Р Е Ш Е Н И Е

 

№1868/23.10.2020г.

 

гр. Пловдив, ………… 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                   ЯВОР КОЛЕВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                     ЗДРАВКА ДИЕВА,

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1604 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

“СПАСОВ И СИН 2009“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, ул. “Хан Крум“ №9, ЕИК *********, представлявано от адвокат Н.А.- пълномощник, обжалва Решение №598 от 10.04.2020г. по Н.А.Х дело №236 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., XXIII-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №482632-F505212 от 06.12.2019г., издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Дирекция “Обслужване” в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на “СПАСОВ И СИН 2009“ ООД е наложена имуществена санкция в размер от 970,66 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП. Алтернативно се поддържа искане за отмяната на процесното НП, предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира се присъждане на направените разноски за производствата пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по делото- ТД- Пловдив на НАП, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив по делото постъпва отговор на касационната жалба от юрисконсулт Дочка Пеева- пълномощник, според който отговор жалбата е неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лева, определен по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на касатора.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 24.07.2019г. от касатора е подадено заявление за регистрация по ЗДДС с Вх.№163911901824230 на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Според заявлението и приложената към него нарочна справка за облагаемия оборот по месеци, е деклариран облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за последните 12 месеца към 30.06.2019г. в размер от 60 408,64 лв., респективно за периода 01.07.2018г. – 30.06.2019г. Във връзка с подаденото заявление, с Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №162691901826131 от 24.07.2019г. е възложена проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. До касатора по делото е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№163911901824230 от 24.07.2019г., което е получено по електронна поща на 24.07.2019г. В отговор на посоченото ИПДПОЗЛ, като приложение към нарочни писмени обяснения са представени множество документи.

За резултатите от проверката е съставен Протокол №********** от 30.07.2019г., според който протокол за периода от 01.03.2018г. до 28.02.2019г. касаторът е достигнал облагаем оборот от 50 943,89 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.03.2019г. Посоченият протокол е връчен на 01.08.2019г. на Пламена Николаева Узунова- упълномощено от касатора лице.

Касаторът е регистриран с Акт за регистрация №160421901879114 от 30.07.2019г., считано от 01.08.2019г., на която дата актът е връчен на упълномощено от касатора лице- Пламена Николаева Узунова.

До касатора е изпратено ИПДПОЗЛ с Изх.№163911901824230-1 от 01.08.2019г., получено на 01.08.2019г. от Пламена Николаева Узунова- упълномощено лице.

В отговор на последно посоченото ИПДПОЗЛ, като приложение към нарочни писмени обяснения са представени изисканите документи.

На 16.08.2019г. е съставен нарочен Протокол №**********, според който протокол, във връзка с извършената проверка, документирана с Протокол №********** от 30.07.2019г. и установени обстоятелства за наличие на основания за по-ранна регистрация на лицето по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС, е извършена проверка за определяне на санкцията по чл.180 от ЗДДС. Прието е за установено, въз основа на представените от касатора справки и документи, че същият е достигнал облагаем оборот над 50 000,00 лв. (50 943,89 лв.) за последните 12 месеца към 28.02.2019г. и е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.03.2019г., което обаче не е направено. Определени са реализираните облагаеми обороти по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за данъчни периоди от 22.03.2019г. да 31.07.2019г. и съответният ДДС за периодите, който касаторът е следвало да начислява.

Според Протокол №********** от 16.08.2019г., за периода 01.05.2019г. – 31.05.2019г. касаторът по делото има реализиран облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 5 823,95 лв., в която сума е включен ДДС в размер на 970,66 лв. (съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС).

На 20.08.2019г. се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F505212, с който неначисляването на ДДС за периода 01.05.2019г. – 31.05.2019г. от касатора по делото се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с чл.86, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС, във връзка с чл.119 от ЗДДС, във връзка с чл.112, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Против съставения АУАН, както и против още 5 броя съставени АУАН, постъпва заявление (възражение) с Вх.№70-00-10230 от 21.08.2019г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност и правилност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Според разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. А според чл.180, ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1. от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

В случая, обстоятелството, че касаторът достига облагаем оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС за периода 01.03.2018г. – 28.02.2019г. в размер от 50 943,89 лв. се явява установено по делото, въз основа на представената именно от жалбоподателя справка за целта, както и въз основа на представените от него копия на месечни отчети от фискалната памет (ФП) на електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), с номер на фискалното устройство (ФУ) №ZK058778 и номер на фискалната памет (ФП) №5014165, използван в дейността на касатора в периода 29.12.2017г. – 29.02.2019г. и регистриран в НАП с №3882926 на 29.12.2017г.

Посоченият облагаем оборот от 50 943,89 лв. е изчислен от служителите на НАП, като са взети предвид и представените от касатора общо 71 сторно бележки, издадени в периода 01.07.2018г. – 30.12.2018г. Нещо повече, според представената към касационна жалба справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ №3882926 за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., сумарният оборот от дейността на жалбоподателя е 52 642,46 лв. В тази връзка следва да се посочи, че и в подаденото заявление (възражение) против процесния АУАН се посочва от управителя на дружеството касатор, че поради допусната грешка при изчисляване на облагаемия оборот е пропуснато подаването на заявление за регистрация по ЗДДС.

При това положение, за жалбоподателя възниква задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.03.2019г., както и да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки, считано от 01.03.2019г., което обаче не е сторено. Съответно, не е изпълнено и задължението за начисляване на ДДС за данъчния период месец 05.2019г., поради което е налице от обективна страна вмененото на касатора административно нарушение. Също така, настоящият състав на съда намира, че административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което процесното НП е правилно и законосъобразно.

Що се отнася до възражението на касатора, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то същото е неоснователно.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В случая, обстоятелството, че дружеството касатор е достигнало облагаем оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС за периода 01.03.2018г. – 28.02.2019г., а заявлението за регистрацията е подадено на 24.07.2019г. или касаторът е проявил бездействие в периода от 07.03.2019г. до 24.07.2019г., който период е 4 месеца и 17 дни, не позволява формирането на извод, че инкриминираното от касатора нарушение представлява маловажен случай.

Предвид гореизложеното, касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя също е неоснователно и не следва да бъде уважено, а в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП. 

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №598 от 10.04.2020г. по Н.А.Х дело №236 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., XXIII-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №482632-F505212 от 06.12.2019г., издадено от и.д. директор на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “СПАСОВ И СИН 2009“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 970,66 лева.

ОСЪЖДА “СПАСОВ И СИН 2009“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, ул. “Хан Крум“ №9, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………