Присъда по НОХД №3350/2024 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 246 |
| Дата: | 16 септември 2025 г. (в сила от 2 октомври 2025 г.) |
| Съдия: | Димо Цолов |
| Дело: | 20243110203350 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 28 август 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към Присъда №246 от 16.09.2025 г. по НОХД №3350/2024 г. по опис на РС Варна.
От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу Р. К. М., ЕГН **********, за
това, че:
1. На 26.06.2023 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи – парична сума
140.00 евро, възлизаща на стойност 273.82 лв, от владението на П.Т.М. и И.Ж.Д., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК;
2. На 26.06.2023 г. в гр. Варна, нанесъл лека телесна повреда на М.Н.Н.,
изразяваща се в мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана и травматичен оток по
окосмената част на главата, обусловили в съвкупност временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански
иск от пострадалото лице М. Н. срещу подс. Р. М., за сумата 10000.00 лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от датата на увреждане – 26.06.2023 г. до окончателното плащане.
По искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане
на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия
признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание
чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства.
Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано.
Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по всяко от възведените обвинения и да
определи за първото от тях наказание лишаване от свобода за срок една година, което при
приложение на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а НК, да бъде редуцирано с 1/3 до срок осем
месеца, а за второто от тях да определи наказание „лишаване от свобода“ за срок една
година и шест месеца, което при приложение на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а НК, да бъде
редуцирано с 1/3 до срок една година. Моли също, съобразно чл.23, ал.1 НК, да се извърши
групиране на определените наказания като се наложи като общо най-тежко наказанието
„лишаване от свобода“ за срок една година, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим.
Защитникът на подс. Р. М. не оспорва визираната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по
възведените обвинения и да наложи за всяко от тях предвидените наказания „лишаване от
свобода“ за минималния установен срок, които да бъдат редуцирани с една трета при
приложение на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а НК, както и да се извърши групиране като се
наложи като общо по-тежкото от двете наказания, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок три години. Оспорва предявения граждански иск само по размер.
Гражданският ищец, чрез упълномощен повереник, поддържа предявения
граждански иск и моли същият да бъде уважен в пълен размер.
След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.06.2023 г. подс. Р. М. се разхождал в жк "Владиславово" в гр. Варна,
търсейки откъде да открадне пари. За целта, в 04.25 ч. на горепосочената дата, той влязъл в
игрална зала „Булбет", находяща се на ул. „Ниш" №33 в жк „Владиславово" гр. Варна. По
1
това време в залата нямало посетители. Свидетелите П.М. – крупие и И.Д. – портиер били
по това време в офиса на казаното, където пиели кафе и пушели цигари. Към 04.28 ч. те
видели подс. Р. М., когото познавали по малко име и за когото знаели, че е крадец. Бил им
познат от предишни пъти, когато идвал в залата да проси пари от клиенти. Тъй като имали
нареждане от управителя на обекта - свид. К. Ч., да не го допускат в игралната зала, те му
казали да напусне обекта. Той се престорил, че търси мъж-клиент на заведението по такъв
претекст влязъл вътре. Там той минал зад бара в игралната зала и отворил чекмедже,
намиращо се под бар-плота, в което служителите от персонала на казиното държали парите,
дадени им от клиенти като бакшиши. Подсъдимият Р. М. видял, че в чекмеджето имало пари
- 140 евро и веднага ги взел и прибрал в джоба си. След това тръгнал да излиза, като на
изхода на казиното свид. И. Д. му казал, че няма работа в залата и трябва да си тръгва. Към
този момент нито свид. И. Д., нито свид. П. М. разбрали за извършената кражба, но
действията на подс. Р. М. били заснети от охранителна камера.
След като излязъл, той се отдалечил от казиното и преброил откраднатата
парична сума, която възлизала на 140 евро.
След това се разходил и в около 06.00 часа сутринта на същата дата -
26.06.2023 г., отишъл до пекарна за закуски „Изгрев", находяща се в близост до пощата в жк
„Владиславово" в гр. Варна, до спирка „Химик". Там той застанал пред продавачката - свид.
Савина С. и поискал да си купи баница, подавайки й няколко банкноти с номинал 5, 10 и 20
евро, които бил откраднал по-рано от казиното. Продавачката му отговорила, че приема
левове, а не евро, при което М. си заминал. След около пет минути той отново се върнал
пред пекарната и пакпоискал да си купи закуска със същите пари. В този момент след него
се наредила свид. М. Н.. Свидетелят С. С. отново отказала на подс. Р. М. да му продаде
закуска срещу банкнотите в евро, при което той се обърнал и нанесъл на напълно
непознатата му свид. М. Н. два много силни удара в главата, в резултат на което тя паднала
на земята по гръб, ударила главата си и от тила й започнала да тече кръв.
Тогава подс. Р. М. побягнал, пресякъл бул. „Св. Елена"' и се качил автобус от
градския транспорт в посока центъра на гр. Варна. Малко по-късно той успял да обмени
отнетата парична сума в български левове.
Действията на св. М. пред пекарната били възприети от свид. С. С. и от
другата продавачка - свид. Е.А.. Силно възмутени и изплашени те веднага излели от
пекарната и помогнали на свид. М. Н., след което подали сигнал до НЦ 112. На място била
изпратена линейка и автопатрул на Трето РУ, 0Д МВР Варна.
Рано сутринта на 26.06.2023 г. свидетелите П. М. и И. Д. установили, че от
чекмеджето зад бара в игралната зала липсвала сумата 140 евро като уведомили за това свид.
К. Ч..
В хода на разследването били извършени разпознавания по снимки, при които
всеки един от свдетелите П. М. и И. Д. разпознали подс. Р. М. като лицето, което влязло в
игралната зала рано сутринта на 26.06.2023 г., малко след което установили липсата на
сумата 140 евро от чекмеджето зад бара на игралната зала, а свидетелите С. С., Е. А. и М. Н.
категорично разпознали подс. Р. М. като лицето, нанесло безпричинно удари в главата на
свид. М. Н..
В хода на разследването били приобщени и записи от охранителните камери
от казино „Булбет" и от пекарна „Изгрев".
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, на 26.06.2023 г. свид. М. Н. е получила следните увреждания: мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана и травматичен оток по окосмената част на главата,
обусловили в съвкупност, временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
2
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по приобщената съдебно-медицинска психиатрическа експертиза, подс. Р. М.
страда от синдром на комбинирана зависимост към психоактивни вещества, предимно
стимуланти и канабиноиди, неколкократно е бил хоспитализиран с тази диагноза в
психиатричен стационар, като първата му хоспитализация е от 15-годишна възраст, същият
не страда от умствена недоразвитост и не бил в състояние на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието към датата на процесното деяние и е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Видно от кредитираните като компетентно и безпристрастно изготвени
заключения по назначените в хода на досъдебното производство видео-технически и лицево-
идентификационни експертизи, при прегледа на видеофайловете не са установени следи от
манипулация като лицето, обект на експертизата е от видим мъжки пол, нормално
телосложение, облечено с жълта тениска с надписи, тъмни къси панталонки и чехли и след
влизането си в казино „Булбет“ за времето от 04.39 ч. на 26.06.2023 г. отива зад бар плот,
хваща първо дръжката на хладилната витрина, обръща се и отваря чекмедже, от където
взема неустановен предмет, след което излиза от залата и резултатът от проведеното
сравнително изследване позволява да се направи извод, че на изследваните изображения е
заснето едно и също лице, посочено като Р.К.М. а прегледа на предоставените видеозаписи
от охранителна камера на павилион за закуски „Изгрев" и предоставените за изследване
фотоснимки на лицето Р.К.М. установява, че на записите се вижда категорично подс. Р. М.,
който в 05.36 ч. пред павилиона за закуски нанася два пъти с лява и с дясна ръка удар с
„плесник" в лицето М. Н. Н., при което тя пада на земята.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по приобщената съдебно-медицинска психиатрическа експертиза, сумата 140
евро е с левова равностойност 273.82 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и
категорично установена въз основа на стореното признание от подсъдимия на фактите,
визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявеното от подсъдимия
признание се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – протокол за разпит на свидетели, протоколи за доброволно предаване,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване и заключения по съдебно-
медиццинска, съдебно-оценителна и видео-технически и лицево-идентификационни
експертизи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Р. М. е
осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следните
престъпления:
1. На 26.06.2023 г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи – парична сума
140.00 евро, възлизаща на стойност 273.82 лв, от владението на П.Т.М. и И.Ж.Д., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК;
2. На 26.06.2023 г. в гр. Варна, нанесъл лека телесна повреда на М.Н.Н.,
изразяваща се в мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана и травматичен оток по
окосмената част на главата, обусловили в съвкупност временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 НК.
Всяко едно от двете деяния е осъществено при форма на вината пряк умисъл –
деецът е съзнавал, че противозаконно отнема съответните чужди движими вещи, както и че
причинява телесно увреждане на свид. М. Н..
Причини за извършване на престъпленията – незачитане неприкосновеността
на собствеността и стремеж към противоправно облагодетелстване за деянието по чл.194,
3
ал.1 НК и незачитане личната телесна неприкосновеност за деянието по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1, вр. чл.130, ал.1 НК.
Квалификацията на деянието по т.2 като извършено по хулигански подбуди
съобразно чл.131, ал.1, т.12 НК се обуславя от факта, че телесните увреждания са нанесени
на свид. М. Н. на общодостъпно публично място – търговски обект в близост до пощенски
клон на жилищен комплекс в гр. Варна, в сутрешните часове на деня, при непосредствена
възможност агресивното поведение на подсъдимия да бъде възприето от неорганичен кръг
лица в този оживен район, без наличие на каквито и да е предходни междуличностни
взаимоотношения и персонален конфликт между дееца и пострадалото лице, при което
деецът е демонстрирал напълно пренебрежително отношение към установения обществен
ред и нормите за поведение на публично място.
При определяне вида и размера на наказанието за подс. Р. М., за
престъплението по чл.194, ал.1 НК, съдът прецени като средно висока степента на
обществена опасност на конкретното престъпление - предвид значителния ръст на този вид
посегателства и сравнително невисоката, но невъзстановена стойност на инкриминираните
вещи. Съдът прецени като средно висока степента на обществена опасност на подсъдимия
към момента на извършване на деянието, предвид регистрираните последващи деянието
осъждания за предходно извършени престъпления, включително такива срещу
собствеността, а също и предвид факта на новопостановен осъдителен съдебен акт по НОХД
№3370/2024 г. по опис на РС Варна за същото по вид престъпление, осъществено в
сравнително кратък период след процесното деяние от същия вид. Изтъкнатите
обстоятелства относно степента на обществена опасност на подсъдимия съдът прецени и
като отегчаващи неговата отговорност. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
прецени невисоката стойност на отнетите вещи, недоброто материално състояние на
подсъдимия, както и направеното от същия признание, с което съдейства за разкриване на
обективната истина в производството.
При така изтъкнатите съображения съдът намира, че е налице минимален
превес на отегчаващите спрямо смекчаващите отговорността обстоятелства за подс. Р. М.,
при което следва да се определи предвиденото наказание лишаване от свобода съобразно
чл.54 НК за срок между минималния и средния, в посока към минималния регламентиран в
специалната разпоредба на чл.194, ал.1 НК, а именно – шест месеца, като, при
задължителното приложение на чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, това наказание следва
да бъде намалено с една трета до размер четири месеца.
Предвидената санкция за извършеното деяние по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1 НК е „лишаване от свобода“ до три години. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът прецени степента на обществена опасност на престъплението като
висока, което обстоятелство се отчете и като отегчаващо отговорността на подсъдимия
предвид грубата форма на погазване на конституционно гарантираното право на
неприкосновеност на личността при форма на вината пряк умисъл чрез непредизвикано и
внезапно нападение от физически здрав и силен мъж спрямо беззащитна жена, която при
това е била лишена от възможност да избегне агресията поради нейната внезапна и
непредизвикана проява. Съдът прецени като средно висока степента на обществена опасност
на подсъдимия към момента на извършване на деянието, предвид регистрираните
последващи деянието осъждания за предходно извършени престъпления от общ характер, а
също и предвид факта на новопостановен осъдителен съдебен акт по НОХД №3370/2024 г.
по опис на РС Варна за престъпление от общ характер, осъществено в сравнително кратък
период след процесното деяние.
Изтъкнатите съображения относно обществената опасност на дееца и на
деянието мотивират съда, съобразно чл.54 НК, при превес на отегчаващите спрямо
смекчаващите отговорността обстоятелства, да определи предвиденото в специалната норма
4
на чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК наказание „лишаване от свобода“ за срок между
минимални и средния установен, а именно – девет месеца, като, при задължителното
приложение на чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, това наказание следва да бъде
намалено с една трета до размер шест месеца.
Предвид извършването на всяко от двете отделни деяния в условията на
съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съобразно чл.23,
ал.1 НК, съдът наложи като общо най-тежко за двете деяния наказанието „лишаване от
свобода“ за срок шест месеца при първоначален общ режим.
Предвид признаването на подс. Р. М. за виновен за деянието по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, предявеният граждански иск се явява доказан по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди за претърпените от пострадалото лице физически
болки и страдания, чувство на оскърбление и унижение на личността и психологически и
морални страдания няма принципно определена парична равностойност и следва да бъде
определено от съда по справедливост. Предвид събраните доказателства, съдът намира за
безспорно установени претърпените физически болки и страдания от свид. М. Н. в резултат
на причинените телесни увреждания. Травмите, обуславящи конкретната лека телесна
повреда, не само се характеризират с моментното стресово, болезнено, безпомощно и
унизително изживяване като са предизвикали и чувство на страх за пострадалата, а също
така тя е изпитвала болезненост и дискомфорт от травмата през съответния възстановителен
период. При тези констатации съдът намира за справедливо и съответстващо на конкретните
увреждания, да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер 3500.00 лв, ведно
със законната лихва върху глвницата, считано от датата на увреждане до окончателното
плащане. В частта за разликата над присъдената стойност до претендирания размер,
предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените
разноски за експертизи в съдебното и в досъдебното производство, както и държавна такса
върху стойността на уважения граждански иск.
Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите
на специалната и генералната превенция съобразно чл.36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5