РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Шумен, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора Д. Арк. Д.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20223600100142 по описа за 2022 година
Делото е образувано по молба на Д. Д. – зам. окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура – Шумен срещу Н. П. Й., ЕГН **********, от гр. Ш..
Ищецът твърди, че ответницата страда от умерена олигофрения – имбецилност, лека
степен, умерена умствена изостаналост. Описаното здравословно състояние на Й. е било
констатирано по гр.д № 2037/2021 г. по описа на БОС, като, с оглед необходимостта да
бъде учредено настойничество или попечителство, съдът е спрял производството и е сезирал
ОП – Шумен за образуване на друго такова за поставяне на лицето под запрещение. Предвид
горното и наличните данни, моли съдът да постанови решение, с което да постави Н. П. Й.
под пълно запрещение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата Н. П. Й., действаща чрез
пълномощника адв. М. Д. от САК е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска като
изцяло неоснователен, по съображения, че като институт „ запрещението „ противоречи на
Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от РБ със закон от 26.01.2012
г., на ЕКПЧ, утвърдената практика на ЕСПЧ и на Препоръка № R /99/ 4 на Комитета на
министрите на СЕ. На следващо място, искането за поставяне под запрещение се прави по
повод висящо гражданско дело, касаещо наследствените права на Н. Й., което не засяга по
неблагоприятен начин правата й и, по което тя се представлява от адвокат и от нейната
майка. Определението на БОС от 22.03.2022 г. по в.гр.д. № 2037/2021 г., по повод на което е
инициирано производството за поставяне под запрещение е било обжалвано от ответницата
Й. с частна жалба и не е влязло в сила. Трето, липсва правна необходимост от поставяне на
1
ответницата под запрещение, тъй като досега тя се е справяла със защитата на своите права
и законни интереси, контролира поведението си и функционира на приемливо ниво с помощ
и подкрепа. Поради горното, моли искът да бъде отхвърлен.
Предявеният иск, имащ за правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС е
заведен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата молба –
отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
При изслушване на ответницата съдът констатира, че същата установява контакт и
отговаря на поставените й въпроси, като дава адекватни отговори на най-елементарните от
тях, а именно как се казва, къде живее и с кого. Не може да отговори на въпроса на колко
години е. На въпроса живее ли с някой друг, освен с майка си, отговаря, посочвайки имена
на лица, за които, след въпрос какви са те, уточнява, че са приятели, респ. съседи.
Отговорите й на въпроси от рода на какво прави и с какво се занимава не съответстват на
възрастта й, като по съдържание се доближават до тези, които могат да бъдат получени от
две-тригодишно дете. Поведението й е инфантилно и несъответно, въпреки проявеното
желание да съдейства. От разговора с нея се създава впечатление, че страда от
интелектуален дефицит и е силно уязвима от към адекватно вписване в средата, в която се
намира.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното:
Ответницата Н. П. Й. е родена на 29.04.1984 г.. С ЕР № 1168 от 103/16.09.2003 г. на
ТЕЛК при МБАЛ „ Св. Анна „, гр. Варна й е определена намалена работоспособност 96 %, с
чужда помощ, пожизнено, поради общо заболяване Умерена олигофрения. Имбецилност
лека степен. Еретичен вариант. Двустранна атрофия на зрителния нерв. Ползва социална
услуга в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания в гр. Ш..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Д. К. и В.О.В. се установява,
че единственият близък на ответницата, който полага грижи за нея и я подкрепя в
ежедневието й е нейната майка, към която е силно привързана и приема като авторитет, на
когото се доверява безрезервно. От 20 години посещава Дневен център за лица с увреждания
в гр. Ш.. В дома си е винаги под надзор, осъществяван от майка й или от назначения й личен
асистент. Излиза сама на двора пред блока, в който живее, без да напуска очертанията му.
При придвижване до по-отдалечени места е винаги с придружител. По характер е
общителна, любознателна и любвеобилна. Контактува с хората от най-близкото си
обкръжение и със съседите, които разпознава по глас и назовава по име. Обича да говори и
да общува, като понякога е резервирана към непознати. Може да изразява вербално и с
жестове емоциите си, както когато одобрява нещо, така и когато не е съгласна. Податлива е
на внушение от хора, към които е изградила доверие. Може сама да се храни, да си намаже
филия, да реже с нож, да си избира дрехи и се облича, да се обслужва в тоалетната, както и
да си сервира и отсервира. Ориентирана е във времето и пространството. Обича да гледа
телевизия и има любими предавания, които разпознава. Слуша музика и помни любимите си
мелодии, танцува, рисува. Обича парфюми и дезодоранти, събира подарените й и ги
2
демонстрира със задоволство. Може да пазарува сама, но винаги с придружител, който да я
напътства какво може да си вземе за съответната сума и евентуално да изчака за ресто. Може
да взема елементарни решения, но не и такива, касаещи здравето и живота й.
Съдът отказва да кредитира приложените по делото писмени сведения от различни
лица, тъй като от документите не се установява качеството на лицето, респ. органа, пред
когото са направени изявленията, а и свидетелстващите не са заявили изрично, че им е
известна наказателната отговорност по чл.313 от НК.
От заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се изяснява, че ответницата е неомъжена,
няма братя и сестри, живее в едно домакинство с майка си. Няма данни да е обременена с
психиатрична патология. Налице са данни за вродена или рано придобита / до 4-5 г. /
интелектуална инсуфициентност. Родена е от първа тежко протекла бременност, през време
на която майката е боледувала от две инфекциозни заболявания. По време на раждането е
била с три пъти завита пъпна връв около врата, в асфиксия. След 40-я ден се разболява, по
повод на което е насочена към Институт по педиатрия – София, където й е поставена
диагноза Ембриопатия – малформативен синдром. Проходила на 2.5 години, проговорила на
3-тата година, като произнасяла срички и кратки думи. До настоящия момент говорът й
остава трудно разбираем и недоразвит. През годините й били диагностицирани и други
соматични и органични заболявания и проведени множество специализирани изследвания и
хоспитализации. Поради изоставане в нервно-психичното развитие не е посещавала масово
училище и е неграмотна. До 10-годишна възраст за нея са се грижили двамата родители,
които след това се разделили. През м. юни 2018 г. баща й, с когото били вече отчуждени,
починал от тежко заболяване. От 23 години ответницата ползва социална услуга, като от
1999 г. и през следващите 18 години е посещавала първоначално Дневен дом за деца с
увреждания – Ш., а впоследствие Дневен център за деца и възрастни лица с увреждания –
Ш.. В юношеска възраст, вероятно след травма, започнала да получава големи епилептични
припадъци и оттогава приема системна антиконвулсивна терапия под контрол на невролог.
В ежедневието се облича сама, подбира дрехите си според сезона. Храни се сама с вече
приготвена храна, като при сервиране и отсервиране й е необходима подкрепа и напомняне.
Не може да се къпе без чужда помощ. Не може да чете, пише и смята, не познава часовника,
както и част от цветовете, не може да назове миризма. Затруднява се при изброяване дните
от седмицата, не може да отговори на въпроси от рода на „ колко пръста има на ръката „, „
кога вали сняг „ и „ за какво служи химикала „. Знае стойността на парите до 5 лева, но не
може да ги разпредели за покупки. С придружител прави дребни покупки с предварително
даден списък и прибира върнатите пари без да може да направи сметка за остатъка. Не знае с
какво имущество и пенсия разполага. Знае имената на роднините си, но не и роднинските
връзки помежду им. С разрешение излиза сама на двора пред блока. Комуникира със
съседите, които познава поименно. Ако не се чувства застрашена и според моментното си
настроение, контактува избирателно и с непознати хора. Трудно се адаптира към нова
обстановка. Липсва й въображение, слабо наблюдателна, поради сензорни нарушения.
3
Обича да слуша музика и гледа телевизия като фон, без да може да осмисли поднесената
информация.
Въз основа на събраните по делото доказателства и проведеното освидетелстване,
вещото лице посочва, че соматичното й състояние се характеризира с астеничен хабитус,
нисък ръст, двустранна птоза на клепачите на очите, деформация на гръбначния стълб,
надкамерна тахикардия, а неврологичното й състояние - с генерализирана идиопатична
епилепсия. Grand mal, неустойчива поза на Ромберг. Леко изразен палпебрален и дигитален
тремор. Психичното й състояние се характеризира със следното: Психомоторно видимо
напрегната, ситуативно тревожна, непоседлива, но подчиняема. В ясно съзнание. Отсъства
очен контакт при повикване по име. Липсва лицева експресия. Демонстрира неадекватни
жестове. Осъществява елементарен вербален контакт, но го поддържа малкоинформативно
и често неточно. Говорът е зле модулиран, трудН.збираем с изразена полиморфна дислалия.
Грубо ориентирана авто и алопсихично. Активното й внимание се привлича, но изчерпва
бързо и е със стеснен обем. Нарушена превключваемост и разпределяемост, повишена
отвлекаемост. Емоционално – несъответна, на моменти неустойчива с променлив афективен
резонанс. Мисловният процес протича с леко удължено реактивно време, лошо
структуриран, елементарен на конкретно – образна основа, застоен. Налице е ограничен
речников запас, беден понятиен апарат. Нарушена способност за вербализиране на
изживяванията поради дефицит на абстрактно-логичното мислене и дислалаия. Няма
обективни данни за активна психопатологична продукция по смисъла на налудни идеи и
халюцинаторни изживявания. Нарушени са обаче ексклузивните функции и контрол, които
са условие за реализиране на целенасочена дейност. Поведението е неорганизирано,
дисфункционално, с частична автономност при някои елементарни ежедневни дейности.
Липсва социална компетентност, а цялостното поведение е зависимо от чужда помощ.
Волево – хипобулична, слаб контрол над подтиците и импулсите, повишена внушаемост,
социално инхибирана. Некритична към състоянието си. Липсва съзнание за психичното
заболяване и собствена пълноценност, т.нар. психичен инсайт. Памет и интелект – снизени
по органичен /дегенеративен/ тип на ниво лека имбецилност, IQ 35-49. Установеното
первазивно разстройство на развитието е свързано не само с изоставане в основните срокове
на психично развитие, но и с общото функциониране, което не отговаря на календарната
възраст. Отчитат се също качествени нарушения на социалната интеракция: непълноценни
отношения с околните – неспособност за започване или поддържане на разговор, както и в
самата комуникация. Хобито й да събира дезодоранти и парфюми е повърхностно, не
изисква умения, подготовка, рационалност, интелект и творчество. Носи бързопреходно
краткотрайно удоволствие, но не може да достигне чувство за постижение и полза.
