РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 13536 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 327619 от 31.01.2018 г., постановено
по гр. дело № 24735/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 127 състав, частично са
уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.Б.Ф. и П.С.Ф., пасивно субективно при
условията на солидарност и обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД , като е признато за установено че ответниците дължат на
ищеца сумата от 1615,66 лв., представляваща незаплатена продажна цена за
доставената топлинна енергия за периода от м.01.2013 г. до м.04.2015 г. до
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с абонатен номер 150269, ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума от 01.02.2016 г. до окончателното
й изплащане, за сумата от 255,63 лв., представляваща законна мораторна лихва
върху главницата, изтекла за периода от 01.03.2013 г. до 25.01.2016 г., както и
за сумата от 79,10 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м.01.2013 г. до м.04.2015 г., , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 10.02.2016 г. по гр.д. № 5373/2016 г. по описа на СРС,
127 състав, като така предявените пасивно субективно при условията на
солидарност и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважения размер от 1615,66 лв. до пълния
предявен размер от 1621,37 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имота за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2015 г., за разликата над
уважения размер от 255,63 лв. до пълния предявен размер от 256,53 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.03.2013 г. до
25.01.2016 г., както и за сумата от 15 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.03.2013 г. до 25.01.2016 г.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която пасивно субективно при условията на солидарност и обективно
кумулативно съединени установителни искове са били частично уважени, е постъпила
въззивна жалба ответниците А.Б.Ф. и П.С.Ф., чрез пълномощника им – адв. К.К., с
надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния, съществени процесуални нарушения
и необоснованост. Оспорват възприетото в обжалваното решение, че ищецът е
установил обема и стойността на доставената топлинна енергия. Поддържа, че ищецът
не е установил изправността на измервателните средства, а заключенията на вещите
лица по изслушаните по делото експертизи били изготвени само въз основа на
частни документи, базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество,
като неправилно бил изчислен отопляемият обем и неправилни били изчисленията и
за сградна инсталация. Моли съда да уважи жалбата и отмени решението в
обжалвана част като отхвърли предявените искове. Претендира и разноски.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.с.“ ЕООД
- третото лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба. С
молба от 09.05.2019 г. въззиваемият „Т.С.” ЕАД, чрез процесуалния си представител
е подал молба, с която взема становище по същество на спора, като моли
въззивният съд да потвърди обжалваното решение и присъди разноски за настоящата
инстанция.
Решението в частта, с която предявените
от ищеца пасивно субективно
при условията на солидарност и обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважения размер от
1615,66 лв. до пълния предявен размер от 1621,37 лв., представляваща стойност
на потребена топлинна енергия в имота за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2015
г., за разликата над уважения размер от 255,63 лв. до пълния предявен размер от
256,53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.03.2013
г. до 25.01.2016 г., както и за сумата от 15 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.03.2013 г. до 25.01.2016 г., не
е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
По отношение на наведеното във
възивната жалба оплакване дали и какво количество топлинна енергия ищцовото
дружество е доставяло следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия
състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ
се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период м.01.2013
г. до м.04.2015 г. до имот, находящ се в гр. София, .к. „********, с абонатен номер
150269 е на стойност 1615,66 лв., представляваща разликата между
прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за
връщане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във
връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не е
установено по делото, че заключението на вещото лице по СТЕ е невярно по
смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са извършвани
от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.с.“ ЕООД, като съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената
топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент
нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение
на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните
изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената
топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология. Нещо повече, от представените от
третото лице помагач главни отчети за процесния период /лист 85, 86 и 87 по
делото на СРС/ се установява, че за отчетните периоди е бил осигуряван достъп
за отчет на СТЕ /средства за техническо измерване/, като главните отчети са с
положен подпис от ответника Ф., което удостоверява, че същите били предоставени.
В този смисъл, ответникът чрез полагане на своя подпис, е удостоверил, че
обективираните в главните отчети данни отговарят на действителната стойност на
доставената топлинна енергия, доколкото не е посочил че има забележки по
отношение показанията на уредите за топлинно отчитане.
Ето защо са необосновани оплакванията
във въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда са базирани
на компроментирани способи за събиране и проверка на
доказателства, а именно изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ. Не се установи по делото
вещите лица да са дали неверни заключения, включително че изводите на съда са базирани
единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество. В тази връзка следва
да се отбележи, че вещото лице изрично е посочило, че топломера в абонатната
станция е изправен и е преминал през съответните /на 2 години/ метрологични
проверки и отговаря на изискванията на БДС и съответства на одобрения тип. Следователно, отчитана е само действително,
фактически реално доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден обект,
поради което неоснователно е поддържаното пред настоящата съдебно инстанция, че
способите за отчитане количеството на продадена и доставена на ответниците топлинна
енергия не е достоверно. Както се изясни, чрез съответно монтираните
измервателни уреди, съобразявайки и действителния отопляем обем – в кубически
метри, дружеството за дялово разпределение изчислява реално доставената
топлинна енергия до отопляемия апартамент, поради което потребителят на
топлинна енергия заплаща действителната цена за реално продадената движима вещ
- доставената топлинна енергия.
Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот през релевантния период топлинна
енергия е в размер на сумата 1615,66 лв., до който размер и предявеният главен
иск е бил уважен.
Доколкото във въззивната жалба липсват
конкретни оплаквания относно размера на предявения акцесорен иск, както и по
отношение на сумата за дялово разпределение, то в съответствие с разпоредбата
на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на
решението в тази му част и същото следва
да се потвърди.
По изложените съображения правни изводи
на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на спора на въззиваемият
макар и да има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй
като същият не е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 327619
от 31.01.2018 г., постановено по гр. дело № 24735/2016
г. по описа на СРС, І ГО, 127 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: