№ 35027
гр. С., 24.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110163314 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от П. Р. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С., жк.
*******, чрез Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ срещу „ВИВА КРЕДИТ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис
73Г, представлявано от Свилен Петков Петков, за която съдът констатира, че е редовна, а
предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2025 г.
от 13.45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на от П. Р. Б. с ЕГН **********
и адрес: гр. С., жк. ******* чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, срещу „ВИВА
КРЕДИТ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от
Свилен Петков Петков, с която се моли съда да:
- прогласи договор за потребителски кредит №5947438/28.07.2023 г. за
нищожен,
-при условията на евентуалност да признае за установено в отношенията между
страните, че чл. 1, ал. 3 - клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от
сключения между тях договор за потребителски кредит № 5947438/28.07.2023 г. е нищожна
1
-при условията на евентуалност да признае за установено в отношенията между
страните, че чл.4 ал.2 – неустоечната клаузата от сключения между тях договор за
потребителски кредит № 5947438/28.07.2023 е нищожна.
Ищецът твърди, че на 28.07.2023 г. е сключил договор за паричен заем №
5947438/28.07.2023г. с „Вива кредит” ООД/към настоящия момент право приемник е „Вива
кредит АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 800 лева,
видът на вноската е двуседмична, а броят на погасителните вноски е 11. В договора е
посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40.32 %, а ГПР в размер на
48.66 %. В чл. 1 ал.3 от Договора са уговорени че кредиторът предоставя на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на
кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 254.32 лв., която ще
бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните
са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което
да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е
уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в
размер на 169.51. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като
в този случай 2 дължимата вноска ще бъде в размер на 118.20 лв., а общото задължение по
кредита ще е в размер на 1300.2 лв.
Твърди се, че П. Р. Б. е погасил изцяло процесния кредит.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен
размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Излагат се съображения за нищожност на клаузата, с която в процесния договор
за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави
обезпечение -поръчител, който отговаря на определени съответно към този момент да бъде
направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали
ще е необходимо обезпечение/. Сочи се, че неустойката накърнява добрите нрави. Сочи се,
че в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
„Вива кредит” ” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по
своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че клаузата с която се уговаря заплащане на възнаграждение за
експресно разглеждане за нищожна и противоречаща на закона, в пряко противоречие на
чл.10а, ал.1 ЗПК.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 1 1,
ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави-
2
надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Иска се да на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължено ответното дружество
да представи извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги по Договор за паричен заем № 5947438/28.07.2023г. включително да предостави и
копие от договора и СЕФ и застраховка.
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
Дирекция „Регистри“ при БНБ с адрес: гр. С., ул. „Славянска“ 6, на база на което да бъде
предоставена информация относно всички сключени договори за потребителски кредит
между „ВИВА КРЕДИТ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано
от СВИЛЕН ПЕТКОВ ПЕТКОВ и кредитополучател П. Р. Б. с ЕГН **********, както и
данни за движението по тях., което искане съдът отхвърля като неотносимо към предмета на
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Изложени са
съображение за недопустимост на установителните искове.
Поддържа се, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в
договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация заедно
с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.
Сочи се, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за
потребителски кредит. Единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да
не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.
Като неоснователни се определят твърденията на ищеца, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че посочената
разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено.
Поддържа се, че единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва,
посочени са в т. 8 и допусканията при които това ГПР се изчислява.Прави се позоваване на
чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Оспорват се твърденията, че
договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването
й представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Като неоснователни се определят и твърденията на ищеца за противоречие на
договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
Поддържа се, че преценката за накърняване добрите нрави по отношение на
неустойката следва да се направи при комплексна оценка и отчитане на фактори като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката,
както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението,
3
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се
приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.
Поддържа се, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна
услуга, която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на
документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда
времево.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
чл. 143 ЗЗП
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и
ВИВА КРЕДИТ” АД е сключен договор за Паричен заем № 5947438/28.07.2023г
В тежест на ответника е да установи, че във връзка с непредставяне на
обезпечение по Договор за паричен заем № 5893749 от страна на ищеца, е възникнало
вземане за неустойка по валидно уговорена неустоечна клауза , както и че ма ищеца е
предоставена услуга, несвързана с дейности по кредита по „експресно разглеждане“ В
тежест на ищеца по иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора поради
противоречието им със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави, е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно че: както и че клаузата от процесния договор,
касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и клаузата,
предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен
заем, противоречат на закона, водят до негово заобикаляне, респективно - накърняват
добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже пълното съответствие на договора с
изискванията на закона и добрите нрави, включително договорът за кредит да съдържа
всички необходими реквизити според ЗПК.
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване на сумата в размер на 130 лева е с валидно възникнало правно
основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори , след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и
като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която ищецът
, с ЕГН ********** е изплатил на ответното дружество по договор за паричен заем №
5947438/28.07.2023г включително и чрез рефинансиране на заема? 2.Вещото лице да посочи
размера, датата и разпределението /по пера/ на постъпилите суми за погасяване на
4
начислени задължения на всяко извършено от ищеца плащане на ответника по Договор за
паричен заем № 5947438/28.07.2023г . Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и
общо изплатената от ищеца сума по кредита и използвайки нормативно установената
формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, вещото лице да посочи какъв е
действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем № № 5947438/28.07.2023г
вещото лице да включи в размера на ГПР и начислените на суми за такса експресно
разглеждане и неустойка по договора. 4.Какъв е размера на дължимата възнаградителна
лихва, дължима от потребителя, съгласно посочения в договора лихвен процент към датата
на погасяване?Да се посочи ГЛП в какъв размер в заивисимот от петкратния размер на
законната лихва . поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева, платим от
ищцата в 7-дневен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Виолета Димитрова Панчева, която да се уведоми за
изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, с оглед
отделените за безспорни факти и обстоятелства и допуснатата ССЕ.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5