Решение по дело №5683/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            01.06.2017 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На петнадесети май                                                         две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Веселина Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 5683 по описа за 2016 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Държавен фонд „Земеделие” ЕИК/Булстат ********* с адрес гр.София бул. „Цар Борис ІІІ” No 136, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на И.П.Д. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 11980/2013г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 7063/20.08.2013г., за сумите от: 24446 лв., представляваща авансова предадена сума по Договор № 03/112/04474 от 22.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”, развален поради неизпълнение от длъжинка на задължението му по т. 5.1 от него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 16.08.2013 г. до изплащане на вземането, 272,16 лв. лихва за забава върху размера на главницата за периода от 06.07.2013г. до 14.08.2013г., както и да бъде осъден ответника да му заплати разноските в заповедното производство от 494,36 лв. държавна такса и 697,18 лв. юрисконсултско възнаграждение, и разноските в настоящото производство.

В исковата молба се сочи, че на 22.02.2010 год. ищецът и ответникът сключили договор № 03/112/04474 / 22.02.2010 год. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 год., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В изпълнение на поетите задължения, ищецът предоставил на 15.03.2010г. на ответника финансова помощ в размер на 24 446.00 лева, представляваща първо плащане. От своя страна ответникът поел задължение да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в приложение 1 към договора и бизнес плана до 22.02.2013 год. Съобразно с уговореното в т. 5.1 от договора, ответникът следвало да подаде заявление за второ плащане в едномесечен срок след 22.02.2013г., което същият не е сторил. Неизпълнението на това задължение, което е нормативно закрепено в Наредба № 9/03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на възмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери”, е скрепено със санкция, а именно – връщане на получената финансова помощ, като наред с това е предвидена и възможност за едностранно прекратяване на договорната връзка – раздел VІ, т. 6, б. „г”. С уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-033-6500/579/16.04.2013 год., получено от ответника чрез нотариално връчване по реда на чл. 47 ГПК на 05.06.2013г., ищецът е упражнил това свое право, поради което се дължи връщане на получената по разваления договор финансова помощ. Със същата покана е бил предоставен 30 дневен срок за плащане. Ответникът не изпълнил това свое задължение, поради което ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК, което било уважено. Срещу него ответника възразил, поради което е налице правен интерес от предявения иск.  Претендират се разноските направени в производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на иска, в който изразява становище, че е неоснователен. Не се оспорва наличието на договор между страните за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 год. Твърди се, че ответникът е изпълнявал всичките си задължения по договора, за което има съставен писмен протокол. Впоследствие възникнали форсмажорни обстоятелства – унищожаване на изградената ферма и той бил поставен в невъзможност да изпълнява. На осн. 89 ЗЗД и т. 6 б. „б” от договор, той бил развален и съобразно т. 8.1. и 8.2 от него, ответникът не дължи връщане на получените суми. Твърди, че изявлението на ищеца за разваляне на договора не е достигнало до ответника. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 111980/2013г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на Държавен фонд „Земеделие” ЕИК/Булстат ********* против И.П.Д. ЕГН ********** за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства –  заявление за подпомагане по мярка 112; декларация 2009 от И.П.Д.; данни за земята и животните в земеделското стопанство; форма за наблюдение и оценка на проектите по мярка 112; бизнес план; регистрационна карта на земеделски производител от 17.03.2009г. с анкетна карта; удостоверение от НАП от 08.04.2009г. със справка за история на осигуряването; удостоверение за настоящ адрес; удостоверение за семейно положение и членове на семейството; договор за наем на недвижим имот от  03.02.2009 г.; нотариален акт от 1997 г.; декларация от 17.03.2009г.; становище от ветеринарномедицинска служба; квитанция за прием на заявление за подпомагане по мярка 112 от 13.04.2009 г.; КЛМП за посещение на място; уведомително писмо с изх. № 01-032/3356 от 23.07.2009г. и известие за доставяне; уведомително писмо за одобрение № 03431/112; Договор № 03/112/04474 от 22.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, ведно с Приложение № 1 към договора; заявка за плащане по мярка 112 с таблица за разходите; извлечение за плащане от ДФЗ на сума от 24 446 по сметка на И.П.Д. в „СЖ Експресбанк” АД; заповед на изп. директор на ДФ „Земеделие" за делегиране на правомощия; Доклад за нередност №21/10.06.2013 г.; Уведомително писмо с изх. № 01-030-6500/579 от 16.04.2013 г. за отхвърляне на второ плащане по Договор № 03/112/04474 от 22.02.2010 г., ведно със забележка на нотариус  за получаването му; нотариална покана за доброволно изпълнение, ведно със забележка на нотариус  за получаването й; справка от НИМХ на БАН; писмо от МВР ТД „ГП” с № УРИ328200-6254/07.04.2017г., се установява, че: на 13.04.2009г. И.П.Д. ЕГН ********** подал до МЗХ – РА, ЕЗФРСР-ЕИСР молба за подпомагане по мярка 112 за създаване на стопанство на млад фермер за отглеждане на 200 м2 калифорнийски червей със сумата от общо 48892 лева. Към тази дата бил регистриран като земеделски производител и имал настоящ адрес ***. След извършена проверка от служители на ДФЗ–МЗХ заявлението било уважено и на 22.02.2010г. бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892 лева. Плащането следвало да се извърши на два транша, като падежа на втория бил уговорен след нарастване на стопанството с 4 ИЕ и изпълнение от бенефициента на всички инвестиции, основни дейности и цели посочени в приложение 1 към договора и бизнес плана, но не по-късно от до 22.02.2013 год., като той съобразно т. 5.1 следвало да подаде заявление за второто плащане в едномесечен срок след тази дата. На 15.03.2010г. на И.П.Д. била преведена сума в размер на 24 446 лева. На 16.04.2013г. от ДФЗ бил постановен отказ за изплащане на втора вноска от отпусната безвъзмездна помощ по договор № 03/112/04474 от 22.02.2010г.,  поради липсата на подадена от бенефициента молба за изплащането й в уговерния срок. На същата дата до И.П.Д. било изпратено писмено уведомление за разваляне на договора и покана за връщане на полученото по него в 30-дневен срок, които били приети за връчени на 05.06.2013г. от нотариус П. Петров с район ВРС, след залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на 21.05.2013г. На 16.07.2013г. от нотариус П. Петров, с район ВРС била приета за връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, покана до И.П.Д. за доброволно изпълнене на задължението му да върне сумата от 24446 лв. на ДФЗ ведно с дължимата лихва от 05.07.2013г.

   Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 88 вр. чл. 87 ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год.         Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителят срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от доказано от ищеца наличие на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери” по ПРСР на ЕС за период 2007-2013 год., че е развалил надлежно договора, изпращайки до ответника уведомително писмо за отхвърляне на плащанията посредством нотариална покана, получена от ответника, както и забавата на ответника за връщане на получената сума по разваления договор и размера на тази претенция. Респективно следва ответникът да установи положителните факти, изключващи отговорността му, вкл. че неизпълнението на задължението за заявяване на второ плащане се дължи на форсмажорни обстоятелства – унищожаване на изградената от него ферма по независещи от него причини.

            По делото са приети за безспорни обстоятелства наличието на сключен между страните формален /писмен/ договор 03/112/04474/22.02.2010 год. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 год., получената по него от ответника сума в размер на 24446 лв. и липсата на искане от страна на ответника за второ плащане съобразно уговореното в т.5.1 от договора. Съдът намира за недоказано твърдението на ответника за наличието на безвиновна невъзможност за изпълнението на това му договорно задължение, поради форсмажорни обстоятелства. На първо място - не се установиха такива, доколкото справката на НИМХ не касае процесния период, а и наличието на отрицателни температури на територията на Община Долни чифлик през зимния сезон не представлява „непреодолима сила”. Дори и да се приеме обратното, не се установи наличието на извършено от бенефициента формално уведомяване до държавния орган за твърдяното природно бедствие, съобразно предвиденото в т. 8.3 от договора, респ. удостоверяването му по реда посочен в тази клауза, което е самостоятелно и достатъчно основане да се приеме виновното неизпъленение от ответника на задължението му по т. 5.1 от договора, което е съществено доколкото е част от неговия предмет.

Въз основа на представените и обсъдени по-горе писмени доказателства –  уведомление, удостоверение за настоящ адрес и нотариална покана, съдът намира, че на 05.06.2013г. ответникът е получил волеизявлението на ищеца по см. на чл. 87 ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора по реда на чл. 47 ГПК, което е било надлежно и изчерпателно удостоверено от нотариус П. Петров с район ВРС на 21.05.2013г. Ответникът не установи, че на тази дата е бил възпрепятстван по обективни причини да получи съобщението до него, като представената справка от МВР не касае тази дата. Предвид годно изразената воля за разваляне на договора, всяка от страните дължи връщане на полученото по него съобразно чл. 88 вр. чл. 55 ал 1 пр. 3 ЗЗД.

Съобразно с изложените правни доводи, искът за главница е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Предвид изхода на делото по главния иск, следва да се уважи и акцесорния иск за обезщетение за забава, което съдът намира за доказано по размер, изчислен с програмен продукт „Апис финанси”.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване са в размер на 433,48 лв. за държавни такси и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Така определения размер на юрисконсултското възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл.  25 ал.1 от НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., съдът намира за обоснован, предвид броя открити съдебни заседния по делото, вида и обема на събраните доказателства, фактическата и правна сложност на спора, поради което не следва да бъде редуциран съобразно чл. 25 ал. 2 от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 494,36 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като за горницата над 100лв. искането е неоснователно, тъй като е прекомерно предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните Държавен фонд „Земеделие” ЕИК/Булстат ********* с адрес гр.София бул. „Цар Борис ІІІ” No 136 и И.П.Д. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 11980/2013г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 7063/20.08.2013г., за сумите от: 24446 лева, представляваща авансова предадена сума по Договор № 03/112/04474 от 22.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”, развален поради неизпълнение от длъжинка на задължението му по т. 5.1 от него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 16.08.2013 г. до изплащане на вземането, и 272,16 лева - лихва за забава върху размера на главницата от 24446 лв. за период от 06.07.2013г. до 14.08.2013 г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК И.П.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” ЕИК/Булстат ********* с адрес гр.София бул. „Цар Борис ІІІ” No 136 сумата от 733,48 лева, представляващи разноски по настоящото дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 594,36 лв. разноски по ч.гр.д. № 11980/2013 г. по описа на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: