според
показанията му не съответствало на вписаното в акта, че синът му е отнел предимство, тъй
като пораженията, които видял по автомобила го навели на извод, че се касае за неспазване
на дистанция. Според показанията му удара бил толкова силен, че нямало време да се
задейства пиропатрона, който предотвратявал избухване на инсталацията. Според
показанията му скоростната кутия на л.а. ********* била 8 степенна, което означавало, че
„прекъсва тока и колата блокира на място. Задните спирачки и те са електрически и щом
няма ток и те блокират.“. Според показанията му след като видял в какво състояние е
автомобила двамата със синът му пристигнали в гр. Ловеч, където синът му му показал
мястото на ПТП. Според показанията му, на мястото синът му ме обяснил, че се е движел
по ул. „Трети март“, посока автогарата, както и че удара между двата автомобили настъпил
на пешеходната пътека пред кооперация №15, както и че след удара л.а. ********* поднесъл
и се е ударил в намиращото се там дърво - джанка. Според показанията му след като
получили НП видял, че в него било вписано, че ПТП е станало на ул. „Александър Кусев“
№10, а това било друг адрес, несъответстващ на мястото на което било възникнало ПТП и за
това подали процесната жалба.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените
в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не
може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3
и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно
описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се
посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на нарушението или
погрешното му определяне, е съществено процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на
контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов
елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият
пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на
органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за
законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява
неговото извеждане въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства в противоречие с изрично посоченото място на нарушението в АУАН и НП.
Видно от процесните АУАН и НП като място на извършване на нарушението е
посочено „ул. „Трети март“ срещу дом номер 10“, като по – надолу в обстоятелствената част
е допълнено, „че на кръстовището образувано от ул. „Трети март“ и ул. „Подп. Александър
Кусев“ жалбоподателят „не съобразява поведението си с пътен знак Б2, и не пропуска
движещия се по пътя с предимство лек автомобил ********** с регистрационен номер
********** в посока към ул. Стара планина, като двата автомобила се сблъскват и се
реализира ПТП.“. По делото е прието и вложено като доказателство свалена от Български
карти – www.bgmdps.com, карта на ул. „3 – ти март“ №10, в гр. Ловеч, от която е видно, че
посоченото в процесните АУАН и НП място на извършване на нарушението – дом №10, на
ул. „3- ти март“, в гр. Ловеч не се намира в близост до посоченото по – надолу в двата акта
кръстовище образувано от ул. „Трети март“ и ул. „Подп. Александър Кусев“, което навежда
на извод за погрешно попълване в процесните АУАН и НП на мястото на извършване на
нарушението. С оглед на погрешното попълване на този реквизит в съдържанието, както на
процесния АУАН така и в обжалваното НП, както в правната теория, така и в съдебната
практика се приема, че е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото
винаги води до неяснота относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от
непреодолим порок, който влече неговата отмяна, доколкото неправилно и в акта и в НП е
посочено мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза.
На следващо място, съдът намира, че от събраните в хода на производството писмени
и гласни доказателства, се опровергават и изложените в АУАН и НП фактически
констатации, касаещи приетите от страна на административнонаказващия орган за
осъществили се факти от обективната действителност, а именно, че на ул. „Трети март“ до
дом №10, на кръстовището образувано от ул. „Трети март“ и ул. „Подп. Александър Кусев“
жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак Б2, и не е пропуснал движещия
се по пътя с предимство лек автомобил ********** с регистрационен номер ********** в
посока към ул. Стара планина, при което двата автомобила се сблъскват се и реализират
ПТП с материални щети по двата автомобила. От показанията на свидетеля ******, който
безспорно не е очевидец на нарушението, а е посетил местопроизшествието в последствие,
но съдът кредитира показанията му като достоверни, тъй като съответстват на приложения
по делото снимков материал, от който се установява, както пораженията по двата
автомобила, така и разположението на последните след настъпване на ПТП, съдът стига до
извод, че в момента, в който управляваният от жалбоподателя автомобил е приближил
5
кръстовището, другият автомобил участник в ПТП не е бил близо. При излизането на л.а.
****** на пътя с предимство л.а. ******* е бил далече, съобразено с конкретното
местоположение, където е настъпило ПТП, не на кръстовището а след кръстовището
образувано от ул. „Трети март“ и ул. „Подп. Александър Кусев“, предвид местоположението
на л.а. ********* след ПТП и местоположението на другия автомобил, спрямо автомобила
на жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на втория свидетел по процесния АУАН
- свидетеля Ц., тъй като показанията му противоречат на изготвения снимков материал по
делото, след настъпване на ПТП. Съдът вземайки предвид заявеното от този свидетел, че са
приятели с водача на л.а. ******* и че в процесния ден са били заедно, като са се движили
един след друг, както и заявеното от него, че както той така и водача на л.а. ******* са се
движили с не повече от 40 км. ч., което се опровергава от пораженията настъпили и по двата
автомобила, в частност този на жалбоподателят, по който видно и от отразеното в протокола
за ПТП са били констатирани щети по цялата задна част на автомобила, което навежда на
извод, че ако л.а. *******, се е движел с около 40 км.ч., пораженията и върху двата
автомобила щяха да са в пъти по - малко, намира, че с показанията си този свидетел се
опитва да оневини поведението на другия участник в ПТП, както и да го подпомогне в
изграждането на защитната му теза.
Предвид приложения по делото снимков материал, изготвен от актосъставителя при
отзоваването му на подадения сигнал за ПТП, съдът намира, че поведението на
жалбоподателят не би могло да обоснове извод, че в случая не е пропуснал движещ се по
път с предимство на кръстовище автомобил и с това е реализирал ПТП, с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, за
допуснато съществено нарушението при съставянето на процесния АУАН, изразяващо се в
това, че същия не е съставен в присъствието на свидетели очевидци. В случая акта е
съставен в присъствието на двама свидетели, съобразно разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от
ЗАНН, която регламентира, че при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя
в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето
на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40
ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното
присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като
същевременно не води и до съществен порок на акта.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление
следва да се отмени като незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид
отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и
6
съдействие и фактура от които е видно, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в
размер на 500.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 400.00 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с който е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв.,
делото действително не представлява фактическа и правна сложност, но реално оказаната от
пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално
представителство в две съдебни заседания. С оглед на гореизложеното, както и с оглед
направеното от страна на АНО на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, възражение за
прекомерност, съдът намира, че заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната
правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл. 36, ал.
2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно до размера от 400 лв., като в останалата
част се остави без уважение като неоснователен.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 , ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0906-000614 от 08.10.2024 г. на
Деян Петров Давидов, Началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с
МЗ №8121з - 1632 от 02.12.2021 г., с което е наложена на Р. В. М. от с. ********* ЕГН
**********, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4
от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - Ловеч да
заплати на Р. В. М. от с. ********* ЕГН **********, сумата от 400.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатска защита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя Р. В. М. от с. ********* ЕГН ********** за присъждане на разноски за
адвокатска защита в пълния претендиран по делото размер от 500.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7