Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15
гр. Враца, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на девети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА исково адм. дело № 428 по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен иск от Е.Й.Й. от гр. ***, чрез пълномощника
* Л.В., против Областна
Дирекция на МВР - Враца за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лева, изразяващи се в заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на
НП № 19-0300-000135/30.04.2019г., издадено от Началник група РУ - Мездра към
ОДМВР - Враца, за което е образувано АНД № 244/2019г. по описа на Районен съд –
Мездра. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск.
Ответникът - Областна
Дирекция на МВР - Враца, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа, че не е налице правна
възможност за присъждане на направените разноски по реда на ЗОДОВ, а е следвало
ищецът да поиска допълване на съдебното решение по воденото
административнонаказателно дело в частта за разноските.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност на предявения
иск. Счита, че ищецът е следвало да направи искане по чл. 248 от ГПК за
изменение на решението на касационната инстанция в частта за разноските.
По делото са
представени писмени доказателства. Изискано и приложено е АНД № 244 по описа за
2019 г. на РС – Мездра, ведно с КАНД № 110 по описа за 2020 г. на АдмС – Враца,
предмет на разглеждане по което е било НП № 19-0300-000135/30.04.2019г.,
издадено от Началник група РУ - Мездра към ОДМВР - Враца.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че с НП №
19-0300-000135/30.04.2019г., издадено от Началник група РУ - Мездра към ОДМВР -
Враца, на ищеца е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева на
основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С решение № 15 от
22.01.2020 г., постановено по АНД №
244/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра е отменено цитираното по-горе НП.
В производството пред
районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от 25.07.2019 г., с договорено и заплатено в брой
възнаграждение от 300,00 лева.
Решението на районния съд е обжалвано пред
Административен съд –Враца от АНО, като по касационната жалба е образувано КАНД
№ 110/2020 г. по описа на същия съд. Ищецът
е ползвал адвокатска защита и в касационното производство, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие от 08.06.2020 г., с договорено и
заплатено в брой възнаграждение от 300.00 лева.
Производството по това дело е приключило с Решение № 184/23.06.2020 г., с което
касационната инстанция е оставила в сила решението на районния съд и е осъдила
ОДМВР – Враца да заплати на Е.Й.Й. разноски по делото в размер
на 300,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд -
Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. За квалифициране на иска като такъв по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа, издал оспорения акт. НП
се издава от административен орган,
в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административният характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните НП като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Безспорно се установи,
че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди. НП е издадено от Началник група РУ - Мездра към ОДМВР
- Враца, а съгласно чл.
37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Предвид това
предявеният иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е
и ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е
налице отменен акт – НП № 19-0300-000135/30.04.2019г.,
издадено от Началник група РУ - Мездра към ОДМВР - Враца, отменено с решение № 15 от
22.01.2020 г., постановено по АНД №
244/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, оставено в сила с решение № 184
от 23.06.2020 г. по КАНД № 110/2020 г. по описа на Административен съд – Враца.
Този факт е безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата
изискуема предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Именно
издаденото НП, което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е
предпоставка за ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за
правна защита и съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и
заплащането на адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не
беше издадено, за ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше
да плати хонорар за това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска
защита при обжалване на НП, в случай, че не е в
състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален
защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за
обезпечаването на успешния, а в случая и окончателен изход на
административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за
осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно
дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на
Върховния административен съд. Съгласно цитираното ТР при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
При тези констатации
съдът намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие
на причинна връзка между отменения акт - НП и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното,
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по
основание. От приложения договор за
правна защита и съдействие от 25.07.2019 г. се установява, че договореното
възнаграждение от 300 лева е заплатено в брой и в пълен размер. Същият е
надлежно оформен, удостоверява извършено плащане в рамките на производството по
АНД, преди постановяването на решение по спора и има характер на разписка за
посочената в него като заплатена сума, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при което искът се явява доказан и по размер.
Възражението на
ответната страна, че не е налице правна възможност за присъждане на направените
разноски по реда на ЗОДОВ, а е следвало ищецът да поиска допълване на съдебното
решение по воденото административнонаказателно дело в частта за разноските, е
неоснователно.
Съгласно чл. 63, ал. 3
от ЗАНН (ДВ бр. 94 от 29.11.019г.) в съдебните производства по ал. 1
(каквото безспорно е производството по АНД № 244/2019г. по описа на РС –
Мездра) страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Цитираната разпоредба е публикувана в ДВ на 29.11.2019 г. и е влязла в сила на
02.12.2019 г. В същото време единственото съдебно заседание по АНД № 244/2019
г. по описа на РС – Мездра, което се явява и последното заседание в съответната
инстанция, е проведено на 15.10.2019 г. Именно до приключване на това заседание
по делото ищецът в настоящото производство и жалбоподател в
административнонаказателното производство пред районния съд би могъл да предяви
претенция за присъждане на направените деловодни разноски. Към този момент
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не е била част от действащото
законодателство и съответно жалбоподателят не е разполагал с нормативна
възможност да направи искане за присъждане на сторените разноски. При
постановяване на първоинстанционното решение на 22.01.2020 г. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е била в сила,
но районният съд не е дължал произнасяне относно направените по делото
разноски, тъй като не е бил сезиран с такова искане. Жалбоподателят не е имал и
правото да поиска изменение на решението в частта за разноските, тъй като
същото е допустимо само, когато страната е направила искане, но съдът е
пропуснал да се произнесе по него.
В проведеното на
09.06.2020 г. съдебно заседание по КАНД № 110/2020 г. по описа на АдмС – Враца
ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за присъждане на
разноски пред двете съдебни инстанции. С постановеното решение № 184 от
23.06.2020 г. административният съд е разпределил разноските в касационното
производство след като е оставил в сила първоинстанционното решение. Съобразно
изхода на спора касационният съд не е дължал произнасяне относно разноските
пред въззивната инстанция. При това положение не може да се счете, че липсата
на искане по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за изменение на решението
в частта за разноските се дължи на бездействие на ищеца.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 10,00 лева за платена държавна такса.
В
настоящото производство се претендира и присъждане
на възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Искането е основателно. В
приложения на л. 14 от делото Договор за правна защита и съдействие е посочено,
че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА
е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от
съда, но не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът принадлежи към една от изброените категории лица,
които могат да се ползват от правото да получат безплатна адвокатска помощ.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде
заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева,
определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1/09.07.2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл Определение
от 19.02.2015г. по ч.д. № 1451/2014г. на ВКС, II т.о.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.Й.
с ЕГН ********** от гр.
*** сумата от 300,00 (триста) лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП
№ 19-0300-000135/30.04.2019г., издадено от Началник група РУ - Мездра към ОДМВР
– Враца, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по АНД № 244/2019г. по описа на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.Й.
с ЕГН ********** от гр. ***
направените по делото разноски в размер на 10,00 (десет) лева, представляващи
внесена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на * Л.Ц.В. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева за осъществена по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: