№ 3041
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100112144 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - К. И. М., в исковата си молба и уточнение на същата от 17.09.2024г.,
45
твърди че на 14.07.2023г. около 23.ч., л.а. „Мерцедес“, модел „ЦЛЦ 220“, peг. № *********
управляван от В. В. П., ЕГН **********, се движел по път без име с посока на движение от
Клисурски манастир към гр. Банкя, като на около 600 метра преди ул. „Хумата“
самокатастрофирал, преобръщайки се вдясно извън платното за движение.
Вследствие на инцидента починал С. Т.С., ЕГН **********, който бил син на ищцата.
Тя претърпяла неимуществени вреди.
ГО на водача на лекия автомобила била покрита от ответника - ЗАД „ДаллБогг Живот
и Здраве“ АД (застрахователна полица № BG/30/122002654022 със срок на действие от
05.09.2022г. до 24.09.2023г.).
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди дружеството да му заплати:
- сумата от 250 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 14.07.2023г., ведно със
законната лихва до окончателно изплащане на сумата;
- сумата от 6 960 лева - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за
погребение, направени вследствие на ПТП от 14.07.2023г., ведно със законната лихва,
считано до окончателното ù изплащане;
- сумата от 8 564,44 лева, мораторна лихва върху първата главница и сумата от 238,43
лева, върху втората - за периода от 26.07.2023г. до 27.10.2023г.
Претендира и разноски.
1
Ответникът – Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, оспорва иска:
- исковата молба била нередовна, тъй като не било посочено къде в л.а. бил пътувал
починалия;
- признава застрахователното правоотношение;
- искът бил неоснователен, тъй като извънсъдебно била заплатена сумата от 60 000
лева; евентулано претенцията била завишена;
- прави възражение за съпричиняване (непоставен предпазен колан);
- оспорва иска за имуществени вреди; и
- оспорва и началния момент за претендиране на мораторна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че на посочената в исковата молба дата, ищецът е починал в следствие
на ПТП (най-малкото се твърди извънсъдебно плащане от страна на застрахователя). Не се
спори и че ищцата е майка на починалия (Удостоверение за наследници – л. 10).
Протоколът за ПТП обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която
има интерес да го стори - в случая от ответника (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. №
768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г.
по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. №
209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). В него има описание на инцидента, съответно на твърдения,
изложени в иска.
Вината на делинкветна е установена с влязла в сила присъда (чл. 300 от ГПК, в тази
връзка и Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От
граматическото и логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от действащия ГПК, се
налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние …).
С присъда № 92 от 22.05.2024г. на СГС, НО 18 с-в, по НОХД № 1687/2024г.,
подсъдимият В. В. П. род. на ********* … ЕГН **********, е признат за виновен в това, че
на 14.07.2023г. в гр. София, при управлението на МПС-л.а. Мерцедес, модел ЦЛЦ 220 ЦДИ с Рег № СВ
*********, по път без име от Клисурски манастир към гр. Банкя в района на 650 метра преди кръстовището на
пътя без име и ул. Хумата, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП вр.чл.
47 ал. 3 от ППЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на С. Т.С. на 17 г.
Присъдата е потвърдена с Решение № 74 на САС от 19.02.2025г. по ВНОХД №
974/2024г.
Разходите за погребението възлизат на 3 400 лева + 3 560 лева (Фактура от
31.07.2023г. и такава от 31.08.2023г.), общо 6 960 лева.
Искът е предявен на 27.10.2023г. Дружеството е сезирано извънсъдебно на
2
26.07.2023г. (л. 12, но това е клеймото на обратната разписка). Съобщението е получено на
31.07.2023г. Към волеизявлението е имало приложения, включващи Протокол за ПТП и Акт
за смърт (л. 14). Ответникът оспорва датата от която се дължи, но няма данни да е поискал
допълнителна документация, а такава, към онзи момент не е била и налична (ситуацията е
идентична към момента на частичното плащане).
Извънсъдебно на ищеца е заплатена сумата от 60 000 лева на 22.01.2024г. сумата
(Преводно нареждане от същата дата и становище на страната от о.с.з. от 03.12.2024г.).
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. П. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като той е делинквентът), Гаджев (показанията му
са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее на съпружески начала с ищцата, а и
е предявил аналогична претенция по отношение на застрахователя). От показанията им се
установява, че:
-св. П.: предизвикал инцидента, тъй като не могъл да овладее л.а., който управлявал.
Пострадалият бил в ляво зад него. Колата се обърнала. Не знае дали г-н С.ов е бил с
поставен колан.
-св. Гаджев: ищцата и синът й били много привързани. Г-жа М., когато разбрала за
случилото се изпаднала в шок. Отказвала да приеме реалността. Първоначално посещавала
гроба, но сега го заобикаляла.
Съдът кредитира показания на първия свидетел, а относно втория приема, че са леко
пресилени, като целта е да се подпомогне в някаква степен позицията на жената, с която
живее на съпружески начала.
Ищцата, предвид и факта, че се претендира обезщетение, свързано с погребалния
обред, е наясно със смъртта на сина си. Нормално, тъй като е майка, да реагира остро на
загубата му, дори и с временно неприемане на фактите.
Депозирани са две СМЕ, първата оспорена от ответника и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 13.05.2025г., се
установява, че:
В резултат на ПТП С. Т.С. е получил тежка съчетана травма видимо от съобщение за
смърт № 442 от 17.07.2023г., изд. от „УМБАЛ Александровска“ АД.
Това са тежки съчетани травми, довели до внезапната му смърт, а именно:
• тежка открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в многофрагментно счупване
на костите на черепния покрив и основа вдясно с обилен кръвоизлив на главния и малкия
мозък;
• тежка закрита гръдно-коремна травма - счупване на ребрата двустранно и напречно
на гръдната кост, съпроводено с излив на кръв в двата бели дроба и в коремната кухина;
• пълно откъсване на сърцето от корена му и разкъсан черен дроб;
• счупване на лявата раменна кост и телата на двете лопатки,
3
• с множество охлузвания, разкъсвания и кръвонасядания по меките тъкани на тялото
и органите.
Констатираните телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на
настъпване на инцидента, случил се на 14.07.2023г.
В приложената медицинска документация няма данни за нанесени следи от поставен
колан по тялото. Не са установени „коланни“ травми.
Установените травматични увреждания довели до смъртта му, сочат категорично, че е
бил без поставен обезопасителен колан. В случай на използване ма обезопасителен колан,
възникналите травми по тялото биха били по-леки, тъй като ограничава ротационното
движение на тялото и не би позволило да се отдели от седалката или извън автомобила.
При употребата на предпазен колан е много вероятно да не настъпят всички тез
фатални травматични увреждания в такава степен и интензитет довели до смъртта на С.
Т.С..
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Искът е редовен – ищцата няма как да знае къде в л.а. се е намирал синът ù, а и това
би имало значение само относно обосновката на възражението за съпричиняване.
1. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди, в случая, се свеждат до стрес и болка в следствие загубата на
дете. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият
принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната
валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се
стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер
равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното
задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към
този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. №
2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров). Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в
намиращите се в обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е
4
равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.
Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска
от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника. Принципът на номинализма е
легално установен (за разлика от валоризационната теория). Плащанията задължително се
приемат в пълната номинална стойностна паричните единици - чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ.
Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност
на парите към датата на инцидента. Така, инфлацията е съобразена като относителен
критерий за определяте на покупателната/обезщетителна стойност на националната валута
към момента на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).
Според интернет калкулатора за инфлация (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т.
д. № 83/2013 г., I т. о., ТК; също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело №
3502/2018г.), от датата на инцидента до настоящия момент, обезценяването на националната
вулата е 5,5 %
(https://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-
%D0%BD%D0%B0-
%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0).
Така, обезщетението би могло да се определи към настоящия момент по реда на чл.
152 от ГПК на 200 000 лева. След корекция (5,5 %) сумата възлиза на 189 000 лева.
Според О. на ВКС № 285 от 03.05.2011г., т.д. № 695, ІІ т.о.; Въпросът за конкретния принос
на увреденото лице, необходимостта пострадалото лице със своето поведение да е създало предпоставки за
настъпване на вредите или да е допринесло за механизма на увреждането, наличието на причинно-следствена
връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат е разрешен и в решение №
206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 154/31.10.2011г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; също: Съдебната
практика приема, че при направено възражение за съпричиняване в резултат на непоставен предпазен колан в
лекия автомобил, трябва да бъде изследвано дали непоставянето на предпазен колан има пряка причинна връзка с
телесните увреждания, т. е. дали травматичните увреждания биха били предотвратени, ако пострадалият беше
поставил предпазния колан - Решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Предвид заключението на в.л., съпричиняване е налице. Ако пострадалият е бил с
поставен колан, най-вероятно е щяло да се избегне леталения изход.
При съпричиняване, съдът може да определи съотношението – например: Решение №
61 от 06.07.2009г. по т.д. № 751/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; или Решение № 43 от 16.04.2009г.
по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Решаващият орган приема 30 %.
189 000 лева – 30 % = 132 300 лева. Претенцията е основателна за тази сума, а за
горницата следва да се отхвърли.
На основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, законна лихва се дължи считано от
31.07.2023г. (правилата на процесуалния закон са неприложими – приложим е материалният
закон – чл. 72 от ЗЗД) + 15 работни дни = 22.08.2023г.
Законната (мораторна) лихва се дължи върху сумата от 132 300 лева, считано от
28.08.2023г. до дата на предявяване на иска, а след това и до 22.01.2024г.
5
Частичното плащане е последващо 132 300 лева – 60 000 лева = 72 300 лева. Считано
от 23.01.2024г. се дължи законна лихва върху сумата от 72 300 лева.
2. имуществени вреди:
Когато от злополуката е причинена смърт, разходите за погребение са пряка и
непосредствена последица. Според доктрината (А.И А. - „Гражданска отговорност на
държавните предприятия за вреди, причинени на работници и служители“, 1962г., стр. 175-6;
А. – „Непозволено увреждане“, стр. 220-1; също: Ц. – „Какви претенции могат да се
разглеждат във втората фаза на делбата“), те включват разноските по заплащане на
транспортни средства; стойността на оформяването на гроба, издигането на един обикновен
паметник и други, свързани с погребението разходи. Величината им се определя от
обстоятелствата на случая (Р. 65-60-IV).
Т.е. задължението на роднините (наследници) е морално по отношение на паметта на
техния наследодател, но това не означава, че по отношение на делинквента или правния
субект, който го замества, не възниква задължение за обезщетение.
Тези вреди са признати от ВКС, като последица от подобен деликт, например:
Решение № 36 от 18.01.2024г. на ВКС по гр.д. № 1135/2023г., IV г.о., ГК, докладчик съдията
Геника Михайлова и Определение № 51 от 23.01.2009г. на ВКС по т.д. № 45/2009г., I т.о., ТК,
докладчик съдията Дария Проданова.
6 960 лева – 30 % = 4 872 лева. Съпричиняването се отчита и по отношение на тези
вреди.
3-4 лихви:
Лихвите, изчислени по реда на чл. 162 от ГПК (лихвен калкулатор) и съобразно
посоченото по-горе, възлизат на: 3 223,15 лева и 118,96 лева, за периода от 22.08.2023г. до
27.10.2023г.
по разноските:
1. На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение – 10 258,56
лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА). Съобразена е главница относно първия иск
от 132 000 лева.
2. На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете –
1 129,05 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).
По компенсация ищецът дължи - 9 129,51 лева (Определение № 798 от 24.11.2011г.
по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС – това определение е постановено именно в
хипотезата на чл. 38 от ЗА, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за
2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011 г., IV г.о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков).
3. ответникът дължи и държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно
уважената част от иска – 5 865,81 лева.
6
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно
Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д." № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Т.Т. (ЕПЕП – л. 72), да заплати на К. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Банкя, ул, „*********, съд.адр.: гр. София, ул. „*********, ет.2, вляво, чрез адв. Я. Д. – САК
(ЕПЕП – л. 59), следното:
- сумата от 72 300 (седемдесет и две хиляди и триста) лева, недоизплатени
неимуществени вреди, свързани със смъртта на сина ù С. Т.С., починал в следствие на ПТП
от 14.07.2023г., като делинквентът – В. П. е управлявал л.а. ********* чията ГО е била
покрита от ответника (щета № 0801-004990/2023-02), ведно със законната лихва, считано от
27.10.2023г. върху сумата от 132 300 лева до 22.01.2024г., а считано от 23.01.2024г. – върху
сумата от 72 300 лева до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 4 872 (четири хиляди осемстотин седемдесет и два) лева, разходи за
погребение, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2023г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 6 960
(шест хиляди деветстотин и шестдесет) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумите от 3 223,15 (три хиляди двеста двадесет и три лева и петнадесет
стотинки) лева, мораторна лихва върху дължимите неимуществени вреди, и 118,96 (сто и
осемнадесет лева и деветдесет и шест стринки) лева, мораторна лихва върху дължимото
обезщетение за имуществени вреди, за периода от 22.08.2023г. до 27.10.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за периода от 27.06.2023г. до 21.08.2023г., както и за горниците
до пълните предявени размери от 8 564,44 (осем хиляди петстотин шестдесет и четири
лева и четиридесет и четири стотинки) лева и 238,43 (двеста тридесет и осем лева и
четиридесет и три стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА,
Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д." № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. (ЕПЕП – л. 72), да заплати на адв.
Я. Д. – САК, сумата от 9 129,51 (девет хиляди сто двадесет и девет лева и петдесет и една
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и
7
направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Застрахователно Акционерно Дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М. Д." № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. (ЕПЕП –
л. 72), да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 865,81 (пет хиляди
осемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) лева, дължима държавна
такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8