Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 14034 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение от
11.01.2019 г., постановено по гр. д. № 12877/2018 г. на СРС, ГО, 35 състав, Р.Р.Й., Р.М.П., М.Д.П. и Л.М.П., последния чрез законния му представител М.Д.П., са осъдени да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, разделно следните
суми: Р.Р.Й. - 284, 44 лв., представляваща стойност за доставена и незаплатена топлинна
енергия през периода м.01.2015 г. – м.04.2016 г., сумата от 30, 68 лв. –
стойност на услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва, считано от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и 49,
67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, Р.М.П., М.Д.П. лично и
като законен представител на Л.М.П. – по 47, 71 лв. за периода м.01.2015 г. – м.04.2016 г., по 5, 11 лв. –
стойност на услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва, считано от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и по
8, 28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата. Исковете за
главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени над
уважения до пълния предявен размер и период. Изцяло отхвърлени са предявените
искове за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Ответницата
Р.Р.Й. е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 318,
80 лв., а ответниците Р.М.П., М.Д.П. лично и като законен представител на Л.М.П.,
сумата от по 53, 13 лв. – разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част
от дължимите суми по обща фактура № **********/30.07.2015 г. за периода м.05.2014
г. – м.04.2015 г. са погасени по давност. В раздел IX от Общите условия -
„Заплащане на топлинна енергия“, чл.33, ал.1 е определен редът и срокът за
заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението
за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца за доставка на
топлинната енергия. СРС не е съобразил обстоятелството, че сумите по посочената
фактура за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена м.07.2015 г., стават
изискуеми едва на 16.09.2015 г. В случая исковата молба е подадена на 23.02.2018
г., с което е прекъсната давността. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи предявените искове, като му присъди направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Извън срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците
Р.Р.Й., М.Д.П., Р.М.П. и Л.М.П., последния действащ чрез законния му
представител М.Д.П., с който оспорват същата. Считат, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Молят съда да отхвърли изцяло
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му
част.
Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“
ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на
въззивната жалба.
С въззивна жалба вх. №
5010682/23.01.2019 г. ищците са обжалвали съдебното решение в частта, с която
са уважени предявените искове.
С влязло в сила като необжалвано
разпореждане № 218903/17.09.2019 г., постановено по гр. д. № 12877/2018 г. по
описа на СРС, І ГО, 35 състав, горепосочената въззивна жалба, депозирана от
ответниците е върната.
Ето защо решението в частта, с която
са уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Във въззивното производство
ответниците са депозирали въззивни жалби със същото съдържание. Въззивният съд
им е предоставил възможност да уточнят извършеното от тях процесуално действие,
като съобразят, че с влязло в сила разпореждане депозираната от тях въззивна
жалба е върната. Указано е им е също
така, че писменият отговор на въззивната жалба, който също възпроизвежда
въззивната жалба, е депозиран извън установения в чл.263, ал.1 ГПК срок и не
може да се приеме, че има характера на насрещна въззивна жалба. Разяснено им е,
че могат да депозират молба за правна помощ при липса на средства за упълномощаване
на адвокат. Всички указания, дадени на ответниците по жалбата са надлежно
съобщени, като процесуалните им действия не са уточнени до приключване на
устните състезания. Ето защо и на основание чл.101, ал.3 ГПК следва да се
приеме, че предприетите от ответниците по жалбата процесуални действия не са
извършени и въззивният съд не дължи произнасяне по тях.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу Р.Р.Й. и наследниците на М.А.П..
Ищецът твърди, че последният е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ заедно с ответницата Р.Р.Й. при условията на
разделна отговорност, за топлоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр.
София, общ. Подуяне, ж. к. „*******, аб. № 141768, като му дължат сумата от общо 686, 56 лв., от
които 531, 53 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., отразена в обща фактура №
********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
и обща фактура № ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г.
– 30.04.2016 г. и 98, 37 лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2015 г. –
11.12.2017 г., сумата от 46 ,02 лв. – главница, представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. и 10, 64
лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира сторените по
делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
С
разпореждане от 06.03.2018 г. СРС, указал на ищеца да уточни ответниците срещу
които предявява исковете си и при какви квоти, както и да представи и
доказателства за заплатена по сметка на СРС държавна такса.
С молба от 16.03.2018
г., ищецът представил доказателства за внесена държавна такса, като уточнил, че
предявените от него искове са насочени срещу Р.Р.Й., като ползвател и М.Д.П., Р.М.П.
и Л.М.П. (последният, действащ чрез законния си представител М.Д.П.), като наследници на М.А.П.. В това си качество
същите му дължат в условията на разделна отговорност сума в общ размер на 686, 56
лв., от които: 531, 53 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., отразена в обща
фактура № ********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г. и обща фактура № ********** от 31.07.2016 г. за
отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г.
и 98, 37 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 11.12.2017 г., 46,02 лв. –
главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода
м.05.2015 г. – м.04.2016 г. и 10,64 лв. – лихва за забава, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на
сумите при следните квоти: 4/6 за Р.Р.Й., а именно: 354, 35 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., отразена
в обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.
– 30.04.2015 г. и обща фактура № ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен
сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и 65,58
лв. – лихва за забава за периода
15.09.2015 г. – 11.12.2017 г., сумата от 30, 68 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. и 7, 09
лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане и по 2/18 за М.Д.П., Р.М.П. и Л.М.П.,
именно: по 59, 06 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., отразена в обща фактура № ********** от
31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и обща фактура
№ ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016
г. и по 10, 93 лв. – лихва за забава за
периода 15.09.2015 г. – 11.12.2017 г., по
5, 11 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. –
м.04.2016 г. и 1, 18 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
С постъпилите
в срока по чл.131 ГПК писмени отговори на исковата молба ответниците оспорват
предявените искове по основание и размер. Считат, че не дължат претендираните
суми, тъй като не ползват услугите на топлопреносното дружество. За процесния
период поставените върху радиаторите топломери са с показател „0“, а водата им
се подгрява от бойлер. Позовават се на изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца вземания. Молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.
Видно от
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том XXXX, дело № 7723/1993 г. от 12.04.1993 г. Р.Р.Й. и И.А.Л.са
продали на М.А.П., първата като майка собствените си 4/6 ид. части, а втората
като сестра собствените си 1/6 ид. части от следния недвижим имот: апартамент №
53, находящ се в жилищен комплекс „*******, състоящ се от: две стаи , дневна, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ от 86,38 кв.м., заедно с избено
помещение № 8 и 1, 248 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.
Със
заявление – декларация от 23.03.2010 г. М.А.П. е поискал откриване на партида на
негово име за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Видно от
заявление от 18.02.2016 г. адресирано до ищеца, същият е изразил несъгласие
срещу начислената му топлинна енергия, тъй като в имота му не минавали щранг лири, а тънки тръби.
Съгласно
представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от район
„Подуяне“, гр. София на 14.03.2016 г. М.А.П. е починал на 06.03.2016 г., като
негови наследници по закон са: М.Д.П. -съпруга, Р.М.П. - дъщеря и Л.М.П. –син.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, гр. София, ж.к. „*******, вх. В, Г и Д от
24.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 22.08.2002
г. е сключен договор № 3034 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес:
гр. София, ж.к. „*******, вх. В, Г и Д, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата
експертиза по делото се установява, че абонатната станция в процесната сграда –
етажна собственост е нова, автоматична, с пластинчати топлообменници. Общият
топломер се отчита по електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца чрез
електронно устройство. Същият е преминал изискуемите метеорологични проверки на
всеки 2 календарни години, както следва: на 16.09.2004 г., на 22.08.2006 г., на
23.05.2008 г., на 07.2010 г., на 29.10.2012 г. на 09.10.2014 г. и на 17.08.2016
г. На 15.10.1999 г. е изключено безсрочно отоплението на стълбището. От
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за
сметка на топлопреносното дружество. Чистото количество топлинна енергия, което
отива при потребителите се разпределя между тях за отопление (за имота, сградна
инсталация и общи части) и битово горещо водоснабдяване. Сградата не
ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е
установило, че в процесния имот е имало 4 бр. радиатори с монтирани
разпределители на топлинна енергия и 3 бр. щранг лири (в баня, мокро помещение
и тоалетна), без монтирани разпределители. За периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г. не е ползвана топлинна енергия от радиаторите, тъй като показанията на
уредите за дялово разпределение показват „0“ потребление. Пълният отопляем обем
на процесния имот е изчислен върху пълната отопляема кубатура от 192 куб.м. При проверка на топлинната мощност на щранг –
лирите в банята е установена мощност от 452, 74 вата, а на мокрото помещение и
тоалетната – 301,82 вата, която съвпада със стойностите изчислени от вещото
лице, служебно начислената такава и отразеното в изравнителната сметка. Абонатът
заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределена от
фирмата за дялово разпределение между всички абонати пропорционално на пълните
обеми на имотите им по проект. За процесния период до имота е осигурен достъп за
отчет на уредите и главните отчети са подписани на 08.05.2015 г. и на
30.05.2016 г. Размерът на дължимата сума за топлинна енергия възлиза на сумата
от 531, 52 лв., изчислена като разлика от сумата по фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия в размер на 583, 56 лв. и сумата за получаване по
изравнителни сметки в размер на 52, 06 лв. В посочената крайна сума не са
включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях.
Пред СРС е
изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Елена
Митева, от чието заключение се установява, че няма извършени плащания за
покриване на начислените суми за исковия период. Прогнозно
фактурираните суми за топлинна енергия изчислени за процесния период са на
стойност 583, 56 лв. След изготвяне на изравнителните сметки е установена сума
за възстановяване на абоната в размер на
– 52, 05 лв. Така стойността на дължимата сума за топлинна енергия се изчислява
на 531, 53 лв. Съгласно заключението дяловото разпределение възлиза на сумата
от 46, 02 лв. При това положение дължимата сума е 577, 55 лв., от които 531, 53
лв. за топлинна енергия и 46, 02 лв. за дялово разпределение. Крайният размер
на дължимата сума за периода м.01.2015 г. – м.04.2016 г. след направени
корекции от изравнителни сметки, включваща главница и лихви възлиза на 472, 69
лв. (426, 67 лв. – топлинна енергия и 46, 02 лв. – дялово разпределение).
Мораторната лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 11.12.2017 г. е в размер
на 85, 15 лв., от които 74, 51 лв. – за топлинна енергия и 10, 64 лв. – за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не
спорят в настоящото производство относно обстоятелството, че ответниците са
съсобственици на процесния имот през исковия период и в това си качество са
клиенти на топлинна енергия и съответно, че са обвързани от облигационна връзка
с предмет – доставка на топлинна енергия. Не са релевирани оплаквания и относно
дяловото участие на всеки един от тях в съсобствеността. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.269 ГПК тези въпроси са извън пределите на въззивния
контрол, поради което не следва да се обсъжда по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е установило, че в процесния имот не е ползвана топлинна енергия от
радиаторно отопление, тъй като монтираните инидивидуални разпределители са
показвали нулево потребление. Имало е 3 бр. щранг лири (в баня, мокро помещение
и тоалетна), които са без монтирани разпределители. При извършената проверка на
тяхната топлинна мощност е установено, че същата съвпада с тази определена от
фирмата за дялово разпределение. Абонатът е заплащал и топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, разпределена от фирмата за дялово разпределение
между всички абонати пропорционално на пълните обеми на имотите им по проект. Дяловото
разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено
правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Жалбоподателят
е релевирал довод за неправилно приложение на института на погасителната
давност по отношение на претендираните вземания по делото, тъй като сумата по обща
фактура за период м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена през м.07.2015 г.,
става изискуема едва на 16.09.2015 г.
Ответниците
своевременно са заявили по делото – с депозираните писмени отговори на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Последното е предвидено в чл.33, ал.1 от Общите условия на
ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Същите обаче не намират
приложение за исковия период м.05.2014 г. – м.04.2016 г.
За този
период приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от
ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за това от
насрещната страна. Ето защо и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се
приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 23.02.2018
г. към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 23.02.2015 г.. Това са вземанията за периода м.05.2014 г. – м.01.2015
г. Решаващият съд е приел, че вземането за м.01.2015 г. не е покрито от
погасителната давност. На основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, ако решението не е
обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде
влошено. С оглед на това стойността на топлинната енергия следва да се определи
за периода м.01.2015 г. – м.04.2016 г., съобразно приетото с обжалваното
решението.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че сумата по общата фактура за периода
м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена м.07.2015 г., става изискуема едва на
16.09.2015 г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася
издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в
нея срок за заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява способ за
определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния
отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този
отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура.
Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от съответния
отоплителен сезон и са функционално свързани с него. Ето защо изводите на
решаващия съд, че вземанията по посочената обща фактура са частично погасени по
давност са законосъобразни.
Предвид
заключенията на вещите лица по изслушаните пред СРС експертизи, обсъдени по –
горе, стойността на потребената топлинна енергия за периода м.01.2015 г. –
м.04.2016 г. възлиза на сумата от 427, 57 лв. Отговорността на ответниците е в
условията на разделност, съобразно участието им в съсобствеността – 4/6 за Р.Р.Й.
и по 2/18 за Р.М.П., М.Д.П. и Л.М.П..
Жалбоподателят
не е изложил оплаквания във връзка с размера и периода на мораторната лихва
върху стойността на потребената топлинна енергия и за предоставената услуга
дялово разпределение. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК тези
въпроси са извън предмета на въззивна проверка и съображения в тази насока не
следва да се излагат.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на спора, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова
тежест. Ответниците по жалбата не претендират разноски за въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 12877/2018 г. на СРС, I ГО, 35 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, срещу Р.Р.Й.,
ЕГН **********, Р.М.П., ЕГН **********, М.Д.П., ЕГН ********** и Л.М.П., ЕГН **********,
последният действащ чрез законния му представител М.Д.П., всички с адрес: ***,
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за разделно заплащане от
Р.Р.Й., за главница за потребена топлинна енергия за периода м.01.2015 г. –
м.04.2016 г. за сумата над 284, 44 (двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) лв. до пълния предявен размер от
354, 35 (триста
петдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) лв., за заплащане на мораторна лихва върху стойността
на потребената топлинна енергия над 49, 67 (четиридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки) лв. до пълния предявен размер от
65, 58 (шестдесет и
пет лева и петдесет и осем стотинки) лв., както и
иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 7, 09 (седем лева и девет стотинки) лв., както и
за заплащане от Р.М.П., М.Д.П. и Л.М.П., последният действащ чрез законния му
представител М.Д.П., от всеки един от тях на главница за потребена топлинна
енергия за периода м.01.2015 г. – м.04.2016 г. на сумата над 47, 41 (по
четиридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки )лв. до пълния предявен размер от 59,
06 (петдесет и
девет лева и шест стотинки) лв., за
заплащане от всеки един от тях на мораторна лихва върху стойността на потребената
топлинна енергия над 8, 28 (осем лева и двадесет и осем стотинки) лв. до пълния предявен размер от 10, 93 (по десет лева и деветдесет и три стотинки) лв., както и иска за заплащане от всеки един от тях на
лихва върху главницата за дялово разпределение на сумата от 1, 18 (по един лев и осемнадесет стотинки) лв.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес гр. София, ул. „********.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.