РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110149552
по описа за 2021 година
Подадена е молба по чл. 50 СК по реда на чл. 321, ал. 5 in fine ГПК.
Производството по делото е започнало по искова молба от Т. Й. Н. против В. Н. Н. с
искове с правно основание чл. 49 СК и чл. 56 СК и по насрещна искова молба с предявени
искове с правно основание чл. 49 СК и чл. 53 СК.
В съдебно заседание страните заявяват общо желание за уреждане на спорните
въпроси със споразумение. Представят подписано споразумение.
Ето защо с протоколно определение от 21.01.2022 г. производството по делото е
преобразувано в охранително производство по чл. 50 СК на основание чл. 321, ал. 5 in fine
ГПК.
Съдът, след като доказателствата по делото и доводите на страните по реда на
чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите са сключили граждански брак на 09.08.1997 г., като съпругата е
изоставила своето предбрачно фамилно име А. и е приела фамилното име на съпруга.
Децата от брака са пълнолетни.
Представено е споразумение от 19.01.2022 г.
Събрани са и други писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По молбата с правно основание чл. 50 СК
Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице
1
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без
значение (чл. 50 СК), поради което съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите,
молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал. 1 СК,
което не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Молителите имат едно
ненавършило пълнолетие дете, поради което представеното споразумение третира
въпросите за родителските права, личните отношения на детето с родителите и неговата
издръжка и местоживеене. Споразумението по преценка на съда защитава в пълна степен
интересите на детето.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, бракът между
молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение утвърдено на
основание чл. 51, ал. 2 СК.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 3 ТДТ ГПК молителите следва да заплатят по сметка на
Софийския районен съд окончателна държавна такса за развода в размер на 40 лв. – всеки
един по 20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 09.08.1997 г. в гр. София, за което е
съставен Акт за граждански брак № 458 от 09.08.1997 г., гр. София, район „К.“, между Т. Й.
Н., ЕГН **********, и В. Н. Н., ЕГН **********, на осн. чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от Т. Й. Н., ЕГН **********, и В. Н. Н., ЕГН
**********, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „Черковна“ № 31,
лична собственост на съпруга Т. Й. Н., се предоставя на Т. Й. Н.а, съпругата В. Н. Н. се
задължава да го напусне в тримесечен срок от влизане в сила на съдебното решение за
прекратяването на брака между страните.
2. След прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното си име - А..
3. След развода съпрузите не си дължат издръжка.
4. Окончателната държавна такса по делото ще се поеме поравно от двамата съпрузи.
Страните декларират, че със споразумението се уреждат изцяло и окончателно
личните отношения по повод прекратяването на брака им.
ОСЪЖДА Т. Й. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 380 лв.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 20 лв.
Решението не подлежи на обжалване (чл. 330, ал. 5 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2