Р Е Ш Е Н И Е
№ 588/ 15. Ноември
2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На десети ноември 2021г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 740/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Б.Ц.К. ***/ срещу Заповед за
ПАМ № 21-0938-000500/26.06.2021г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, с която на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.
„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
затова че със съставен АУАН № GA382200/26.06.2021г.
е установено, че на 26.06.2021г. като водач на собствения си лек автомобил БМВ
318И с рег. № ЕН****ВХ отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство в РУ-Кнежа и отказал медицинско изследване за употреба на
наркотични вещества във ФСМП -Кнежа.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че не е
извършил нарушение на ЗДвП, за да бъде проверяван за употреба на наркотични
вещества и затова счита, че е налице тенденциозно отношение на полицейските
служители, след като пробата за алкохол се оказала отрицателна. Заявява, че
отказал проба за наркотични вещества, тъй като се усъмнил в действията на
служителите на реда. Посочва, че впоследствие - на 30.06.2021г. направил
лабораторен тест за употреба на наркотични вещества, който е отрицателен и
прилага като доказателство резултатите от медицинското изследване. Посочва, че
автомобилът му е необходим във връзка с работата.
Ответникът –Началника на Сектор ПП при ОД на МВР –
Плевен, чрез юрисконсулт Алексиева изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че издадената заповед е законосъобразна, извършеното деяние е
безспорно доказано, водачът е отказал тест за наркотични вещества, както и
медицинско изследване. Неоснователни счита доводите, че отрицателния резултат
от лабораторно изследване, направено 4 дни по-късно следва да се вземе предвид
при произнасянето от административния орган. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.08.2021г.
Жалбата е подадена чрез куриер и е постъпила направо в съда на 18.08.2021г. / с
Рег. № 3997 от 18.08.2021г., ведно с жалба срещу Заповед за ПАМ
№21-0938-000502/26.06.2021г., по която е образувано АД № 649/2021г. /, в
рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно
легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен по отношение
на Б.Ц.К. с правно основание чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача К. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Като фактическо основание е посочен съставения срещу К.
АУАН № GA382200/26.06.2021г., с който е установено, че на
26.06.2021г. като водач на собствения си лек автомобил БМВ 318И с рег. № ЕН****ВХ
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство в РУ-Кнежа и отказал
медицинско изследване за употреба на наркотични вещества във ФСМП -Кнежа. На
водача е издаден талон за медицинско изследване, който му е връчен и същият се
подписал, че отказва да бъде тестван за наркотични вещества, бил съпроводен до
ФСМП – Кнежа, където пред дежурен лекар д-р М. категорично отказал да даде кръв
за изследване за употреба на наркотични вещества.
С описаните деяния е осъществил нарушение на чл. 174
ал.3 пр.2 ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил
предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, което съставлява
фактическо основание за издаване на ПАМ на осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение, която административна принуда се изразява във
временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС и откаже проба с тест
за наркотични вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване.
Мярката се прилага под условие до решаване въпроса за
отговорността, но е ограничена със срок – за не повече от 18 месеца.
На 26.06.2021г. със съставянето на АУАН е иззето и
СУМПС на К., което е описано и в обстоятелствената част на заповедта, с което
мярката фактически е изпълнена.
ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана
заповед от службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях лица.
Съгласно приложената по делото Заповед №
316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен т.1.1. Началникът на
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен е оправомощен да издава заповеди за
ПАМ по чл. 171 т.1 от ЗДвП за нарушения, извършени на обслужваната територия.
Описаното нарушение в АУАН, послужило като фактическо
основание за издаване на заповедта, е извършено на територията на СПП – Плевен.
Следователно заповедта е издадена от съответния териториално и материално
компетентен орган в рамките на предоставените правомощия.
Заповедта е мотивирана със съставения АУАН, чието
съдържание е посочено като фактическо основание за издаването й. Описаното
нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП с всички факти и обстоятелства, при които е
извършено съставлява фактическо основание за издаването на ПАМ с посоченото
правно основание – чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП. От съдържанието на заповедта
може да се направи извод, че принудителната административна мярка се налага на Б.Ц.К.
в качеството му на водач на автомобила за извършеното административно нарушение
по чл. 174 ал.3 ЗДвП и се изразява във временно отнемане на СУМПС на водача до
решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере
правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна
мярка, по отношение на кое лице се прилага, вида и срока на действието й и в
този смисъл е достатъчно добре мотивирана. Поради
това заповедта е издадена в изискуемата писмена форма като съдържанието й позволява
да се разбере каква е точната воля на административния орган и какви са
мотивите за издаването й.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е спорно, че
К. е управлявал собствения си автомобил, както и че след като е спрян за
проверка отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, както и
отказал медицинско изследване. Субект на мярката по чл. 171 т.1. „б“ ЗДвП може
да бъде единствено водача на автомобила и това обстоятелство също не е спорно.
Видно от съставения Протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози управлявания от К.
автомобил се е движил на зиг-заг и водача несигурно е боравел с уредите за
управление, което е провокирало спирането му за проверка от контролните органи.
Говорът му е бил замазан и неясен. Затова е изпробван за алкохол с техническо
средство, но резултатът е бил отрицателен, което е наложило да бъде тестван и
за наркотици с оглед начина на шофиране и поведението му, които сочат на
евентуална употреба на такива вещества от водача. Удостоверил е отказа си да
бъде тестван с подпис във връчения талон за медицинско изследване, както и категорично
отказал да даде кръв за изследване пред медицинското лице в ФСМП – Кнежа,
докъдето бил съпроводен от полицейските служители. Данните не сочат на
преднамерено и непрофесионално извършена проверка. Представеното впоследствие
лабораторно изследване от 30.06.2021г. с негативен резултат е неотносимо като
доказателство по случая, тъй като е извършено четири дни след проверката и след
издаването на заповедта, а и не може да опровергае единствения правнорелевантен
факт, от значение за прилагане на ПАМ, че жалбоподателят към момента на
проверката е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици, както чрез
тест, така и чрез кръвно изследване. Законът санкционира такова поведение като
го приравнява по правни последици на случаите, при които е установена употреба
на наркотични вещества.
Поради това по отношение на К. в качеството му на
водач за извършеното от него нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП законосъобразно
е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Принудителната административна мярка се прилага за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения - при отказ на водач да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръвна проба за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества. Мярката е приложена при наличието на материално-правните предпоставки
и е съобразена с целта на закона.
В случая жалбоподателят като водач на собствения си
автомобил категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е
дал кръвна проба за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества.
До приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
въпросът за отговорността на К. във връзка със съставения акт и констатираното
с него нарушение не е решен според данните от приложената справка за нарушител,
поради което и действието на мярката не е отпаднало.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие
– до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до определен срок – не повече от 18 месеца.
Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по
отношение на водача ефект, както и
фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на
нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, което е било съобразено.
По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС, както е процедирано в случая
чрез отнемане на СУМПС на водача.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и да даде кръв за медицинско
изследване, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на
нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничена с
определен максимален срок – 18 месеца, което е законосъобразно определено. А
налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие
за действието на мярката и към момента няма данни да е настъпило.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.
Затова
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. съгласно
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.Ц.К. ***/ срещу Заповед за ПАМ № 21-0938-000500/26.06.2021г. на Началник
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР -
Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Б.Ц.К. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /п/