Решение по дело №311/2024 на Административен съд - Габрово

Жалбоподателят Н. Г. С. от гр. Дряново, обл. Габрово е обжалвал Заповед за налагане на принудителна административна мярка №24-0258-000040/05.08.2024г. на Началник на РУ при ОД на МВР Габрово, РУ Дряново. В жалбата си Н. С. излага, че обжалваната Заповед била незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя оспорената заповед била издадена от некомпетентен орган , като не била спазена установената от закона форма.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения отмяна на обжалваната Заповед №24-0258-000040/05.08.2024г. на Началник на РУ при ОД на МВР Габрово, РУ Дряново, ведно с произтичащите от отмяната материално правни и процесуално правни последици.

Ответникът по жалба, редовно призован за съдебно заседание не се явява, като за него се явява упълномощен по делото процесуален представител, който оспорва жалбата и изложените в нея доводи.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

Със Заповед №24-0258-000040/05.08.2024г. на началник на РУ при ОД на МВР Габрово, РУ Дряново е постановил временно отнемане на СУМПС на водача Н. Г. С., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

В случая така цитираното нарушение- за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техн. средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №ARNA0153, който е отчел стойност 0, 77 на хиляда, измерен чрез издишаният от водача въздух. Издаден е талон за изследване №0184276.

За констатираното противоправно деяние на Н. Г. С. е съставен АУАН сер. GA №1336305/04.08.2024г. и впоследствие НП№24-0258-000353/23.08.2024г., в които са описани цитираните по- горе и установени по време на проверката фактически обстоятелства.

Предмет на съдебен контрол е оспорената обжалваната Заповед №24-0258-000040/05.08.2024г. на Началник на РУ при ОД на МВР Габрово, РУ Дряново.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията посочени от оспорващия.

Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в изискваната от закона форма. По делото е представена в оригинал оспорената заповед, подписана от посочения като неин издател Началник на РУ към ОД на МВР Габрово, РУ Дряново.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, ал.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорвания акт е издаден от Началник РУ при ОД на МВР Габрово, РУ Дряново в това му качество и е налице необходимата компетентност.

В обжалваната Заповед изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на Акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.

Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната Заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на материалноправни норми. Не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП/Изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на нарушението/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотично вещество, установено с техн. средство. Към момента на проверката е установено именно това обстоятелство, като същото е надлежно описано в съставения АУАН. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай категорично се установява по делото, че жалбоподателят е управлявал цитираното МПС след употреба на алкохол, като установената стойност е над 0, 5 на хиляда, като това е установено с техническо средство по време на проверката. Предвидените в ЗДвП ПАМ, включително и тези като настоящата имат за цел да превантират извършване на правонарушения, изброени подробно в ЗДвП. В тази насока целта на принудителните административни мерки по посочения закон имат не толкова санкционен характер колкото възпиращо и превъзпитаващо въздействие върху нарушилите разпоредбите на ЗДвП се водачи на МПС, като по този начин се осигурява безопасността на движението. В този смисъл наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона. Не следва да се кредитират с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Р. и Ж.- Л. К. С. поради факта, че свидетелски показания не може да се противопоставят и да опровергаят изложени факти в писмени документи, каквото са приложени по делото и установяват извършеното от Н. С. противоправно деяние. На следващо място посочените двама свидетели не са очевидци на случилото се, а свидетелстват за периоди от време преди и след проверката от органите на реда на водача С.. Двамата свидетели заявяват, че знаели че той не бил употребил алкохол преди управлението на МПС, което им твърдение се опровергава от извършената проверка и показанията на техническото средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР, с което е установен факта, че водачът С. управлява посоченото в заповедта МПС под въздействието на алкохол. Показанията на техническото средство, залегнали и в съставения АУАН и НП не са опровергани от Н. С.. Фактите, залегнали в оспорената Заповед кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства- показанията на св. Ч. и С..

Както беше посочено по- горе, противоправното деяние е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното пред административно - наказващият орган.

Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да е законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. В случая с процесната Заповед не е преследвана цел различна от законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения/чл. 171, ал.1 от ЗДвП/, поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен, законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви. Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.

Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на АС Габрово счита, че жалбата на Н. Г. С. следва да бъде оставена без уважение. Заповед №24-0258-000040/05.08.2024г. на Началник РУ при ОД на МВР Габрово, РУ Дряново е правилна и законосъобразна.

Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването основателно се явява искането на пр. представител на ответника за присъждане на разноски. Същите представляват възнаграждение за юрисконсулт и следва да бъдат понесени от Н. Г. С..

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на Н. Г. С. от гр. Дряново, обл. Габрово против Заповед №24-0258-000040/05.08.2024г. на Началник на РУ при ОД на МВР Габрово, РУ Дряново, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА Н. Г. С. от гр. Дряново да заплати на ОД на МВР Габрово сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.