Решение по КНАХД №724/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на Г. М. И. от [населено място], [улица], вход „Б“, ет. 3, ап. 9, чрез адв. Н. К. от ВТАК, срещу Решение №124/01.08.2024 г. по АНД № 20224120200527/2022г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 7822 от 22.08.2022г. на Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура", с което на касатора за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. трето от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. първо от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.177, ал. 3, т. 1, пр. трето от ЗДвП, наложеното административно наказание „глоба“ е намалена [рег. номер]. на 500 лв.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Намира, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в издаденото НП не е описано ясно мястото на извършване на деянието. Поддържа се, че АУАН е съставен в противоречие на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН като не са присъствали няколко свидетели (повече от един) според изискването на закона. За накърнено намира правото си на защита в стадия на налагане на административно наказание, тъй като бил лишен от възможността да узнае, че наказващият орган ще обсъжда данни след съставяне на акта, квалифицирано различно от посоченото в АУАН, поради което е бил е невъзможност да се защити. Тези изводи обосновава с това, че в НП органът се позовава на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. трето от ЗДвП, каквато разпоредба не се съдържала в АУАН, с което е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила като основание за отмяна. И на последно място според касатора е налице противоречие между описанието на нарушението и правната норма, под която е подведено, а отговорността на нарушителя е ангажирана при неизяснена фактическа обстановка. От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. С представената молба от 14.11.2025г. от преупълномощения адвокат поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Не се претендират разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, в случай че има такова искане.

Ответникът по касация - Началника на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, в представения отговор на касационна жалба и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Д., заема становище за нейната неоснователност. Не претендира разноски.

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че РС правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на това е направил обосновани изводи за законосъобразност на НП и наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въззивният съд е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 26.07.2022 г., в 13:40 часа, в Община Лясковец, при км 143+600 на път I-4 в посока [населено място] - [населено място], Г. М. И. управлявал товарен автомобил [Марка], модел Г410, с рег. № [рег. номер], с 4 оси, с 2 управляеми оси, когато бил спрян за проверка от служители в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура". Товарният автомобил бил натоварен с чакъл (трошен камък) фракция 0/63 mm, като проверяващите извършили измерване на масата, поосовото натоварване и разстоянието между осите, при което било установено, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на товарния автомобил е 26,470 тона, а разстоянието между осите - 1,40 метра. Въз основа на тези данни и след прилагане на правилото в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., според което допустимата сума от натоварванията на ос на една двойна ос при разстояние между осите от 1,3 до 1,8 метра е 19 тона, контролните органи установили превишение на максимално допустимата сума от натоварванията на двойната задвижваща ос на проверяваното ППС с 7,470 тона. За нарушението бил съставен АУАН № 9118/26.07.2022 г., подписан от актосъставителя, един свидетел и връчен на нарушителя на същата дата. АУАН е подписан от Иринков без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са подадени писмени възражения. Въз основа на АУАН от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура" е издадено НП № 7822/22.08.2022 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. М. И. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. трето от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.първо от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. трето от ЗДвП(в приложимата редакция) е наложена глоба в размер [рег. номер]. НП е връчено на лицето на 26.08.2022 г., което в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН го е оспорило пред районния съд.

Въззивният съд извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч ясно и недвусмислено е определено мястото на извършване на нарушението. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП. За неоснователен е намерил довода за нарушение на чл. 40,ал.1 от ЗАНН. Районният съд е приел пълна идентичност на деянието, описано в обстоятелствената част на АУАН и в обстоятелствената част на НП, както и еднозначно съответствие на приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. трето от ЗДвП (в приложимата редакция). Коментирал е, че вписването на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. трето от ЗДвП(в приложимата редакция) в НП, но непосочването й в АУАН не е нарушение на процесуалните правила, тъй като разпоредбата е санкционна такава и по арг. на чл. 42, ал. 1, т. 1 - 10 от ЗАНН не е задължителен реквизит на АУАН. Прието е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства нарушението е доказано по несъмнен начин и правилно е ангажирана отговорността на водача на МПС. Счетено е, че наказващият орган се е отклонил от критериите по чл. 27 от ЗАНН и при преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства следва да бъде даден превес на първите. Поради това е изменил наложеното административното наказание глоба, като го е намалил [рег. номер]. на предвидения в санкционната разпоредба минимум от 500 лв.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение на ГОРС за неправилно, но по съображения различни от наведените в касационната жалба.

С процесното НП № 7822 от 22.08.2022 г., издадено от началника на отдел „КРПМ" към дирекция „АРОК" при АПИ, е ангажирана отговорността на касатора на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. трето от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. трето от ЗДвП, извършено на дата 26.07.2022г.

Според разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Посочената норма предвижда контролни правомощия, упражняването на които има конкретна цел, а именно - правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване и не определя изрично АПИ като служба за контрол на пътя по смисъла на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП (в приложимата редакция, Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) към датата на извършване на нарушението (26.07.2022г.) и към датата на издаване на наказателното постановление(22.08.2022г.).

Според чл. 189, ал. 12 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Нормата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП, в действащата приложима към датата на извършване на нарушението и налагане на наказанието редакция (Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г.), регламентира правомощията на П. на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, но само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Процесното НП е издадено от Началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура", определен със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на П. на УС на АПИ. Посредством така представената заповед не се установява ответникът по касация да е длъжностно лице, определено да издава наказателни постановление по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините. Нещо повече, АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, който министър не е предвиден сред лицата по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.), имащи право да издават наказателни постановления по ЗДвП, съответно да определя други длъжностни лица, които да могат да ги издават. След като водачът и настоящ касатор е наказан по реда и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за извършено на 26.07.2022г. нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, следва да се приеме, че административнонаказващият орган не е разполагал с материалната компетентност да издаде наказателно постановление, тъй като към онзи момент тя е била ограничена само и единствено до административните нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Вярно е, че за постигането на тази цел следва да бъдат санкционирани конкретни дейния, осъществяващи състави на административни нарушения. Компетентността за издаване на наказателни постановления за санкциониране на такива нарушения обаче следва да е изрично законово регламентирана. Разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от ЗДвП не може да допълни нормата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП (ред.,Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017г.), която изрично и изчерпателно посочва органите, които имат право да идват наказателни постановления за нарушения по ЗДвП- министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В обхвата на разпоредбата не е включен министъра на регионалното развитие и благоустройството, нито председателят на УС на АПИ. В заключение, към датата на издаване на наказателното постановление председателят на УС на АПИ не е имал правомощия да издава наказателни постановления и да упълномощава други лица за това. Правомощията за издаване на наказателни постановления следва да са изрично предвидени и е недопустимо те да бъдат извеждани по тълкувателен път.

Едва с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП е изменена, като с това изменение от законодателят вече е предвидена и компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или определени от него лица да издават наказателни постановления съобразно тяхната компетентност. Тази компетентност на председателя на УС на АПИ да издава наказателни постановления за определени нарушения, включително и за такива по чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е предвидена и с изменената норма на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП (отново с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), но тези две разпоредби имат действие занапред и не могат да санират констатирания порок на НП относно липсата на компетентност на неговия издател към момента на нарушението и на издаване на НП. Дори да се касае за законодателен пропуск, доколкото разпоредба е санкционна, не може да са прави разширително тълкуване.

По изложените съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде отменено като незаконосъобразно НП № 7822 от 22.08.2022г. на Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура".

 

Независимо от изхода на спора, касаторът не претендира разноски за настоящото касационно производство, при което такива не следва да му бъдат присъдени. Разноски не следва да му бъдат присъждани и за производството пред районния съд, въпреки че такива са претендирани, поради липса на доказателства, че са сторени.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 124/01.08.2024 г. по АНД № 20224120200527/2022г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 7822 от 22.08.2022г. на Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура", с което на Г. М. И. от [населено място] за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. трето от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.първо от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.