Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
25.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното
заседание на осемнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д.Димитров
от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа
докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №270 по описа за 2020г. на Административен
съд – град Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от И.С.А., с адрес ***, срещу Решение № 260077 от 22.10.2020г.,
постановено по АНД № 1033/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление №20-0869-001348/08.05.2020 г. на Началник
група към ОДМВР – град Шумен, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.175, ал.3, предл.
първо от ЗДвП на И.С.А. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на
ОДМВР - град Шумен сторените деловодни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, поради
издаването му в нарушение
на материалния закон и на процесуалните
правила. Сочи се, че касаторът не е собственик на МПС, с което е извършено административното
нарушение и не е знаел, че регистрацията
му е прекратена, поради което не е доказана съставомерността на деятелността му по приложения административнонаказателен
състав поради липса на доказателства за виновно
извършване на нарушението. Твърди се също, че в санкционната разпоредба не е
предвидена отговорност за описаното
в нея деяние при условията
на непредпазливост, поради което същото е наказуемо само при
умишленото му осъществяване, а в случая не е установено
нарушението да е реализирано
умишлено. Навеждат се и
доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на административно производствените правила, визирани
в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в
АУАН и НП не е посочено коя от двете
форми на изпълнителното
деяние по чл.175, ал.3 от е осъществена.
Твърди се също, че описанието на нарушението, изразяващо се в управление на МПС със
служебно прекратена
регистрация не е нарушението, визирано
в чл.175 , ал.3 от ЗДвП, тъй като
в същото се регламентира административнонаказателна отговорност
за управление на МПС, което не е регистрирано
или е регистрирано, но е без регистрационни
табели. По изложените в жалбата
съображения касаторът счита, че решението се явява неправилно, поради което отправя
искане за неговата отмяна и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което
да бъде отменено наказателното
постановление. Претендира присъждане
на сторените деловодни
разноски. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна – ОДМВР – град
Шумен, редовно и своевременно призована,
не изпраща представител, респективно не взема становище по
допустимостта и основателността
на жалбата.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че решението
на въззивния съд е постановено при правилно
приложение на материалния закон и липса
на допуснати процесуални
нарушения, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което
същата е допустима. Съгласно
чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящото касационно
производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол във въззивното производство е Наказателно постановление
№20-0869-001348/08.05.2020 г. на Началник група към ОДМВР – град
Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175, ал.3, предл. първо от
ЗДвП на И.С.А. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че 15.06.2019г. около
11.00 часа в Община Шумен, на път първи
клас № I-2, км 108+500, в посока
гр.Шумен, управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№ Н2171ВР,
собственост на Л.А.С., който не е регистриран
по надлежния ред – автомобилът е със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143, ал.15 от . Нарушението е установено от
служители на МВР, които спрели
за проверка управлявания от И.А. лек автомобил. Същите установили, че въпросното МПС е собственост на Л.С.,
като регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Въз основа на констатациите за управление на лек автомобил,
който не е регистриран по надлежния ред, започнала проверка по преписка вх.№ 1669/2020г. по описа на ШРС за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 24.04.2020г. на заместник районен прокурор при
ШРП, поради липса на субективния елемент от състава на престъплението по горепосочения престъпен състав. Със същото
постановление материалите по преписката
били изпратени на РУ – град Шумен за преценка от страна на административнонаказващия
орган дали осъщественото представлява
административно нарушение. Въз основа на материалите по преписка вх.№ 1669/2020г. по описа на ШРП
и постановлението за отказ да се образува
наказателно производство, било издадено
процесното наказателно
постановление.
Районният съд е установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е счел, че деянието на И.С.А. съставлява административно
нарушение по приложения административнонаказателен
състав. В тази връзка е приел за безспорно установено, че деецът е нарушил
чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. С оглед на това съдът е заключил, че деянието на нарушителя
правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно
по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и, че същото не представлява маловажен
случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено
описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало
по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният
съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на
обективната истина по спора. Въз основа на всички доказателства по делото -
събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал
правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му
квалификация.
На първо място, обосновано
районният съд е приел, че И.А. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
доколкото същата предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, а
от събраните по делото доказателства се установява, че той е управлявал МПС, чиято
регистрация към датата на управлението му е била прекратена. Обосновано
районният съд е отхвърлил доводите на нарушителя, че не е бил наясно с това
обстоятелство, доколкото в качеството си на водач на лекия автомобил същият е
могъл и е бил длъжен да знае, че МПС е с прекратена регистрация, явяващо се
пречка за управлението му по пътищата, отворени за обществено ползване.
Районният съд е изложил подробни и убедителни мотиви защо счита, че касаторът е осъществил вмененото му административно
нарушение от обективна и субективна страна, към които касационната инстанция
препраща по реда на чл.221, ал.2 от АПК и не следва да ги преповтаря. Само с
оглед изчерпателност следва да се посочи, че в разрез с принципа в
наказателното право, че непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените
от закона случаи (чл.11, ал.4 от НК), по силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН
непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично
предвидените случаи, от което следва, че същите са наказуеми на общо основание,
освен в изрично предвидени изключения. Такова изключение в случая не е налице,
поради което и не може да се приеме, че извършването на нарушението при
условията на непредпазливост обуславя неговата несъставомерност.
Неоснователна е и тезата за
допуснати в хода на административнанаказателното
производство съществени процедурни нарушения, изразяващи се в липса на пълно,
точно и ясно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП. Посочването в
същите, че деецът е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация не
съставлява нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
прекратяването на регистрацията на МПС означава, че това МПС не е регистрирано
по надлежния ред, което е и посочено в приложения от наказващия орган
административно наказателен състав.
Напълно се споделят и доводите на
въззивния съд, че наказващият орган правилно е
индивидуализирал наложените административни наказания, доколкото ги е определил
в минималния предвиден от законодателя размер и срок, при липса на каквито и да
било основания за квалифициране на деянието като маловажен случай. С оглед на
това обоснован е изводът на предходната инстанция, че административните
наказания са определени при съблюдаване на правилата за тяхната
индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същите,
визирани в чл.12 от ЗАНН.
В обобщение на гореизложеното
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при
липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените
правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за
неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява
основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие
с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд – гр.Шумен - правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от
АПК, във вр.с чл.63, ал.1
от ЗАНН, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260077 от 22.10.2020г., постановено по АНД №
1033/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................
ЧЛЕНОВЕ: 1...............................
2...............................
Забележка:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.01.21г.