№ 1306
гр. Варна, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.а
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100100608 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.72 от ЗС.
Производството е образувано по постъпила искова молба от И. И. М.,
ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.
Варна, район М., СО „С. ПИ № ***, действащи чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. И. Г. от АК-Варна и съдебен гр. Варна, ул.
„Х.С." *** ПРОТИВ В. С. С., ЕГН ********** и Л. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, СО " С. ", район М., ПИ ***, с правно основание чл. 72 от ЗС
и цена на иска 30 000 лв.
В исковата си молба ищците твърдят, че са притежават собственост
върху ПИ № *** по действащата КККР, находящ се в СО „ С. ,„ Община
Варна, придобили по силата на Нотариален акт № 107, т. I, рег. № 2055, д. 98,
от 2002 г., Вписан в АВп., с вх. Рег. № 4700/11.04.2002 г., Акт № 59, т. ХIII, д.
№ 2870/2002 г., стр. 93088, а именно: 500 кв. м. ид. части, целия с площ от
1005 кв. м. по предходен документ за собственост, а по скица - 1220.11 кв. м.,
находящо се в м. „П.“, представляващо ПИ *** по КП от 1999 г., на СО „С.„
идентичен с имот ***, при граници: имот № ***, ***, ***, ***, ***, *** и от
двете страни – път.
Ответниците са собственици на имот с идентификатор: ***, съседен на
1
ищците от източната им страна.
Твърдят, че към КП от 1999 год., границата между двата съседни имота е
идентична с границата по действащата КК.
С Решение № 2876/18.06.2018 г., на ВРС, 34 - ти състав, по гр. д. №
6607/2017 год., влязло е законна сила, част от имот на ищците с площ от 104
кв. м., е присъден към имота на ответниците.
Образувано е изпълнително дело № 207/2021 год. при ЧСИ рег. № 717
Румяна Тодорова, за предаване на владението върху 104 кв. м. площ и е
извършен въвод във владение на 18.06.2021 год.
Ищците претендират, че са извършили след придобиване с нотариален
акт на процесния имот описаните в исковата молба подобрения на обща
стойност 12 367.00 лв. Ищците твърдят, че са извършили СМР в процесиите
104 кв.м., лично от тях на обща стойност (СМР): 21 446.68 лв.
Ищците твърдят, че вследствие на подобренията се е увеличила
стойността на имота с 30 000 (тридесет хиляди) лева.
Молят съда да постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответниците да им ЗАПЛАТЯТ, сумата от 30 000 (тридесет
хиляди лева), които представляват сумата, с която се е увеличила стойността
на имота, вследствие на извършените след придобиването подобрения в
качеството им на добросъвестни владелци на имота.
В условие на евентуалност, ако съдът не уважи първоначалния иск
ОСЪДИ ответниците да им ЗАПЛАТЯТ, сумата от 21 446,68 лева,
представляваща направените разходи за извършени от тях подобрения.
Претендират направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците редовно призовани явяват се лично и се
представляват от процесуален представител по пълномощие, който моли съда
да уважи иска и присъди разноски.
В срока по чл.131 е постъпил отговор на исковата молба от ответниците,
с който оспорват предявения иск.
В отговора са въвели възражение на основание чл.110 ЗЗД, че исковете
са погасени по давност. Излагат се аргументи в тази насока.
Твърдят, че претенцията е за строежи, които са незаконни и които няма
2
да бъдат запазени. Тези строежи са само частично в имота на ответниците.
По отношение на движимите вещи те могат да бъдат предадени,
разходите по поддръжката им - не могат да бъдат зачетени.
Ответниците твърдят, че в ход е административна процедура по
премахване на тези незаконни строежи.
Молят съда отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ответниците по първоначалния иск са предявили
насрещен иск против ищците.
В исковата молба, с която са предявили насрещния иск твърдят, че след
завеждане на исковата молба за предаване на владението по гр.дело №
6607/2017 год. на 22.05.2017 год. и до датата на въвода във владение на
18.06.2021 година само ответниците по насрещния иск, в продължение на
четири стопански години събирали доходите, добивите и плодовете от имота
за частта от 104 кв. метра.
Ищците твърдят, че с предявяването на иска за предаване на владението
ответниците дължат добивите и доходите, които са получени или биха могли
да бъдат получени от имота ни на основание чл.71 от ЗС.
За доходите от добивите от поземления имот от 104 кв. метра за
приключилите четири стопански години за площта от трайните насаждения
тези доходи според тях възлизат на сума в размер на по 1200 лева годишно,
при което общият размер на сумата по тази им претенция е сума в общ размер
на 4800 лева.
Твърдят, че са лишени от възможността им да ползва самите постройки
и частта от терена, върху която са разположени части от двете постройки, в
частите с горепосочените площи от 2,38 и 2,09 кв.м., и претендират
обезщетение за времето от 22.05.2017 год. и до момента за шест години или
общо 72 месеца в размер на по 5 лева месечно или общо за периода в размер
ни 360 лева. Така претендирания от ищците размер на претенцията им за
обезщетение за лишаването ни от ползите - доходи и добиви от които са
лишени, след депозиране на исковата молба по иска по чл. 108 ЗС е в размер
на 5160 лева.
С исковата молба с която е предявен насрещния иск е заявен следния
петитум, с който, молят съда да постанови решение, с което:
3
ОСЪДИ ответниците по насрещния иск И. И. М. и И. Г. М., по равно да
заплатят на ищците по насрещния иск, в условие на евентуалност, че съдът
уважи иска за подобрения, сумата от 4800 лева, съставляваща размера на
дохода и добивите, които са получили или са могли да получа ответниците, за
ползването на собствения на ищците недвижим имот - реална част с площ от
104 кв.м., разположена в крайната западна част на ПИ с идентификатор ***
ДОВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 607 кв.м., при граници и съседи на
частта, установени съобразно съдено Решение № 2876/18.06.2018 7 год. на
Районен съд Варна,
ОСЪДИ ответниците по насрещния иск И. И. М. и И. Г. М., по равно да
заплатят на ищците по насрещния иск, в условие на евентуалност, че съдът
уважи иска за подобрения, сумата 360 лева, обезщетение за това, че са лишени
от ползване, за времето от 22.05.2017 годила и до 18.06.2021 год. за цялата
имот с 104 кв.м. площ, а за сградите върху тази част - за времето от 22.05.2017
год. и до датата на депозиране на настоящият насрещен иск пред съда, ведно
със законната лихва, считано от датата на поискването и до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски по дело.
В съдебно заседание ответниците редовно призовани явяват се лично и
се представляват от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа отговора и заявения в условията на евентуалност насрещен иск.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
С Нотариален акт № 107, том 1, рег. № 2055, дело № 98/2002 год.
11.04.2002 год. вписан с Вх. Рег. № 4700/11.04.2002 год. акт. № 59, том 13, дело
№ 2870 Дв. вх. № 93088 на СП-Варна, ищците И. И. М. и И. Г. М. са
придобили само 500 кв. метра идеални части от следния недвижим имот, а
именно: ПИ № *** по действащата КККР, находящ се в СО „ С., Община
Варна, целия с площ от 1005 кв. м. по предходен документ за собственост, а по
скица - 1220.11 кв. м., находящо се в м. „П. „, представляващо ПИ *** по КП
от 1999 г., на СО „С.„ идентичен с имот ***, при граници: имот № ***, ***,
***, ***, ***, *** и от двете страни – път.
С Решение № 2876/18.06.2018 год., подправено с Решение №
4
4905/30.11.2018 год. по гр. д. № 6607/2017 год., на ВРС, потвърдено с Решение
№ 447/10.04.2019год. по в.гр.д. 2806/2018 год. описа на ВОС, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 172/10.04.2020 год. по гр. дело №
4347/2019 год. на ВКС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че В. С. С. и Л. С. С. са собственици на реална част от недвижим
имот, находящ се в землището на гр. Варна, селищно образувание С.,
представляващ поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 607 кв.м.
при граници на имота ПИ с идентификатори ***; ***; ***;; ***; ***; ***; ***
и ***, с площ на реалната част от 104 кв.м., означени в оранжев цвят на
приложената на л. 134 от делото комбинирана скица, която преподписана от
съда представлява неразделна част от настоящото решение, при граници на
частта: от север – ПИ 580/стар 1749; от юг – ПИ 575/стар 1746; от запад –
останалата част от ПИ с идентификатор ***; от изток ПИ с идентификатор
***, а И. И. М.и И. Г. М. са осъдени да им предадат владението върху реалната
част от имота, на основание чл. 108 ЗС.
Решението е влязло е законна сила на 11.04.2020 год.
Исковата молба, по която е образувано гр. дело № 6607/2017 год. по
описа на ВРС е депозирана в съда на 22.05.2017 год.
Препис от исковата молба е връчена на И. И. М. и И. Г. М. на 16.11.2017
год.
Исковата молба за подобрения по която е образувано настоящото
производство е предявена на 18.11.2022 год.
По делото са разпитани свидетели и е изслушана съдебно технически
експертизи.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът при следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл.72, ал.1 ЗС, а в условията на
евентуалност и иск с правно основание чл.74 от ЗС.
Ищците претендират увеличената стойност на имота вследствие на
извършените от тях в процесния имот подобрения, подробно описани в
исковата молба, в качеството им на добросъвестни владелци.
5
По отношение на направеното възражение, че исковете са погасени по
давност.
Възражението е средство за защита срещу предявения иск, с което
ответника възразява, че правото на иск на ищеца е погасено по давност, т.е. не
подлежи на съдебна защита и поради тази причина, заявения иск се явява
неоснователен.
Съдът следва да се произнесе по направеното възражение на първо
място, тъй като при евентуалното му уважаване, не следва да се произнася по
предявените искове по същество.