Въз основа на горното, експертът заключава, че заболяването на ответницата –
Умерена умствена изостаналост. Имбецилност – лека степен. G40 Генерализирана
идиопатична епилепсия. Гранд мал припадъци. Епилептична промяна на личността,
представляваща F07 Органично разстройство на личността не е психично в тесен смисъл на
думата, но представлява душевна болест по смисъла на чл.5 от ЗЛС, вследствие на която
4
мисловно същата има възможност за изграждане и стереотипно използване на елементарни
понятия, но не разбира смисъла на пословици и поговорки. Не може да извърши съждения
и умозаключения, поради липса на абстрактно – логическо мислене. Стереотипно използва
вече стабилизирания опит при решаване на елементарни въпроси, предимно от битово
равнище. В състояние е да извършва определени физически дейности, но след
предварително създадена от други лица мотивация – да се храни, да се къпе. Не проявява
критичност, не съзнава кое е в неин интерес и кое не. Не е възможно усвояване на знания и
трудови навици, тъй като познавателната дейност се свежда до възприемане на
непосредствени сигнали и явления от заобикалящата среда. Интелектуалното
функциониране е значително под общото ниво и е налице дефицит на адаптивното
поведение. В личностов план се очертават съществени дефицити и незрялост,
примитивизъм, отсъствие на общите познания за живота и ценностите. Силно ограничен
поведенчески репертоар. Нисък праг на раздразнителна слабост с афективни отреагирвания
по незначинетелен повод, дори без външна провокация. Липса на социална компетентност,
неспособност да удържа времеви ограничения, изисквания и регламенти, които биха й
наложили в друга среда извън домашната. Невъзможност за съпоставяне и интерпретиране
на поредица от факти, за отчитане на техните различни нива на взаимовръзки, спрямо
променящи се обстоятелства или критерии на оценка. Невъзможност да структурира
адаптивно решение към проблемна житейска ситуация. Поради липса на съзнание за болест
съществува риск от отказ от лечение или за манипулации, с което да застраши живота си.
Способността на освидетелстваната за правилна оценка на действителността и ориентация и
контрол на поведението е напълно изключена. Засегната е емоционално-волевата сфера,
която ограничава годността й да се адаптира пълноценно, да се грижи и защитава в пълен
обем собствените си интереси и да се грижи за себе си. Умерената умствена изостаналост е
състояние на умствена недостатъчност и мозъчна дисфункция, което не подлежи на
медикаментозна корекция и на интервенции с психологични методи. Това състояние изцяло
мотивира поведението на лицето, като същото става дезорганизирано, непредвидимо, на
моменти нелепо и социално неприемливо. Увредено е ядрото на личността и поради това са
засегнати базисните годности за адаптиране и функциониране в домашна и социална среда.
Имбецлността като средностепенна умствена изостаналост ограничава способността на Н.
Й. да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да може да ги ръководи.
Същата не е в състояние да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели,
като това се осъществява под диктовката на други лица. Не е способна да възприема,
анализира и оценява факти и обстоятелства от действителността, действията на другите лица
и да контролира собственото си поведение, съобразно тези факти и действия, което я прави
недееспособна. Ето защо са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.5, ал.1 от ЗЛС
за поставяне на ответницата под пълно запрещение, с която форма на ограничение ще се
постигнат целите на лична и имуществена превенция от негативните последици на проявите
на установеното психично разстройство. Поради нарушени познавателни функции Н. Й. не
познава живота извън собствената среда, без ежедневно оказаната чужда помощ, поради
което запрещението няма да има съществен ефект върху начина на функционирането й. Още
5
повече, че тя не е в състояние да осъзнае случващото се. Интелектуалното затруднение, от
което страда не би могло да бъде коригирано, като специализираните обучителни програми
биха могли да мобилизират единствено наличните й умствени способности за постигане на
известни резултати, като възможността за това не е голяма, предвид факта, че
интелектуалният дефицит се дължи основно на генетични и органични фактори и е по-
слабо повлиян от средовите.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика, предмет на
иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест
или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете
изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето.
Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на
лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние (респ. -
слабоумието).
В конкретния случай, от заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ,
възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява,
че, заболяването на ответницата покрива критериите за „ душевна болест „ по смисъла на
чл.5, ал.1 от ЗЛС, поради което съдът приема за доказано наличието на медицинския
критерии по чл.5 от ЗЛС.
Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните
по делото доказателства се установи с категоричност, че именно вследствие заболяването й
и, въпреки предоставяните й грижи и подкрепа в семейството и общността, при ответницата
е налице необратимо и нелечимо увреждане на личността, характеризиращо се с
неспособност за пълноценно функциониране, липса на възможности за градивно личностно
развитие и семейна, социална и трудова реализация, невъзможност за осъществяване без
чужда помощ на дейности, свързани с полагане на грижи за опазване на собствените й
здраве, живот, права и интереси - лични и имуществени. В защитена среда ответницата
функционира задоволително в диапазон, характерен за 3-4 годишно дете, но извън нея е
лишена от интелектуални възможности и житейски опит за самостоятелно съществуване във
всички сфери от живота. Същата е неграмотна, не може да брои, не познава парите и тяхната
стойност, не знае с какво имущество разполага, не е в състояние да планира дългосрочно и
да си поставя реални цели, които да постига, не може да поддържа самостоятелно
домакинство и бит, да ръководи адекватно действията си и да оценява последствията от тях,
няма способност за реална оценка и критичност по отношение на заобикалящата я среда и
своите и на другите постъпки, поради което и е неприспособима към възникващите около
нея събития и не би могла да ги ръководи в свой интерес, нито да защитава правата си. Не
разполага с капацитет да се представлява сама в гражданския оборот и при осъществяването
на правни сделки, тъй като състоянието й не позволява да осъзнае ролята си в тях,
6
съдържанието, значението и последиците им, нито да формира и изрази съзнателна воля и
да изпълнява задълженията си.
В съответствие с горното, заключава, че, поради душевната й болест Н. Й. е
неспособна да прави адекватна преценка за условията на средата и последиците от нейните
и на другите действия, да отстоява и постига конкретни цели, да защитава себе си и своите
интереси, както и да участва самостоятелно в гражданския оборот, което налага извод, че не
е в състояние без чужда помощ да се грижи за себе си и своите работи.
Ето защо, намира, че са налице кумулативно изискуемите медицински и юридически
критерии за поставяне на ответницата под запрещение.
Доколкото, според експерта душевната болест на Н. Й. е изразена в степен, която
засяга базисните й годности за адаптиране и функциониране в домашна и социална среда,
ограничава способността й да разбира свойството и значението на постъпките си и да може
да ги ръководи, и я лишава от възможността да насочва и управлява самостоятелно волята
си за постигане на определени цели, да възприема, анализира и оценява факти и
обстоятелства от действителността, действията на другите лица и да контролира
собственото си поведение, съобразно тези факти и действия, счита, че същата следва да бъде
поставена под пълно запрещение, поради което разглежданата молба е основателна и следва
да се уважи.
Що се касае до наведените от пълномощника на ответницата възражения, като
съобрази изложеното по-горе и постановеното в решение № 12/17.07.2014 г. по к.д. №
10/2014 г. на КС на РБ, намира, че с оглед състоянието й и охраняване на живота, здравето,
правата и интересите й е наложително на Н. Й. да бъде отнета регламентираната от закона
възможност да изразява правно валидна воля, тъй като се доказа, че тя не е в състояние
изобщо да формира такава и, в този смисъл поставянето й под запрещение би било в
интерес не само на обществото, но и на самата нея, както и в защита осъществяването на
човешките й права и свободи, доколкото не ги засяга или ограничава в други сфери, освен в
областта на гражданския оборот, в който ответницата реално не участва и не би могла да
участва без чужда помощ, дори и без да е поставена под запрещение. Тук немаловажен е и
фактът, че при евентуална невъзможност да бъде обгрижвана и представлявана от своята
майка, Й. остава напълно уязвима и незащитена във всяко отношение, включая във връзка с
покриване на най-елементарните й базисни потребности, без задоволяването на които не би
могла да оцелее дори и физически. Касателно самата процедура по поставяне под
запрещение и назначаване на настойник, счита, че не е компетентен да се произнесе, тъй
като е длъжен да приложи процесуалния закон такъв, какъвто е и не е в правомощията му да
го изменя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ Н. П. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Ш., ул. №, ет., ап. под
7
пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община – Шумен, за определяне настойник на лицето,
по реда на гл. ХІ от СК.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8