№ 257
гр. П., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720105818 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правно основание чл.1* от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, К. К. К. - ЕГН:**********, съдебен
адрес: гр. П., ул."Р.Д." №* ет* офис ** моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П." - АД, гр.П., ЕИК: *********,
че не дължи следните суми - Сумата от 870.90 лв., представляваща стойността на ползвана
топлинна енергия за периода от 19.10.2009г. до 30.04.2011г. включително, както и законната
лихва за забава за месечните плащания в размер на 183.80 лв. за периода от 30.11.2009г. до
27.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 870.90 лв., считано от датата на
заявлението - 19.10.2012 год. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 125 лв., направени разноски, като за посочените суми е издаден изпълнителен
лист от 16.12.2013г. по ч.гр.д.№**** год. по описа на ПРС/решение №898/17.09.201Зг. по
гр.д.№ ****г. по описа на ПРС, тъй като същите са погасени по давност, като му се
присъдят и направените разноски по делото.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело под №** год. по описа на ЧСИ
Е.Д., с район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че изпълнително дело е
1
образувано по молба на ответника Топлофикация П. АД, въз основа на изпълнителен лист
от 16.12.2013 год., издаден по ч.гр.д. №**** год. по описа на ПРС
/решение№898/17.09.2013г. по гр.д.№****г. ПРС/, за сумата от 870.90 лв., представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия за периода от 09.10.2009г. до 30.04.2011г.
включително, както и законната лихва за забава за месечните плащания в размер на 183.80
лв. за периода от 30.11.2009г. до 27.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата
от 870.90 лв., считано от датата на заявлението -19.10.2012 год. до окончателно изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 125 лв.
След образуване на цитираното изпълнителното дело срещу ищеца на 02.02.2014
год. под №** год. по описа на ЧСИ Е.Д., не са били извършвани действия по принудително
събиране на вземането или поисквани такива действия до 21.06.2016г., когато с молба вх.
№***** от същата дата, ответното дружество е поискало проверка на имуществото на
ищеца и при наличие на такова да бъде наложен запор върху същото . С това си действие по
принудително събиране на вземането е бил прекъснат давностния срок от ответното
дружество .
Не се спори по делото, че в последствие, въз основа на същия изпълнителен лист,
при ЧСИ С.Б. е било образувано изпълнителното дело срещу ищеца на 22.06.2021 год. под
№**** год. по описа на ЧСИ С.Б..
Ищеца се позовава на чл.11* б.“в“ във вр. с чл.119 ЗЗД, и ТР № 2 от 02.06.2015 год.
на ВКС по тълк. д № 2 / 2013 год. ОСГТК, и по конкретно на мотивите на т.14., като счита,
че принудителното събиране на вземането се погасява с изтичане на 3 годишен давностен
срок.
Съдът не споделя, доводите на ищцовата страна. В случая безспорно е било налице
производство по реда на чл.410 ГПК и сл., като изпълнителния лист е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение. В мотивите на т.14. ТР № 2 от 02.06.2015 год. на ВКС
е застъпено становището, че едностранните производства без участието на длъжника не
прекъсват давностния срок по смисъла на чл.116 ЗЗД, като самото тълкуватлено решение
касае производство за издаване на изп. лист по на извънсъдебно основание по отменения
ГПК. В случая в произдството по чл.410 и сл. от ГПК, неподаването на възражение от
длъжника от една страна е признание на вземането на кредитора, което по смисъла на
чл.116, б.”а” от ЗЗД, също прекъсва давностния срок, като връчването на заповедта на
длъжника и възможността за оспорване на вземането правят производството двустранно. С
неподаването на възражение също така възпрепятства образуването на исково производство,
поради липса на правен интерес, доколкото заповедта за изпълнение влиза в сила.
Последната получава стабилитет, към момента на издаването и, и длъжника в последствие
може оспорва вземането, само като се позовава на факти настъпили след издаването и.
Съгласно разпоредбата на чл. 11* б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, на която разпоредба се позовава и ищцовата
страна.
2
Настоящият състав обаче поддържа становището, че след като за вземането за е
издадена заповед за изпълнение, то последното също следва да се погасява с общата
петгодишна давност, така както ако делото се беше развило в исков процес и имаше
постановено съдебно решение. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по
същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила
заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа
на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е
разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 от
ГПК. Предвид така съществуващата закона уредба следва да се приеме, че законодателят е
придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила решение относно
вземането, доколкото атакуването на същата е ограничено аналогично спрямо атакуването
на влезли в сила решения ( така възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна
практика – напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV
г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
От горното следва, че първоначално изпълнително дело е било образувано на
02.02.2014 год., което е било прекратено /перимирано/ по право на 02.02.2016г. До 2015г.,
не е текъл давностен срок, доколкото цитираното тълкувателно решение е постановено през
2015г. и до този момент е действала практика, че при висящ исков процес не тече давностен
срок. Този давностен срок е бил прекъснат на 21.06.2016г., предвид изложеното по-горе.
Въз основа на процесния лист е образувано ново изпълнително дело на 22.06.2021
год. В случая следва да се има предвид, съгласно чл.3 от Закона за мерките и действия по
време на извонредно положение за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират давностни срокове на 14.06.2020 г..
Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия не са
погасени по давност, тъй като не е изтекъл 5 годишен срок от последното действие по
принудително събиране на вземането, към настоящия момент.
С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество 100.00 лева юрисконсулско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВРЪЛЯ предявените искове от К. К. К. - ЕГН:**********, с адрес: гр. П.,
ул."Ю.Г." бл** вх* ап** с които се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника - „Топлофикация- П.” ЕАД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.П., кв.
„Мошино", че ищеца не дължи на посоченото дружество, сумите от 870.90 лв.,
представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от 19.10.2009г. до
30.04.2011г. включително, както и законната лихва за забава за месечните плащания в
размер на 183.80 лв. за периода от 30.11.2009г. до 27.09.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата от 870.90 лв., считано от датата на заявлението - 19.10.2012 год. до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 125 лв., направени разноски,
като за посочените суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2013г. по ч.гр.д.№**** год.
по описа на ПРС /решение №898/17.09.201Зг. по гр.д.№ ****г. по описа на ПРС/, тъй като
същите са погасени по давност, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К. К. К. - ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул."Ю.Г." бл** вх* ап** да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* с адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино", сумата от 100.00 лева, юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4