Р Е Ш Е Н И Е
Номер 75
Година 31.01.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря
Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2001 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на
личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на П.Д.Д. ***, чрез адв.Г.С. ***, със съдебен
адрес ***, офис 210 против отказ обективиран в писмо с изх.№
94-00-1017/17.11.2022г. на Агенцията по вписванията. Прави искане да се отмени
отказа и да се задължи Агенцията по вписванията да изтрие/заличи личните му
данни, в качеството му на едноличен собственик и управител на „ПАМ“ ЕООД,
съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да
бъде уважена и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Агенция по
вписванията, представя административната преписка по издаване на обжалвания отказ
и изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Административен съд Бургас намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
Заявление с рег.№ 94-00-1017/10.11.2022г.
(л.19 от делото) е подадено от П.Д.,
като едноличен собственик на капитала на дружеството „ПАМ“ ЕООД до Агенцията по вписванията, с искане за изтриване/заличаване на личните
данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството, по
начин по който да не бъде идентифициран от трети лица. В искането изрично е
отбелязал, че в случай, че се приеме, че личните данни са били предоставени на
основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието същите да бъдат
обработвани, чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата
на дружеството.
Писмо изх.№ 94-00-1017/10.11.2022г. (л.20-21 от
делото) на Агенция по вписванията е
изпратено до „ПАМ“ ЕООД, с копие до жалбоподателя. В него е посочено, че
във връзка с постъпилото заявление е извършена проверка, при която е
установено, че по партидата на търговеца на 07.01.2011г., в поле „Актуален
учредителен акт“ е обявен учредителен акт съдържащ лични данни на заявителя,
които е управител и представляващ дружеството. В чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, в
сила от 01.01.2012г., е предвидено изискване към заявителя да представи за
обявяване заверени преписи от актовете със заличени данни, но това изискване не
е приложими към датата на извършване на пререгистрация. „ПАМ“ ЕООД е
администратор на личните данни на физическите лица, съдържащи се в подаваните в
АВ документи, а АВ е длъжна да ги обработи, във вида в който са подадени, като
тя няма право да извършва действия по вписване и заличаване извън тези дадени
ѝ по закон, в рамките на регистърното производство. „ПАМ“ ЕООД в
качеството си на администратор на личните данни, е единственото правно
легитимирано и задължено лице, което следва да предприеме действия, съобразно с
изискванията на принципите за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл.5 на
Регламент (ЕС) 2016/679, поради което следва да представи в 14 дневен срок
заверен препис от учредителния акт със заличени данни, които да бъде обявен в
ТР.
Отказът е обжалван по
съдебен ред с жалба вх.№ 10543/15.10.2021г., подадена в срока по чл.149, ал.1
от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
По своя характер писмо изх.№ 94-00-1017/17.11.2022г. на изпълнителният директор на Агенция по вписванията, представлява отказ да се
извърши заличаване на лични данни по подаденото заявление вх.№ 94-00-1017/10.11.2022г.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че с писмото се предоставя информация относно извършените от
Агенцията законосъобразни действия, както и реда за замяна на обявения
учредителен акт с незаличени лични данни по партидата на дружеството с такъв
със заличени данни.
Регистърното производство по Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(ЗТРРЮЛНЦ) и производството по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от
27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), са
две отделни производства, протичащи при различни условия и ред, съответно
установени в отделни нормативни актове и насочени към реализирането на различни
правни последици, настъпващи в правната сфера на различни субекти. От една
страна е регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ,
в което заявители на обстоятелствата, подлежащи на вписване и на актовете,
подлежащи на обявяване, са лицата, притежаващи едно от следните качества - търговци,
клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове
на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. В случая, това е
дружеството, в което жалбоподателят е съдружник – „ПАМ“ ЕООД, което дружество е
представило за обявяване в Търговския регистър актуален учредителен договор. От
друга страна, са предвидените в чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679
производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, в случая на
жалбоподателя П.Д., част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл.17
от Регламента.
Редът по ЗТРРЮЛНЦ не представлява
процедура/ред за упражняване на права от субекти на данни съгласно Регламент
(ЕС) 2016/679. Регистърното производство е едностранно, охранително
производство, което се развива по заявление на съответното заинтересовано лице,
тоест зависи от волята на заявителя, но се движи от Агенцията по вписванията и
тя постановява съответния охранителен акт. Съответно, при упражняването на
правата на субектите на данни в тежест на Агенцията, в качеството ѝ на
администратор на лични данни, са задължения и изисквания, свързани с
осигуряване на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на
личните данни, в степента и обема, необходими за целите, за които се обработват
личните данни, като не е предвидено възможност изпълнението на задължението за
заличаване на личните данни на субекта да зависи от волята и/или действия на
трети лица. В този смисъл изрично в чл.17, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е
предвидено, че субектът на данни има правото да поиска от администратора
изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а
администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни,
когато е приложимо някое от посочените основания. Ето защо, поставянето на
изтриването на личните данни на субекта, в зависимост от действията на трето лице – „ПАМ“ ЕООД, чрез изискване от
него да представи учредителен договор със заличени данни, по своята същност
представлява отказ да се извърши исканото заличаване. Този отказ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като с него се засягат
правата и законните интереси на заявителя. Той подлежи на обжалване по реда на
АПК, съгласно чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, в който е предвидено, че при нарушаване на
правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да
обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред
съда по реда на АПК.
Агенцията по вписванията има качеството на
администратор на лични данни, както е посочила в процесното писмо и като такъв
ги обработва по смисъла на чл.4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което
обжалвания отказ, подписан от изпълнителния директор, в качеството му на
представляващ, е издаден от компетентен орган.
Отказът е издаден в
предписаната от закона писмена форма, при липсата на допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, но при
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679,: „Субектът
на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него
лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие
без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените
по-долу основания: ………б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху
което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква
а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването….“.
В случая, с подаденото заявление, жалбоподателят е поискал личните му данни, съдържащи се в
публикувания учредителен акт по партидата на „ПАМ“ ЕООД, да бъдат изтрити/заличени по начин, по който
да не бъде идентифициран пред трети лица, с което е упражнил правото да поиска
изтриване на лични данни, като се е позовал и на хипотезата на оттегляне на
съгласие.
Неправилно административният орган е приел, че той има
качеството на получател на данните и тяхното заличаване следва да се извърши по
реда на регистърното производство, с представянето на нов екземпляр на
подлежащия на вписване акт, със заличени от заявителя лични данни, съдържащи се
в него.
Не е спорно между страните, че
при упражняване на дейността си по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията действа в качеството си на
администратор на лични данни по
смисъла на чл.4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и именно като такъв ги обработва по смисъла на чл.4, § 2 от Регламента.
Съгласно чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, обстоятелствата и актовете по ал.1 се обявяват без информацията,
представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679,
с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
Съгласно чл.114, ал.3 от ТЗ,
когато дружество с ограничена отговорност се създава от едно лице, вместо
дружествен договор се съставя учредителен
акт.
Съгласно чл.115, ал.3 от ТЗ, дружественият
договор, освен останалите, указани в нормата реквизити, следва да съдържа
името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. Когато
съдружници са физически лица, те следва да бъдат индивидуализирани само с име и
по аргумент на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване,
като законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на
съдружниците. Обстоятелствата, подлежащи на вписване по отношение на дружествата с
ограничена отговорност се заявяват по реда на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и
съобразно разпоредбите на чл.19-чл.21 от Наредба № 1/14.02.2007г., като за целта заявителят представя и заверени
преписи от актовете, подлежащи на обявяване в ТР, в които личните данни, освен
тези, които се изискват по закон, са заличени. Съгласно чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ
когато в заявлението или в приложените към него документи, са посочени лични
данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са
дали съгласието си за тяхното обработване от Агенцията и за предоставянето на
публичен достъп до тях.
