РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Свиленград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200656 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2025/1000-1522/НП
от 01.07.2025 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на Д. Г. (С.G.), роден на ************ година в град
********* от град **************************************, със съдебен
адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез
адвокат А. Г., за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Жалбоподателят Д. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат А. Г.,
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен (липсвали
субективният и обективният елементи от състава на нарушението, наложеното
наказание било явно завишено, жалбоподателят не бил извършил
нарушението и липсвали мотиви относно размера на наказанието).
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. Г., не се явява. За
него се явява адвокат И. Д., преупълномощен от адвокат А. Г., който пледира
пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт, тъй като било
налице съществено процесуално нарушение, свързано с факта, че свидетелят
М. Б. едновременно съвместявал качествата на актосъставител и преводач,
липсвали мотиви относно размера на наказанието, сочило се като отегчаващо
вината обстоятелство, че тайникът е използван за превеждане на 2 лица през
границата на страната – престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от
НК, за което вече е бил наказан и не би следвало да се взема предвид и
липсвали други отегчаващи вината обстоятелства. Алтернативно от Съда се
иска да намали размера на наложената Глоба. Претендират се разноски по
делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – Заместник-Директорът на Териториална дирекция
Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява,
но изпраща процесуален представител – юрисконсулт Д. Ч., която сочи че НП
е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират
се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 27.04.2025 година около 20.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Вход леки автомобили и
автобуси” на път от Република Турция за Република България, пристига
моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил (минИ.) марка „Фиат”, тип
263, модел „Добло” с турски регистрационен № 22 ВG 550 – собственост на
Ахмет Рутлил от град ********* (видно от Свидетелство за регистрация серия
2
НL № 558389, ведно с превод на български език, приложен в приетото и
приобщено НОХД № 315/2025 година на Районен съд – Свиленград), като
жалбоподателят е негов водач и пътува сам.
Подадено е Искане от служител на Гранична полиция (, приложено по
делото) за съвместна проверка. В изпълнение на служебните си задължения и
на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, в халето проверка на трасе „Вход леки
автомобили”, митническите служители М. Б. Б. и А. Н. А. извършват
митническа (физическа) проверка на посочения автомобил, при която
констатират, че резервоарът за гориво е изрязан и е налице специално
пригоден тайник в купето на лекия автомобил, представляващ допълнително
монтиран сандък, достъпен след демонтиране на задните седалки, като
тайникът се намира под задните седалки с продължение към предната част на
автомобила, достигащ под пода на предните седалки на автомобила с вход
(отвор) с размери 45 см на 90 см, като тайникът е с размери: ширина 90 см,
дължина 170 см и височина 31 см, в който митническите служители
констатират наличие на две укрити лица.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
25BG001015М016156 от 27.04.2025 година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение (ведно с превод на български език), каквото и дава и в
което сочи, че е взел под наем процесния автомобил и не знаел за наличието
на тайник.
Проверката приключва в 21.00 часа.
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен
от митническия служител М. Б. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № BG27042025/1000/М-1340 от дата 27.04.2025 година.
Това процесуално действие извършва с участието на колегата си А. Н. А..
След съставянето на АУАН, жалбоподателят Д. Г. е запознат със съдържанието
му чрез извършване на превод на турски език от свидетеля М. Б. Б. и е връчен
лично на жалбоподателя на дата 27.04.2025 година, като жалбоподателят не
сочи възраженията против констатациите в Акта, а сочи че иска адвокат.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва възражение.
На 29.04.2025 година в Деловодството на АНО постъпва Молба от
3
процесуалния представител на жалбоподателя, ведно с приложено
Пълномощно, в която е посочено, че нарушителят желае издаденото в бъдеще
НП да бъде връчено на служебния адрес на адвокат Г., т.е. е посочен съдебен
адресат, респ. негов адрес.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас издава процесното НП № BG2025/1000-1522/НП от
01.07.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на посочения съдебен
адресат на дата 21.07.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието
за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира
приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и
имената на получателя му, а именно: получено от М.Димитрова – служител в
адвокатската кантора. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят Г. е извършил нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, тъй като
при преминаване през държавната граница е използвал превозно средство –
лек автомобил, в което е установено наличието на тайник. За това нарушение
на основание чл. 238в, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32 – 817160
от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните
дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното
НП – И. Добрев Пасков, е служебно известно на Съда, а и това обстоятелство
не се оспорва от страните. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
4
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния
ред с индивидуален административен акт - Заповед.
От приложената в приобщеното НОХД № 315/2025 година на Районен съд
– Свиленград, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на жалбоподателя, е видно, че няма доходи и не притежава
недвижими имоти и МПС; а от Протокола му за разпит в процесуалното
качество на обвиняем става ясно, че е във влошено финансово състояние, тъй
като е безработен и родителите му са зле здравословно и има много разходи,
свързани с тях.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 15.09.2025
година свидетел М. Б. Б.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на М. Б. Б., които са последователни, без вътрешни противоречия,
логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение
към жалбоподателя, което да го провокира превратно или недостоверно да
пресъздава обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвежда в показанията си. От друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по
отношение на показанията на посочения свидетел – митнически служител, не
се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
Агенция „Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и
5
свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от
това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави
заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този
смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на
Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето
защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за
насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, установявайки обективните факти на влизането му в страната,
идвайки от Република Турция, МПС, с което е пътувал, т.е. използвал за
преминаване на държавната граница и в което е установено наличието на
тайник. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените и
изискани такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
6
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с изх.№ 32-243727 от 08.08.2025 година и
Служебна бележка с рег.№ 32-242817 от 08.08.2025 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до незаконосъобразност.
От приложения по делото АУАН се установява, че АУАН е съставен от М.
Б. Б.. Последният е подписал съставения АУАН в процесуално качество на
актосъставител, и същевременно е удостоверил с подписа си (видно от
оригинала на АУАН), в качеството на преводач, извършения превод на Акта.
Не е допуснато нарушение на закона предвид обстоятелството, че в
производството по съставяне на АУАН едно и също лице (М. Б. Б.) е участвало
в две процесуални качества. На първо място по аргумент от разпоредбата на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с подписването му от
актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като
действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише след като му е бил преведен на разбираем
за него език, са последващи неговото съставяне. В този смисъл в
7
производството по съставяне на процесния АУАН лицето М. Б. е участвало
единствено и само в едно процесуално качество - на актосъставител,
установил нарушението. В ЗАНН няма предвидена разпоредба, според която
преводачът да е лице, различно от актосъставителя, тъй като както вече беше
посочено действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае с
неговото съдържание и да го подпише, са действия, които не представляват
елемент от фактическия състав по съставянето на АУАН. В този смисъл не е
налице процесуална пречка лицето, съставило АУАН и подписало в това си
качество съставения АУАН, да извършени превод на същия, т.е. липсва
законова регламентирана несъвместимост едно и също лице да бъде
актосъставител и едновременно с това - преводач. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, актосъставителят по АУАН
единствено не може да участвува в разглеждането на АНП и в издаването на
НП. Ето защо наведеното в тази насока възражение на адвокат Д. в
пледоарията му пред настоящия състав е неоснователно.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на
преводач в административнонаказателното производство - във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български
език. Независимо от изложеното в конкретния случай е имало извършен
превод на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетеля – митнически
служител, които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН
е бил преведен от преводач – М. Б., който е провел с жалбоподателя смислен
разговор на турски език, от който не са възникнали съмнения, че
жалбоподателят не разбира случващото се в момента. В този смисъл, а
именно: не се оспорва извършването на превод на АУАН на разбираем за
жалбоподателя език. Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен
адресат за получаването му – българският адвокат А. Г.. Отново за пълнота
следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за
назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт. Не е задължително в
8
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят при
преминаването си на държавната граница е използвал лек автомобил, в който е
установено наличието на тайник. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. В НП
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН не е посочен личния адрес на свидетеля по Акта А.,
но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане, местоработата,
длъжност и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга
страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Действително в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал
лек автомобил, в който е открит тайник, вместо минИ.. Посоченото не
9
представлява съществено процесуално нарушение предвид изложеното по-
горе и тъй като видът на автомобила не е елемент от състава на процесното
нарушение – в случая важен е фактът, че в управлявания от жалбоподателя е
установено наличието на тайник и че с този автомобил е преминал
държавната ни граница. От друга страна следва да се има предвид, че минИ.ът
(многофункционален автомобил) е категория леки автомобили, които обаче се
характеризират с висок таван и гъвкаво устройство на интериора,
позволяващо различни конфигурации с възможност за превоз на различен
брой пътници и количество товари.
Действително в АУАН и в НП адреса на нарушителя са изписани на
латиница, но предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно имената
му, дата на раждане и държава, където е роден, както и номерът, кога и къде е
издаден Паспорта му, Съдът приема, че е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност.
Фактът, че при посочване на нормата на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, която се
явява и материална и санкционна такава, наказващият орган не е изписал
конкретната хипотеза, не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не е засегнал правото на защита на наказания, защото както вече бе
посочено Съдът приема, че в НП се съдържат конкретните факти по случая.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим
се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и
не е спорно между страните, че към 27.04.2025 година актосъставителят М. Б.
Б. е заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция
Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас”, чиято
материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от
приетата по делото № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 година на
Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
10
„Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това
същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ.
Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция
Митница Бургас.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съгласно дефиницията по § 1, т. 33 от Допълнителната разпоредба (ДР)
на ЗМ, „тайник” е специално изработена или пригодена кухина в превозното
или преносното средство, различна от кухините, които са част от
11
оригиналната конструкция на производителя.”.
Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на
разпитания по делото митнически служител М. Б., наличие на специално
пригоден тайник в купето на лекия автомобил, достъпен след демонтиране на
задните седалки, като тайникът се намира под задните седалки с продължение
към предната част на автомобила, достигащ под пода на предните седалки на
автомобила с вход с размери 45 см на 90 см, като тайникът е с размери:
ширина 90 см, дължина 170 см и височина 31 см, който безспорно отговаря на
формулираното в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ, доколкото е налице пригодена кухина
под задните седалки с продължение към предната част на автомобила,
достигащ под пода на предните седалки на автомобила, пригодена за тайник с
оглед наличния отвор (вход) за достъп и така пригоден не е част от
оригиналната конструкция. При наличието на отвор (вход) под задните
седалки с продължение към предната част на автомобила, достигащ до пода на
предните седалки на автомобила, не са необходими специални знания, за да се
прецени, че полученото съоръжение представлява тайник. Самият факт, че
там са били открити укрити две лица (, който факт не се оспорва от
жалбоподателя), дава допълнителен аргумент на Решаващия състав да
заключи, че в случая се касае именно за тайник в смисъла изложен по - горе.
Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се
изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или
преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е.
законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства -
преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и
обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е
предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда
изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и
изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това
преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно
средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е
налице легална дефиниция, както вече се посочи по - горе, установена в § 1, т.
33 от ДР на ЗМ.
Налице е довършено нарушение, тъй като в случая държавната граница
12
на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид
спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто
служители не са на самата държавна граница, което е практически
невъзможно, а вътре в територията на Република България.
Решаващият Съдебен състав приема, че всички тези обективни
признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото
производство, така и в хода на проведеното административнонаказателно
производство. Безспорно разпитания по делото свидетел (М. Б.), чиито
показания Съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви (както
вече бе посочено по – горе в настоящото изложение) пряко потвърждават
обективното наличие на пригодена кухина под задните седалки на процесното
МПС, пригодена за тайник чрез изрязване на отвор (вход) за достъп до нея.
Достъпът до тази кухина, местоположението й, получено в резултат на вход
(отвор) дава основание да се приеме, че същата е била пригодена като такава
именно с тази цел и предназначение. На тази доказателствена основа и
установените характеристики на откритата съществуваща кухина, Съдът
приема за безспорно и категорично установено, че тя представлява именно
тайник по смисъла на ЗМ - § 1 от ДР. Поради това, закономерно се налага и
следващият правен извод за осъществено от обективна страна,
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.
Установено е и авторство на деянието, а именно: в лицето на
жалбоподателя видно от данните, съдържащи се в приложеното към НОХД №
315/2025 година на Районен съд - Свиленград Бързо производство № 88/2025
година, както и фактът, че същият е преминал през границата на страната с
това превозно средство като негов шофьор.
Изложеното дава основание на Съда да приеме, че по безспорен начин е
установено от обективна страна извършването на твърдяното в НП нарушение
от страна на жалбоподателя.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици (съзнавал е, че преминава държавната ни
граница с МПС, в което е бил пригоден тайник в естествена кухина в
13
конструкцията на лекия автомобил). За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи, че жалбоподателят няма как да не е знаел за тайника, тъй
като по НОХД № 315/2025 година двете укрити лица са заявили, че той е бил
когато са се скрили, в същия смисъл са и обясненията на Г., дадени в
процесуалното качество на обвиняем. Интелектуалният и волевият елементи
на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел
нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на
държавната граница, респ. и забраната да не се използва при преминаването
на границата превозно средство, в което съществуват тайници, предвид
обстоятелството, че това е ноторно известно. Отделно от това той явно е
пътувал многократно през държавната граница на страната ни (видно от
приложената по делото Справка за пътуване) и няма как да не му е бил
известен митническия режим, включително задължението да не преминава
границата с превозно средство, в което има тайник. Той очевидно е
пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо
законовото предписание. Дори и хипотетично да приемем, че обсъжданата
забрана не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я
знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл,
а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за
наличието на тайник в използваното МПС от дееца като шофьор, доколкото
вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният
закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират
само по изключение, а последното не е налице за конкретния
административнонаказателен състав.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не представлява такъв. В
случая с НП е наложено административно наказание „Глоба” за неизпълнение
на задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ, поради което
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя
като висока. Наличието или значителността, респ. липсата или
14
незначителността, на вредните последици няма значение за това дали е
извършено нарушението и не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на
легалната дефиниция на маловажния случай по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т.
4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, изричната преценка на АНО,
обективирана в издадения санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г., Съдът
споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са
налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В АУАН и в НП е отбелязано, че е нарушен чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, а тази
нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция (както вече
бе посочено). Няма пречка нарушената правна норма да съдържа
едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на изискванията. Сочената като нарушена разпоредба
предвижда, че на виновните лица се налага Глоба в размер от 200 лв. до 1 000
лв.
Аминистративното наказание е правилно и законосъобразно определено
по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв,
предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО е посочил
(приел), че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства и наличие
на смекчаващо такова, но въпреки това е наложил наказанието в
максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ
въпреки наличието и на смекчаващо такова. Действително установи се
15
отегчаващо отговорността обстоятелство – тайникът е бил използван. Следва
да се има предвид, че за преведените през границата на страната ни двама
чужди гражданина, без разрешение на надлежните органи на властта, срещу
жалбоподателя Д. Г. се е водило и приключило наказателно производство
(Бързо производство № 88/2025 година по описа на ГПУ - Свиленград), видно
от НОХД № 315/2025 година на Районен съд - Свиленград, което
обстоятелство не може да бъде пренебрегнато, тъй като същият е понесъл
предвидената наказателна отговорност за това си деяние по чл. 280, ал. 2, т. 3
и т. 4, вр.ал. 1 от НК, а вземането на това обстоятелство като критерий за
утежняване на неговата отговорност би довело до непряка двойна наказуемост
спрямо нарушителя Д. Г., т.е. не може да бъде мотив за налагане на по-висока
санкция. Действително обществената опасност на процесното деяние е
завишена, тъй като е налице неизпълнение на задължение към Държавата,
регламентирано в ЗМ. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е
завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично
нарушение, установено с влязъл в сила Съдебен акт, респ. влязло в сила НП,
както и въобще наличие на друго нарушение на митническия или валутния
режими, както и няма данни да са налице извършени от лицето
противообществени прояви и предвид факта, че не е възпрепятствал или
направил опит да осуети проверката. По делото са налични доказателства за
недобро финансовото положение на жалбоподателя – няма доходи и за
влошено имотно състояние – не притежава недвижими имоти и МПС, видно
от Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние,
приложена в приетото и приобщено НОХД № 315/2025 година на Районен съд
- Свиленград. Следва да се отчете и фактът, че родителите му са във влошено
здравословно състояние, свързано с много финансови разходи за лечение, за
които явно той полага грижи. Прави впечатление и фактът, че на
жалбоподателя е предоставена безплатна правна помощ от страна на адвокат
А. Г., което е явно поради липсата на средства. По същия начин в приложеното
в Бързото производство по НОХД № 315/2025 година Пълномощно не е
посочен заплатеният размер, което отново навежда на мисълта за оказана
безплатна правна помощ, т.е. за липсата на финансови възможности дори за
заплащане на адвокатски хонорар. Съдът не е съгласен с АНО, че като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете, че били положени
усилия за изработката на тайника, тъй като техническата изработка не може
16
да се вмени на жалбоподателя Д. Г., предвид липсата на доказателства в тази
насока. Не би могло да се приеме за отегчаващо вината обстоятелство и
предположението, направено от АНО, че тайникът за в бъдеще би могъл да
послужи за укрИ.е и превозване на стоки и лица, тъй като подобни
предположения не са доказани и са само една възможност, а не осъществен в
действителността факт. Предвид изложеното и обстоятелството, че
фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива
белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или
наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали
до размер между минималния и средния законоустановени такива, тъй като е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но има и
отегчаващо такова и вземайки предвид завишената обществена опасност на
деянието и незавишената такава на дееца. Не би било правилно и справедливо
да се налага санкция, която изначално е неизпълнима, тъй като идеята на
законодателя е да се въздейства възпитателно и поправително върху дееца, а
не да му се отнемат всички финансови средства и да бъде оставен на
произвола на съдбата.
Отделно от това следва да се отбележи, че не става ясно защо АНО е
наложил максимално по размер наказание след като твърди за наличие и на
смекчаващо отговорността обстоятелство, което неминуемо следва да доведе
до определяне на по-нисък размер на санкцията от максималния такъв.
Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е
частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали
размерът на наложеното наказание „Глоба” от 1 000 лв. на 300 лв. Така
редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и
юридическите лица.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че е
неоснователно наведеното в Жалбата и в пледоарията пред настоящия съсатв
възражение, касаещи липса на мотиви в НП за определяне размера на Глобата,
17
тъй като такива има посочени, въпреки че Съдът не е съгласен с тях.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Д. Г. и адвокат А. Г., изрично е
посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
18
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Д. Г., който е бил представляван по делото
от надлежно упълномощения адвокат А. Г., който е преупълномощил адвокат
И. Д., а обжалваното от него НП е частично отменено от Съда. При тези
обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт, респ. частична
такава, възнаграждението за един адвокат, респ. част от него, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал
отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 400 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото и с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата,
извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска
защита и съдействие) – написване на Жалбата и процесуално
представителство, кабинетна работа, свързана с проучване на актуалната
съдебна практика по този вид дела. Съдът намира, че този размер отразява
реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай. Но
предвид изхода на делото и обстоятелството, че размерът на Глобата бе
редуциран чрез намалянето й до размер между минималния и средния
законоустановени такива на процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат А. Г., следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер
само на част от посочената сума, а именно: 280 лв., които следва да бъдат
заплатени от Агенция „Митници”. Фактът, че жалбоподателят по делото се
представляваше от двама адвокати, не променя горните изводи на Съда.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително
19
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Основателно е и искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер от 80 лв. е справедливо. Но предвид
изхода на делото и обстоятелството, че размерът на Глобата бе редуциран чрез
намалянето й в размер между минималния и средния законоустановени такъв,
на АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
само частично от посочената сума, а именно: 24 лв., които следва да бъдат
заплатени по сметка на Териториална дирекция Митница Бургас.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
ал. 7, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № BG2025/1000-1522/НП от 01.07.2025 година на
Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на
Д. Г. (С.G.), роден на ********** година в град ********* от град
****************************************************, на основание чл.
238в, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба”, като
НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 1
000 лв. на 300 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА Д. Г. (С.G.),
роден на ********** година в град ********* от град
************************************, ДА ЗАПЛАТИ на Териториална
дирекция Митница Бургас с адрес: град Бургас, ул.„Александър Батенберг” №
20
1, сумата от 24 лв. (двадесет и четири лева), представляваща част от
направените разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД №
656/2025 година на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава
Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Г. Г. от Адвокатска колегия -
Хасково, сумата от 280 лв. (двеста и осемдесет лева), представляваща част от
адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
адвокатска защита и съдействие на Д. Г. по АНД № 656/2025 година на
Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
21