РЕШЕНИЕ
№ 3665
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110154744 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 319211/09.11.2023 г. ищецът В. Б. В.
твърди, че получил фактура № **********/07.08.2023г. за клиентски № **********,
издадена от ответното дружество *************** за сумата от общо 81,98 лева за
обект с адрес: 1137, Панчарево, в.з.***************. Ищецът оспорва дължимостта на
сумата от 72,78 лева – част от сумата от общо 81,98 лева, представляваща стойността
на 39,477 куб.м. – дял от общо потребление, с доводи за липса на валидно
облигационно правоотношение между него и ответното дружество. Отделно от
предходното оспорва, че през исковия период ответникът е доставял стоки или услуги,
чиято стойност да възлиза на процесната сума, както и че средството за измерване не е
сертифицирано. Прави възражение за недължимост на процесната сума, поради
настъпила погасителна давност. По изложените в исковата молба доводи и
съображения моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 72,78 лева – част от сумата от
общо 81,98 лева, начислена по фактура № **********/07.08.2023г. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се
доводите на ищеца за липса на облигационно правоотношение с твърдения, че на
1
09.07.2020 г. последния е подал заявление до дружеството за откриване на партида за
имота, чиито собственик е от 2019 г. /видно от посочения в заявлението документ за
собственост/. В подкрепа на твърдението, че ищецът е потребител на ВиК услуги в
имота се сочи и обстоятелството, че сам представя данни да водомера в имота.
Предвид, че ищецът е собственик на процесния имот, то същият се явял и потребител
на доставяните от дружеството-ответник ВиК услуги. Именно в това качество и като
титуляр на партида с кл.№ **********, дружеството е издало фактура №
**********/07.08.2023г. на стойност 81,98 лева. Поддържа се, че сумата е начислена
по реда на чл.11, ал.2, изр.2-ро от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, тъй като територията, в която се намира имота на ищеца е
обособен район /площадка/ и имотите /вкл. имота на ищеца/ са присъединени към
водопроводната мрежа не директно с връзки от уличния водопровод, а след общия
водомер, монтиран на това общо за имотите отклонение. В случая чрез интернет
отчитане са отчетени 5 куб.м. по индивидуалния водомер и 39,477 куб.м. за
припадащия се зя имота дял от общото потребление, съобразно общия водомер.
Оспорва се и твърдения за настъпила погасителна давност. По изложените в отговора
доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на нито
една от горепосочените предпоставки. На първо място - по делото не бяха представени
документи, от които да се установява, че ищецът е собственик или ползвател на
процесния недвижим имот. Следва да се има предвид, че съгласно § 1, ал.1, т.2, б.„а“ от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ.
бр.18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
2
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В конкретния случай ответникът не доказа, че ищеца има
качеството „потребител“ на ВиК услуги на дружеството, въпреки изричните указания
на съда в постановеното по делото определение по реда на чл.140 ГПК, че доказването
на това обстоятелство е в негова тежест. Обстоятелството, че по делото е подадено
заявление за промяна титуляра на партидата, не обуславя задължителен извод, че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот.
Дори хипотетично да се приеме, че ищецът е собственик на имота, до който
ответното дружество твърди да е доставяло ВиК услуги, то по делото не се събраха
доказателства, че доставените от ответника услуги възлизат на претендираната сума.
Видно от заключението на изслушаната и приета без възражения от страните
комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза е, че при извършените
проверки вещото лице е установило, че в процесната фактура № ********** от
07.08.2023 г. е включен отчетен период, считано от 25.07.2022 г. до 26.07.2023 г.,
докато видно от приложената по делото фактура е, че като отчетен период е посочен
23.06.2023 г. до 24.07.2023 г. При изслушването му вещото лице сочи, че общият
водомер е отчитан на всеки три месеца, но индивидуалните водомери не са отчитани
„дълго време“. Ето защо, съдът приема, че отразените в процесната фактура период на
отчитане и стойност на доставени ВиК услуги, не отговарят на обективната
действителност.
Предвид гореизложеното, предявения иск следва да бъде уважен, без да се
обсъждат наведените в исковата молба доводи за погасяване на вземането по
издадената фактура по давност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от представения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е
направила разноски в размер на 50,00 – дължима и внесена държавна такса.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.3 ЗА. С оглед предходното и съгласно
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата в минимален размер от 400,00 лева, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Б. В., ЕГН **********
срещу *************** ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
***************, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
– че ищецът не дължи на ответника сумата от 72,78 лева – част от сума в общ размер
на 81,98 лева, начислена по фактура № **********/07.08.2023г.
ОСЪЖДА *************** ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление:*************** да заплати на В. Б. В., ЕГН ********** сумата от 50,00
лева, представляваща разноски по производството за платена държавна такса.
ОСЪЖДА *************** ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: *************** да заплати на адвокат К. И. Б., член на РАК, ЕГН
**********, основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата в размер на 400,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по производството за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4