Въведената
в нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ презумпция за съгласие противоречи на разпоредбите на чл.4, т.11 и чл.6,
т.1, б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в чл.4, т.11 от Регламента „съгласие на
субекта на данните“, е всяко свободно изразено, конкретно, информирано и
недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление
или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него
лични данни да бъдат обработени. Съответно разпоредбата на чл.6, т.1, б.„а“ сочи,
че обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от посочените условия, а именно - субектът
на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече
конкретни цели. В този смисъл
съгласието не може да бъде презумирано и представянето на учредителния акт за
обявяване, без заверен препис от същия със заличени данни, не може да бъде
определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на
лицето, свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Следва да се посочи и че
нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ на практика освобождава администратора от
задължението, вменено му с чл.7, т.1 от Регламента, когато обработването се извършва въз основа
на съгласие, администраторът да е в състояние да докаже, че субектът на данни е
дал съгласие за обработване на личните му данни. Същевременно, задължение на администратора на лични
данни е и да спазва забраната, въведена с чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо,
дори да не е представен препис от документа със заличени данни, администраторът
в изпълнение на законово разписаните му задължения е длъжен да ги заличи или
преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на
данните.
С оглед на
изложеното, неправилно в обжалвания отказ е прието, че заявената от
жалбоподателя претенция за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения
в регистъра учредителен акт може да бъде удовлетворена единствено по реда на
самото регистърно производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на
нов екземпляр от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не
се изискват по закон, са заличени. Жалбоподателят е подал нарочно заявление с
вх.№ 94-00-1017/10.11.2022г., в
лично качество на субект на данни по смисъла на чл.4, § 1 от Регламента, а не в
качеството си на представляващ търговското дружество. В това си качество на субект на данните, той разполага
с правата по чл.15-22 от Регламента, включително и с това по чл.17, §1. Процедурата по този параграф е самостоятелна и
различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, каквито указания за неговата
приложимост е дал административния орган. Независимо, че жалбоподателят не се е
позовал изрично на разпоредбата от Регламента в заявлението си до Агенция по
вписванията, то видно от неговото съдържание безспорно е упражнил именно това
право. В
производството по упражняване на правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 заявителят е субектът на данните. В
този смисъл, по реда на ЗТРРЮЛНЦ, респ. по реда на регистърното производство не може да се упражни
правото на изтриване на данни на основание Регламент (ЕС) 2016/679, без значение, че и в двата случая,
Агенцията по вписванията е компетентният административен орган, пред който се
развива съответното производство.
Със
заявлението си П.Д. изрично и недвусмислено е направил искане за
изтриване/заличаване на личните му данни от обявения учредителен акт. В
съответствие с чл.7, т.3, пр.1 и чл.17, т.1, б.„б“, пр.1 от Регламента, той е
заявила, че в случай, че бъде прието, че е предоставил личните си данни на
основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то заявява оттегляне на съгласието си те да
бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт, по
партидата на „ПАМ“ ЕООД, раздел „актуален учредителен акт“ до
неограничен кръг от хора. Независимо от заявеното категорично оттегляне на
съгласие, ответникът в нарушение на задълженията си по чл.17, §1, б.„б“, пр.1
от Регламента, вместо да изтрие без ненужно забавяне личните данни, е
постановил процесния отказ, с който незаконосъобразно е указал необходимостта
от входиране за вписване на акт със заличени данни, което указание е неотносимо към заявеното искане.
С оглед на изложеното, обжалваният
отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл.173, ал.2
от АПК, преписката следва да бъде изпратена за ново произнасяне на
администратора на лични данни, по подаденото от П.Д. заявление, при съобразяване с указанията по тълкуване
и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер на 910,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за
образуване на съдебното производство и 900,00 лева, представляващи част от платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева. В случая, направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
основателно, тъй като неговия размер е над минималния предвиден в чл.8, ал.2,
т.10 от Наредба № 1/09.07.2005г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 900,00 лева, а делото не се отличава с голяма фактическа и
правна сложност, поради което следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния предвиден размер.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас,
Х-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на
Агенцията по вписванията, обективиран в писмо изх.№ 94-00-1017/17.11.2022г., за заличаване на лични данни
на П.Д.Д. по заявление с вх.№ 94-00-1017/10.11.2022г.
ИЗПРАЩА преписката на
Агенция по вписванията гр.София за ново произнасяне по заявление с вх.№ 94-00-1017/10.11.2022г. подадено от П.Д.Д., в
сроковете по чл.12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенцията по
вписванията гр.София да заплати в полза на П.Д.Д. ***, разноски по делото в
размер на 910,00 лева (деветстотин и десет лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: