№ 1541
гр. П., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20234430102905 по описа за 2023 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу
Д. В. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** и С. В. М. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. П., бул. „***“, №91, вх. А, ап.6, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
осъдителни искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответниците всеки един да заплати на ищеца обща сума в размер
на 212,70 лева за консумирана топлинна енергия, от които 197,61 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2023 г., както и 15,09 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 05.01.2022 г. до 03.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ответниците са съсобственици на
топлоснабден имот- апартамент, находящ се в бул. „***“, №91, вх. А, ап.6 са
клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че
1
именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от ответника е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Излага се, че
процесната сума включва: сума за отопление отдадена от сградна инсталация
в размер на 312,90 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на
82,33 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани три ИРУ и
водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. п роцесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски. Сочи, че от представените по делото доказателства се
2
установява, че наследодателя на ответниците е собственик на процесния
имот. Излага, че задължението на ответниците към ищеца касае период след
смъртта на техния наследодател, поради което същите в качеството си на
собственици на процесния топлоснабден имот.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особения
представител на ответниците не е депозирал отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. не се явява и не се представлява. В
нарочна писмена молба депозирана преди датата на о.с.з. моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В дадения от съда срок за писмени бележки особеният представител на
ответниците не е депозирал такива.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Приобщени по делото са Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. П., от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. П..
Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот №*** г. на нот. *** на НК София, че Д.Н.П. е дарила на
съсобственика си В. М. М. притежаваната от нея 1/2 от процесния
топлоснабен имот.
От приложения по делото нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №*** г. на нот. *** на НК София, се установява, че М.М.С. е
продала на В. М. М. притежаваната от нея 1/4 от процесния топлоснабен
имот.
Видно е от приобщения по делото Договор №10/17.11.2001 г., и
споразумения към нещо сключени между ЕС, находящ се в гр. П., бул. ***
№91-93 А и „***“ ЕООД, че на последния е възложено да извърши доставка и
монтаж на уреди за дялово разпределение, както и да извършва услугата
дялово разпределение.
От представеното по делото Удостоверение за наследници на В. М. М.,
починал на 14.10.2021 г., бивш жител на гр. П. се установява, че негови
наследници са Д. В. Б. и С. В. М..
3
Видно е от представеното по делото Удостоверение за наследници на
Д.Н.П., починала на 25.02.2021 г., бивш жител на гр. П. се установява, че
нейни наследници са М.М.С., Д. В. Б. и С. В. М..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи качеството си на кредитор спрямо ответниците, че етажната
собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа
на „***” ЕАД, съответно че ответниците имат качеството потребител на
топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът
на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на
начислената топлоенергия - по количество и качество.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените
доказателства, че ответниците са съсобственици на недвижим имот, находящ
се в гр. П., бул. „***“, №91, вх. А, ап.6.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Ответниците имат качеството на
потребител на ТЕ, доколкото същите са съсобственици на процесния
топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че ответниците са
потребители на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ, според който текст
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
4
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в действаща към момента
нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични
писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия. Такова правооотношение както вече беше посочено възниква по
силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения.
В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен
срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността
на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия за сградна инсталация и за дялово разпределение. Установява се, че в
топлоснабдения имот има монтиран водомер и три ИРУ. Спорно по делото е
дали ответниците дължи претендираните суми.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната
инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква за
потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда.
В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за
общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на
която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка
на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално
ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права
върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да
се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
5
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
6
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответниците не са заплащали начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответниците е възникнало
задължението за платят претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот посредством щранг- лира, суми за отопление за отдадена
ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да
приеме за безспорно доказано, че ответниците дължат и претендираната
лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски в общ размер на
425 лева, от които 100 лева за държавна такса, 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 200 лева за депозит за особен представител и 25,00 лева за
съдебни удостоверения.
Съдът като взе предвид от една страна пасивното процесуално
поведение на особения представител на ответниците, изразяващо се в
неподаване на отговор на ИМ, неявяване в о.с.з. и непредставяне в срок на
писмени бележки, за представянето, на които е отправил молба до съда и от
друга ниската и правна сложност на делото счита, че следва да намали
определеното възнаграждение до ½, т.е. С оглед на изложеното съдът намира,
че на особения представител на ответниците следва да се изплати
възнаграждение в размер на 200 лева от предварително внесения за целта
депозит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В. обща сума в размер на
212,70 лева за консумирана топлинна енергия, от които 197,61 лева –
7
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2023 г., както и 15,09 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 05.01.2022 г. до 03.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба -22.05.2023 г., до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. В. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. П., бул.
„***“, №91, вх. А, ап.6 да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.
обща сума в размер на 212,70 лева за консумирана топлинна енергия, от
които 197,61 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2023 г., както и 15,09
лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2022 г. до
03.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба -22.05.2023 г., до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. В. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** и С. В.
М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. П., бул. „***“, №91, вх. А, ап.6 да
заплатят на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 425,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
На особения представител на ответниците Д. В. Б. ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. *** и С. В. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.
П., бул. „***“, №91, вх. А, ап.6 – адв. С. Б. да се изплати възнаграждение в
размер на 200,00 лева от предварително внесения за целта депозит.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8