Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на осемнадесети юни
две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 6388 по описа за 2019 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435, АЛ. 1 И 2 ОТ ГПК.
Образувано е по две
частни жалби - на взискателя Г.И.Ч.,
ЕГН ********** и на длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез юрк. М.Д., срещу
действия на ЧСИ Р.М., с рег. № 790, с район на действие СГС, по изп.д. № 20187900400562,
изразяващи се в отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело,
както и да преведе сумите по посочена от взискателя сметка на трето лице, които
действия са инкорпорирани в Разпореждане
от 09.04.2019 г.
Взискателят Г.И.Ч. излага доводи
за незаконосъобразност на атакуваните действия. По искане на „Банка ДСК“ ЕАД,
с
превеждането на дължимата сума по сметката на ЧСИ М.в срока за доброволно
изпълнение, още на 23.04.3019 г., сумата е преведена
по изп. дело № 562/2018 г.
и е наложен запор. Запор по искане на
„Банка ДСК“ ЕАД е наложен по изп. дело № 570/2018 г. Всичко
това е направено с цел, превеждайки
дължимата й от Банката сума по нейна банкова сметка, ***. Тъй
като обаче, по изп. дело № 562/2018 г. има
качеството си на взискател, е напълно в правото си
да посочи банкова сметка, ***етка
на което и да е ЮЛ, за превод на дължимата й сума, на практика
нещата се стопират за Банката и ЧСИ и се започва извършване на поредица от
незаконосъобразни действия: не може да
има разпределение на постъпления по изп. дело № 570/2018 г.,
след като дължимата и преведена сума от Банка ДСК стои запорирана по сметката
на ЧСИ. Тази сума трябва да постъпи по изп. Дело № 570, за да се разпределя, както твърди ЧСИ М.,
а тя никога не е постъпвала; не може да се твърди, че спрямо нея е
имало изпълнение, тъй като ЧСИ М.не изпълнява волята на взискателя, като не
превежда парите по посочената банкова сметка ***. Няма как да бъде извършвано по
законосъобразен ред разпределение на постъпления по изп. дело № 570/2018 г.,
тъй като суми не са постъпвали по това дело. Не може да
се правят изводи, че след като е наложен запор от ЧСИ
М.на преведената сума от „Банка ДСК” по нейната сметка е налице изпълнение. Изпълнение
е налице тогава, когато ЧСИ изпълни искането на взискателя, т.е. изпълнението
на изпълняемото право достигне в патримониума на лицето, посочено от
взискателя. Твърди, че е налице пълно неизпълнение от страна на
ЧСИ М.. Моли съда да отмени разпореждане по
протокол №1211/09.04.2019
г. по изп. дело №
562/2018 г. по описа на ЧСИ Р.М.,
с район на действие СГС като неправилно и незаконосъобразно, като вместо това задължи ЧСИ
Р. М., да изпълни вменените й по закон
задължения, като присъдената й по изпълнителен лист от 16.04.2018 г.
на СГС и преведена от „Банка ДСК“ ЕАД в срока за доброволно изпълнение на
23.04.2018 г. по сметката на ЧСИ Р.М.,
да бъде преведена по посочената от нея банкова
сметка ***.
Длъжникът „БАНКА
ДСК“ ЕАД, редовно уведомен, не е депозирал
възражение по подадената от взискателя жалба, в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК.
Длъжникът „БАНКА
ДСК“ ЕАД, на
основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, обжалва
разпореждане на ЧСИ Р.М.от 09.04.2019 г., с което се отказва да се
приключи/прекрати изпълнително дело № 20197900400562 по неин опис. Банка ДСК, в
качеството си на длъжник по това дело, е изпълнила
задължението си, като е изплатила дължими
суми по изпълнителен лист, ведно с разноските по изпълнението, което не се оспорва
нито от взискателката, нито от ЧСИ. Единствената причина да не
се приключи изпълнението е фактът, че
преведените от Банката суми не били изплатени на взискателката Г.И.Ч.. Счита,
че така постановеното разпореждане на ЧСИ за отказ е неправилно и незаконосъобразно. По
изпълнително дело № 562/2018 г.
взискател е Г.Ч., а „Банка ДСК“ ЕАД е
длъжник. По изпълнително дело № 570/2018 г.
взискател е „Банка ДСК“ ЕАД, а Г.Ч.
е длъжник. По дело №
562/2019 г. Банката е
изпълнила задължението си. По дело №
570/2018 г. Банката, в
качеството си на взискател, е поискала като
способ за изпълнение запор
върху вземането на длъжника Г.Ч., в качеството й на взискател по изпълнително дело №
562/2018 г. Запорът е наложен по реда на чл.450 от ГПК във вр. с
чл.24, ал.4 от ЗЧСИ, и тъй като става въпрос за един и същ ЧСИ, който налага и
приема запора, а специалната сметка на ЧСИ за осребряване на имуществото на
длъжниците е една, сумата незабавно е отнесена към дело №
570/2018 г., където е разпределена, за което прилага
разпределение. Предвид горната фактическа обстановка,
счита, че изпълнителното производство следва
незабавно да приключи. На първо място, няма изискване в хипотезата на чл. 455,
ал.2 от ГПК сумите да са преведени на взискателя, за да се приключи
изпълнението. Няма значение причините, поради които сумите не се
изплащат. Вземането на взискателката Г.Ч. по изпълнително дело № 562/2019 г.
от „Банка ДСК“ ЕАД е
запорирано, поради което сумите, които има да получава, не може да й бъдат
изплатени, респ. да се изплатят на трето лице. Същите
следва да се преведат по запора като способ за изпълнение на нейно задължение,
което представлява вид плащане. Именно това е отбелязано на гърба на
изпълнителния лист - плащането по запора. С плащането по този запор, наложен от
същия ЧСИ по друго изпълнително дело, а именно - 570/2018 г.,
по което взискателката е техен длъжник, се намалява нейно задължение.
Налагането на запор върху вземане на взискател по изпълнително дело е уредена
правна възможност не само в ГПК, а и в чл.24, ал.4 от ЗЧСИ. ЧСИ е спазила правилата за налагане
на запор, като запорът й е съобщен от едното по другото дело и сумите са отнесени от
едното към другото изпълнително дело, без да се прави нарочен превод, предвид това, че
специалната сметка на ЧСИ за осребряване имуществото на длъжниците е обща и не се налага
прехвърляне на суми от сметка в сметка. Видно е, че
запорираното вземане е отнесено към изпълнително дело № 570/2018 г.,
където за сумите е изготвено разпределение. Запорът
върху вземане е уреден от закона изпълнителен способ, който представлява
забрана сумите да се изплащат на титуляра на вземането, а следва да се изплатят
на органа по запора, в случая ЧСИ, за изплащане на задължение на титуляра на
вземането. Нещо повече, на основание чл. 452, ал. 3
от ГПК, Банка ДСК, при плащане от страна на ЧСИ на сумите на Г.Ч.
или на посочено от нея трето лице, въпреки запора, има право да иска плащане от
ЧСИ, въпреки плащането, което е направил на длъжника. Ето защо, в случая няма как сумите да се изплатят на
взискателката Г.Ч. по изп. дело № 562/2018 г., което обаче в никакъв случай не означава,
че задължението не е изплатено и делото не следва да се прекрати. Ако се приеме, че делото
трябва да остане висящо, то трябва да се приеме и тезата, че „Банка ДСК“ АД не е
изпълнила задължението си и следва да плати втори път. Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени
отказа на ЧСИ Р.М., рег. № 790,
с район на действие СГС, да прекрати/приключи принудителното
изпълнение на основание чл.433, ал.2 от ГПК.
Постъпило
е възражение от
взискателя Г.И.Ч., с ЕГН **********, в което са изложени
доводи за неоснователност на подадената от „БАНКА ДСК“ ЕАД жалба.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20187900400562 – Р.М., с рег. № 790, изпраща
по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът,
след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената
жалба, намира следното:
Изпълнителното
производство по изп. Дело № 20177900400562 на ЧСИ Р.М.е
образувано по молба на Г.И.Ч. въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 16.04.2018 г. от СГС, IV-Г състав, на основание Решение № 1547/12.03.2018 г. по гр. дело № 14232/2017 г. по
описа на СГС и Решение № 135981/23.05.2017 г. на СРС, I ГО, 38 състав, срещу длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, за сумата от 10 920,10 лв., представляваща платена без основание
за периода от 28.12.2009 г. до 29.12.2014 г. договорна лихва по договор за
жилищен и ипотечен кредит от 18.03.2008 г. в размер на завишението, едностранно
определено от банката, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 29.12.2014 г. до окончателното изплащане.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело, взискателят е възложил
на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, въз основа на посочения
по-горе изпълнителен лист, като
е направено
искане за превеждане на дължимата сума по посочена банкова сметка ***.
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 11741/20.04.2018 г. е връчена на
длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез юрк. М.Д., на 23.04.2018
г. В ПДИ е посочено, че задължението по изп. дело
възлиза на 16 078,41 лв., от които главница в
размер на 10 920,10 лв. със законна лихва
в размер на 3709,01 лв.,
за периода 29.12.2014 г. - 04.05.2018 г., дължима до окончателното изплащане на
сумата, както и такси и разноски в размер на 1449,30 лв.,
съгласно ТТРЗЧСИ, дължими към 04.05.2018 г., от които 48 лв. при
приключване на делото.
Видно от приложено
Преводно нареждане, на 23.04.2018 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е превела по специалната
сметка на ЧСИ Р.М., сумата от
16 093,04 лв., представляваща
дължимата по изпълнително дело № 20187900400562 сума.
От Запорно съобщение с изх. № 11908/23.04.2018 г. по
изп. дело № 20187900400570 по описа на ЧСИ Р.М./с вх. № 8151/23.04.2018 г./, се установява, че
делото е образувано по молба на взискателя „БАНКА
ДСК“ ЕАД, въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 02.03.2018 г. от СРС, на основание Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. д. № 9618/2018 г. на СРС - 45 състав, срещу Г.И.Ч., за
сумата от 144 312,52 лв., от които главница в
размер на 123 585,21 лв. със законна лихва
в размер на 2 506,03 лв., за
периода 09.02.2018 г. - 23.04.2018 г., дължима до окончателното изплащане на
сумата, 8 045,59 лв.
неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./, 2 782,62 лв.
присъдени разноски в полза на взискателя „Банка ДСК“
ЕАД, както и такси и разноски в размер на 7393,07 лв.,
съгласно ТТРЗЧСИ.
Със същото
запорно съобщение, на основание чл. 450 и чл. 507 от ГПК, е наложен запор върху всички вземания, които длъжникът Г.И.Ч. има по изп. дело
№ 20187900400562 по описа на ЧСИ Р.М., както и върху всички суми, които ЧСИ
управлява от името и за сметка на длъжника до погасяване на задължението към
взискателя.
С
обжалваното Разпореждане
от 09.04.2019 г., ЧСИ Р.М.е отказала да прекрати изп. дело № 20187900400562 и
да преведе сумите по посочената от Г.Ч. сметка на посоченото трето лице, вземайки
предвид Решение №2269/28.03.2019 г. на СГС, с което е отменено разпореждането й
от 11.02.2019 г. за приключване на делото, поканата на длъжника Г.Ч. вх.№7790/08.04.2019
г. да изплати постъпилата от „Банка ДСК“ ЕАД сума по посочена банкова сметка ***,
както и молбата на „Банка ДСК“ ЕАД да прекрати делото. Взети са предвид и
следните обстоятелства: че е наложен запор по изпълнително дело 20187900400570
върху вземането на длъжника, което има по изпълнително дело 20187900400562 в
качеството си на взискател; че в резултат на този запор постъпилите по дело
562/2018г. суми в размер на 14 643.75 лв. да се считат преведени от
изпълнително дело 20187900400562 по изпълнително дело 20187900400570,
/специалната сметка на ЧСИ за осребряване имуществото на всички длъжници по
чл.24 от ЗЧСИ е една и не се налага реално преместване на паричните средства от
една сметка в друга/; че тези суми няма как да се преведат на взискателката Ч.по
изпълнително дело 562/2018г., тъй като са запорирани, но се считат преведени по
запора в изпълнение на нейно задължение, т.е. отиват за погасяване на нейно
задължение, което иначе тя следва да плати; че по тази причина е реализирано
изпълняемото право и вземането на взискателя по изпълнително дело 562/2018 г.
се счита за погасено и не може да се търси втори път, поради което е вид
плащане на взискателя, за което е направено отбелязване на гърба на
изпълнителния лист по смисъла на чл.455, ал.2 от ГПК; че длъжникът по това дело
„Банка ДСК“ ЕАД е изпълнила задължението си по смисъла на чл.433, ал.2 от ГПК и
не може да се иска плащане втори път; че разноските по това дело в размер на 1 398,88
лв. са събрани от длъжника „Банка ДСК“ АД над дължимото и платено към
взискателя в размер на 14,643,75 лв., от които 10 920.10лв. главница,
3,675.65лв. лихва и 48лв. авансово платени такси; че тази сума от 14,643,75 лв.
вече е разпределена по изпълнително дело 570/2018 г.; че с постановеното
съдебно решение се отчита факта, че „върху посоченото вземане е наложен запор и
са предприети действия за принудителното му събиране по заведеното от банка ДСК
АД срещу Г.Ч. изпълнително дело 20187900400570“, но въпреки това се отменя
разпореждането за приключване на дело 562/2018г., тъй като сумите не са
преведени на взискателя, макар и да не задължава ЧСИ да преведе същите на
взискателя.
Разпореждането е връчено на взискателя Г.И.Ч. на 17.04.2019 г. и на длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД на 22.04.2019
г.
По допустимостта на
частните
жалби.
Частната жалба на взискателя Г.И.Ч. е НЕДОПУСТИМА.
Същата е
подадена от легитимирано лице, но обжалваните действия на съдебния изпълнител
не подлежат на обжалване по силата на императивната разпоредба на чл.435,
ал.1 ГПК, съгласно която взискателят може да обжалва: 1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото
изпълнително действие; 2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468,
ал. 4 и чл. 485; 3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение (Изм.
– ДВ, бр. 86
от 2017 г.).
В
конкретния случай, жалбоподателката Г.И.Ч.
обжалва действия на съдебния
изпълнител, изразяващи се в отказа на ЧСИ Р.М., с
рег. № 790, с район на действие СГС, да
преведе суми по посочена от взискателя сметка на трето лице, които
действия обаче не попадат
в точното и лимитивното изброяване на възможностите за обжалване на действия на
съдебния изпълнител от страна на взискателя в
изпълнителното производство, т.е. не е предвидена възможност за съдебен контрол.
Предвид
изложеното, съдът намира, че частната жалба на Г.И.Ч. като недопустима следва
да бъде оставена без разглеждане.
Частната
жалба на длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД е допустима. Същата е подадена от
легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба
на чл. 435, ал. 2
ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване
с частна жалба.
По
основателността на частната жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
По
силата на императивната разпоредба на чл.435, ал.2 от
ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да
обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и
в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК (Нова - ДВ, бр. 86 от
2017 г.) е предвидено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението.
Съдът споделя изложените от жалбоподателя „БАНКА
ДСК“ ЕАД доводи, че е изпълнила
задължението си, като е изплатила дължимите
суми по изпълнителния лист, ведно с разноските по изпълнението. В
конкретния случай, производството по изп. дело № 20187900400562
по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790, е образувано на 20.04.2018 г. по
молба на Г.И.Ч., с ЕГН ********** и въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 16.04.2018 г. от СГС, IV-Г състав, на основание Решение № 1547/12.03.2018 г. по гр. дело № 14232/2017 г. по
описа на СГС и Решение № 135981/23.05.2017 г. на СРС, I ГО, 38 състав, срещу длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, за сумата от 10 920,10 лв., представляваща платена без основание
за периода от 28.12.2009 г. до 29.12.2014 г. договорна лихва по договор за
жилищен и ипотечен кредит от 18.03.2008 г. в размер на завишението, едностранно
определено от банката, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 29.12.2014 г. до окончателното изплащане. Покана
за доброволно изпълнение с изх. № 11741/20.04.2018
г.
е връчена на длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез юрк. М.Д., на 23.04.2018 г. В ПДИ е
посочено, че задължението по изп. дело
възлиза на 16 078,41 лв., от които главница в
размер на 10 920,10 лв. със законна лихва
в размер на 3709,01 лв.,
за периода 29.12.2014 г. - 04.05.2018 г., дължима до окончателното изплащане на
сумата, както и такси и разноски в размер на 1449,30 лв.,
съгласно ТТРЗЧСИ, дължими към 04.05.2018 г., от които 48 лв. при
приключване на делото. С
Преводно нареждане от 23.04.2018 г., в срока за доброволно изпълнение, „БАНКА ДСК“ ЕАД е превела по
специалната сметка на ЧСИ Р.М.,
сумата от 16 093,04 лв., представляваща
дължимата по изпълнително дело № 20187900400562 сума.
Изпълнително дело № 20187900400570
по описа на ЧСИ Р.М.е образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД, въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 02.03.2018 г. от СРС, на основание Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. д. № 9618/2018 г. на СРС - 45
състав, срещу Г.И.Ч.,
за сумата от 144 312,52 лв.
Със Запорно съобщение с изх. № 11908/23.04.2018 г. по изп. дело № 20187900400570 по описа на ЧСИ Р.М./с вх. №
8151/23.04.2018 г./, на основание чл. 450 и чл. 507 от ГПК, е наложен запор върху всички вземания, които длъжникът Г.И.Ч. има по изп. дело
№ 20187900400562 по описа на ЧСИ Р.М., както и върху всички суми, които ЧСИ
управлява от името и за сметка на длъжника до погасяване на задължението към
взискателя.
Запорът върху вземания на длъжника представлява
разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява
на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице (в случая ЧСИ) - да плаща на длъжника. Запорът върху вземания на длъжника по реда на ГПК се извършва от
съдебния изпълнител, чрез връчване на запорно съобщение на третото задължено лице. С изпращането на запорно съобщение от съдебния
изпълнител до третото задължено лице се налага запор на евентуално
съществуващите вземания на длъжника и на практика се забранява на третото задължено лице да предава дължимите
от него суми на длъжника. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва
принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването
на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото
лице да пази запорираните суми /чл.
507, ал. 3 от ГПК/. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на
длъжника спрямо третото задължено лице се счита наложен от деня, в който му е
връчено запорното съобщение. От този момент третото задължено лице има
задълженията на пазач по отношение на сумите съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК.
В изпълнение на наложения по изп. дело № 20187900400570 запор върху
вземанията на длъжника Г.И.Ч., които същата има по изп. дело
№ **********0562, ЧСИ Р.М.правилно е
отнесла сумите към изп. дело № 20187900400570 по неин опис.
От приложените по делото доказателства, както и от мотивите на ЧСИ, се
установява, че с влязло в сила Разпределение от 06.12.2018 г. по изп. дело № 20187900400570, ЧСИ е разпределила сумата
в размер на 14 643,75 лв., постъпила от запор на вземането на длъжника Г.И.Ч.
по изп. дело № 20187900400562 по описа на ЧСИ Р. М..
С оглед изложеното, съдът намира, че с влизането в сила
на посоченото разпределение е настъпил
погасителният ефект на изпълнението, поради което производството по изпълнително дело № 20187900400562 по описа на ЧСИ Р.М.следва да бъде приключено на основание чл. 433 ал. 2
от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 8988/22.04.2019 г. на
Г.И.Ч., с ЕГН **********, срещу
действия на ЧСИ Р.М., с рег. № 790, с район на действие СГС, по изп.д. №
20197900400562, изразяващи се в отказа на съдебния изпълнител да преведе сумите
по посочена от взискателя сметка на трето лице, които действия са инкорпорирани
в Разпореждане от 09.04.2019 г., като НЕДОПУСТИМА.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********,
чрез юрк. М.Д., Отказа на ЧСИ Р.М.,
с рег. № 790, с район на действие СГС, инкорпориран в Разпореждане от
09.04.2019 г. по изпълнително дело № 20187900400562, да прекрати изпълнителното производство.
УКАЗВА на ЧСИ Р.М., с рег. № 790, с район на действие СГС, че след влизане в сила
на настоящото решение, следва да приключи
производството по изпълнително дело № 20187900400562 по неин опис.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е
оставена
без разглеждане жалбата на взискателя Г.И.Ч. има
характер на определение и подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в частта,
с която е уважена частната
жалба на длъжника „БАНКА ДСК“ ЕАД е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.