РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Ловеч, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200016 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №9541651 издаден от ОД на МВР Ловеч на Б. Л. Т., ЕГН
********** от гр. С., е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП, за това, че на 11.07.2024 г. в 12:12 часа в Обл. Л., ПП I-4 км. 34 +900 в с. М. с АТСС
ARH CAM S1, насочено в посока гр. София снимащо в двете посоки при максимално
разрешена скорост за населено място 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат
толеранс от 3 км или 3 %, с МПС БМВ 530 Д ХДРАЙВ вид ЛЕК АВТОМОБИЛ
регистрационен номер ...... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство 11743c0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50
км/ч е установена скорост от 82 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с
32 км/ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Б. Л. Т., чрез
адв. А. И. от САК, в която излага, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен и моли да бъде
отменен. Сочи, че от ЕФ не се установява да е изготвен клип към административната
преписка, както и че самото описание на нарушението е написано изключително лаконично.
Сочи, че нарушението е установено чрез стационарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, като до този момент няма данни, че е била вписана
в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (СИ), със срок на
валидност. Сочи, че не ставало ясно от обстоятелствено описателната част на ЕФ дали
1
нарушението е извършено в населено място или извън населено място, тъй като посоченото
място на извършване на нарушението било записано изключително лаконично и
декларативно, което внасяло изключителна несигурност, касаеща въпроса за извършителя на
нарушението. Сочи, че правната квалификация е за извършено нарушение при въведено
ограничение с пътен знак В26 - чл. 21, ал. 2 ЗДвП, но липсва в текстовата част такова
писмено посочване, като там била посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, от което
следва, че е налице противоречие което внася несигурност и неяснота по кой ред е
ангажирана отговорността, а това възпрепятства всякога правото на защита на наказания
субект. Сочи и че, в електронния фиш липсвало каквото и да е отразяване във връзка с
въпроса за вината. Сочи и че удобен пропуск в електронния фиш да се посочат сроковете за
подаване на възражения
пред директора на съответната структура на МВР и за обжалване на фиша пред
компетентния съд - чл. 189, ал. 6 и ал. 9 ЗДвП - също представлява процесуално
нарушение, което затруднявало правото на защита на наказаното лице, а от друга страна
нямало как да се сподели, че това липсва да е одобрено в одобреният екземпляр на ЕФНГ от
министъра на вътрешните работи, респ. следва да се приеме, че министърът при
одобряването на образеца липсва да се е съобразил с текстове от ЗДвП (чл. 189, ал. 6 и ал. 9
ЗДвП), като в това положение е допуснал и нарушаване, прогласено в чл. 6 ЕКПЧ, като тази
разпоредба е от фундаментално значение за съвременното демократично общество и е
задължителна за всички категории дела. Сочи и че чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда като
реквизит "дата на
съставяне" на фиша, а единствено посочване датата на нарушението, като моли съда да
намери за неправилен законодателния подход, доколкото законодателят не бил въвел този
реквизит и съдът не бил в състояние да го коригира. Въпреки това, моли съдът да сподели,
че в съдебен процес по разглеждане законосъобразността на електронен фиш, датата на
издаването му е важна, доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, макар и процедурата по издаването на ЕФ да е облекчена. Сочи и че
жалбоподателят е бил лишен от възможността /или поне не се доказвала такава възможност
да му е осигурена/ да посочи действителния извършител на нарушението. Сочи, че
разпоредбата на чл.189, ал. 5 ЗДвП предоставла възможност на законния представител на
ползвателя на автомобила да избегне отговорността по чл. 188 ЗДвП за нарушението на
правилата за движение, но въвежда изискване за подаване на писмена декларация,
съдържаща данни за лицето, извършило нарушението. Възможността, предвидена в
разпоредбата, е била отнета на жалбоподателя, тъй като не му е връчен електронният фиш
или поне не било ясно как е станало това. Сочи, че органът е длъжен да докаже спазване на
разпоредбата на чл. 189. ал. 5 ЗДвП, тъй като датата на връчване законът свързва с едно от
съществените права на лицето, срещу което е издаден електронният фиш - да подаде
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, ако това е друго лице,
различно от санкционираното. Излага, че в случая не може да се установи дали тази
законоустановена възможност е била на разположение на лицето. Отделно от това, сочи, че
дори посочената в масивите на МВР дата на връчване на електронния фиш, да отразява
2
някаква дата за връчване на същия, от датата на нарушението -11.07.2024 г. до момента на
подаване на въззивната жалба е изминал значителен период от време и било невъзможно за
обикновената човешка памет да възпроизведе спомен за ежедневно житейско действие,
каквото е управлението на автомобил след изминал толкова дълъг период от време. Сочи, че
същевременно нямало законови правила, които да вменяват на лицата - физически или
юридически, да предоставят автомобилите си за управление другиму единствено срещу
писмен документ. На следващо място твърди, че липсва фактическо описание на
административното нарушение (както изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП), защото
в електронния фиш нямало каквото и да било описание с думи на твърдяното нарушение е
било записано само, че става въпрос за "извършено нарушение за скорост" и нарушената
разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като били дадени стойностите на разрешената и на
установената скорост на движение. Сочи, че същината на нарушенията по чл. 21 ЗДвП се
състои в управление на МПС със скорост над разрешената, но никъде в ЕФ не е посочено -
кой е водачът на въпросното превозно средство, който го е управлявал. Сочи, че никъде в
ЕФ не е отразено в какъв режим е работела посочената система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, защото това е определящо за приложимата грешка в
измерването на скоростта на движение, както дали взетата предвид грешка е приложима в
конкретния случай. Отделно от това било известно и обстоятелството, че тази система има
два режим на работа с различен обхват на действие, което било съществено нарушение на
правото на защита на доверителката и. Моли съда да приеме, че в конкретния случай
административното нарушение е описано фактически изключително лаконично и това не
позволява на съда да направи еднозначен извод относно нарушителя (автора му), точния вид
на административното нарушение, съответно дали то е правилно квалифицирано по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, поради което електронният фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на
цялостна отмяна. Изцяло оспорват, че именно жалб. Т. е управлявал на инкриминираната
дата автомобила, но предвид каквито и да било връчени веществени доказателства -фотоси
или клип сме в невъзможност да посочим и друг водач, който евентуално е управлявал
автомобила на посочената дата, с оглед предвидената наказателна отговорност за
деклариране евентуално на неверни данни. Моли съда да достигне до извода, че са налице
съществени процесуални нарушения, заради които се е стигнало до ограничаване в правото
ни на защита в качеството ни на жалбоподател, като те са от такова естество, че не биха
могли да се преодолеят в хода на съдебната фаза на административно-наказателното
производство, а в допълнение на това разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН се явявала и
неприложима, тъй като самоличността на нарушителя не е безспорно установена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирана е
молба от неговия процесуален представител, с която моли съда да даде ход на делото в тяхно
отсъствие и да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен, в която насока
са изложени подробни аргументи в тази насока. Моли съда да присъди на доверителят и и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат
3
представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно
наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени
разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.). По делото е ангажирано от страна на наказващият орган доказателство /справка
от АИС АНД/ от която се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на
29.12.2024 г., като в съпроводителното писмо с рег. №906000-191/06.01.2025 г. /наш вх.
№195/07.03.2025 г./ е посочено, че в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч няма документ
доказващ връчването на ЕФ. Жалбата против процесния ЕФ е с вх. №906000-4/02.01.2025 г.
Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, а в случая единствените
ангажирани такива е извадка от АИС АНД, от която е видно, че АНО приема за дата на
връчване на процесния ЕФ 29.12.2024., а жалбата е депозирана в РС Ловеч чрез ОД на МВР
Ловеч с вх. №906000-4/02.01.2025 г., съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и
от лице имащо право на такава, поради, което е допустима /жалбата е подадена в
законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, с оглед отразената в АИС АНД дата
на връчване на същия/.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че
4
жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21,
ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със
скорост 82 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП т. е. превишение от 32 км/ч. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на
зададената скорост в протокола за използване на АТСС, тъй като посоченото място на
извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900 е в границите на населеното място на с.
Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в
протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното
отстояние на автомобила от АТСС – 125 метра, като на снимковия материал е отразено, че
автомобилът е приближаващ, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в
двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение
на процесния автомобил е към гр. София. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е
извършено в населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената
скорост е 85 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 82 км/ч,
като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс
от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила
отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от
50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно
това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в
обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова
квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са
знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В
частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В
случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в
населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. –
Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не
5
може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае
в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на
МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При
положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото,
където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област
Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може
да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално
разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.
Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да
измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.
4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се
установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението,
които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.
Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият
орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен
състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26.
Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в
населено място, тази по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. При това положение се установява, че
следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на
скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща
цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и
даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно
възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в
електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от
ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС,
няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира
наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и
електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед
обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда
приключването на образуваното административнонаказателно производство – чл. 58д от
ЗАНН.
От обективна страна е налице управление на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на
ЗДвП, с превишена скорост от 82 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта,
6
която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е
извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по
делото, че процесният автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система
за контрол на скоростта на МПС тип АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със
срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по
делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка №017-СГ-
ИСИС/27.02.2024 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство 11743c0. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014
година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
7
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което направените в тази насока
възражения се явяват неоснователни.
ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го
издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
15.08.2024 г., като предвид на това, че нарушението е извършено на 11.07.2024 г. съдът
намира, че при издаването му е спазена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото
средство. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде е извършено
нарушението, с какво МПС и най - важно как е установена забраната - изрично АНО е
записал, че процесния участък е населено място, където ограничението на скоростта е 50
км.ч.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая
е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. Даденото с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на
колегиите разрешение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и
заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 година. С нея, освен, че е
допълнена легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е
дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и системи" - § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в
частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния
орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и
да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при
приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе
съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно
дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално
е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения.
Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извод, че
израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по
издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
8
орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да
се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административно наказателната отговорност. В
нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г./, с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод,
че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
9
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че в обжалвания ЕФ е посочено точното място на извършване на
нарушението. В електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му – обл.
Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в с. Микре. Предвид на това, че нарушението е извършено в
населено място, съдът намира, че на практика е невъзможно наказващия орган да добави
нещо повече от това. Освен това, GPS координатите на мястото на извършване на
нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено доказателство –
разпечатка от видеоклип № 11743C0/0081397, като е отразено и обстоятелството, че този
участък е извън населено място.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесното МПС е
осъществено посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на
което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по
делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобил с рег. №.... Съгласно ръководството на
потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС СПУКС АRH CAM S1, всяко
10
регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH
CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има
данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде
използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от
приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство
е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е процесния автомобил, като
средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори
ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако
автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е
нямало да бъде заснет, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
6972/12.07.2024 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 11.07.2024 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е
въведено в експлоатация на 11.07.2024 г. в 11.00 часа и е работило до 14.00 часа, като са
установени 44 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че
движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характер на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия
11
автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство – 12.12 часа попада в периода, през който системата е била
експлоатирана – 11.00 часа до 14.00 часа.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради
което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.
В процесния ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат
всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на
извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и
установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място
изрично е отразено в ЕФ, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на
собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя Б. Т.. Разпоредбата на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
12
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Жалбоподателят Т.,
видно от събраните по делото доказателства след като е получил ел. фиш, не е оспорил
констатациите по него, като не е депозирал декларация, в която да декларира, че не той, а
друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата и не е представил копие на
СУМПС на друго лице, за което да декларира, че то е управлявало процесното МПС на
процесната дата, а единственото което е направил е да депозира въззивна жалба срещу
процесния ЕФ с вх. №906000-4/02.01.2025 г. в ОД на МВР Ловеч, която е предмет на делото,
с оглед на което съдът намира, че правилно е ангажирана неговата отговорност, като
собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че не му е предоставена
възможност да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. С разпоредбата на чл.188, ал.1
от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно-
наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си
автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което
нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Жалбоподателят
не представи доказателства да е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством
депозиране на писмена декларация, в която да посочи данни за друго лице, управлявало
МПС на процесната дата, час и на посоченото място както и че е приложил към тази
декларация копие на СУМПС на водач, за когото да твърди, че е управлявал автомобила на
процесната дата. Жалбоподателят не представи и доказателства от които да е видно, че е
била осуетена от страна на АНО възможността му да упражни правата си по чл.189, ал.5 от
ЗДвП, поради което съдът намира възраженията му в тази насока за
голословни. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш са
две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е
от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш.
Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС
за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В
противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение
единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без
възможност последните да се защитят. В хода на съдебното следствие жалбоподателят не
ангажира надлежни доказателства, които да изключват административно - наказателната му
отговорност, в качеството му на собственик на посоченото МПС. Поради изложеното съдът
намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в
качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е
константната съдебна практика и по-конкретно Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д.
№5412/2013 год., III о. и др., според които в случай, че собственикът не може да декларира
на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от
13
свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл.189, ал.5, предл. второ от
ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно
нарушение.
Отделно от това, съдът намира, че начинът на връчване на ЕФ не обуславя сам по себе
си незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването
касаят възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, а пред
настоящата инстанция не бяха представяни доказателства, които да свидетелстват за
осуетени от страна на АНО процедури по чл.189, ал.5, изр.2 или ал.9 от ЗДвП. Цитираните
разпоредби уреждат административния ред за защита против наложеното административно
наказание с издаден ЕФ и упражняването на тези правни възможности в случая не е
осуетено. Не са представени доказателства от страна на жалбоподателя от които да се
установява, че след узнаване за издадения ЕФ се е опитал да упражни правата си като подаде
декларация за управляване от друго лице на МПС, или възражение, или да е поискал да
заплати глобата в намален размер от 70 % и реализирането на тези му права да му е било
отказано от АНО. В жалбата си до РС Ловеч, въз основа на която е образувано настоящето
производство, жалбоподателят е изложил съображения за осуетяване от страна на АНО на
процедурите по чл.189, ал.5, ал.6 и ал.9 от ЗДвП, явяващи се резултат от неправилното,
според него връчване на ЕФ, като в хода на съдебното следствие също в депозираните
писмени бележки бяха направени подобни възражения, но не бяха ангажирани
доказателства в тази насока и не бяха направени доказателствени искания. По изложените
по – горе съображения, съдът намира, че въпреки, че по делото не беше представена от
страна на АНО разписка за връчване на ЕФ, от представяната справка от АИС АНД се
установява, че ЕФ е връчен на жалбоподателят на 29.12.2025 г., като последния на
02.01.2025 г., е депозирал жалба обжалвайки процесния ЕФ. Съдът намира, че осигурявайки
на жалбоподателят възможност да обжалва процесния ЕФ и разглеждайки спора по
същество е спазил правото на съдебна защита на наказаното лице, поради което направените
в тази насока възражения са неоснователни.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка / л.17 от делото/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
14
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Неоснователни са и направените с жалбата възражения касаещи липсата в ЕФ на
конкретен издател и дата на съставяне на последния, тъй като съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
„…Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”,
който именно образец е използван в случая. По делото е приета и вложена като
доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от
която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 15.08.2024 г. в сектор ПП Ловеч при ОД на
МВР гр. Ловеч. Не на последното място при издаването на ЕФ не важат правилата на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а тези на чл.189 от ЗДвП, поради което позоваването на процесуалният
представител на жалбоподателят на правилата на ЗАНН, касаещи издаването на НП се явява
неотносимо към предмета на настоящето дело. Възраженията, изложени в жалбата за
липсата в ЕФ на конкретен издател и дата на съставяне на последния, са неоснователни, тъй
като сочените недостатъци са израз на оценка от страна на жалбоподателят към текста на
закона, но не намират опора в законовите норми, касаещи издаването на електронния фиш.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени
с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с
оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят Т. е
лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Не следва да се обсъжда въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от
Закона за административните нарушения и наказания.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП предвиждаща за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв., каквото
наказание правилно е наложено в случая.
С оглед на гореизложеното следва да се измени обжалвания ЕФ, като се
15
преквалифицира нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и се потвърди като законосъобразен, в
останалата част.
С оглед изхода на процеса следва да се остави без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателя да бъдат присъдени на последния
направените по делото съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, като
неоснователно.
ОД на МВР Ловеч не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система – Серия К №9541651 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на Б. Л. Т., ЕГН ********** от гр. С., е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №9541651 издаден от ОД на
МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя да бъдат присъдени на последния направените по делото съдебно деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
16