№ 294
гр. Пловдив , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. А., ЕГН:**********, с адрес – ***
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4064582 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се посочва, че електронния фиш е издаден при съществено
нарушение на процесуалните правила – неясно изписване на нарушената
правна норма, защото чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП са две са две
взаимоизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкция на
едно нарушение. Още посочва Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по
тълк. дело № 1/2013г. на Общо събрание на колегиите от ВАС, според което в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяване и заснемане на нарушение
може да се осъществява само със стационарно техническо средство.
Поддържа, че оспореният електронен фиш не съдържа пълно описание на
обективните признаци на състава на нарушението, както и че липсва
1
изложение на обстоятелствата досежно наличието на пътен знак, въвеждащ
ограничение на скоростта. Процесуалният представител на жалбоподателят –
адвокат П. поддържа жалбата на изложение основания, като добавя, че
съгласно установеното, при проверка на 27.07.2020г. е констатирано, че на
мястото на нарушението липсват група знаци, включително и знакът за
ограничение на скоростта до 60 км.ч.. Също предлага електронния фиш да
бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Жалбоподателят А. заявява, че е съгласен със заявеното от процесуалния си
представител и няма какво да добави.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен. Поддържа, че при издаване на електронния фиш са
спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, която норма е
специална спрямо тези ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното
постановление. Още посочва, че в електронния фиш правилно е посочено, че
е извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е пределен размерът на
глобата. Взема становище, че техническото средство, с което е установено
нарушението е от одобрен тип, представен е и протокол за премината
последваща проверка, отчетена е максимално допустимата грешка. Посочва,
че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да
установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива
технически средства или системи. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на евентуалност -
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
2
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от
жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 20.01.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 25.07.2020г., в 18:40 часа, на
републикански път II-64 км 33+500, в посока гр.Пловдив, с автоматизирано
3
техническо средство – система за контрол на нарушенията на правилата за
движение „ARH CAM S1” с № 11743са било заснето движение на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ с
измерена скорост от 81 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 84 км./ч. – с посочено превишение с 34 км/ч. Като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата 25.07.2020г. и час -
18:40:30ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя А. П. А. .
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
4
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата, водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за
превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Измерването на скоростта е извършено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 57-С-ИСИС от 30.09.2019г. автоматизирано
техническо средство – система за контрол на нарушенията на правилата за
движение „ARH CAM S1” с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-24467 от
дата 25.07.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е в двете
посоки..
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно,
че последното е собственост на жалбоподателя А. П. А..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с
регистрационен номер „***“ към момента на нарушението.
Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на
твърдяното нарушение, а именно - на републикански път II-64 км 33+500, в
5
посока гр.Пловдив е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с
пътен знак В26. В този смисъл, данни за наличие на последния знак на
соченото място изцяло липсват. Напротив – от приетото по делото като
писмено доказателство Писмо изх.№ 11-00-203/23.02.2021г. на директора на
Областно пътно управление – Пловдив се установява, че при извършена
проверка на 27.07.2020г. - или два ни след твърдяното нарушение – било
установено, че от мястото липсвали 4 двойки знаци за неравности и
ограничение на скоростта – включително посочения знак В26.
От горното е очевидно, че в случая не би могло да бъда прието за
установено по категоричен начин, че към 25.07.2020г., на мястото на
твърдяното нарушение, а именно - на републикански път II-64 км 33+500, е
било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В26,
напротив – налага се заключение, че такъв знак вероятно е липсвал. Следва да
се посочи, че изцяло в тежест на въззиваемата страна е да представи всички
доказателства относно съставомерните за твърдяното нарушение факти,
включително – наличието на въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с
пътен знак В26, което в случая не е сторено, включително въпреки полагане
на всички възможни усилия в този смисъл в хода на съдебното следствие.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било
въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак В26.
Единствено с оглед изчерпателност следва да се посочени, че съдът не
споделя становището на жалбоподателя, че електронния фиш е издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила – неясно изписване на
нарушената правна норма, защото чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП са две са
две взаимоизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкция
на едно нарушение. Последната връзка на двете разпоредби е посочена в
самата норма на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата, като в
случая е ясно, че се указва стойност, различна от тази, посочена в чл.21, ал.1
от ЗДвП, поради което и трудно би могло да се сподели становището, че
начина на описване нарушената разпоредба е такъв, че за жалбоподателя не
става ясен състава на нарушението.
6
Също неоснователно е и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на Общо събрание на колегиите от ВАС,
според което в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяване и заснемане
на нарушение може да се осъществява само със стационарно техническо
средство. Последното тълкувателно решение е загубило значение предвид
изменението на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г., с което § 6, т.65, бук.„б“ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е предвидила, че
„Автоматизирани технически средства и системи“ могат да бъдат и мобилни
такива.
Като неоснователни следва да се преценят и възраженията, че
оспореният електронен фиш не съдържа пълно описание на обективните
признаци на състава на нарушението, както и че липсва изложение на
обстоятелствата досежно наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на
скоростта. В обжалвания електронен фиш изчерпателно са описани всички
обстоятелства по твърдяното нарушение, включително – че на републикански
път II-64 км 33+500, е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с
пътен знак В26. Ето защо изчерпателно описание на нарушението в случая е
налице, но така твърдяното въведено ограничение на скоростта не се установи
от обективна страна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ и
съдействие /лист 16 от делото/.
Същевременно налице е възражение и искане на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Следва да се
7
съобрази, че съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба,
минималния размер е именно 300 лева. В този смисъл искането на
въззиваемата страна се явява неоснователно, доколкото договореното
възнаграждение за правна помощ и съдействие е равно на минималното по
смисъла на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото не може
да бъде намалено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4064582 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на А. П. А., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А. П. А.,
ЕГН:********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8