№ 552
гр. Перник, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720100998 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от вх.№ 4846/05.03.2024 година от М. В.
Б., ЕГН **********, ****************, в качеството си на наследник на 1/2
идеална част от наследството на В.С.М., чрез адвокат Б. В. от САК, съдебен
адрес: ********* срещу „ПРО ЛЕГО” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Три уши” № 8, ет. 3.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило с изпълнителен
лист от 31.10.2012 година, издаден по ч.гр.д.№ 7103/2011 г., на ПРС, въз
основа на който на 18.03.2013 г. е образувано изп.д. № 3018/2013 г., по описа
на ДСИ при РС Перник, срещу И.З.А.. ЕГН **********, И.А.А., ЕГН
**********, В.С.М., ЕГН **********, С.П.С., ЕГН ********** и К.И.К., ЕГН
**********, за събиране на сумите по листа в условията на СОЛИДАРНОСТ
на „ПРО ЛЕГО” АД, ЕИК *********, а именно: 9738,23 лева - главница по
сключен договор за потребителски кредит с анюнитетни вноски от 02.05.2006
г; сумата от 5919,45 лева - мораторна лихва от 02.05.2006 г. до 24.10.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 9738,23лв., считано от датата
на постъпване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда -
24.11.2011 г., до окончателно изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото 313,15 лева - държавна такса и сумата от 1126,31 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата се явявала наследник на починалия съдлъжник В.С.М., ЕГН
1
**********, поч. на ***** година.
С Покана за доброволно изпълнение изх. № 1528/27.02.2023г., ДСИ при
PC Перник е поканил ищцата по изп.д. № 20131720403018, на ДСИ при РС
Перник да заплати сумите в размер на: 2772,43 лева - неолихвяема сума,
4869,12 лева - главница, 5586,51 лева - законна лихва, както и такси и
разноски. Със съобщение изх. № 1527 от същата дата последната е
уведомена, че е конституирана като длъжника на мястото на починалия й
наследодател за посочените в ПДИ суми, като не се сочи тези суми дали
представляват част от задължението по делото или друга част.
Твърди, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено (перемирано)
по силата на закона, а петгодишната погасителната давност за вземанията е
изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки
това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от
съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува право на
принудително изпълнение спрямо ищеца по изп.д. № 20131720403018, на
ДСИ при РС Перник за ½ част от следните суми в размер на: 2772,43 лева -
неолихвяема сума, 4869,12 лева - главница, 5586,51 лева - законна лихва,
2772,43 лева - неолихвяемо вземане, както и такси и разноски, тъй като са
погасени по давност.
Претендират се разноски.
Ответната страна „ПРО ЛЕГО” АД, ЕИК175249461, представлявано от
изпълнителния директор И.К.И., чрез адвокат Й. П. М. е депозирала писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Излага, че производството по изпълнителното дело № 3018/2013
година, на ДСИ при РС Перник е било образувано на 18.03.2013 г., като с
Постановление от 13.11.2023 г. по описа на ДСИ при PC Перник (след датата
на завеждане на настоящия иск – 05.03.2024 година) същото е било
прекратено на основание чл. 433, ад. 1, т. 2 ГПК – по искане на взискателя.
Постановлението за прекратяване е влязло в сила. При това положение счита,
че към датата на завеждане на настоящото дело ищцата не имала качеството
на длъжник по процесното изпълнение, а ответникът не е дал повод за
завеждане на делото.
Признава, че правото на принудително изпълнение е било погасено по
давност.
2
Излага съображения за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в
полза на ответника право на принудително изпълнение и притезания,
посочените в исковата молба суми, поради погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК дава възможност на всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ
начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от
него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай,
като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от
ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника право
и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера
на ищеца.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да
установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
В процесния случай ответникът е признал иска, като изрично е
признал и всички факти, пораждащи спорното материално право, а с доклада
по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване твърденията относно образуването на изп.д. №
3018/2013 г., по описа на ДСИ при РС Перник по изпълнителен лист, издаден
на 31.10.2012 година в полза на ответното дружество срещу наследодателя на
ищеца по ч.гр.д. № 7103/2011 г., по описа на ПРС и че правото на
принудително изпълнение по него е било погасено по давност.
Налице е изрично изявление на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска, не са налице отрицателните процесуални предпоставки,
визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, с оглед на което съдът е прекратил съдебното
дирене и дължи произнасяне на решение по процесуалния ред на чл. 237, ал. 1
ГПК, с което да уважи предявените отрицателни установителни искове, без да
излага мотиви по същество.
По разноските:
3
Доколкото след 2018 година взискателят не е поискал или предприемал
каквито и да е изпълнителни действия за оспорените вземания, а напротив - с
Постановление от 13.11.2023 г., по описа на ДСИ при PC Перник, макар и
след датата на завеждане на настоящия иск – 05.03.2024 година, същото е
било прекратено на основание чл. 433, ад. 1, т. 2 ГПК – по негово искане,
съдът приема, че той не е станал повод за завеждане на производството,
поради което и доколкото с отговора на исковата молба ответникът е признал
иска, съдът счита, че са налице кумулативните предпоставки за приложение
на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне отговорността за разноските в процеса и
същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
В случая с извънпроцесуалното си поведение ответната страна не е дала
повод за завеждане на делото. Ответникът не следва да дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че
различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора
нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение
само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без
правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи евентуално последващо надлежно доброволно плащане.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото, поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието, какъвто е и процесният случай. При такова поведение и
доколкото не разполага с изпълнителен титул, и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски.
В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III
г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г.,
III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
ВКС, IV г. о.
По силата на изричната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, разноските се възлагат върху ищеца. На осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал.
8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение – платено в размер на сумата от 1340,00 лева
(л.38).
Същото не се явява прекомерно, тъй като съответства на минимума,
предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. В. Б., ЕГН
**********, ****************, в качеството си на наследник на 1/2 идеална
част от наследството на В.С.М. срещу „ПРО ЛЕГО” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Три уши” № 8, ет. 3
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в
полза на „ПРО ЛЕГО” АД, ЕИК ********* НЕ съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение по изп.д. № 3018/2013 г., по описа
на ДСИ при РС Перник) срещу М. В. Б., ЕГН ********** за ½ част от
следните суми в размер на: 2772,43 лева - неолихвяема сума, 4869,12 лева -
главница, 5586,51 лева - законна лихва, както и такси и разноски, тъй като са
погасени по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК М. В. Б. да заплати на „ПРО
ЛЕГО” АД, ЕИК ********* сумата от 1340,00 (хиляда триста и четиридесет)
лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5