Възражение, че искът е погасен по давност е направено с отговора на
исковата молба и прието с определение на съда постановено по реда на чл.140
от ГПК, поради и което е допустимо.
Разгледано по същество е основателно.
Правото на иск за подобрения се погасява с изтичане на петгодишен
давностен срок по смисъла на чл.110 от ЗЗД, от момент в който вземането за
подобрения е станало ликвидно и изискуемо.
Началния момент, от който започва да тече погасителна давност е
моментът, в който ищците са могли да упражнят правата си на иск по чл.72 от
ЗС.
Според задължителна и трайна съдебна практика, включително и
Постановление № 6 от 27.12.1974 година на Пленума на Върховния съд:
„Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния
владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване
на владението,..“
В конкретния случая с предявяване на иска по 108 от ЗС по гр. дело №
6607/2017 год. по описа на ВРС считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда т.е. 22.05.2017 год., е прекъснато владението на ищците и те са се
превърнали в държатели на процесната част от имота, а вземането им за
подобрения е станало ликвидно и изискуемо и от този момент започва да тече
погасителна давност.
Погасителната давност е за срок от 5 години и давностния срок за
предявяване на иск за подобрения изтича на 24.05.2022 год.
Исковата молба, по която е образувано настоящото производство,
6
първоначално пред Районен съд Варна е на 18.11.2022 год.
Горното налага извод, че от датата на която за ищците е възникналото
правото на иск и до момента в който са го предявили, е изминал период от
повече от пет години, при което правото на иск на ищците е погасено по
давност на основание чл.110 ЗЗД.
В практиката се среща и становище, че давностния срок започва да тече
от датата на която ответника добросъвестен владелец е узнал за предявения
против него иск с оглед субективния елемент на владението.
В този случай по гр. дело № № 6607/2017 год. по описа на ВРС, на настоящите
ищци, като ответници е връчен препис от исковата молба с приложения на 16.11.2017 год.
/лист 81 и 82 от гр. № 6607/2017 год. по описа на ВРС/. Искът за подобрения е предявен на
18.11.2022 год. т.е. след изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен срок.
При така изложеното отново се налага извод, че искът по настоящото производство за
подобрения е предявен след изтичане на предвидения по чл.110 от ЗЗД давностен срок.
С оглед на основателност на възражението, че заявените искове са
погасени по давност и тяхната неоснователност, то съдът не дължи
произнасяне по заявените насрещни искове, заявени под условия, което не се е
сбъднало.
Съдът да се произнесе по насрещния иск в случай, че уважи един от
исковете по чл.72 или 74 от ЗС.
По отношение на разноските по делото.
С оглед на изхода от спора ищците дължат н ответниците направените
по делото разноски, съобразно представения списък в размер на 6 388,40 лева,
от които 5 500 лева адвокатски хонорар.
В срока по чл.78 ал.5 от ГПК, процесуалния представител на ищците е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
платено от ответниците за сумата от 5 500 лева, за което е направено
възнаграждение за прекомерност.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Предвиденото съгласно НВАР
възнаграждение, като ориентир е определено в чл.7 ал.2 т.4 от наредбата
Заявения иск макар да се отличава със фактическа и правна сложност, то
съдът следва да присъди разноски до определения в НВАР в размер на 3 000
7
лева. Към тази сума следва да присъди и разноски по защита по заявения
насрещен иск, която е определена в размер на 500 лева.
Съдът следва да присъди в полза на ответниците на основание чл.78 ал.4
от разноски по делото, в размер на 4 388.40 лева, от които възнаграждение за
едни адвокат защитник в размер на 3 500 лева, намалени по реда на чл.78 ал.5
от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения
иск от И. И. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: гр. Варна, район М., СО „С. ПИ № ***, действащи чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. И. Г. от АК-Варна и
съдебен гр. Варна, ул. „Х.С." *** ПРОТИВ В. С. С., ЕГН ********** и Л. С.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, СО " С. ", район М., ПИ ***, иск за
сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева), представляващи увеличената
стойност стойността на имота, вследствие на извършените подобрения в
качеството им на добросъвестни владелци на имота, на основание чл.72 от ЗС,
като погасен по давност на основание чл.110 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения
иск от И. И. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: гр. Варна, район М., СО „С. ПИ № ***, действащи чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. И. Г. от АК-Варна и
съдебен гр. Варна, ул. „Х.С." *** ПРОТИВ В. С. С., ЕГН ********** и Л. С.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, СО " С. ", район М., ПИ ***, иск за
сумата от 21 446,68 лева, представляваща направените разходи за извършени
от тях имота, в качеството им на добросъвестни владелци, на основание чл.74
от ЗС, като погасен по давност на основание чл.110 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН ********** и И. Г. М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на В. С. С., ЕГН ********** и Л. С. С., ЕГН ********** сумата
от 4 388.40 лева, представляващи направените разноски, намалени по реда на
чл.78 ал.5 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от редовното
8
му връчване пред Апелативен съд гр. Варна, с въззивна жалба чрез съда
постановил решението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9