№ 1130
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100102970 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба от Ю.Б. АД, с която са
предявени срещу А. Д. А., искове както следва:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от
37238,13 лв., представляваща неплатена част от заетата сума по договор за
банков кредит от 07.08.2020 г.;
с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 1709,26 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 07.04.2021 г. – 01.11.2021
г.,
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2884,84 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 07.04.2021 г. – 10.03.2022 г.,
с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 72 лв., представляваща
заемни такси.
Претендира законната лихва и разноски.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит от 07.08.2020
г. е предоставил на ответника сумата от 40000 лв., като средствата са усвоени
изцяло, а ответникът се е задължил да върне заетата сума с възнаградителна
лихва в размер и за срок – съгласно уговорките в договора. Твърди, че от
07.04.2021 г. са спрели плащанията по договора и с покана, връчена на
1
01.11.2021 г. задълженията по договора са обявени за предсрочно изискуеми.
Претендира непогасената част от главницата в размер на 37238,13 лв., както и
възнаградителни и мораторни лихви и заемни такси.
Ответникът оспорва иска, позовава се на неистинност на договора за
потребителски кредит и придружаващите го документи, като твърди, че не е
подписвал договор с банката, не е упълномощавал друго лице с такива права,
не е откривал сам или чрез пълномощник банкова сметка при ищеца и не е
усвоил сумата по банковия кредит. Твърди, че в деня на подписване на
договора е ползвал платен отпуск и се е намирал извън София. Твърди, че в
периода 06.08.2020 г. – 06.10.2020 г. неправомерно са използвани личните му
данни и са усвоени кредити от няколко кредитни институции на обща
стойност 188800 лв., за което е подал сигнали в Комисията за защита на
личните данни и в полицията и по който повод е образувано и висящо
досъдебно производство - ДП №513, ЗМИП 5079/2021 по описа на СДВР, във
вр. с чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Представен е по делото Договор за банков кредит от 07.08.2020 г.,
сключен между у „Ю.Б. ” АД и А. Д. А., с който банката се задължава да
предостави на кредитополучателя я кредит в размер на 40 000 лв., а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на договора.
Документът, заедно със съпътстващите го документи, е оспорен от
ответника относно неговата автентичност и на основание чл.193 ГПК съдът е
открил производство по проверка на истинността на документите,
представляващи Договор за потребителския кредит № FL1109619 и Искане за
отпускане на банков кредит.
Установява се от приетата съдебно-графическа експертиза, че при
изследваните от вещото лице документи, представляващи Договор за
потребителски кредит от 07.08.2020 г., Методология за определяне на
референтен лихвен процент - Приложение 1 към договор и Погасителен план,
съдържащи подпис за А. Д. А., се установяват различия в общите графически
2
признаци (транскрипция, размер, степен на разтегливост) и в по-характерните
частни признаци като (графична форма при изписване на елементите на
подписите, направление на движенията при изписване на началните
елементи, количество на движения при изписване на елементите и др.).
Вещото лице приема, че установените различия са съществени, индивидуални
и по обем достатъчни за извода, че изследваните подписи за
„Кредитополучател“ в процесните документи и образците от подписа на А. Д.
А. не са положени от едно и също лице. Въз основа на изложеното дава
заключение, че подписите за „Кредитополучател“ в Договор за потребителски
кредит от 07.08.2020 г.., между „Ю.Б.“ АД и А. Д. А. и в приложените към
него Методология за определяне на референтен лихвен процент и
Погасителен план не са положени от ответника А. Д. А.. В съдебно заседание
вещото лице разяснява, че в изследваните обекти няма признаци,
свидетелстващи за имитация – стремеж за възпроизвеждане на общия признак
като структура, буквени, безбуквени елементи. В оспорените документи
подписите са произволно положени подписи, без директно наблюдение и
старание за възпроизвеждане на конкретен подпис. Вещото лице изключва
възможността подписите да са положени от ответника, но със старание за
различен почерк, например с нетипична ръка, като посочва, че не са налични
обичайните признаци за това - затруднения, скованост, треперене, без
изписване на елементите с необходимата динамика, каквато динамика се
наблюдава в изследваните подписи. Съдът кредитира приетата експертиза
като обоснована, подробно и убедително аргументирана.
С оглед изложеното съдът приема, че се доказва по делото
неавтентичността на документите, представляващи Договор за потребителски
кредит от 07.08.2020 г.., между „Ю.Б.“ АД и А. Д. А. и приложените към него
Методология за определяне на референтен лихвен процент и Погасителен
план – относно изявлението на ответника. Ето защо по силата на така
представените документи не се установява валидно да е възникнало
правоотношение между ищеца и ответника по договор за банков кредит.
Поради това не се доказва в тежест на ответника да са възникнали договорни
задължения, съответно – в полза на ищеца да се възникнали претендирани на
договорно основание вземания. Предявените искове за главницата и за
акцесорните вземания – възнаградителна и мораторна лихва и такси, са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
3
По разноските:
С оглед искането по чл.78, ал.3 ГПК и изхода на делото на ответника
следва да се присъдят направените разноски за експертиза – за сумата от 300
лв.
По изложените съображения Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.Б. АД, ЕИК:*******, срещу А. Д. А.,
ЕГН: **********, искове както следва: с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 37238,13 лв., представляваща неплатена част от
заетата сума по договор за банков кредит от 07.08.2020 г.; с правно основание
чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 1709,26 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 07.04.2021 г. – 01.11.2021 г., с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД за сумата от 2884,84 лв., представляваща лихва за забава за периода
07.04.2021 г. – 10.03.2022 г. и с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от
72 лв., представляваща заемни такси.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК:*******, да заплати на А. Д. А., ЕГН:
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4