Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 8514
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК от „Р. (България)” ЕАД срещу „Д.К.“ ЕООД,
„Л.К.“ АД и К.П.Д. за установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 20.01.2016 г. на Районен съд- Варна, по ч. гр. д. № 544/2016 г.,
ГО, 16 с-в, с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница по договор за
банков кредит № 1/16.07.2008 г., ведно със законната лихва от 19.01.2016 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с договор за банков кредит от 16.07.2008 г. е отпуснал
на ответника „Д.к.“ ЕООД кредит в размер до 1 000 000 евро с краен срок за
погасяване на кредита 25.05.2018 г. Твърди усвояване на кредита от
кредитополучателя в пълен размер в периода от 12.02.2009 г. до 28.07.2010 г.
Посочва, че неразделна част от договора за банков кредит са подписаните от
кредитополучателя и солидарния длъжник К.Д. 12 анекса, а именно Анекс 1 от
27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от
21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от
30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от
26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.1 2.2012г., като с
Анекс № 12, страните по
договора са приели, че към датата на подписване на анекса, задълженията на
кредитополучателя и солидарния длъжник към банката са 782 200 евро - главница, 59 400 евро - дължима и неплатена на 05.11.2012 г. просрочена
главница и 9 562.80 евро - просрочена
главница за периода 05.09.2012 г. до 04.11.2012 г. Твърди, че на 10.12.2012 г.
между банката и ответника „Л.к.“ АД е сключен договор за поръчителство, по
силата на който дружеството се е задължило спрямо банката да отговаря за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по договора за банков
кредит и анексите към него. Твърди, че на 24.07.2015 г. е направено последно
плащане по кредита- вноска в размер на 38 451.11 евро, като с тази сума е
погасена просрочена главница и разноски в размер на 15 лева. Твърди
неизпълнение на длъжника и солидарния длъжник да заплатят дължими към банката
вноски по главница, лихви и комисионна за управление по договора за кредит в
общ размер на 322 899.06 евро. Поради неизпълнението на паричното задължение на
падежа, банката е обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички
дължими суми по договора за кредит и анексите към него. Твърди, че предсрочната
изискуемост е осчетоводена в счетоводството на банката след като са уведомени
всички задължени лица по договора за кредит. Поради настъпила изискуемост на
всички дължими суми по договора за кредит и анексите към него и неизпълнение на
паричното задължение, е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист до Районен съд- Варна. Въз основа на
заявлението е образувано ч. гр. д. № 544/2016 г., ГО, 16 с-в, по което съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата 200 000 евро, представляваща част от изискуема
главница в размер на 748604.89 евро по договора на кредит, ведно със законната
лихва от 19.01.2016 г. до окончателното плащане, както и за разноски в размер
на 14220.32 лева. Твърди, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е
направено възражение от длъжниците, поради което за „Р. (България)” ЕАД е
налице правен интерес за предявяване на установителен иск. Моли да бъде установено
по отношение на ответниците „Д.К.“ ЕООД, „Л.К.“ АД и К.П.Д., че дължат на „Р.
(България)” ЕАД сумата в размер на 200 000 евро - представялваща част от дължимата главница по договор
за банков кредит 1 от 16.07.2008 г. изменен и допълнен с Анекс 1 от
27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от
21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от
30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от
26.04.201 1 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.1 2.2012г. към него,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането. В изпълнение на
дадени от съда указания, ищецът уточнява, че присъдената със заповедта главница
по договора за кредит е формирана като сбор от неплатените месечни вноски за
главница по договора – 14 броя по 13886 евро и 1 вноска от 5596 евро, дължими
за периода от 06.01.2014 г. до 05.03.2015 г. Ищецът претендира и направените в настоящето
производство разноски, както и
разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство.
Ответниците „Д.К.“ ЕООД, „Л.К.“ АД и К.П.Д.
подават отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като
неоснователни. Оспорват по отношение на поръчителя съществуването, размера и
дължимостта на претендираните от ищеца суми, тъй като твърдят, че договорът за поръчителство от 10.12.2012 г.,
сключен между банката и „Л.к.“ АД е сключен при липса на съгласие. Твърдят, че
определената в договора за банков кредит неустойка под формата на наказателна
лихва е прекомерно висока в сравнение с претърпените вреди от страна на
банката, като посочва, че една от страните по договора е физическо лице, поради
което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 309 ТЗ. Позовават се на
изтекла погасителна давност на задълженията по договора за банков кредит.
Оспорват длъжниците и поръчителите да са надлежно уведомени за настъпването на
предсрочната изискуемост. Оспорват автентичността на положените подписи и
отнасящия се към тях текст, положен от К.Д., в качеството му на представител на
„Д.к.“ ЕООД върху писмо изх. №80569/21.08.2015 г. и положен от К.Д., в качеството му на солидарен
длъжник, върху писмо изх. №80576/21.08.2015 г. Оспорват уведомително писмо с
изх. №80572/21.08.2015 г. до „Л.к.“ АД да е връчено надлежно. Молят съда да
отхвърли исковете. Претендират направените в производството разноски /искането
заявено в подадения отговор на исковата молба/.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя договор за банков кредит от 16.07.2008 г., подписан от ответника „Д.к.“
ЕООД, в качеството на кредитополучател и от ответника К.П.Д., в качеството на
солидарен длъжник на кредитополучателя „Д.к.“ ЕООД. Съгласно договора банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер в размер до 1 000 000 евро с краен срок за
погасяване на кредита 25.05.2018 г. След подписване на този договор страните
сключват и 12 анекса към договора: Анекс 1 от 27.11,2008г., Анекс 2 от
28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21,08.2009г., Анекс 5 от
28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от
25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от
28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г., като с Анекс № 12, страните по договора са приели, че към датата на
подписване на анекса, задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник
към банката са 782 200 евро – редовна главница, 59 400 евро - дължима и неплатена на 05.11.2012 г. просрочена
главница и 9 562.80 евро - просрочена
главница за периода 05.09.2012 г. до 04.11.2012 г.
Представен
е договор за поръчителство от 10.12.2012 г., подписан между банката и ответника
„Л.К.“ АД, с който поръчителят поема задължение да отговаря солидарно с длъжниците
за изпълнение на задълженията им по
договора за кредит и анексите към него.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
установява, че усвоената сума от
Кредитополучателя „Д.к.“ ЕООД, съгласно Договора за банков кредит и анексите
към него е в размер на 1 000 000.00 евро. Дължимите вноски за главница на датите на падеж:
06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.; 07.04.2014г.; 07.05.2014г.;
05.06.2014г.; 07.07.2014г.; 07.07.2014г.;05.08.2014г.; 05.09.2014г.;
06.10.2014г.; 05.11.2014г.; 05.12.2014г.; 05.01.2015г.; 05.02.2015г.;
05.03.2015г.; 06.04.2015г.; 05.05.2015г.; 05.06.2015г.; 06.07.2015г.;
05.08.2015г.; 07.09.2015г.; 05.10.2015г. и 05.11.2015г. не са платени към
датите на падежа и към датата 19.11.2015 г. От извършената проверка в счетоводството на ищеца и представените по
делото документи вещото лице установява, че общият размер на изискуемата и непогасена
главница към 18.01.2016 г. и към
датата на подаване на исковата молба - 19.08.2016г.
възлиза на 748 604.89 евро.
Извършените плащания на редовна и просрочена главница за периода от
25.01.2010г. до 25.07.2015г. вкл. са в размер на 251 395.11 евро (124430.72+126964.39=251395.11). Следователно,
общият размер на изискуемата и непогасена главница към 18.01.2016г. (датата на подаване на заявлението за изпълнителен
лист и заповед за изпълнение) и към 19.08.2016 г. - датата на подаване на
исковата молба възлиза на 748 604.89
евро. (1000000-251395.11=748604.89). От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените
документи се установява, че на 24.03.2017г.
е постъпила сума от доброволно плащане в размер на 50 000,00 евро, с която сума са
погасени следните задължения: просрочена на 06.04.2015г. вноска за главница -13886,00 евро; просрочена на
05.05.2015г. вноска за главница-13886,00 евро; просрочена на 05.06.2015г.
вноска за главница -13886,00 евро;
частично погасена просрочена на 06.07.2015г. вноска за главница - 8 342,00
евро. На 30.03.2017г. е постъпила сума в размер на 277 128,85 лв. с която са погасени следните задължения: разноски
по ИД 113/2016г. 1 670.20 лв.;
разноски по ИД 1642/2015г.-120 лв. Остатъкът в размер на 275 338.65 лв.
(277128.85-1670.20-120=275338.65) е превалутиран по индивидуални сметка в евро,
в размер на 140 778.42 евро, с
която сума са погасени следните задължения: погасяване на законна лихва 24 231.33
евро и погасяване на главница 116 547.09 евро. От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените
документи вещото лице установява, че начислената главница е в съответствие с условията по договора за банков кредит
от 16.07.2008г. и анексите към него. След анализ на вписванията в счетоводните
книги по отношение на процесния договор, вещото лице заключава, че по отношение на процесния договор вписванията
в счетоводните книги на банката са водени редовно.
От преписа на ч. гр. д. № 544/2016 г. по
описа на РС-Варна, ГО, 16 с-в, се
установява, че на 19.01.2016 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги срещу
„Д.К.“ ЕООД, „Л. пропъртис“ ЕООД, „Л.К.“ АД, „СД Л.“ АД и К.П.Д. за сумата: 200 000 евро,
представляваща част от главница по
договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и Анекс 1 от 27.11,2008г., Анекс 2 от
28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21,08.2009г., Анекс 5 от
28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от
25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от
28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.1 2.2012 г., ведно със законната лихва от 19.01.2016
г. до изплащане на вземането. Заявителят
претендира и направените в производството разноски. В заявлението като
обстоятелства от които произтича вземането за главница от 200 000 евро е посочено плащането на изискуеми
задължения по договора за главница, а именно месечни погасителни вноски, с
падеж, настъпил към датата на подаване на заявлението. По заявлението е образувано ч. гр. д. №
544/2016 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16 с-в, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 20.01.2016 г., с които длъжниците са осъдени солидарно да
платят на банката посочената в заявлението сума, както и сумата 14220.32 лева разноски по делото, в
това число 7823.32 лева държавна такса и 6397 лева юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта длъжниците „Д.К.“ ЕООД, „Л.К.“ АД и К.П.Д. възразяват
срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта срещу възразилите длъжници, във
връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е
образувано настоящето производство.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване по
отношение на обстоятелството, че има валиден договор за кредит, сключен между
него и кредитополучателя „Д.К.“ ЕООД, по който е предоставен кредит в размер на
претендираната като главница сума. Следва да установи и обстоятелството, че
ответникът К.П.Д. е поел задължение с този договор да отговаря като солидарен
длъжник за изпълнението на поетите от кредитополучателя задължения, както и
наличието на сключен договор за поръчителство с ответника „Л.К.“ АД.
Съдът приема,
че от събраните по делото писмени доказателства –договор за кредит от
16.07.2008 г. и сключените 12 анекса към него се установява, че между ищеца и
кредитополучателя „Д.К.“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за
банков кредит, съгласно което ищецът се
е задължил да предостави кредит, като е постигнато съгласие усвояването
кредитополучателят да усвои и върне кредита
до 25.05.2018 г. От събраните по
делото доказателства се установи, че ответникът Д. има качеството на съдлъжник
по процесния договор за кредит, съответно е поел задължението да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му, произтичащи от
договора за кредит в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/ -
арг. от т. 8 от договора. Ответникът Д.
е подписал и анексите към договора за кредит в качеството си на солидарен
длъжник на кредитополучателя. Уговорка за поемане от Д. на солидарна
отговорност за задълженията на кредитополучателя има характер на самостоятелно
съглашение за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Доколкото това
съглашение има акцесорен характер спрямо основното задължение, то и неговата
съдба зависи от съдбата на основното задължение. Ако по различни правни причини
това основно задължение не е породено или е отпаднало, то това ще доведе до
същите последици и спрямо акцесорното съглашение за солидарността. В случая се
установи наличието на валидно основно задължение, съответно следва да се счита
за установено и съществуването на задължението на Д. по договора, което е с
акцесорен характер. Ищецът ангажира доказателства за наличието на валидно правоотношение с
ответника „Л.К.“ АД по договор за
поръчителство от 10.12.2012 г., в изискуемата по чл. 138, ал. 1 от ЗЗД писмена
форма за действителност. С този договор ответникът „Л.К.“ АД се е задължил да отговаря спрямо кредитора ищец за
изпълнението на поетите от кредитополучателя по процесния договор за кредит задължения,
което е основание за възникване на солидарна отговорност между
кредитополучателя и ответника „Л.К.“ АД за задълженията към
банката – арг. от чл. 141, ал. 1 от ЗЗД. Съдът намира за неоснователни доводите
на ответниците, че не е възникнало валидно облигационно правоотношение по този
договор между поръчителя и банката, тъй като не е налице валидно взето от ОСА в
„Л.К.“ АД решение за поемане на такова задължение. Доколкото
този договор е подписан от името на дружеството от вписания в ТР-АВ към момента
на сключване на договора законен представител на акционерното дружество. Ответниците не са представили доказателства
по отношение на обезпеченото с договора за поръчителство задължение да са
приложими особените правила, установени в разпоредбата на чл. 236, ал. 2, т. 3
от ТЗ. Направените от ответниците оспорвания на представените от ищеца към
допълнителната искова молба протоколи от заседания на СД и ОСА не могат да
бъдат обсъждани в настоящето производство, доколкото в настоящето производство
не може да бъде извършена преценка относно законосъобразността и валидността на
обективираните в тези протоколи решения на органите на АД, тъй като има
предвиден специален исков ред за
оспорване на тези решения.
Задълженията на ответниците към банката
по процесния договор за кредит, които са предмет на настоящето производство
/видно от направеното от ищеца уточнение на исковата молба, процесната главница
е сбор от месечни погасителни вноски за главница, чийто падеж е настъпил към
19.01.2016 г./ са били изискуеми към
датата 19.01.2016 г. Затова и към датата на подаване на заявлението вземането
на банката за процесната част от главницата е било изискуемо, като такова с
настъпил падеж и не е било необходимо обявяването на вземанията по тези вноски,
дължими по договора за кредит, за предсрочно изискуеми. Затова е без значение в
случая дали кредитополучателят, съответно ответниците солидарен длъжник и
поръчител са били известени за пристъпването към принудително изпълнение на
задълженията по чл. 417 от ГПК, доколкото към датата на подаване на заявлението
вземанията по уточнението от ищеца вноски, сборът от които формира главницата
от 200 000 евро, са били изискуеми
изцяло.
От заключението по изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява факта за усвояване на сумата по
кредита от кредитополучателя. Установява се и дължимостта на главницата в
размера, за който е издадена заповедта за изпълнение. Ответниците, чиято е
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, не ангажираха доказателства
процесните месечни погасителни вноски за главницата да са платени към датата на
заявлението. Събраните по делото доказателства за погасяване на част от
главницата в хода на образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК
принудително изпълнение не променя този извод, тъй като предмет на установяване
в настоящето производство е съществуването на вземанията към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, като направени плащания в хода на образувано принудително изпълнение не
се вземат предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е
проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са осъществени.
Предвид извода на съда за наличие на
процесните вземания следва да бъде разгледано направеното от ответниците възражение
за давност. Месечни погасителни вноски, формиращи процесната главница са с
падежи, съответно 06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.; 07.04.2014г.;
07.05.2014г.; 05.06.2014г.; 07.07.2014г.; 07.07.2014г.;05.08.2014г.;
05.09.2014г.; 06.10.2014г.; 05.11.2014г.; 05.12.2014г.; 05.01.2015г.;
05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 06.04.2015г.; 05.05.2015г.; 05.06.2015г.;
06.07.2015г.; 05.08.2015г.; 07.09.2015г.; 05.10.2015г. и 05.11.2015г. Подаването
на заявлението за издаване на заповед от 19.01.2016 г. има действието на искова
молба – води до прекъсване и спиране на давността. Следователно към датата на
подаване на заявлението не е изтекла кратката погасителна давност по отношение
на нито една от месечните погасителни вноски и направеното от ответниците
възражение за давност се явява неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира
предявените установителни искове срещу ответниците за основателни и доказани по
размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на производството, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят
направените от ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и ал. 8 ГПК, които възлизат на 8423.32 лева, в това число 7823.32 лева –
дължима за довнасяне държавна такса по предявените искове /; 300 лева хонорар
за вещо лице и 300 лева лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от
съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за
присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството
по делото разноски за исковия процес. Затова ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца и
присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК разноски в размер на 14220.32 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Р.
(България)” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** No 55, срещу „Д.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:*** офис, „Л.К.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** офис и К.П.Д., ЕГН ********** положителни
установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК,
че „Д.К.“ ЕООД, „Л.К.“ АД и К.П.Д. дължат солидарно „Р. (България)” ЕАД сумата
от 200 000 евро главница, представляваща неизплатена част от главница по договор
за банков кредит по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и Анекс 1 от
27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от
21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от
30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от
26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.1 2.2012 г., формирана
от сбора на месечни погасителни вноски, с падежи, съответно 06.01.2014г.;
05.02.2014г.; 05.03.2014г.; 07.04.2014г.; 07.05.2014г.; 05.06.2014г.;
07.07.2014г.; 07.07.2014г.;05.08.2014г.; 05.09.2014г.; 06.10.2014г.;
05.11.2014г.; 05.12.2014г.; 05.01.2015г.; 05.02.2015г.; 05.03.2015г.;
06.04.2015г.; 05.05.2015г.; 05.06.2015г.; 06.07.2015г.; 05.08.2015г.; 07.09.2015г.;
05.10.2015г. и 05.11.2015г., ведно със законната лихва от 19.01.2016 г. до
изплащане на вземането, за която сума срещу „Д.К.“ ЕООД, „Л.К.“ АД и К.П.Д., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 20.01.2016 г., по ч. гр.
д. № 544/2016 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16 с-в.
ОСЪЖДА „Д.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** офис, „Л.К.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** офис и К.П.Д., ЕГН ********** солидарно да заплатят на „Р. (България)” ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** No 55, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски по настоящето производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на
8423.32 лева.
ОСЪЖДА „Д.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** офис, „Л.К.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** офис и К.П.Д., ЕГН ********** солидарно да заплатят на „Р. (България)” ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** No 55, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по заповедното производство - ч. гр. д. № 544/2016 г. по описа на РС-Варна,
ГО, 16 с-в, в размер на 2663.60 лева /две хиляди шестстотин шестдесет и три
лева и 60 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на РС-Варна, ГО, 16 с-в, по ч. гр. д. № 544/2016 г.
Съдия: