РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Перник, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500159 по описа за 2022 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от особения
представител на ответницата В. Д. Л. – адвокат М.Г., срещу решение №
260036 от 19. 01. 2022г., постановено по гр. д. № 01004/ 2021г. описа на
Пернишкия районен съд, в частта му, с която са уважени предявените
установителни искове на „Топлофикация – Перник“ ЕАД срещу В. Д. Л., в
качеството й на наследник на В. П. Т., както и в частта му, с която тя е
осъдена да заплати на дружеството разноски.
В жалбата се моли решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната му част и установителните искове, в тези
им части да бъдат отхвърлени като неоснователни.
„Топлофикация – Перник“ АД, чрез юрисконсулт С., e подала писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Моли
решението в обжалваните му части да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, както и да му бъде присъдени всички направени разноски.
1
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в обжалваната му
част се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1485 / 2020г. по описа на
Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на взискателя е дадена
възможност в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата
молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на ограниченото
право на ползване на апартамента или негов собственик.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № ***, том **, дело на 3744 / 1994г. на нотариална служба
2
към П. районен съд, на ***г., Д. В. Л. е закупил процесния топлоснабден
имот, находящ се в ***. На ***г. същият е сключил брак с В. П. Т., поради
което апартаментът е станал съпружеска имуществена общност по силата на
чл. 19, ал.1 от тогава действащия СК от 1985г. /отм./. На ***г., съпругът Д. Л.
е починал, но по това време, е имало образувано бракоразводно дело от него
срещу съпругата В. Т.. Тъй като неговите наследници са поискали да
продължи производството по делото, то е продължило, като с Решение № 415
от 30. 04. 2002г., по гр. д. № 4083 / 2001г. по описа на Пернишкия районен съд
е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има само ответницата В. Т.. При това положение и с оглед разпоредбите на
чл. 104 изречение второ, връзка с изречение първо от СК от 1985г. /отм./, В.
Т. не е станала наследник на починалия Д. Л.. Същата е останала собственик
на ½ идеална част от апартамента. Собственици на останалата ½ идеална част
са станали описаните в удостоверение за наследници № ***г. на Община ***,
7 наследници на Д. Л., сред които и В. Д. Л. и всеки от тях е имал по 1/7
идеална част от ½ идеална част от апартамента, което е по 2/14 от
апартамента за всеки от тях, но тя не е предмет на делото.
Следователно В. Т. е имала задължението да заплаща половина от
стойността на ползваната топлинна енергия за апартамента. Видно от
удостоверение за наследници № ***г. на Община ***, В. П. Т. е починала на
***г. и е оставила описаните в него 6 наследници, сред които и В. Д. Л..
Искът е предявен срещу В.Л., в качеството й на наследник на В. П. Т., за 1/12
от главницата и за 1/12 част от стойността на лихвите за забава. Като
наследник на майка си В.Л. отговаря за 1/6 част от ½ от апартамент, т.с. за 1 /
12 част от задълженията за доставена ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и за лихвите за забава.
По делото не е приемано заключение на съдебно-техническа
експертиза, а е прието заключението само на съдебно – икономическа
експертиза, с вещо лице Б. С. П.. В него няма данни счетоводните книги на
ищцовото дружество да са водени нередовно. От същото се установява, че за
целия процесен имот за ½ част от апартамента, дължимата сума за доставена
топлинна енергия е в размер на 580,87лв. главница и 91,85лв. лихви за забава.
Установява се, че останалите наследници на В. Т. : А. Д. Л., В. Д. Л., Р. Д. Л.,
А. Д. Л. и Б. Д. Л., са правили плащания за процесния период в качеството им
на наследници на своята майка В. Т., като с тях са погасявани задължения по
3
реда на чл. 76 от ЗЗД, а В. Д. Л. не е правила такива, поради което съобразно
наследената от нея 1/ 12 идеална част тя дължи 12,04лв. за главница за
процесния период и 0,76лв. за лихви за забава върху тази главница за
периода от 07. 05. 2017г. до 14. 11. 2018г.
Следователно искът, предявен срещу В. Д. Л., се явява основателен и
доказан по размер за тези суми, поради което въззивната жалба се явява
частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е прието, че ответницата дължи на ищцовото дружество
горницата над 12,04лв. до 18,26лв. – главница и горницата над 0,76лв. до
1,27лв. – лихви за забава и тези искови претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Дружеството е направило общо 550лв. разноски, от които 75лв. в
заповедното производство / 25лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение/ и 475лв. в исковото производство пред ПРС /300лв.
възнаграждение за особен представител, 25лв. държавна такса, 100лв.
възнаграждение за вещо лице и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед уважената част от иска ответницата дължи на дружеството сумата
125,35лв. Следователно решението следва да бъде отменено в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати на дружеството разноски за горницата над
125,35лв. до 209,02лв.
Ищцовото дружество е направило разноски пред Пернишкия окръжен
съд в размер на 350лв., от тях - 50лв. за юрисконсултско възнаграждение,
както и сумата 300лв., представляваща възнаграждение за особения й
представител. С оглед изхода по делото В.Л. следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството сумата 245,34лв., съразмерно на уважената част от
жалбата.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК В.Д. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата
25лв., представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава,
считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното
изплащане.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
4
РЕШИ:
Отменява решение № 260036 от 19. 01. 2022г., постановено по гр. д. №
01004/ 2021г. описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която са
уважени предявените установителни искове на „Топлофикация – Перник“ АД
срещу В. Д. Л., в качеството й на наследник на В. П. Т., за горницата над
12,80лв. до 18,26лв. главница за незаплатена стойност на доставена и
ползвана топлинна енергия за апартамент № **, находящ се в ***, за периода
от 04. 03. 2017г. до 30. 04. 2018г., за горницата над 0,76лв. до 1,27лв. законна
лихва за забава за периода от 04. 04. 2017г. до 14. 11. 2018г., както и в
частта му, с която тя е осъдена да заплати на дружеството разноски за
горницата над 125,35лв. до 209,02лв. и ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля иска, с който „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК
*********, моли да бъде признато за установено срещу В. Д. Л., с ЕГН
**********, от ***, в качеството й на наследник на В. П. Т., му дължи:
горницата над 12,80лв. до 18,26лв. главница за незаплатена стойност на
доставена и ползвана топлинна енергия за апартамент № **, находящ се в
***, за периода от 04. 03. 2017г. до 30. 04. 2018г., както и горницата над
0,76лв. до 1,27лв. законна лихва за забава за периода от 04. 04. 2017г. до 14.
11. 2018г.
Осъжда В. Д. Л., с ЕГН **********, ***, да заплати на „Топлофикация –
Перник“ АД гр. П., с ЕИК *********, сумата 245,34лв., представляваща
направените от дружеството разноски в производството пред Пернишкия
окръжен съд.
Осъжда В. Д. Л., с ЕГН **********, от ***, да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 25лв., представляваща държавна такса, ведно
със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на настоящето
решение в сила до окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6