№ 1247
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000500678 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗД“Евро
Инс“АД, подадена чрез процесуалния представител юрк. Св.К. срещу Решение №
117/29.10.2024г. по търг.дело № 61/2023г. на Софийски окръжен съд, в частта му, с която
предявения иск от ищеца В. И. Д. срещу ЗК“Евро Инс“АД, с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, е уважен за сумата над 40 000 лева до присъдените 90 000 лева, представялваща
обезщетение за неимуществени вреди, Обжалва се решението и в частта, с която съдът е
уважил иска на В. Д. в пълен размер по отношение на претендираните имуществени вреди,
като счита че искът е основателен само за сумата от 4 281 лева и е неоснователен за
горницата до претендираните общо 5 333,92 лева. Обжалва се и решението, в частта, в която
съдът е определил като начална дата, от която започва да тече законна лихва върху
присъдените обезщетения на ищците, датата 25.12.2022г., коато дата съдът е приел
неправилно за датата на депозиране на извънсъдебната претенция на ищците към
застрахователя, като изрично уточнява, че обжалва решението в тази му част по отношение
и на двамата ищци.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в
обжалваната му част, поради което следва да бъде отменен.
Сочи се от жалбоподателя, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на
съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Твърди
1
се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип
за справедливост по отношение на иска за неимуществените вреди на ищеца В. И. Д. и като
последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на
причинения противоправен резултат.
Счита че определеното от съда обезщетение не е реципрочно на настъпилите телесни
увреди и търпените болки и страдания от ищеца, а многократно надвишава същите и не е
съобразено и не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Отделно от
това, съдът не бил изложил абсолютно никакви аргументи и съображения за начина на
определяне на размера на обезщетението от 90 000 лева, нито го е съпоставил със
съществуваща съдебна практика във връзка със сходни телесни увреди. Сочи че отсъствали
били правни изводи и мотиви на съда за определяне на конкретно присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди. В обобщение излага довод, че така определеното от
съда обезщетение по своя размер не кореспондирало с принципа на справедливостта.
Излага съображения и че съдът неправилно и незаконосъобразно е определил по
размер и търпените от В. Д. имуществени вреди, като счита че за същите отстъва основание
да надвишават сумата от 4 281 лева и същите са основателни само до този размер. По
отношение на претендираната сума от 900 лева, представляваща разход за избор на екип,
счита че същата не е следвало да се покрива от застрахователя. Развива съображения, че
изборът на екип било избор на пациента, а не задължение. В този смисъл това било своего
рода „екстра“ от която пациентът можел да се възползва ако желае и не следвало поради
липсата на законово основание застрахователят да заплаща извършени разходи за
предоставени в здравните заведения „екстри“ за пациентите, като избор на екип, вид стая и
пр. От застрахователя следвало да се заплащат единствено доказано извършените
необходими разходи без които лечението не би могло да е възможно, но не и медицински
разноскки направени по желание на пациента с оглед на неговия комфорт.
По отношение на представените от ищеца 7 броя касови бонове също счита, че
същите не следвало да бъдат заплащани от застрахователя тъй като от тях не ставало ясно от
кого и в каква връзка били направени тези разходи и дали те се намирали в причинна връзка
с претърпянато травматично увреждане вследствие на транспортния инцидент. Посочва че
съдът изобщо не обсъдил възраженията на отетника в тази насока и липсвал формиран
правен извод защо се присъждат в полза на ищеца.
Жалбоподателят намира и че неоснователно и незаконосъобразно съдът е определил
начална дата от която да се начислява законната лихва по отношение и на двамата ищци
върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Сочи се в
жалбата, че съдът бил определел датата 25.11.2022г., но видно от приложените по делото
писмени доказателства ищците били депозирали извънсъдебната си претенция пред
застрахователя на 06.12.2022г., поради което нямало как законната лихва да тече от
предхождаща дата, както неправилно е определил съдът.
Подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановения
съдебен акт в обжалваната осъдителна част са изложени в обстоятелствената част на
2
въззивната жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение №
117/29.10.2024г. по търг.дело № 61/2023г. на Софийски окръжен съд, в частта му, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца В. Д. сумата над 40 000 лева до присъдените
90 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца В. Д. сумата над 4 281 лева до присъдените
5 333,92 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищците В. Д. и на Н. Д. законна лихва върху присъдените
обезщетения, считано от датата 25.11.2022г., както и такси и разноски определени в тежест
на застрахователя и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли решението в
обжалваните части.
Моли да се присъдят направените от застрахователното дружество разноски, в т.ч и
държавна такса за обжалване на съдебното решение и юрисконсултско възнаграждение за
водене на делото преди всички инстанции.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна В. И. Д. и Н. В. Д.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е
неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият
счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния
съд е да бъде потвърдено.
Срещу решението на съда в неговата отхвърлителна част е постъпила и насрещна
въззивна жалба от В. И. Д., с която се твърди, че неправилно съдът е отхвърлил предявения
от В. Д. иск за неимуществени вреди за сумата над 90 000 лева до пълния предявен размер от
100 000 лева.
Сочи се в насрещната въззивна жалба, че въпреки че претендираните неимуществени
вреди са доказани по основание, в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД
първоинстанционният съд е определил обезщетение в недостатъчен размер. Подробни
съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановения съдебен акт са
изложени в обстоятелствената част на насрещната въззивна жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение №
117/29.10.2024г. по търг.дело № 61/2023г. на Софийски окръжен съд в обжалваната от
ищеца В. Д. отхвърлителна част за разликата над присъдените 90 000 лева до размера от 100
000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2022г. до
окончателното плащане;
Прави се искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, с оглед установените
разпоредби за представителство пред САС на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
В срока за отговор ЗД“Евро Инс“АД не е възразил срещу насрещната въззивна жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
3
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. И.
Д. и Н. В. Д., с която е предявен срещу ответника ЗД“Евро Инс“АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците са искали да се постанови решение, с което да се осъди ответното дружество
да им заплати следните суми :
На ищеца В. И. Д. сумата от 40 000лева, предявена като частичен иск от сумата 100
000 лева, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от ищеца болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания от ПТП
настъпило на 04.11.2022г., причинено по вина на И. В. Д., водач на МПС - л.а. марка
„Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №***, за който има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Евроинс” АД, както и сумата от 5
333,92 лв. , представляващи обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение,
причинени вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми от
25.12.2022г. – дата, на която е уведомено ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие до окончателното им изплащане;
На ищцата Н. В. Д. сумата от 10 000 лева, предявена като частичен иск от сумата 20
000 лева, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от ищцата болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания от ПТП
настъпило на 04.11.2022г., причинено по вина на И. В. Д. , водач на МПС - л.а. марка
„Хонда”, модел „Сивик”, с рег. №***, за който има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Евроинс” АД, ведно със законната
лихва върху сумата от 25.11.2022г. – дата, на която е уведомено ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане и на направените разноски по делото и адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Евроинс” АД е възразил като е
оспорил предявените искове по основание и по размер. Не е оспорил наличието на
застрахователно правоотношение по „гражданска отговорност“ по отношение на виновния
водач, оспорил е обаче противоправния характер на поведението му, както и при условията
на евентуалност е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалите, изразяващо се в това, че не са били с поставен предпазен колан. Оспорил е
и размера на вредите- имуществени и неимуществени по съображения, че претендираните
обезщетения които се сочат са прекомерно завишени. По изложените съображения е поискал
отхвърляне на иска като неоснователен.
От фактическа страна се установява следното :
4
Между страните не се спори, а и с оглед на предметните предели на въззивното
обжалване, по което съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата и при липсата на предприето обжалване от ответника срещу
решението в осъдителната част на иска за сумата от 40 000 лева, се установява, че е налице
валиден застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност“, сключен за лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № ***, с ответното дружество ЗД“Ево
инс“АД; че е налице противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил
„Хонда Сивик“, управляван от И. В. Д., който на 04.11.2022 на път ІІІ-308, км. 29+300 между
гр.Роман и с.Хубавене, движейки се в дясната част на дясната лента в посока гр. Роман в
нарушение на правилата за движение- чл.20, ал.2 от ЗДвП поради движение със скорост
несъобразена с конкретната пътна обстановка е станал причина с попътно движещото се
пред него ППС- несигнализирана каруца с водач Г. Л. В., след което се е блъснал и в
насрещно движещия се л.а. „Нисан Кашкай“ с рег.№ ***, управляван от Л. Н. Л.. Прието е за
установено, че вследствие на ПТП-то са претърпени травматични увреждания на ищците,
които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, както и че е налице установена липса
на съпричиняване от страна на ищците.
Между страните няма спор, а и се установява, че застрахователят ЗД“Ево инс“АД е
уведомен на 25.11.2022г. от И. В. Д. за настъпилото застрахователно събитие, като
застрахователните претенции са предявени от двамата ищци пред ответника на 06.12.2022г.
Няма спор между страните, че ищците В. И. Д. и Н. В. Д. са предявили пред
застрахователя претенции на 06.12.2022г. за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали вследствие на ПТП, настъпило на 04.11.2022г. с МПС „Хонда Сивик“, с
рег. № ***, в резултат на което са им причинени телесни увреждания. Това обстоятелство
косвено се установява и от съдържанието на представеното по делото писмо от 06.03.2023г.
на ответника ЗД“Евро Инс“ АД, с което от ищците се изискани представянето на
допълнителни документи във връзка с образуваната застрахователна щета при ответника.
Не е спорно, а и се установява, че с експертно решение от 07.03.2024г. ищецът В. Д. е
бил освидетелстван с 50% нетрудоспособност.
По делото са представени и са приети като писмени доказателства фактури и
фискални бонове на обща стойност 5 333,92лв. за медицински изделия, лекарствени
средства, заплатена потребителна такса, избор на екип заплатени от ищеца В. Д..
Видно е от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице В. Т., чието заключение въззивният съд кредитира изцяло като
обективно, професионално изготвено и непротиворечащо на останалия събран по делото
доказателствен материал, че пострадалият В. И. Д. е получил следните травматични
увреждания:
Експлозивно многофрагментно счупване на тялото на пети поясен прешлен, което
увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за
срок от около 12 месеца. В резултат на фрактурата и разместването на костните фрагменти е
5
осъществено притискане от тях на дуралния сак на това ниво, което увреждане определя
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ за период по-
голям от 30/тридесет/дни.
Срокът на възстановяване според вещото лице е обвързан с начина на протичане на
оздравителните процеси и евентуалната липса на усложнения.
По повод гръбначната травма пострадалият е бил подложен на оперативно лечение,
видно от приложената по делото медицинска документация, като е пролежал в лечебното
заведение от 04.11.22г. до 14.11.2022г.
При този тип травматични увреждания според експертното заключение
възстановителния процес продължава около 1 година.
Към настоящия момент възстановяването на пострадалия е завършило, като са налице
остатъчни прояви, изразяващи се в ограничение на движенията в поясната област, които ще
останат доживот. Наличните оплаквания от изтръпване и болезненост в поясната област ще
се наблюдават и засилват при физическо натоварване и промяна на времето и са с
доживотен характер.
В производството пред първата инстанция е допуснато изслушване на допълнителна
съдебно медицинска експертиза, която заключава, че приложените по делото от ищеца
финансови документи-фактури и касови бонове са за периода на проведеното болнично
лечение и долекуването в домашни условия на В. Д., като направените разходи са изцяло
свързани с лечението на причинените при пътнотранспортното произшествие травматични
увреждания и са били задължителни.
В производството пред първата инстанция е разпитан като свидетел М. А., който
свидетелства, че ищците В. Д. и Н. Д. са участвали в ПТП, което е станало през м. ноември
2022г. Свидетелят живеел в гр. Роман, те живеели в съседното село и били тръгнали цялото
семейство при него на гости, но по някое време му се обадил по телефона В. и му казал, че
катастрофирали тежко преди Роман. Свидетелят веднага тръгнал към мястото, когато
отишъл там имало вече линейки, имало два автомобила – единият бил на неговите познати.
Когато свидетелят отишъл там Н. била отвън до колата. В. бил на предната дясна седалка и
много се оплаквал, буквално пищял от болка.
Попитах го какво му е, той отговорил , че не си усеща краката, много го болял
кръстът, помогнал му да слезе от колата и той в момента, в който слязъл, веднага се сринал
до колата, постоянно пищял. Свидетелят му подложил дреха на асфалта, за да може да
полегне. Отишъл при лекаря, който бил там, за да го насочи да отиде при него, че видимо
бил много зле. Лекарският екип натоварили В. в линейката и тръгнали към спешния
кабинет, той тръгнал с тях. Когато отишли в спешния център в Роман, там им казали, че
незабавно ще ги транспортират към гр. Враца. Той ги придружил до болницата във Врца
където вече ги чакала сетрата на В., след което той си тръгнал обратно към Роман.
Впоследствие свидетелят разбрал от разговори с баща му и сестра му, че още на следващия
ден бил откаран в Пирогов, където трябвало да му бъде направена спешна тежка операция
6
на гръбначния стълб поради причина, че в болницата във Враца нямало лекари с
необходимата квалификация и апаратура.След изписването му от Пирогов се чували често с
него, бил много загрижен за състоянието му. Той не можел да става дълго време от леглото,
постоянно се е оплаквал, че са му изтръпнали краката въпреки операцията, че го боляло
много. В. все още се оплаквал, че му изтръпва единият или другият крак, все още усеща
болки в кръста. Преди злополуката много често ходил за за риба и на лов, но при
изписването му лекарят му беше казал поне две години да не ходи на лов и на риболов, тъй
като от откатът на пушката гръбнакът му можел да се увреди.
От показанията на свидетелката З. И. Й.- сестра и дъщеря на пострадалия В. и Н. се
установява, че на 4.11.2022г. й се обадили по телефона като й казали, че са претърпели
катастрофа, били в тежко състояние и ако може да отиде. Когато свидетелката отишла в
болницата във Враца В. бил в много тежко състояние, той пищял, бил на носилка и го
приготвяли да го откарат в „Пирогов“.
Докторите казали, че бил със счупен гръбнак и че трябвало там да се оперира.
Операцията в Пирогов била изключително сложна, с риск от засягане на гръбначния стълб и
опасност от инвалидизиране и именно това обстоятелство наложило транспортирането на
В. до София. Именно заради сложният харакер на операцията свидетелката заплатила избор
на екип , но не й позволили да си избере сама екипа, а само че трябва да го заплати. След
изписването от болницата В. не можел да става, трябвала му постоянна чужда помощ, дори
един месец бил в почти легнало състояние, като за това свидетелката му помагала. Имал
нужда от чужда помощ до тоалетна и до баня.След този месец той още не ходел нормално,
чак на втория-третия месец започнал да се обслужва сам- да става и да се облича сам,
дотогава свидетелката била непрекъснато с него.Към момента В. имал още оплаквания,
свързани с травмите, казвал, че още го боли кръстът, усещал болки в кръста, имал
изтръпване на краката и вече е леко прегърбен. Преди ходел на лов и риболов, но докторът
му забранил да ходи на лов за две години, като според обясненията на доктора дадени лично
на свидетелката, имало риск откатът на пушката да му усуче гръбнака. Този инцидент се
отразил трайно на психологическото състояние на В. и Н.- вследствие на това те станали по
извервени и по-тревожни.
В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.
При така установените факти следва да се формира извода за неоснователността
на въззивната жалба.
Относно въззивната жалба на ЗД“Евроинс“АД настоящият състав на съда приема
следното :
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд. Наведените във
въззивната жалба на ответника ЗД“Евроинс“АД доводи повтарят част от същите аргументи,
които вече са били изтъкнати от жалбоподателя в отговора на исковата молба и в хода на
7
разменените по делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред
първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен
отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат
преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливия размер: вида и характера на увреждането, механизма на настъпване на
увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане
на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални задължения на
лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни последици и
пр.
В случая като пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП, съгласно
заключението на приетата и неоспорена СМЕ се установява, че вследствие на процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания : експолозивно
многофрагментно счупване на тялото на пети поясен прешлен, което е довело до трайно
затруднение на движението на снагата за срок от 12 месеца и притискане на дуралния сак на
ниво пети поясен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движението на долните
крайници за период по-голям от 30 дни.
От заключението на вещото лице КСМЕ се установява, че получените травматични
увреждания имат характера на средни телесни повреди, които са засегнали движението на
почти цялото тяло/снагата и двата крака/.
След инцидента ищецът е приет по спешност в МБАЛ“Христо Ботев“ в гр. Враца,
където при направения преглед е било установено и е била поставена диагнозата „счупване
на гръбначния стълб“, като с оглед необходимостта от провеждането на спешно оперативно
лечение е транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“. Прие операцията в областта на
счупването са му били поставени 6 винта, 6 инера и 2 надлъжни конектора. След изписване
от лечебното заведение за период от три месеца ищецът плътно е прекарал на легло, през
което време е бил изцяло зависим от чужди грижи за задоволяване на ежедневните си
нужди, а за общо 6 месеца е бил зависим от чужди грижи, което обстоятелство се установява
също така и от свидетелските показания на З. Й. и М. А.. От същите се потвърждават също
така и констатираните от експертното заключение редица остатъчни явления,
предвизвикващи болки, дискомфорт и ограничени движения на снагата, както и
невъзможността ищецът да практикува любимите си хобита и негативното отражение на
злополуката върху неговия характер. Също така според заключението на вещото лице
макар и възстановителният период да е протекъл за една година, не е налице към
настоящия омент пълно възстановяване на ищеца, за което свидетелства и издаденото му
експертно решение на ТЕЛК, с което е призната 50 % загуба на работоспособност за срок от
3 години, както и че е налице неблагоприятна прогноза за доживотна проява на остатъчните
явления от увреждането като напр. болки в кръста, изтръпване на краката и пр., които ще се
засилват с времето и натоварването.
8
Всички тези критерии и обективни находки водят до извода, че присъденото от
окръжния съд обезщетение на В. Д. в размер на 90 000 лева по никакъв начин не може да се
каже, че е прекомерно.
С оглед на изложеното, жалбата на ответника срещу уважения от
първоинстанционния съд размер на претенцията за неимуществени вреди, присъден на В.
Д., са неоснователни, като жалбоподателят ЗД“Евроинс“АД не сочи нито един относим
критерий, въз основа на който присъденото обезщетение да бъде намалено. Точно обратното
е видно от доказателствата по делото – експертното заключение на вещото лице и
свидетелските показания, че е налице основание единствено за увеличаване на размера на
присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца в резултат на
претърпените от него при процесното ПТП телесни увреждания и претърпян
психологически стрес. Както се установява от свидетелските показания на М. А., когато
ищецът е бил изваден от катастрофиралия автомобил, състоянието му е било толкова тежко,
че той буквално се е свлякъл безпомощно на асфалта и е пищял от болка. Тези възприятия
на свидетеля А. се потвърждават и от показанията на З. Й., че когато ищецът е бил на
носилка в болницата във Враца той е пищял от болки в кръста и се е намирал в шоково
състояние.
Тези обстоятелства не са обсъдени от окръжния съд, като той не е обсъдил и не е взел
предвид и други правно релевантни факти и обстоятелства, като например че ищецът в
продължение на срок от шест месеца е бил изцяло зависим от чужда помощ за своето
обслужване, като през първите три месеца той е бил плътно прикован на легло, изцяло
зависим от грижите на сестра му- свидетелката Й.. През следващите 3 месеца той е започнал
леко да се раздвижва и някои дейности вече е започнал да извършва и сам, но отново с
помощта на своите близки. Не е взет предвид от съда и въобще не е бил коментиран и
установеният от експертизата 15 сантиметров белег от извършената операция в поясния
отдел на гръбначния стълб, който несъмнено води до загрозяване на тази част от тялото и
което ще му създава неудобство и дискомфорт през целия живот.
Първоинстанционният съд не е взел предвид и не е коментирал и издаденото
експертно решение на ТЕЛК, с което на ищеца му е призната 50 % трайна загуба на
работоспособност за срок от три години в резултат на получените травми при ПТП и
остатъчните явления, породени от тях. Изобщо не е обсъдена и негативната промяна, която е
настъпила в живота на ищеца, както и че вследствие на злополуката той е бил лишен от
възможността да практикува любимите си хобита от лов и риболов, тъй като в противен
случай е налице риск от влошаване на получената при ПТП травма.
Според състава на Софийски апелативен съд не е налице основание присъденият от
първоинстанционният съд размер да бъде намален, при което въззивната жалба на
ЗД“Евроинс“АД се преценява като неоснователна.
Същевременно съвкупната преценка на всички относими обстоятелства мотивира
въззивния съд да приеме, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде окончателно определено на сумата от 100 000 лева,
9
като този размер е съобразен с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във
връзка с конкретно установените факти по делото, изложени по-горе. При това положение
насрещната въззивна жалба на ищеца В. Д. се явява основателна като обжалванато решение
в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата
над 90 000 лева до пълния му предявен размер от 100 000 лева и да се постанови друго, с
което на ищеца В. Д. да бъдат присъдени още 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Неоснователна е и въззивната жалба на ответника ЗД“Евроинс“АД по отношение и
на уважената претенция за имуществени вреди.
Неоснователно е на първо място възражението на ответника, че на ищеца не му се
дължало заплащането на разходите за избор на екип, тъй като същите не били необходими и
присъщи и имали характер на допълнителна „екстра“, без която лечението не би могло да е
възможно. Както е видно от експертното заключение на вещото лице всички направени от
ищеца разходи са били изцяло свързани с провеждане на лечението му и са били
задължителни.
На първо място, както се установява от показанията на свидетелката З. Й. на нея и на
ищеца въобще не е било предоставена възможността самостоятелно да избере екип, който да
извърши оперативното лечение, а и предвид шоковото състояние на ищеца и особеното
писхологическо състояние на свидетелката- негова сестра, те изобщо не са имал
възможността да осъществят какъвто и да било информиран избор в това отношение.
На следващо място, принципно ищецът има правото да избере медицински услуги
гарантиращи най-пълно възстановяването на неговото здраве, даващи му сигурност за
възможно най-пълно възстановяване. Ако ищецът действително е направил такива разноски
и то в разумни размери, те ще са в причинна връзка с уврежданията претърпени от ПТП и за
тези разноски увреждащото лице, съответно неговият застраховател по ГО ще дължи
заплащането на обезщетение. Предвид експертните изводи на вещото лице д-р Т., дадени от
него в с.з, че се касае до сложна и рискова операция на гръбначния стълб и в непосредствена
близост до гръбначния мозък и с риск от засягане на важни нерви, то заплатената от ищеца
допълнителна сума за екипа на лекар, който при това се оказва, че е всепризнат специалист в
конкретната област с цел осигуряване на възможно най-доброто лечение и при положение,
че заплатената от 900 лева сума не е прекомерна, то и заплащането, съответно
претендирането на този разход е оправдано. Не случайно в тази връзка и лекарите от
УМБАЛ Враца са насочили ищеца към провеждане на нарочно специализирано оперативно
лечение в Пирогов, тъй като те са преценили, че предвид наличната медицинска база и
поради други причини, те не са в състояние да го извършат.
Съобразно константната съдебна практика заплатените от пострадалото от деликта
лице парични средства за лечение безспорно представляват имуществени вреди причинени
от деликвента, които подлежат на обезщетяване от него, респ. от застрахователя му по
гражданска отговорност и на това основание ответникът дължи тяхното репариране.
10
По отношение на касовите бонове, то на същите ясно са посочени от кое болнично
заведение и за какви медицински принадлежности са били издадени и вещото лице,
съпоставяйки ги с установените от ищеца увреждания, е установило, че те са във връзка с
проведеното лечение. В тази връзка и твърденията на ответника, че нямат отношение към
телесните увреждания от процесното ПТП са неверни и неподкрепени от събраните по
делото доказателства. От това следва извод за неоснователността на въззивната жалба по
отношение и на претенцията за имуществени вреди.
Неоснователна е и жалбата на ЗД“Евроинс“АД в частта й на определената от
първоинстанционния съд начална дата от която започва да се начислява законна лихва върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди както по отношение на
ищеца В. Д., така и за ищеца Н. Д..
Първоинстанционният съд е определил датата 25.11.2022г., като видно от
представените по делото писмени доказателства действително ищците са депозирали
извънсъдебна претенция пред застрахователя на 06.12.2022г., но съобразно константната
съдебна практика на касационната инстанция, така напр. Решение №79/04.08.2022г. по т.д.№
967/2021г. на ВКС, ТО приложима ще е разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, съгласно която
законната лихва се дължи от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие или на предявявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от двете дати е най-ранна, т.е приложимата разпоредба е по чл.429, ал.3 КЗ и
това становище се споделя изцяло и от настоящия състав на съда.
В разглеждания случай виновният водач И. Д. е уведомил ответното дружество за
процесното ПТП с искане от 25.11.2022г., което не е оспорено от ответното дружество, а
щетите са били заведени от ищците на 06.12.2022г. Тъй като тази дата явно предхожда датата
на завеждане на щетите от двамата ищци, то и задължението за лихви е възникнало именно
от тази дата.
По изложените съображения първоинстанционното решение ще подлежи на
потвърждаване и в тази му част.
На основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК и с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Апелативен съд София сумата 200 лева, представляваща
дължима държавна такса за производството и пред двете съдебни инстанции.
Дружеството-жалбоподател „ЗД Евроинс“АД следва да бъде осъдено да заплати на
адв. Б. К. на основание чл.38,ал.2 от ЗА за осъществената безплатна правна защита по
настоящото дело на въззиваемите, което възлиза на сумата от 1300 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/29.10.2024г. по търг.дело № 61/2023г. на Софийски
11
окръжен съд, по въззивната жалба на ЗД“Евро Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, в частта му, с която
предявения иск от ищеца В. И. Д. срещу ЗК“Евро Инс“АД, с правно основание чл.432, ал.1
КЗ е уважен за сумата над 40 000 лева до присъдените 90 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта му, с която съдът е уважил иска на В.
Д. в пълен размер по отношение на претендираните имуществени вреди, както и в частта му
с която е присъдена лихва за забавено плащане на застрахователните претенции от
25.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ по въззивната жалба на В. И. Д., Решение № 117/29.10.2024г. по търг.дело
№ 61/2023г. на Софийски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен искът за
неимуществени вреди за сумата над 90 000 лева до пълния му предявен размер от 100 000
лева и вместо него постановява друго :
ОСЪЖДА ЗД“Евро Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“№4 да заплати на В. И. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.София, жк.“Младост 3“, бл.387, вх.б, ап.42, чрез адв. Б. К., още сумата в размер на
10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на получени травматични увреждания от ПТП, настъпило на 04.11.2022г.,
причинено по вина на И. В. Д., като водач на л.а"Хонда“, модел „Сивик“, с рег.№ ***, за
който има сключена застраховка ГО, ведно със законната лихва от 25.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД“Евро Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“№4 да заплати на адв. Б. К., с адрес на осъществяване на
дейността гр.София, жк.“Младост 3“, бл.387, вх.б, ап.42, сумата 1300 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената безплатна правна защита по настоящото дело на
въззиваемите, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД“Евро Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“№4 да заплати по сметка на Апелативен съд София
сумата 200 лева, представляваща дължима държавна такса за производството и пред двете
съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13